Президентът пусна в бой отряд камикадзета
Румен Радев подреди министри, които ще бъдат атакувани от всички направления
В живота е по този начин - когато някой (примерно Слави Трифонов) не желае да бъде камикадзе, не желае да поеме отговорност и да прави държавно управление без твърда поддръжка, то различен (примерно Румен Радев), ще - не ще, би трябвало да играе тази игра. В резултат на конституционната и житейска логичност към този момент си имаме длъжностен кабинет, който през идващите три месеца би трябвало да спре пропадането на страната и да организира едни от най-сложните избори в новата ни история.
Най-важното за този кабинет е, че той е на Румен Радев. Аватарите на Бойко Борисов несъмнено няма да спрат да повтарят, че Радев е мрачният лидер на галактическата империя, че зад него седят всички партии мераклийки да забият нож в корпуса на ГЕРБ, само че истината е по-проста -
зад служебното държавно управление не седи никой с изключение на Радев
Ако имаше някакво единодушие в анти-ГЕРБ обединението, то щеше да се прояви по време на 45-ия парламент. Общи дейности нямаше, а при сглобяването на служебното държавно управление Българска социалистическа партия дори забрани на свои хора да оказват помощ на Радев, като се наложи да се дава особено позволение за присъединяване на Янаки Стоилов, който е 100 % ляв, само че към 200 % не е “ниновче”. За Бойко Рашков да не приказваме - той от дълго време не търси нищо от тази партия.
Същото е ситуацията и с десните в служебния кабинет - Радев предложения десни хора като Стойчо Кацаров и Велислав Минеков. Десни, десни, но нямат нищо общо с днешната десница, в противен случай - двамата са измежду острите й критици. Т.е. Радев предложения в служебното държавно управление опозицията на тези, които сякаш поддържат Радев.
Безспорно,
най-ярката фигура в това държавно управление ще бъде... президентът
При първия си длъжностен кабинет Радев назначи за министър председател задоволително известна персона като Огнян Герджиков, който е независима бойна единица. Стефан Янев е алтер-его на Радев, той не е добре прочут, мнозина няма да научат името му до края на работата на служебното държавно управление. Затова властта и отговорността са напълно при Радев.
След Янев Радев подреди един куп хора, които са близки до десницата му - Гълъб Донев, Бойко Рашков, Николай Денков, Христо Бозуков. Все хора, на които е разчитал и явно не са го предали.
Интересен ход на Радев е даването на три основни министерства на юпита. Харвардските ученици Асен Василев и Кирил Петков поеха финансите и стопанската система, а Атанас Пеканов е непосредствено вицепремиер, който дава отговор за еврофондовете. Важно е да се означи, че тези позиции са основни, само че не и в служебно държавно управление. С тези юпита Радев цели друго - да има по-добър взор върху ръководството на обществените пари и еврофондовете. Оттам - да научи в елементи какви са ги правили хората на Бойко.
Това е по този начин заради ясни аргументи. Служебното държавно управление е изцяло обикновено по пълномощия държавно управление, само че търпи две ограничавания - първо, по време - в естествения вид то ще работи към три месеца, и второ, за разлика от определеното държавно управление, то не може да употребява поддръжката на законодателната власт. Има още един детайл - служебното държавно управление има авансово спусната предпочитана задача - да направи избори. Т.е. то не може да разчита на спомагателни финанси, утвърдени от Народно събрание, нито на промени в законите, което мощно лимитира полето за деяние. Не може да подписа огромни покупко-продажби, за които е належащо разрешението и на депутатите. Т.е. нито пари ще има, нито бизнесът ще се развива кой знае какъв брой в това лимитирано време.
Ще работи с това, което има. А то не е доста
На процедура цялата отговорност за провеждането на изборите по новите недописани правила на ИК се стоварва върху Радев. При по този начин формираното държавно управление така наречен анти-ГЕРБ партии няма да се поколебаят да нападат Радев, в случай че изборите зациклят. За ГЕРБ да не приказваме. Радев ще бъде под пресечен огън през месеците до сформирането на 46-о Народно събрание. Залогът е още по-голям - в случай че служебното държавно управление не се оправи, успеха на Радев в идните тази есен президентски избори няма да наподобява по този начин сигурна, както в този момент.
А клопките пред изборите не са един и два. Кабинетът на Борисов отхвърли да внесе промени в бюджета и в този момент служебното държавно управление ще харчи за изборите 65 млн. от други пера, примерно от парите за президентските избори. Законът пък задължи ЦИК и изпълнителната власт да закарат изборни машини в секции в чужбина, като нито е ясно какъв брой машини ще са нужни, нито къде би трябвало да бъдат закарани те. Машините би трябвало да бъдат купени през открит търг, да бъдат сертифицирани, да бъдат охранявани и превозени, да бъдат подсигурени и бюлетини като опция - с две думи - убийствена логистика, която е в пъти по-сложна от тази през април.
Личи си, че Радев е мислил по тези въпроси -
с изключение на 15-те от ЦИК, с изборите ще се занимават посланик от кариерата като Светлан Стоев (МВнР), прочут правист като Бойко Рашков (МВР) и Георги Тодоров, който е зам.-министър на превоза в три държавни управления. Тук Радев не е робувал на партии, търсил е кой ще свърши работата.
Служебното държавно управление на Радев към този момент направи най-важното - Бойко Борисов и неговите хора си събраха багажа. Хората на Янев надали ще свършат чудеса, те би трябвало да сдадат властта след към три месеца. Но не трябва да забравяме - 46-ото Народно събрание също може да не излъчи постоянно държавно управление и Радев ще би трябвало да прави ново или да преназначи това служебно държавно управление. Така че никой не знае. Временното постоянно става непрекъснато.
Засега значимото е едно - Радев направи свое държавно управление, с което даде сериозна поръчка да продължи да бъде обособен и самостоятелен политически център. Радев и Нинова още веднъж се разминаха, Радев и улицата на Хаджигенов и Манолова още веднъж не са в един звук. Десницата и Радев още веднъж са на разстояние. Всичко това не приказва просто за разлики, приказва за избистряне на президентската физиономия. А дали служебното държавно управление ще свърши работа - ще забележим. Засега екипът, който събра президентът, наподобява на отряд камикадзета, които хем би трябвало да разрушават стандарти, хем би трябвало да се бранят от всички страни.
Автор
В живота е по този начин - когато някой (примерно Слави Трифонов) не желае да бъде камикадзе, не желае да поеме отговорност и да прави държавно управление без твърда поддръжка, то различен (примерно Румен Радев), ще - не ще, би трябвало да играе тази игра. В резултат на конституционната и житейска логичност към този момент си имаме длъжностен кабинет, който през идващите три месеца би трябвало да спре пропадането на страната и да организира едни от най-сложните избори в новата ни история.
Най-важното за този кабинет е, че той е на Румен Радев. Аватарите на Бойко Борисов несъмнено няма да спрат да повтарят, че Радев е мрачният лидер на галактическата империя, че зад него седят всички партии мераклийки да забият нож в корпуса на ГЕРБ, само че истината е по-проста -
зад служебното държавно управление не седи никой с изключение на Радев
Ако имаше някакво единодушие в анти-ГЕРБ обединението, то щеше да се прояви по време на 45-ия парламент. Общи дейности нямаше, а при сглобяването на служебното държавно управление Българска социалистическа партия дори забрани на свои хора да оказват помощ на Радев, като се наложи да се дава особено позволение за присъединяване на Янаки Стоилов, който е 100 % ляв, само че към 200 % не е “ниновче”. За Бойко Рашков да не приказваме - той от дълго време не търси нищо от тази партия.
Същото е ситуацията и с десните в служебния кабинет - Радев предложения десни хора като Стойчо Кацаров и Велислав Минеков. Десни, десни, но нямат нищо общо с днешната десница, в противен случай - двамата са измежду острите й критици. Т.е. Радев предложения в служебното държавно управление опозицията на тези, които сякаш поддържат Радев.
Безспорно,
най-ярката фигура в това държавно управление ще бъде... президентът
При първия си длъжностен кабинет Радев назначи за министър председател задоволително известна персона като Огнян Герджиков, който е независима бойна единица. Стефан Янев е алтер-его на Радев, той не е добре прочут, мнозина няма да научат името му до края на работата на служебното държавно управление. Затова властта и отговорността са напълно при Радев.
След Янев Радев подреди един куп хора, които са близки до десницата му - Гълъб Донев, Бойко Рашков, Николай Денков, Христо Бозуков. Все хора, на които е разчитал и явно не са го предали.
Интересен ход на Радев е даването на три основни министерства на юпита. Харвардските ученици Асен Василев и Кирил Петков поеха финансите и стопанската система, а Атанас Пеканов е непосредствено вицепремиер, който дава отговор за еврофондовете. Важно е да се означи, че тези позиции са основни, само че не и в служебно държавно управление. С тези юпита Радев цели друго - да има по-добър взор върху ръководството на обществените пари и еврофондовете. Оттам - да научи в елементи какви са ги правили хората на Бойко.
Това е по този начин заради ясни аргументи. Служебното държавно управление е изцяло обикновено по пълномощия държавно управление, само че търпи две ограничавания - първо, по време - в естествения вид то ще работи към три месеца, и второ, за разлика от определеното държавно управление, то не може да употребява поддръжката на законодателната власт. Има още един детайл - служебното държавно управление има авансово спусната предпочитана задача - да направи избори. Т.е. то не може да разчита на спомагателни финанси, утвърдени от Народно събрание, нито на промени в законите, което мощно лимитира полето за деяние. Не може да подписа огромни покупко-продажби, за които е належащо разрешението и на депутатите. Т.е. нито пари ще има, нито бизнесът ще се развива кой знае какъв брой в това лимитирано време.
Ще работи с това, което има. А то не е доста
На процедура цялата отговорност за провеждането на изборите по новите недописани правила на ИК се стоварва върху Радев. При по този начин формираното държавно управление така наречен анти-ГЕРБ партии няма да се поколебаят да нападат Радев, в случай че изборите зациклят. За ГЕРБ да не приказваме. Радев ще бъде под пресечен огън през месеците до сформирането на 46-о Народно събрание. Залогът е още по-голям - в случай че служебното държавно управление не се оправи, успеха на Радев в идните тази есен президентски избори няма да наподобява по този начин сигурна, както в този момент.
А клопките пред изборите не са един и два. Кабинетът на Борисов отхвърли да внесе промени в бюджета и в този момент служебното държавно управление ще харчи за изборите 65 млн. от други пера, примерно от парите за президентските избори. Законът пък задължи ЦИК и изпълнителната власт да закарат изборни машини в секции в чужбина, като нито е ясно какъв брой машини ще са нужни, нито къде би трябвало да бъдат закарани те. Машините би трябвало да бъдат купени през открит търг, да бъдат сертифицирани, да бъдат охранявани и превозени, да бъдат подсигурени и бюлетини като опция - с две думи - убийствена логистика, която е в пъти по-сложна от тази през април.
Личи си, че Радев е мислил по тези въпроси -
с изключение на 15-те от ЦИК, с изборите ще се занимават посланик от кариерата като Светлан Стоев (МВнР), прочут правист като Бойко Рашков (МВР) и Георги Тодоров, който е зам.-министър на превоза в три държавни управления. Тук Радев не е робувал на партии, търсил е кой ще свърши работата.
Служебното държавно управление на Радев към този момент направи най-важното - Бойко Борисов и неговите хора си събраха багажа. Хората на Янев надали ще свършат чудеса, те би трябвало да сдадат властта след към три месеца. Но не трябва да забравяме - 46-ото Народно събрание също може да не излъчи постоянно държавно управление и Радев ще би трябвало да прави ново или да преназначи това служебно държавно управление. Така че никой не знае. Временното постоянно става непрекъснато.
Засега значимото е едно - Радев направи свое държавно управление, с което даде сериозна поръчка да продължи да бъде обособен и самостоятелен политически център. Радев и Нинова още веднъж се разминаха, Радев и улицата на Хаджигенов и Манолова още веднъж не са в един звук. Десницата и Радев още веднъж са на разстояние. Всичко това не приказва просто за разлики, приказва за избистряне на президентската физиономия. А дали служебното държавно управление ще свърши работа - ще забележим. Засега екипът, който събра президентът, наподобява на отряд камикадзета, които хем би трябвало да разрушават стандарти, хем би трябвало да се бранят от всички страни.
Автор
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ