Има ли Русия сили да чуе истината и да поиска прошка
Русия беше изключена от Съвета на Европа. В страната престанаха да работят мобилните платежни приложения Apple Pay и Goggle Pay, причислиха се и фирмите за кредитни карти Visa и Mastercard, съветския пазар напуснаха и логистичните колоси UPS и FedEx. Британският тръст Вербовъчна разработка разгласи, че продава дяловото си присъединяване в „ Роснефт “. Въздушното пространство на Европейски Съюз, на Съединени американски щати и на Канада е напълно недостъпно за съветски самолети, а Вашингтон и европейските съдружници разискват опцията да затворят всички пристанища за съветски кораби.
Жестоки наказания бяха наложени на Централната банка и на редица други банки в Русия. Страната в никакъв случай до момента не е преживявала толкоз сурови ограничения - нито поради нахлуването в Афганистан, когато бяха бойкотирани Олимпийските игри в Москва през 1980 година, нито пък по време на Берлинската и на Карибската рецесии през 1961 и 1962 година, които изправиха света на ръба на нуклеарна война. Символично значение придобива и фактът, че Турция затвори Босфора и Дарданелите за съветски военни кораби – Анкара не го е правила от Втората международна война насам, когато проливите бяха въобще затворени за военни кораби. Само допреди седмица такова нещо звучеше като антиутопия, само че през днешния ден към този момент е действителност: Русия е ненавиждан новобранец.
Новият Слободан Милошевич
През юли предходната година Путин разгласява публикация, в която съобщи, че съветският и украинският народ са едно цяло. Тогава аз написах, че Путин наподобява най-много на „ обединителя на сърбите “ Слободан Милошевич и че ще продължи да упорства за своя лична сфера на въздействие в Европа. „ Идеологическата подготовка за Ялта-2 се намира в разгара си. Какво обаче следва? “ – попитах тогава. Сега към този момент знаем отговора: жилищни блокове с провали от снаряди, украински служащи и доценти с автомат „ Калашников “ в ръцете, тътенът на смазващите бронирани машини, изпаднали в ступор пленници, хора, които дружно с децата и домашните си животни се крият от обстрела в противобомбените скривалища.
За тези няколко дни на съветска експанзия против Украйна Путин в действителност стана нов Милошевич в очите на Запада. И освен в неговите. Всъщност войната поддържат единствено нормалните обвинени: Куба, Никарагуа, Венецуела, Северна Корея, Мианмар.
Апатията на една част от руснаците и кухненските фантазии за реванш на друга просто развързаха ръцете на властта в Русия. И следствията са налице. От през днешния ден нататък войната непрестанно ще ни припомня за себе си – ще настъпи инфлация, ще стартират да изчезват най-всекидневни артикули и услуги, цензурата ще бушува, бедността ще пораства, технологическият бранш ще запада… И още доста други непредвидими последици.
Ще пострадат и тези, които до момента изкарваха положителни заплати, четяха Мишел Уелбек и ходеха на опозиционните манифестации. Те към този момент не могат просто да заминат за някоя страна в Европейски Съюз или за Америка. Те освен ще се лишат от нормалния си метод на живот – те ще изпаднат и в сериозна заплаха. Защото репресиите против „ враговете на страната “ занапред ще се разпростират с удвоена сила. И ще се насочат на първо място против омразната на управляващите интелигенция, против образованите и сполучливи хора. Но към неприятно отива освен техният живот.
Лъжите, от които Русия би трябвало да се отърси
Вездесъщата война ще почука на вратата и на тези двайсетгодишни войничета, които са извадили шанса да оцелеят в подстъпите на Киев или Харков. Техните нещастни родители живеят в глухи селца и провинциални градове, работят за жалки копейки и хранят една-единствена вяра: че синът им ще има по-добра орис и ще получи жилище от армията. Част от завръщащите се съветски пленници вкъщи ще се натъкнат на завист и пренебрежение от страна на съседите, които не са помирисвали барут и не са се крили в окопите от ударите на ракетите „ Байрактар “. Тези бойци, а и техните родители ненадейно ще схванат: формалните лица от остарелия тв приемник в кухнята години наред са ги лъгали най-безочливо. И тези хора в кухнята ще би трябвало да решат дали желаят истината.
Нападението против Украйна нанесе най-тежък удар обаче на първо място на хората, които като латерна повтарят „ политиката не ме интересува “, „ политиката е мръсна работа “ и „ всичките са маскари “. Путиновата случка изхвърли всички тези хора вън от зоната им комфорт. Да, част тях несъмнено ще се опитат още веднъж да избягат във вътрешна емиграция, в случай че не и да станат лоялни заради възприятието си на изтощение и засегнатост. Други пък ще съумеят да заминат в същинска емиграция. Но трети ще се замислят и ще си кажат: „ Така повече не може да продължава “.
Дори Путин бързо да напусне сцената, а глобите последователно да отпаднат, ще се наложи незабавно да бъде демонтирана Путиновата система. Ще би трябвало да се взема решение и ориста на нейните строители и прислужници, ще би трябвало и да се уреждат споровете със съседите. Но с цел да се случи всичко това, ще бъдем принудени да отговаряме на редица сложни и мъчителни въпроси. Как и за какво обществото ни от много време е объркано в безкрайна върволяк от войни – студени и горещи? Защо толкоз години това общество настойчиво се самозалъгва?
Ще има ли Русия сили да изиска амнистия?
Как един път вечно да се издигне барикада против попълзновенията на диктатурата? Ще намерим ли сили да погледнем в очите украинците и грузинците и да им желаяме амнистия? На 24 февруари руснаците се разсъниха в напълно друга страна, дамгосана за дълги години напред от една несправедлива, завоевателна война. Русия или ще откри у себе си сили да прегърне напълно нови полезности и ориентири, или пък тихичко се слезе от историческата сцена под ударите на своите комплекси за непълноценност, на цинизма и на разкола си. Ще бъдат сложни времена, които ще продължат дълго. Ще продължат дълго - даже и откакто забележим първия аероплан от Париж да се приземява на московското летище „ Шереметиево “.
Автор: Константин Егерт
Жестоки наказания бяха наложени на Централната банка и на редица други банки в Русия. Страната в никакъв случай до момента не е преживявала толкоз сурови ограничения - нито поради нахлуването в Афганистан, когато бяха бойкотирани Олимпийските игри в Москва през 1980 година, нито пък по време на Берлинската и на Карибската рецесии през 1961 и 1962 година, които изправиха света на ръба на нуклеарна война. Символично значение придобива и фактът, че Турция затвори Босфора и Дарданелите за съветски военни кораби – Анкара не го е правила от Втората международна война насам, когато проливите бяха въобще затворени за военни кораби. Само допреди седмица такова нещо звучеше като антиутопия, само че през днешния ден към този момент е действителност: Русия е ненавиждан новобранец.
Новият Слободан Милошевич
През юли предходната година Путин разгласява публикация, в която съобщи, че съветският и украинският народ са едно цяло. Тогава аз написах, че Путин наподобява най-много на „ обединителя на сърбите “ Слободан Милошевич и че ще продължи да упорства за своя лична сфера на въздействие в Европа. „ Идеологическата подготовка за Ялта-2 се намира в разгара си. Какво обаче следва? “ – попитах тогава. Сега към този момент знаем отговора: жилищни блокове с провали от снаряди, украински служащи и доценти с автомат „ Калашников “ в ръцете, тътенът на смазващите бронирани машини, изпаднали в ступор пленници, хора, които дружно с децата и домашните си животни се крият от обстрела в противобомбените скривалища.
За тези няколко дни на съветска експанзия против Украйна Путин в действителност стана нов Милошевич в очите на Запада. И освен в неговите. Всъщност войната поддържат единствено нормалните обвинени: Куба, Никарагуа, Венецуела, Северна Корея, Мианмар.
Апатията на една част от руснаците и кухненските фантазии за реванш на друга просто развързаха ръцете на властта в Русия. И следствията са налице. От през днешния ден нататък войната непрестанно ще ни припомня за себе си – ще настъпи инфлация, ще стартират да изчезват най-всекидневни артикули и услуги, цензурата ще бушува, бедността ще пораства, технологическият бранш ще запада… И още доста други непредвидими последици.
Ще пострадат и тези, които до момента изкарваха положителни заплати, четяха Мишел Уелбек и ходеха на опозиционните манифестации. Те към този момент не могат просто да заминат за някоя страна в Европейски Съюз или за Америка. Те освен ще се лишат от нормалния си метод на живот – те ще изпаднат и в сериозна заплаха. Защото репресиите против „ враговете на страната “ занапред ще се разпростират с удвоена сила. И ще се насочат на първо място против омразната на управляващите интелигенция, против образованите и сполучливи хора. Но към неприятно отива освен техният живот.
Лъжите, от които Русия би трябвало да се отърси
Вездесъщата война ще почука на вратата и на тези двайсетгодишни войничета, които са извадили шанса да оцелеят в подстъпите на Киев или Харков. Техните нещастни родители живеят в глухи селца и провинциални градове, работят за жалки копейки и хранят една-единствена вяра: че синът им ще има по-добра орис и ще получи жилище от армията. Част от завръщащите се съветски пленници вкъщи ще се натъкнат на завист и пренебрежение от страна на съседите, които не са помирисвали барут и не са се крили в окопите от ударите на ракетите „ Байрактар “. Тези бойци, а и техните родители ненадейно ще схванат: формалните лица от остарелия тв приемник в кухнята години наред са ги лъгали най-безочливо. И тези хора в кухнята ще би трябвало да решат дали желаят истината.
Нападението против Украйна нанесе най-тежък удар обаче на първо място на хората, които като латерна повтарят „ политиката не ме интересува “, „ политиката е мръсна работа “ и „ всичките са маскари “. Путиновата случка изхвърли всички тези хора вън от зоната им комфорт. Да, част тях несъмнено ще се опитат още веднъж да избягат във вътрешна емиграция, в случай че не и да станат лоялни заради възприятието си на изтощение и засегнатост. Други пък ще съумеят да заминат в същинска емиграция. Но трети ще се замислят и ще си кажат: „ Така повече не може да продължава “.
Дори Путин бързо да напусне сцената, а глобите последователно да отпаднат, ще се наложи незабавно да бъде демонтирана Путиновата система. Ще би трябвало да се взема решение и ориста на нейните строители и прислужници, ще би трябвало и да се уреждат споровете със съседите. Но с цел да се случи всичко това, ще бъдем принудени да отговаряме на редица сложни и мъчителни въпроси. Как и за какво обществото ни от много време е объркано в безкрайна върволяк от войни – студени и горещи? Защо толкоз години това общество настойчиво се самозалъгва?
Ще има ли Русия сили да изиска амнистия?
Как един път вечно да се издигне барикада против попълзновенията на диктатурата? Ще намерим ли сили да погледнем в очите украинците и грузинците и да им желаяме амнистия? На 24 февруари руснаците се разсъниха в напълно друга страна, дамгосана за дълги години напред от една несправедлива, завоевателна война. Русия или ще откри у себе си сили да прегърне напълно нови полезности и ориентири, или пък тихичко се слезе от историческата сцена под ударите на своите комплекси за непълноценност, на цинизма и на разкола си. Ще бъдат сложни времена, които ще продължат дълго. Ще продължат дълго - даже и откакто забележим първия аероплан от Париж да се приземява на московското летище „ Шереметиево “.
Автор: Константин Егерт
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ