Евразийският завой на Русия
Русия е доста огромна.
Огромен континентален транспортен съд. Да се смени бързо курсът й с различен е мъчно заради нейната мудност. Но да продължи да потъва по инерция в бездната, не е вид. Така поражда доста сложен проблем за времето на евразийските промени (а други в нашата обстановка са невъзможни ).
До 1991 година Съюз на съветските социалистически републики следваше един курс. Вървеше незнайно накъде.
Тогава породи алтернативата: да променим курса
на атлантически (западен) или
…..на евразийски (антизападен, само че към този момент не строго и ортодоксално руски, а по-скоро имперски).
Властта реши да насочи курса на запад.
Корабът се разпадна на части. Ядрото оцеля по знамение. Но през 90-те години се оказа, че западният курс също е съдбовен. Включително за Руската Федерация.
След това се появи Путин и още веднъж промени курса изначало внезапно, а по-късно на час по лъжичка. Но този път не на180 градуса по отношение на западния курс, а на 90 градуса, перпендикулярно. Нещо западно остана, само че не всичко. Евразийството от теоретична опция стартира да се трансформира в освен това. Но непоследователно и фрагментирано. Тоест курсът стана на половина евразийски.
И по този начин „ Континентът-Русия “ плаваше още 22 години – от време на време с внезапни придвижвания, само че най-често относително гладко – по към този момент нова! инерция, инерция на изначалната маневра на Путин (на 90 градуса по отношение на предишната).
През 2008-2012 година при Медведев имаше опит за поправяне на курса в посока Запад (оттук и визитата на Медведев в щабквартирата на CFR с посредничеството на олигарха Фридман, първото несполучливо рестартиране с Хилари Клинтън, с предателския ИНСОР на Юргенс и Гонтмахер,с визитата на Бжежински и обещанието за поддръжка за втория мандат на Медведев и доста неприятни неща). Днес Медведев е „ систематичен евразиец ”, а тогава беше „ систематичен атлантик ”.
Путин се завърна и опитът за демократична промяна завърши. „ Корабът Русия “ се върна към строгите 90 градуса. Нито атлантизъм, нито евразийство, или и атлантизъм, и евразийство. Метафората с полупразна/полупълна чаша тук подхожда чудесно.
През 2014 година с Майдана,с Руската пролет, с „ Крим е наш “ и Новоросия, корабът внезапно се насочи към евразийството. Но не за дълго и започнаха обезверено да изправят курса до нормалните 90 градуса. Минските съглашения, Греф (Сбербанк не работи в Крим, перверзният Даня Милохин), не изключително сполучливите ограничения с Covid и всичко това нездраво, което наблюдавахме през последните 8 години.
24 февруари 2022 година, началото на специфичната военна интервенция (СВО) – още веднъж внезапен надолнище към евразийството. Това към този момент не е 90 градуса, защото атлантизмът се оказа в директна и фронтална съпротива на Русия. Западът бомбардира съветските градове с ръцете на марионетки. Те могат да кажат, че „ ние започнахме ”. Това изобщо не е значимо (за геополитиката). Проверка на обстоятелствата – съветските градове са бомбардирани и обстрелвани от тези, които са подкрепяни, оборудвани и тласкани към това от Запада, т.е. от атлантизма. Само това има значение. Вече не е допустимо да се плува в тази посока, и даже отклоняване на 90 градуса към този момент не е задоволително. Курсът към този момент необратимо е насочен в посока на евразийството. И даже теоретично не може да има връщане освен към атлантизма, само че даже и към ранните 90 градуса на Путин.
Но корабът е доста огромен, прекомерно огромен. Не е просто да се разгърне към едно пълноценно евразийство – т.е. на 180 градуса по отношение на най-фундаменталния вектор на западната цивилизация. Не е известно това какъв брой време може да отнеме, може да е доста дълго. Може би отново със скок. Не може да се предскаже. Времето в прочут смисъл е случайно. Именно гигантският размер на кораба може да бъде мотив в интерес на допустимо закъснение. Но въпреки всичко би трябвало да се работи, а не да се бездейства. 90 градуса по отношение на Запада – това към този момент е безусловно недопустимо – също толкоз недопустимо, както и чисто западният курс на съветските либерали през 90-те години на ХХ век.
Но ето кое е най-важно: СВО заложи нова инерция, даде подтик на нова историческа траектория. Русия потегли в друга посока по отношение на 2000-те, спрямо полупразната/полупълната чаша на всички предходни години от ръководството на Путин. Никой в никакъв случай не е подготвен за промени. Но те настъпват понякога. Триумфът на пълноценното евразийство в модерна Русия може да бъде отсрочен, само че не и предотвратен.
СВО е точно това Събитие, в очакване на което се е изграждала достоверно съветската политическа теология. СВО е начало на възраждането на Империята от пепелта, на последното Царство.
Оттук нататък това е нов вектор. Вероятно, последният в съветската история, като се вземе поради есхатологичният подтекст на международната апостасийна цивилизация.
Ние наближаваме този миг, за който Бог е основал съветския народ.
Автор:
Източник:
https://katehon.com/ru/article/evraziyskiy-razvorot-rossii
Огромен континентален транспортен съд. Да се смени бързо курсът й с различен е мъчно заради нейната мудност. Но да продължи да потъва по инерция в бездната, не е вид. Така поражда доста сложен проблем за времето на евразийските промени (а други в нашата обстановка са невъзможни ).
До 1991 година Съюз на съветските социалистически републики следваше един курс. Вървеше незнайно накъде.
Тогава породи алтернативата: да променим курса
на атлантически (западен) или
…..на евразийски (антизападен, само че към този момент не строго и ортодоксално руски, а по-скоро имперски).
Властта реши да насочи курса на запад.
Корабът се разпадна на части. Ядрото оцеля по знамение. Но през 90-те години се оказа, че западният курс също е съдбовен. Включително за Руската Федерация.
След това се появи Путин и още веднъж промени курса изначало внезапно, а по-късно на час по лъжичка. Но този път не на180 градуса по отношение на западния курс, а на 90 градуса, перпендикулярно. Нещо западно остана, само че не всичко. Евразийството от теоретична опция стартира да се трансформира в освен това. Но непоследователно и фрагментирано. Тоест курсът стана на половина евразийски.
И по този начин „ Континентът-Русия “ плаваше още 22 години – от време на време с внезапни придвижвания, само че най-често относително гладко – по към този момент нова! инерция, инерция на изначалната маневра на Путин (на 90 градуса по отношение на предишната).
През 2008-2012 година при Медведев имаше опит за поправяне на курса в посока Запад (оттук и визитата на Медведев в щабквартирата на CFR с посредничеството на олигарха Фридман, първото несполучливо рестартиране с Хилари Клинтън, с предателския ИНСОР на Юргенс и Гонтмахер,с визитата на Бжежински и обещанието за поддръжка за втория мандат на Медведев и доста неприятни неща). Днес Медведев е „ систематичен евразиец ”, а тогава беше „ систематичен атлантик ”.
Путин се завърна и опитът за демократична промяна завърши. „ Корабът Русия “ се върна към строгите 90 градуса. Нито атлантизъм, нито евразийство, или и атлантизъм, и евразийство. Метафората с полупразна/полупълна чаша тук подхожда чудесно.
През 2014 година с Майдана,с Руската пролет, с „ Крим е наш “ и Новоросия, корабът внезапно се насочи към евразийството. Но не за дълго и започнаха обезверено да изправят курса до нормалните 90 градуса. Минските съглашения, Греф (Сбербанк не работи в Крим, перверзният Даня Милохин), не изключително сполучливите ограничения с Covid и всичко това нездраво, което наблюдавахме през последните 8 години.
24 февруари 2022 година, началото на специфичната военна интервенция (СВО) – още веднъж внезапен надолнище към евразийството. Това към този момент не е 90 градуса, защото атлантизмът се оказа в директна и фронтална съпротива на Русия. Западът бомбардира съветските градове с ръцете на марионетки. Те могат да кажат, че „ ние започнахме ”. Това изобщо не е значимо (за геополитиката). Проверка на обстоятелствата – съветските градове са бомбардирани и обстрелвани от тези, които са подкрепяни, оборудвани и тласкани към това от Запада, т.е. от атлантизма. Само това има значение. Вече не е допустимо да се плува в тази посока, и даже отклоняване на 90 градуса към този момент не е задоволително. Курсът към този момент необратимо е насочен в посока на евразийството. И даже теоретично не може да има връщане освен към атлантизма, само че даже и към ранните 90 градуса на Путин.
Но корабът е доста огромен, прекомерно огромен. Не е просто да се разгърне към едно пълноценно евразийство – т.е. на 180 градуса по отношение на най-фундаменталния вектор на западната цивилизация. Не е известно това какъв брой време може да отнеме, може да е доста дълго. Може би отново със скок. Не може да се предскаже. Времето в прочут смисъл е случайно. Именно гигантският размер на кораба може да бъде мотив в интерес на допустимо закъснение. Но въпреки всичко би трябвало да се работи, а не да се бездейства. 90 градуса по отношение на Запада – това към този момент е безусловно недопустимо – също толкоз недопустимо, както и чисто западният курс на съветските либерали през 90-те години на ХХ век.
Но ето кое е най-важно: СВО заложи нова инерция, даде подтик на нова историческа траектория. Русия потегли в друга посока по отношение на 2000-те, спрямо полупразната/полупълната чаша на всички предходни години от ръководството на Путин. Никой в никакъв случай не е подготвен за промени. Но те настъпват понякога. Триумфът на пълноценното евразийство в модерна Русия може да бъде отсрочен, само че не и предотвратен.
СВО е точно това Събитие, в очакване на което се е изграждала достоверно съветската политическа теология. СВО е начало на възраждането на Империята от пепелта, на последното Царство.
Оттук нататък това е нов вектор. Вероятно, последният в съветската история, като се вземе поради есхатологичният подтекст на международната апостасийна цивилизация.
Ние наближаваме този миг, за който Бог е основал съветския народ.
Автор:
Източник:
https://katehon.com/ru/article/evraziyskiy-razvorot-rossii
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ