Кой е най-харесваният политик у нас
Румен Радев стартира мандата си с обичайно високо доверие от 58,5% и с съмнение от 32,1% и остава най-харесваната фигура в политическия живот у нас – с най-голям позитивен рейтинг (доверие минус недоверие). Доверието в държавното управление се покачва до 44,9% и е по-високо от недоверието (39%) – това се случва за пръв път от началото на първия мандат „ Борисов “ през 2009 година насам и демонстрира акумулиране на вяра за завършек на политическата рецесия.
Високи обаче са икономическите страхове – 86,4% чакат растеж на цените, откакто години наред този индикатор се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „ Борисов “ и последвалите митинги във връзка високи цени. Има законосъобразен за начало на мандат растеж и в доверието в Народното събрание и то доближава 31,9%, при спадащо съмнение (56,9%).
Позицията на обществото ни във връзка с Северна Македония се втвърдява и през януари 15,3% не желаят Северна Македония да почне договаряния при никакви условия, 60,8% – единствено в случай че извърши контракта си с България, а 7,6% не слагат условия. В края на 2020 година, доста по-сериозен беше делът на колебаещите се – който в този момент се прелива към сдържаната във връзка с Скопие, а не към въодушевената, алтернатива.
Данните са от представителното за пълнолетното население на страната изследване от самостоятелната ежемесечна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “ , „ лице в лице “. Проведено е измежду 805 пълнолетни българи сред 6-ти и 14-ти януари.
Високо институционално доверие на прага на втория мандат президента
Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с заявено доверие от 58,5% от българите и отрицание от 32,1%. Останалите не могат да преценяват. Така рейтингът на президента (одобрение минус неодобрение) на прага на новия мандат е +26,4. Институцията е една от дребното в страната с позитивен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-голям рейтинг измежду останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близо до институционалното.
Останалите фигури с позитивен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие , типично за нововстъпващ министър председател и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с възходящо доверие) и Илияна Йотова . В идните месеци, с повишаване на известността на новите лица и с края на инерцията на публичното мнение към изборите, картината на персоналното доверие на другите фигури ще добие приключен тип и ще си коства да се прегледа в елементи.
Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на обичайните за нашето общество отрицателни настройки към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите показват персонално доверие към нея, 41,2% споделят, че нямат доверие в нея, а останалите се двоумят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.
Тридесетгодишният проучвателен опит на „ Галъп интернешънъл “ разрешава да бъдат проследени трендовете в доверието към президентската институция от 90-те години насам. Механизмът на избор и конституционната роля на президента допускат високо публично доверие в тази институция. Националният опит обаче демонстрира, че това високо в началото доверие, особено за встъпването в служба на всяка нова президентска двойка, постоянно бързо се изчерпва с напредването на мандата. На този декор стабилно високите равнища на доверие в първия мандат на Радев – без основни спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места измежду президентите до момента.
Галъп интернешънъл
Стартов заем на доверие към държавното управление
След първия месец работа на новото постоянно държавно управление на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от каузи на тези, които нямат. За финален път това се случи през 2009 година в при встъпването в служба на първото държавно управление на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните българи показват доверие в новото държавно управление, а 39% – не. Останалите не могат да преценяват.
През последните години доверието в държавното управление се резервира на трайни равнища от към 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „ Борисов 3 “, последван от повишаване на позитивните оценки за държавното управление по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.
Данни за доверието в държавното управление през последните тридесет години и разбор може да намерите. Опитът демонстрира, че развръзката на политически рецесии нормално носи утешение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и вяра. Общественото мнение ненапълно постоянно следва спечелилия. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото стартира по-детайлно да прави оценка работата на властта по съответните провокации. Тази детайлна оценка ще следим в идващите месеци.
Галъп интернешънъл
В сегашния случай провокациите по никакъв начин не липсват, като се има поради, че цели 86,4% през този месец, и близо 90% в предходното измерване преди три месеца, чакат цените на главните артикули да порастват. „ Галъп интернешънъл болкан “ следи икономическите равносметки и упования на българите и този индикатор за последно е достигал сходни равнища в края на 2012 и началото на 2013 година Т огава, високата паника от цените мина в митинги, довели и до оставката на първото държавно управление на Борисов.
През отминалото десетилетие този индикатор нормално показваше стойности в полето сред 60 и 70%. Плавен растеж стартира със обстановката към ковид през 2020 година и продължи поради разразилите се през 2020 година митинги и политическата рецесия от 2021 година – които оказаха и отражение върху икономическите упования. Минимални в този момент оставят дяловете на тези, които чакат спад в цените или най-малко те да останат същите.
Галъп интернешънъл
Начални позитивни сигнали за Народното събрание
Парламентът обичайно е институцията с най-ниско доверие у нас . Тридесетгодишната изследователка традиция на „ Галъп интернешънъл “ демонстрира, че преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията е имало единствено два пъти – след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Национална движение „Симеон Втори". Парламентът се трансформира във фокус на отрицателното отношение към партийната политика.
В последните години доверието в Народното събрание се резервира към и над 20%, а от средата на 2020 година, дружно с митингите, делът на позитивните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-то Народно заседание е регистриран растеж в каузи на утвърждението.
През януари 2022 година 31,9% от запитаните показват доверие в Народното събрание, а 56,9% показват съмнение. Останалите не могат да преценяват. Това е стесняване на „ ножицата “ сред положителни и отрицателни оценки в положителна посока. Макар и при опазване към този момент на първенстващото състояние на отрицателните оценки.
Това е типичният за старт на мандат „ бонус “ доверие, както и предстояща инерция от неотдавна отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и съществени запалянковци във връзка с доверието в Народното събрание. Тези бонуси доверие са всекидневно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица.
Галъп интернешънъл
Високи обаче са икономическите страхове – 86,4% чакат растеж на цените, откакто години наред този индикатор се движеше под 70%, а за последно беше доближил 90% в края на първия мандат „ Борисов “ и последвалите митинги във връзка високи цени. Има законосъобразен за начало на мандат растеж и в доверието в Народното събрание и то доближава 31,9%, при спадащо съмнение (56,9%).
Позицията на обществото ни във връзка с Северна Македония се втвърдява и през януари 15,3% не желаят Северна Македония да почне договаряния при никакви условия, 60,8% – единствено в случай че извърши контракта си с България, а 7,6% не слагат условия. В края на 2020 година, доста по-сериозен беше делът на колебаещите се – който в този момент се прелива към сдържаната във връзка с Скопие, а не към въодушевената, алтернатива.
Данните са от представителното за пълнолетното население на страната изследване от самостоятелната ежемесечна изследователска стратегия на „ Галъп интернешънъл болкан “ , „ лице в лице “. Проведено е измежду 805 пълнолетни българи сред 6-ти и 14-ти януари.
Високо институционално доверие на прага на втория мандат президента
Румен Радев встъпва в първата от петте години на втория си мандат с заявено доверие от 58,5% от българите и отрицание от 32,1%. Останалите не могат да преценяват. Така рейтингът на президента (одобрение минус неодобрение) на прага на новия мандат е +26,4. Институцията е една от дребното в страната с позитивен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-голям рейтинг измежду останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Румен Радев се движи близо до институционалното.
Останалите фигури с позитивен рейтинг в последните месеци са Кирил Петков, с растящо доверие , типично за нововстъпващ министър председател и ново лице в политиката, Стефан Янев, Асен Василев (също с възходящо доверие) и Илияна Йотова . В идните месеци, с повишаване на известността на новите лица и с края на инерцията на публичното мнение към изборите, картината на персоналното доверие на другите фигури ще добие приключен тип и ще си коства да се прегледа в елементи.
Личното доверие във вицепрезидента Илияна Йотова също е високо на фона на обичайните за нашето общество отрицателни настройки към политическите фигури в страната. През декември 44,2% от българите показват персонално доверие към нея, 41,2% споделят, че нямат доверие в нея, а останалите се двоумят. Минимален дял от българите не са чували за Илияна Йотова. Така рейтингът е +3.
Тридесетгодишният проучвателен опит на „ Галъп интернешънъл “ разрешава да бъдат проследени трендовете в доверието към президентската институция от 90-те години насам. Механизмът на избор и конституционната роля на президента допускат високо публично доверие в тази институция. Националният опит обаче демонстрира, че това високо в началото доверие, особено за встъпването в служба на всяка нова президентска двойка, постоянно бързо се изчерпва с напредването на мандата. На този декор стабилно високите равнища на доверие в първия мандат на Радев – без основни спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места измежду президентите до момента.
Галъп интернешънъл Стартов заем на доверие към държавното управление
След първия месец работа на новото постоянно държавно управление на Кирил Петков за пръв път от повече от десетилетие насам делът на българите, които имат доверие в кабинета, е по-голям от каузи на тези, които нямат. За финален път това се случи през 2009 година в при встъпването в служба на първото държавно управление на Бойко Борисов. Сега 44.9% от запитаните българи показват доверие в новото държавно управление, а 39% – не. Останалите не могат да преценяват.
През последните години доверието в държавното управление се резервира на трайни равнища от към 30%. По-сериозен спад имаше в последните месеци на кабинета „ Борисов 3 “, последван от повишаване на позитивните оценки за държавното управление по времето на двата служебни кабината на Стефан Янев.
Данни за доверието в държавното управление през последните тридесет години и разбор може да намерите. Опитът демонстрира, че развръзката на политически рецесии нормално носи утешение, което дава отражение в по-високо стартово институционално доверие и вяра. Общественото мнение ненапълно постоянно следва спечелилия. Едва няколко месеца след встъпване в мандат обществото стартира по-детайлно да прави оценка работата на властта по съответните провокации. Тази детайлна оценка ще следим в идващите месеци.
Галъп интернешънъл В сегашния случай провокациите по никакъв начин не липсват, като се има поради, че цели 86,4% през този месец, и близо 90% в предходното измерване преди три месеца, чакат цените на главните артикули да порастват. „ Галъп интернешънъл болкан “ следи икономическите равносметки и упования на българите и този индикатор за последно е достигал сходни равнища в края на 2012 и началото на 2013 година Т огава, високата паника от цените мина в митинги, довели и до оставката на първото държавно управление на Борисов.
През отминалото десетилетие този индикатор нормално показваше стойности в полето сред 60 и 70%. Плавен растеж стартира със обстановката към ковид през 2020 година и продължи поради разразилите се през 2020 година митинги и политическата рецесия от 2021 година – които оказаха и отражение върху икономическите упования. Минимални в този момент оставят дяловете на тези, които чакат спад в цените или най-малко те да останат същите.
Галъп интернешънъл Начални позитивни сигнали за Народното събрание
Парламентът обичайно е институцията с най-ниско доверие у нас . Тридесетгодишната изследователка традиция на „ Галъп интернешънъл “ демонстрира, че преобладаващо доверие над недоверието за Народното събрание в десетилетията е имало единствено два пъти – след рецесията 1996-97 година и при идването на власт на Национална движение „Симеон Втори". Парламентът се трансформира във фокус на отрицателното отношение към партийната политика.
В последните години доверието в Народното събрание се резервира към и над 20%, а от средата на 2020 година, дружно с митингите, делът на позитивните оценки спадна и до под една пета. От началото на работа на новото 47-то Народно заседание е регистриран растеж в каузи на утвърждението.
През януари 2022 година 31,9% от запитаните показват доверие в Народното събрание, а 56,9% показват съмнение. Останалите не могат да преценяват. Това е стесняване на „ ножицата “ сред положителни и отрицателни оценки в положителна посока. Макар и при опазване към този момент на първенстващото състояние на отрицателните оценки.
Това е типичният за старт на мандат „ бонус “ доверие, както и предстояща инерция от неотдавна отминалите избори. Електоратите на победилите партии са и съществени запалянковци във връзка с доверието в Народното събрание. Тези бонуси доверие са всекидневно по-големи, когато в политиката навлизат нови лица.
Галъп интернешънъл Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ