Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, припомня земетресение в района на Велинград отпреди 45 години
Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дълготраен началник на секция " Сеизмология " в Геофизичен институт напомня за читателите на Агенция " Фокус " заметресението във Велинград преди 45 години.
" Трети ноември 1977 година, ранна заран, земята в София едва се раздруса. Слабо? Не беше по този начин в Северозападни Родопи. Там мощно разклащане извади велинградчани от съня им. Стряскащо беше земетръсното влияние и за жителите на околните Дорково, Костандово, Ракитово, за ж.п. гарите Костандово, Долене и Цепина и други селища в покрайнината. С идване на зората стопаните откриваха, че къщите им не са, както преди – на коя мазилката опадала или стълбището развалено, а на други през някой от зидовете прозира небе; множеството домове бяха с развалени комини. А идваше зима с необитаеми 375 къщи в региона и 280, оповестени като рискови за обитаване, с изискващи ремонт 14 индустриални предприятия и 157 публични здания.
В 4 часа и 23 минути беше се случило земетресение с магнитуд 5.3 единствено на няколко километра от Велинград. Активираното огнище беше едвам на 10-15 км под земната повърхнина, плитко съгласно терминологията на сеизмолозите. Този вид трусове основават повреди в регион с неголеми размери. За тях, обаче е особено обилие от следващи земетресения. Това събитие извика нужда от вписване на сеизмични събития “на място ". И въпреки да не можехме да предвидим докога земята ще се тресе, ние – специалисти от Българска академия на науките (БАН) инсталирахме инсталация на две места към източника – във Велинград и в Дорково. За продължителното, освен това гратис, обслужване на сеизмографите, което обезпечи регистрации в епицентъра, Геофизичният институт на Българска академия на науките дължи благодарност на велинградчаните инж Васил Бучков и техника Васил Теофилов. За пет месеца там бяха регистрирани над 500 труса, доста от които усетени. Всеки по-силен афтершок усилваше в началото нанесените вреди.
В първите седмици локалните записи служеха за всекидневно информиране на държавната комисия за бедствия, на отдела по Сеизмология в Геофизичен институт и на Велинградския щаб на Гражданска защита. Щабът във Велинград използваше заключенията на специалистите от сеизмологичната регистрация и от теренните наблюдения при взимане на решения.
В дните на земетресенията “сърцето и главата " на реда във Велинград бяха в Градския съвет. Стегнати, в униформи, настойчиво и безрезервно работеха кметът Георги Шуманов, секретарят Георги Колев, майор Чернев, Филип Устабашиев, Райна Караангова, Иван Лазаров, Лиляна Цветанова, Георги Аврамов, Васил Палигоров и още редица други. Денонощия наред те нямаха персонален живот. Двадесет и четири часа в денонощието градският щаб на Гражданска защита се грижеше за съгражданите си. Ежедневно Щабът оповестяваше за своята активност, за подхванати възстановителни ограничения и учеше ситуацията до елементи. Вечер ръководителите спираха при запалените огньове, разговаряха с угрижените земляци, разпръскваха клюки, повдигаха духа.
Земетресенията, станали през последните месеци на 1977 в региона на Велинград, трансформираха и дебита на минералните извори. Подробни изследвания на държанието на извор каптиран в стопанството на Двореца на профсъюзите бяха направени от инж-геолога Петър Петров.
Такава беше ситуацията в епицентъра през ноември 1977 година
Днес, 45 години по-късно, си припомняме, че регионът е благоразположен към земетръсни въздействия, породени от местни раздвижвания 1903-1905, 1928, 1962, 1977, 2004 година или от по-далечни източници – Вранча в Румъния (1940, 1977, 1986, 1990), Мраморноморски район в
Турция (1912, 1953, 1999), както и от трусове в страната… Свидетелство за това, че сеизмотектонските процеси в региона на Чепинската котловина не са затихнали, е серията слаби земетресения, осъществени в региона на Велинград през втората половина на месец ноември 2021г. "
" Трети ноември 1977 година, ранна заран, земята в София едва се раздруса. Слабо? Не беше по този начин в Северозападни Родопи. Там мощно разклащане извади велинградчани от съня им. Стряскащо беше земетръсното влияние и за жителите на околните Дорково, Костандово, Ракитово, за ж.п. гарите Костандово, Долене и Цепина и други селища в покрайнината. С идване на зората стопаните откриваха, че къщите им не са, както преди – на коя мазилката опадала или стълбището развалено, а на други през някой от зидовете прозира небе; множеството домове бяха с развалени комини. А идваше зима с необитаеми 375 къщи в региона и 280, оповестени като рискови за обитаване, с изискващи ремонт 14 индустриални предприятия и 157 публични здания.
В 4 часа и 23 минути беше се случило земетресение с магнитуд 5.3 единствено на няколко километра от Велинград. Активираното огнище беше едвам на 10-15 км под земната повърхнина, плитко съгласно терминологията на сеизмолозите. Този вид трусове основават повреди в регион с неголеми размери. За тях, обаче е особено обилие от следващи земетресения. Това събитие извика нужда от вписване на сеизмични събития “на място ". И въпреки да не можехме да предвидим докога земята ще се тресе, ние – специалисти от Българска академия на науките (БАН) инсталирахме инсталация на две места към източника – във Велинград и в Дорково. За продължителното, освен това гратис, обслужване на сеизмографите, което обезпечи регистрации в епицентъра, Геофизичният институт на Българска академия на науките дължи благодарност на велинградчаните инж Васил Бучков и техника Васил Теофилов. За пет месеца там бяха регистрирани над 500 труса, доста от които усетени. Всеки по-силен афтершок усилваше в началото нанесените вреди.
В първите седмици локалните записи служеха за всекидневно информиране на държавната комисия за бедствия, на отдела по Сеизмология в Геофизичен институт и на Велинградския щаб на Гражданска защита. Щабът във Велинград използваше заключенията на специалистите от сеизмологичната регистрация и от теренните наблюдения при взимане на решения.
В дните на земетресенията “сърцето и главата " на реда във Велинград бяха в Градския съвет. Стегнати, в униформи, настойчиво и безрезервно работеха кметът Георги Шуманов, секретарят Георги Колев, майор Чернев, Филип Устабашиев, Райна Караангова, Иван Лазаров, Лиляна Цветанова, Георги Аврамов, Васил Палигоров и още редица други. Денонощия наред те нямаха персонален живот. Двадесет и четири часа в денонощието градският щаб на Гражданска защита се грижеше за съгражданите си. Ежедневно Щабът оповестяваше за своята активност, за подхванати възстановителни ограничения и учеше ситуацията до елементи. Вечер ръководителите спираха при запалените огньове, разговаряха с угрижените земляци, разпръскваха клюки, повдигаха духа.
Земетресенията, станали през последните месеци на 1977 в региона на Велинград, трансформираха и дебита на минералните извори. Подробни изследвания на държанието на извор каптиран в стопанството на Двореца на профсъюзите бяха направени от инж-геолога Петър Петров.
Такава беше ситуацията в епицентъра през ноември 1977 година
Днес, 45 години по-късно, си припомняме, че регионът е благоразположен към земетръсни въздействия, породени от местни раздвижвания 1903-1905, 1928, 1962, 1977, 2004 година или от по-далечни източници – Вранча в Румъния (1940, 1977, 1986, 1990), Мраморноморски район в
Турция (1912, 1953, 1999), както и от трусове в страната… Свидетелство за това, че сеизмотектонските процеси в региона на Чепинската котловина не са затихнали, е серията слаби земетресения, осъществени в региона на Велинград през втората половина на месец ноември 2021г. "
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ