Дълго време отстъпвахме мълчаливо
Русия дълго време безмълвно и безславно отстъпваше. НАТО проби Берлинската стена, проби защитния пояс на Варшавския контракт, проби границите на Съветския съюз, доближи до Москва и се намести в Кремъл, вкарвайки там Елцин, обкръжавайки го с НАТОвски лакеи като Козирев, Гайдар, Чубайс, Немцов. Победата на НАТО изглеждаше цялостна и дефинитивна.
Но се откри командира, който се реши да раздра мундира на НАТО с съветски щик. Той изгони НАТО от съветски Кавказ и завоюва двете чеченски войни. Той изгони НАТО от сепаратистки настроените републики и постави завършек на “вземайте, колкото може да глътнете” на Елцин. Изгони НАТО от разорените отбранителни фабрики и още веднъж сътвори промишленост, способна да строи най-хубавите подводници и самолети на света. Той завоюва войната с про-НАТОвска Грузия и даде независимост на Южна Осетия и Абхазия. Той изгони НАТОвците от Крим и върна на Русия Севастопол и Херсон, а дружно с тях и Черноморския флот и люлката на православието.
Той изгони НАТО от Сирия и върна Русия в Близкия изток. Той поддържа въстанието в Донбас и не даде на НАТОвците да потопят в кръв свободолюбивите Донецк и Луганск. Той спря метежа в Казахстан и цветната гражданска война в Беларус. Това беше съветското контранастъпление, отхвърлило НАТО от съветските граници.
Той спря разширението на НАТО освен на границите на Русия, само че и разширението на НАТО в самата Русия: арестува подкрепящия НАТО Навални, закри про-НАТО “Мемориал”, изтръгна най-опасните отровни филизи. Той начерта “червените линии”, зад които НАТО няма място. Пресичането на тези “червени линии” значи за Русия загуба на геостратегическото равновесие, при което Русия се усеща в сигурност, а тази сигурност се мери със скоростта на хиперзвуковите ракети, времето на полет и капацитетите на сухопътните сили. Меморандумът за “червените линии” беше предаден на управлението на НАТО. Предупредиха го, че отговорът би трябвало да последва неотложно, че Русия няма да допусне преиначаване, подмяна на съответните стъпки с изнурителни, безсмислени договаряния.
А в този момент какво? Започна изнурително преиначаване. Срещи на високо ниво, телефонни диалози, преписка, идване в Москва на министрите и президентите от НАТО и освен това стремглаво усилване на военния капацитет на Украйна, основаването на територията на Украйна на опорни военни бази, подготовката за влизането на Украйна в НАТО. Вялата до неотдавна НАТОвска Европа, отделила се напоследък от Америка, още веднъж се консолидира към Америка, дефинирала концепцията за външния зложелател, какъвто стана Русия.
Колко време може да продължи неопределеността, съпровождаща чудовищната осведомителна стихия, изкривяваща публичното схващане на Русия, плодящо безумци? Какво следва по-късно? Виждаме по какъв начин алените линии порозовяват, бледнеят. Убеждават ни, че рецесията стартира да стихва, че опасността от войната е предходна, че съветският удар по Украйна в никакъв случай не е бил замислян.
Тези признаци на стопляне внушават не облекчение, а паника. Докъде ще доближи това стопляне? Доколко ще отстъпим от алените линии? Колко бързо и безнаказано НАТОвците ще пресекат тези червени линии? Няма ли да последва разведряване, следвано от Перестройка? Няма ли нашето подчинение от нашите “червени линии” да значи стратегическо проваляне на Русия и загуба на полученото след 2000 година? Няма ли да се начертаят тези червени линии край Кремъл и по Урал?
Втора Перестройка ще значи раздробяване на Русия, както първата Перестройка означаваше разпад на Съветския съюз.
Как ще постъпи Путин? Как ще постъпи Русия? Ако военният удар е неосъществим, то какво е допустимо? Възможно ли е признаването на Донецка и Луганска републики? Разполагането по тяхна молба на териториите на Донецк и Луганск на съветски военни контингенти, включващи ракети със междинен радиус, които слагат под прицел столиците на Европа. София, Прага, Братислава, Букурещ, Будапеща, Варшава, Берлин, Атина, Анкара, Мадрид, Лисабон, Париж, Брюксел, Амстердам, а също Лондон с покрайнините му, където съветските олигарси и крадливи служители са си построили дворци. Може би разполагането на територията на Беларус на съветско нуклеарно оръжие, за което към този момент приказва Лукашенко. Интензивното строителство на стратегически подводници с балистични ракети ново потомство, способни да изпепелят Северна Америка.
Време е да забравим остарялата формула на Горчаков “Русия се съсредоточава”. Съсредоточаването на Русия приключи сполучливо. Сега Русия е длъжна да се наежи!
Послепис: Наскоро английският вестник “Дейли Мейл” разгласява карта на лондонските покрайнини, на която бяха посочени принадлежащите на съветските служители и олигарси стотици дворци и вили, които подлежат на изземване.
Превод: В. Сергеев
Но се откри командира, който се реши да раздра мундира на НАТО с съветски щик. Той изгони НАТО от съветски Кавказ и завоюва двете чеченски войни. Той изгони НАТО от сепаратистки настроените републики и постави завършек на “вземайте, колкото може да глътнете” на Елцин. Изгони НАТО от разорените отбранителни фабрики и още веднъж сътвори промишленост, способна да строи най-хубавите подводници и самолети на света. Той завоюва войната с про-НАТОвска Грузия и даде независимост на Южна Осетия и Абхазия. Той изгони НАТОвците от Крим и върна на Русия Севастопол и Херсон, а дружно с тях и Черноморския флот и люлката на православието.
Той изгони НАТО от Сирия и върна Русия в Близкия изток. Той поддържа въстанието в Донбас и не даде на НАТОвците да потопят в кръв свободолюбивите Донецк и Луганск. Той спря метежа в Казахстан и цветната гражданска война в Беларус. Това беше съветското контранастъпление, отхвърлило НАТО от съветските граници.
Той спря разширението на НАТО освен на границите на Русия, само че и разширението на НАТО в самата Русия: арестува подкрепящия НАТО Навални, закри про-НАТО “Мемориал”, изтръгна най-опасните отровни филизи. Той начерта “червените линии”, зад които НАТО няма място. Пресичането на тези “червени линии” значи за Русия загуба на геостратегическото равновесие, при което Русия се усеща в сигурност, а тази сигурност се мери със скоростта на хиперзвуковите ракети, времето на полет и капацитетите на сухопътните сили. Меморандумът за “червените линии” беше предаден на управлението на НАТО. Предупредиха го, че отговорът би трябвало да последва неотложно, че Русия няма да допусне преиначаване, подмяна на съответните стъпки с изнурителни, безсмислени договаряния.
А в този момент какво? Започна изнурително преиначаване. Срещи на високо ниво, телефонни диалози, преписка, идване в Москва на министрите и президентите от НАТО и освен това стремглаво усилване на военния капацитет на Украйна, основаването на територията на Украйна на опорни военни бази, подготовката за влизането на Украйна в НАТО. Вялата до неотдавна НАТОвска Европа, отделила се напоследък от Америка, още веднъж се консолидира към Америка, дефинирала концепцията за външния зложелател, какъвто стана Русия.
Колко време може да продължи неопределеността, съпровождаща чудовищната осведомителна стихия, изкривяваща публичното схващане на Русия, плодящо безумци? Какво следва по-късно? Виждаме по какъв начин алените линии порозовяват, бледнеят. Убеждават ни, че рецесията стартира да стихва, че опасността от войната е предходна, че съветският удар по Украйна в никакъв случай не е бил замислян.
Тези признаци на стопляне внушават не облекчение, а паника. Докъде ще доближи това стопляне? Доколко ще отстъпим от алените линии? Колко бързо и безнаказано НАТОвците ще пресекат тези червени линии? Няма ли да последва разведряване, следвано от Перестройка? Няма ли нашето подчинение от нашите “червени линии” да значи стратегическо проваляне на Русия и загуба на полученото след 2000 година? Няма ли да се начертаят тези червени линии край Кремъл и по Урал?
Втора Перестройка ще значи раздробяване на Русия, както първата Перестройка означаваше разпад на Съветския съюз.
Как ще постъпи Путин? Как ще постъпи Русия? Ако военният удар е неосъществим, то какво е допустимо? Възможно ли е признаването на Донецка и Луганска републики? Разполагането по тяхна молба на териториите на Донецк и Луганск на съветски военни контингенти, включващи ракети със междинен радиус, които слагат под прицел столиците на Европа. София, Прага, Братислава, Букурещ, Будапеща, Варшава, Берлин, Атина, Анкара, Мадрид, Лисабон, Париж, Брюксел, Амстердам, а също Лондон с покрайнините му, където съветските олигарси и крадливи служители са си построили дворци. Може би разполагането на територията на Беларус на съветско нуклеарно оръжие, за което към този момент приказва Лукашенко. Интензивното строителство на стратегически подводници с балистични ракети ново потомство, способни да изпепелят Северна Америка.
Време е да забравим остарялата формула на Горчаков “Русия се съсредоточава”. Съсредоточаването на Русия приключи сполучливо. Сега Русия е длъжна да се наежи!
Послепис: Наскоро английският вестник “Дейли Мейл” разгласява карта на лондонските покрайнини, на която бяха посочени принадлежащите на съветските служители и олигарси стотици дворци и вили, които подлежат на изземване.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ