Румен Радев спечели изборите с най-скъпата реклама - почти 200 000 евро
Румен Радев и " Прогресивна България " са спечелили изборите с най-скъпата реклама - съвсем 200 000 евро. Това демонстрират данните на Института за развиване на обществената среда (ИРПС), работеща повече от 15 години в областта на самостоятелното наблюдаване на изборния развой в страната.
Прочетете още
В мониторинга са включени формалните уеб сайтове на 38 национални и районни медии – 8 малките екрани, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 осведомителни уеб сайтове и организации. В края на акцията съгласно договорите за медийна реклама разноските на партиите доближават 913 540 евро (без ДДС), като огромна част от тях са направени от обединенията, които излъчиха депутати.
Данните демонстрират, че " Прогресивна България " е похарчила 196 219,42 евро. На второ място е ПП-ДБ със 172 157 евро. Трети са " Възраждане " със 163 691 евро, следвани от ГЕРБ с 61 712 евро.
И тази акция удостоверява наклонността за висока централизация на средства в стеснен брой медии, най-много малките екрани. Това е обяснимо поради по-високите цени за отразяване, изключително при огромните частни оператори – Нова телевизия и bTV. Обществената Българска национална телевизия (а и БНР) работи са с по-ниски цени, определяни от Министерски съвет. Телевизиите не престават да бъдат главен източник на информация за огромна част от гласоподавателите, макар последователното понижаване на въздействието им измежду по-младите.
Също по този начин разноските демонстрират, че обичайните медии, изключително малките екрани, остават значими, само че се употребяват съгласно партийните разбирания и сегашния подтекст. Големите партии търсят народен обсег и поддръжка. Някои от тях разнообразяват вида медии, в които влагат по време на акцията (телевизии, радио, онлайн, печат), а други насочват съществена част от средствата си главно към трите огромни малките екрани у нас.
По-малките обединения пък най-често употребяват медийните пакети, като контролът на разходването на тези средства постоянно остава най-малък.
При някои участници медийните пакети са главен или единствен запас в акцията. Пълна информация за медийните пакети ще има едвам откакто партиите подадат финансовите си доклади за акцията.
В последните години се следи възходящо желание на онлайн платформите и обществените мрежи, които оферират по-достъпни цени, по-дълги форми на присъединяване, липса на модериране и доста по-лесно таргетиране на публиката.
В актуалната акция може да се следи известна промяна на тази наклонност, поради възбраната за политическа реклама в Мета, само че цялостната картина ще стане ясна след публикуването на окончателните финансови доклади на партиите.
Нарастването на използването на цифровите платформи за връзка слага съществени въпроси за прозрачността на разходваните средства. В Изборния кодекс обществените мрежи не попадат в дефиницията за „ медия ", а отчетните форми на Сметната палата не плануват обособени категории за тези разноски, които на процедура се включват към „ онлайн медии ". Това затруднява следенето на средствата, изключително когато става дума за платено наличие, което не е ясно обозначено, или за акции посредством медиатори и инфлуенсъри.
Институтът за развиване на обществената среда от 2014 година наблюдава парите за реклама в медиите във всяка предизборна акция. Сред главните проблеми са неналичието на обозначаване на платено съдържание; непубликуване на договори; издание на съглашения с обединенията, само че във формат, който не разрешава да стане ясно какви услуги обгръщат те; мъчно следене на договорите за медийни пакети и ориентиране на тези средства към свързани с партиите юридически лица; и други
Прочетете още
В мониторинга са включени формалните уеб сайтове на 38 национални и районни медии – 8 малките екрани, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 осведомителни уеб сайтове и организации. В края на акцията съгласно договорите за медийна реклама разноските на партиите доближават 913 540 евро (без ДДС), като огромна част от тях са направени от обединенията, които излъчиха депутати.
Данните демонстрират, че " Прогресивна България " е похарчила 196 219,42 евро. На второ място е ПП-ДБ със 172 157 евро. Трети са " Възраждане " със 163 691 евро, следвани от ГЕРБ с 61 712 евро.
И тази акция удостоверява наклонността за висока централизация на средства в стеснен брой медии, най-много малките екрани. Това е обяснимо поради по-високите цени за отразяване, изключително при огромните частни оператори – Нова телевизия и bTV. Обществената Българска национална телевизия (а и БНР) работи са с по-ниски цени, определяни от Министерски съвет. Телевизиите не престават да бъдат главен източник на информация за огромна част от гласоподавателите, макар последователното понижаване на въздействието им измежду по-младите.
Също по този начин разноските демонстрират, че обичайните медии, изключително малките екрани, остават значими, само че се употребяват съгласно партийните разбирания и сегашния подтекст. Големите партии търсят народен обсег и поддръжка. Някои от тях разнообразяват вида медии, в които влагат по време на акцията (телевизии, радио, онлайн, печат), а други насочват съществена част от средствата си главно към трите огромни малките екрани у нас.
По-малките обединения пък най-често употребяват медийните пакети, като контролът на разходването на тези средства постоянно остава най-малък.
При някои участници медийните пакети са главен или единствен запас в акцията. Пълна информация за медийните пакети ще има едвам откакто партиите подадат финансовите си доклади за акцията.
В последните години се следи възходящо желание на онлайн платформите и обществените мрежи, които оферират по-достъпни цени, по-дълги форми на присъединяване, липса на модериране и доста по-лесно таргетиране на публиката.
В актуалната акция може да се следи известна промяна на тази наклонност, поради възбраната за политическа реклама в Мета, само че цялостната картина ще стане ясна след публикуването на окончателните финансови доклади на партиите.
Нарастването на използването на цифровите платформи за връзка слага съществени въпроси за прозрачността на разходваните средства. В Изборния кодекс обществените мрежи не попадат в дефиницията за „ медия ", а отчетните форми на Сметната палата не плануват обособени категории за тези разноски, които на процедура се включват към „ онлайн медии ". Това затруднява следенето на средствата, изключително когато става дума за платено наличие, което не е ясно обозначено, или за акции посредством медиатори и инфлуенсъри.
Институтът за развиване на обществената среда от 2014 година наблюдава парите за реклама в медиите във всяка предизборна акция. Сред главните проблеми са неналичието на обозначаване на платено съдържание; непубликуване на договори; издание на съглашения с обединенията, само че във формат, който не разрешава да стане ясно какви услуги обгръщат те; мъчно следене на договорите за медийни пакети и ориентиране на тези средства към свързани с партиите юридически лица; и други
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ