Русия четири века се е движила към Изтока и още

...
Русия четири века се е движила към Изтока и още
Коментари Харесай

"Нечистокръвната" Русия навлиза в епоха на 300 години самота

Русия четири века се е движила към Изтока и още четири века - към Запада без да пусне корени на нито едно от двете места. И двата пътя са изчерпани. Сега ще са нужни идеологии за трети път, трети вид цивилизация, трети свят, трети Рим.

Това е главното обръщение от публикация на президентския консултант Владислав Сурков, оповестена при започване на април в списание " Русия в световната политика ", едно от авторитетните съветски издания за интернационалните връзки.

Сурков, който е глобен от Съединени американски щати, Европейски Съюз и техните сътрудници след анексирането на Крим през 2014 година, е считан на за един от главните създатели на концепцията за така наречен суверенна народна власт. Тя е рамката, в която ръководството на президента Владимир Путин избира кои от главните съставни детайли на демокрацията са допустими за него и кои се афишират за неприложими в Русия или противоречащи на съветските обичаи. В последна сметка тази идея възроди великоруски упоритости и върна страната към авторитаризъм, в какъвто тя обитава на практика през цялата си история.

" Дневник " предлага фрагменти от публикацията " Самотата на нечистокръвната. (14+) ". Под 14+ се отбелязва самобитно ново летоброене, почнало след анексирането на Крим през март 2014 година с последвалият спор в Източна Украйна, подронването на интернационалния ред и изострящата се борба със Запада.

В началото Сурков приказва за това, че медиите в името на бързината на съобщаването, анализирането и интерпретирането на вести водят към " цялостна неплатежоспособност на прогнозите, които не смущават никого ", а " ориста мълчи, подсмихвайки се ". Затова едвам в този момент до нас достигала " дълбинната вест " от 2014 г и тя е " краят на епичното пътешестване на Русия на Запад, преустановяване на многократните и безплотни опити да стане част от Западната цивилизация, са се сроди с " положителните фамилии " на европейските нации ".

Ето какво следва в текста:

" От 2014 година се простира несигурно дълго ново време, епохата 14+, в която ни предстоят 100 (двеста? триста?) години на геополитическа самотност .

За 400 години бе тествано всякакво озападняване, безгрижно стартирано от Лъжедмитрий и уверено продължено от Петър Първи. Какво ли не е правила Русия, с цел да стане ту Холандия, ту Франция, ту Америка, ту Португалия. Как ли не са се натискали да станат част от Запада. Всички постъпили от там хрумвания и случилите там разтърсвания са възприемани от нашия хайлайф с голям възторг, може би частично непотребен.

Самодържците старателно са се женили за германки, имперското дворянство и администрация интензивно са се попълвали със " скитащи чужденци ". Но в Русия европейците бързо ставали като руснаците, а руснаците въобще не се европеизирали. Руската войска победоносно и жертвено се сражавала във всички огромни войни в Европа, която по насъбран опит може да бъде считана за най-склоннният към всеобщо принуждение и най-кръвожадният от всички континенти.

Великите победи и великите жертви са носили на страната доста западни територии, само че не и другари .

Заради европейските полезности (навремето - религиозно-монархически) Санкт-Петербург станал основател и поръчител на Свещения съюз на три монархии. И добросъветство изпълнявал съюзническия си дълг, когато е трябвало да избавя Хамбсбургите от унгарското въстание. Но когато самата Русия се оказала в комплицирано състояние, избавената Австрия освен не помогнала, само че и се обърнала против нея.

След това евроценностите се сменили с противоположни - в Париж и Берлин на мода пристигнал Маркс . На някои поданици на Симбирск и Яновка (родните места на Владимир Ленин и Лев Троцки - бел.ред.) им се поискало да стане като в Париж. Те се бояли да не изостанем от Запада, потопил се тогава в социализъм. Толкова доста се бояли, че международната гражданска война, сякаш предвождана от европейските и американските служащи, ще подмине тяхната " глуха провинция ". Те се стараели.

Когато утихнала бурята на класовата битка, основаният с неимоверни старания Съюз на съветските социалистически републики разкрил, че международната гражданска война не се е случила, западният свят въобще не е станал работническо-селски, а противоположното - буржоазен. Както и че ще се наложи усърдно да прикрива зад Желязна завеса възходящите синдроми на аутистичен социализъм .

В края на предишния век на страната ѝ доскуча да бъде " настрана взета " и още веднъж ѝ се изиска да поеме на Запада. При това, очевидно, някому се сторило, че размерът има значение - в Европа няма да се вместим, тъй като сме прекомерно огромни и с плашещ обсег . Значи, би трябвало да да се понижат територията, популацията, стопанската система, армията, упоритостта до параметрите на някаква централноевропейска страна и тогава към този момент сигурно ще ни одобряват за свои.

Намалили. Повярвали в Хайек толкоз свирепо, както в миналото в Маркс. Два пъти съкратили демографския, промишления, военния капацитети. Разделили се със съюзническите републики, почнали бързо да се разделят и с самостоятелните... Но и такава умалена и принизена Русия не се вписвала в завоя на Запад.

Накрая било решено да бъде прекъснато смаляването и принизяването и - нещоп овече - да се съобщи за права. Случилото се през 14-та година станало неизбежно.

Макар външно да има сходство сред съветския и европейския културни модели, те имат разнообразни матрици и връзки. Не им би трябвало да се вместват в обща система. Днес, когато това старинно съмнение се трансформира в явен факт, започнаха да се чуват оферти дали да не се хвърлим в другата посока - към Азия и Изтока.

Няма потребност. Ето за какво - тъй като Русия към този момент е била там.

Московската протоимперия се е създавала в комплицирана взаимна военно-политическа работа с азиатската Орда, която едни са склонни да назовават робство, а други - съюз. Иго ли, съюз ли, волно или несъзнателно, само че източният вектор на развиване е бил определен и пробван. Дори след края на монголо-татарското робство Руското царскво в действителност е продължавало да бъде част от Азия и с ненаситност е присъединявало източни земи , претендирало е за правоприемник на Византия - този азиатски Рим. Намирало се е под голямото въздействие на знатни фамилии с генезис от Златната Орда. "

Сурков продължава с изброяване на исторически събития като причини за задълбочаващата се връзка - в това число с династични връзки и искания към съветския престол на азиатски владетели - с Изтока. Според него всичко това завършва с началото на " полско-казашкото навлизане, донесло на Москва нови царе от Запад " и последвалото безредно разкъсване на Русия с Азия и поемането към Европа.

" Така Русия четири века се е движила към Изтока и още четири века - към Запада без да пусне корени на нито едно от двете места. И двата пътя са изчерпани. Сега ще са нужни идеологии за трети път, трети вид цивилизация, трети свят, трети Рим...

И въпреки всичко надали сме трета цивилизация. По-скоро сме сдвоена и двойнствена . Вместила се и в Изтока, и в Запада. Едновременно и европейска, и азиатска и в това време не напълно азиатска и европейска.

Нашата културна и геополитическа принадлежност припомня на блуждаещата еднаквост на човек, роден в разбъркан брак. Той на всички места е родственик и на никое място не е непосредствен. Свой измежду непознати, непознат измежду свои. Разбиращ всички, неясен за никого. Нечистокръвен, метис, някакъв чудноват вид.

Русия е западно-източна нечистокръвна страна. С нейната двуглава държавност, хибридна менталност, междуконтинентална територия, биполярна история, тя е справедливо нечистокръвна, харизматична, надарена, красива и самотна.

Забележителните думи на император Александър Трети, че " Русия има единствено двама съдружници - армията и флотът ", са евентуално най-подходящата метафора за геополитическата самотност, която от дълго време би трябвало да приемем като орис .

Списъкът със съдружници, несъмнено, може да бъде разширяван както си желаете - служащи и учители, нефт и газ, креативно съсловие и патриотично настроени ботове, военачалник Студ и архистратег Михаил... Това не трансформира смисъла - ние сме съдружници на самите себе си .

Какво ще бъде идната ни самотност? Вегетиране в периферията? Или щастливата самотност на водач, повел алфа-нацията, пред която " отстъпват и ѝ дават път други нации и страни "? От нас зависи.

Самотата не значи цялостна изолираност. Безграничната отвореност също е невъзможна. И едното, и другото би било повтаряне на грешките на предишното. А и бъдещето ще има своте неточности, тъй че няма потребност от грешките на предишното.

Без подозрение Русия ще търгува, ще притегля вложения, ще обменя познания, ще води война (войната също е метод на общуване), ще си сътрудничи, ще членува в организации, ще се конкурира, ще провокира боязън и злоба, лобюпитство, симпания, удивление. Само към този момент без лъжливи цели и самоотрицание.

Ще бъде мъчно - постоянно си припомням за класиката от родната лирика: " Наколо все тръни, тръни, тръни... мамка му, а по кое време ще има звезди?! ".

Ще бъде забавно. И звезди ще има. "

Преводът и акцентите в текста са на " Дневник ".
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР