Румен Радев е човекът с най-сериозен принос да се забърка

Румен Радев е индивидът с най-сериозен принос да се забърка тази „ политическа каша “ в страната. Емоционалните флуктоации на „ ИТН “ са много детски, те разкриват безсилието, напрежението и срама, който претърпяват едва квалифицираните, наивните и незрелите, когато са сложени пред значимо тестване. Трифонов е просто един елементарен „ трапезен диагностик “ на маса. Трети подред избори са безспорен риск освен за ръководството на страната, само че и за модела на държавност, за парламентарната народна власт въобще. Съмненията за връзките на Движение за права и свободи и Има Такъв Народ са повече по линия на бизнеса и прословутите „ обръчи от компании “, за които под одобрителния взор на Слави Трифонов, ни описа господин Доган преди години. Разбира се и службите за сигурност и най-силното оръжие – въздействието в правосъдната система! Манолова се „ преоблече в бяло “ през тези години, направи си „ политическа пластична интервенция “ и се яви неузнаваемо „ млада и енергична “ пред гласоподавателите, с цел да търси тяхното доверие. Сигурен съм, че нейните контакти от едно време не са прекратени. Още нещо значимо, а вие да сте чули „ Кръстникът “ на смяната Румен Радев да нападна остро Движение за права и свободи, изключително в последно време? Да видяхте някой длъжностен министър да загатва тази партия? Гневните – къде сдържани, къде импулсивни прояви, ескалиращият войнстващ възторг в отправяне на директни и завоалирани закани, закачливото фамилиарничене с някой публицисти и назад саркастично-вулгарните забележки към други, динамичността на настроенията им, вариращи сред мусене, яд и отвращение, са за мен сигурни знаци за раздразнителност, загуба на самочувствие, нерешителност и комплициране. Това са част от заключенията на известния психолог и академик Росен Йорданов в изявление за Агенция БГНЕС. Ето целия текст:  На какво бяхме очевидци на вчерашната конференция на „ ИТН “ като жители, като политици - евентуални сътрудници и политици - съперници? Росен Йорданов: Казано по най-краткия и прост метод – на още от същото, което към този момент видяхме при първия ултиматум на Станислав Трифонов и Има Такъв Народ, само че и освен това. Ако преглеждаме по-детайлно събитието и държанието на участниците в конференцията, имаме много по-богат „ материал “ за психичен разбор. На пръв взор нищо извънредно, само че в действителност поради подтекста, имаше доста неумишлено поднесен символизъм, отразяващ както душевното положение на участниците, по този начин и техния метод на мислене, ролевите модели и подчиненост в организацията на тази партия. Веднага ни направи усещане нетипичното, само че инак познато „ каменно “ изражение, което най-много господин Тошко Йорданов демонстрираше през съвсем цялото време, което очевидно е на „ мода “ в Има Такъв Народ. В този смисъл и духът на водача Трифонов присъстваше в залата и му придаваше присъщата от телевизионния екран суровост и съвестност. Струва се да се замислим и върху въпроса, каква беше тъкмо концепцията с присъединяване на господин Василев и какво се създаде като усещане!? Аз не зная какъв е бил замисълът, само че той несъмнено беше подложен в много неловкото състояние самичък да изяснява какъв „ страховит претендент “ е бил и какъв брой доста са сбъркали тези, които са го отхвърлили. Още повече постфактум, когато решението за неговото „ отзоваване “ бе към този момент взето и оповестено. Извинявайте за сравнението, само че цялата сцена изумително приличаше на обстановка, в която компрометиран първенец е декласиран от конкурс за банкет в елитно учебно заведение, провалил се е и би трябвало да изяснява какъв брой доста се е готвил, какъв брой книги е прочел, какъв брой такива изпита е взел преди и така нататък поемайки по този метод „ виновността “ на „ родителите “ си, че са пропуснали „ датата на изпита “ или са подали „ нередовни документи “ т.е. не са спазили разпоредбите на конкурсната процедура. Г-н Тошко Йорданов, като самобитен аставник, със самочувствието на човек, който е привикнал да „ диктува разпоредбите “ в шоуто като сценарист зае „ външнообвинителна “ позиция към „ регламента на състезанието “ и ни внушаваше през множеството време, че той няма огромно значение и също, че от партията отново са подготвени да ги подценен при „ втори конкурс “, тъй като не им харесва или тъй като не го схващат!? Третият господин (извинявам се, че не запомних името) също пригласяше като подсещаше заканително, че времената не са същите и „ те няма да играят по тези правила “ или че могат да „ закрият образователното заведение “. Общо взето като двама доста ядосани „ родители “, които се карат на изпитната комисия, че са отхвърлили тяхното „ положително и ученолюбиво момче “, които едвам се удържат да съблюдават „ бон-тон “. Когато обаче тези фрустрации си „ пробиваха път “ през другояче „ каменния “ лицеизраз на господин Йорданов, той осезаемо втвърдяваше тона и думите му започваха да звучат заплашително я към гласоподаватели, я към другите сякаш „ приятелски “ политически субекти се намесваше другия партиен деятел в ролята на „ преводач “, който трябваше да „ смекчи “ грубостта на тона. Второ, гневните, къде сдържани къде импулсивни прояви, нарастващия войнстващ възторг в отправяне на директни и завоалирани закани, закачливото фамилиарничене с някой публицисти и назад саркастично-вулгарните забележки към други, динамичността на настроенията им вариращи сред мусене, яд и отвращение са за мен сигурни знаци за раздразнителност, загуба на самочувствие, нерешителност и комплициране. По създание тези прочувствени флуктоации са много детски, изключително в сегашния подтекст и за мен разкриват безсилието, напрежението и срама, който претърпяват едва квалифицираните наивните и незрелите, когато са сложени пред значимо тестване. Това може да ни подскаже по какъв начин господата от ИНТ в действителност са подходили към политическите си отговорности. Колкото и господин Василев да се опитваше да привнася експертен престиж и колкото и господин Тошко Йорданов да намекваше, че в партията му „ кипят неуморни интелектуални диспути “ на техния „ тинг-танг “ център беше явно, че Има Такъв Народ се държат доста повече като капризни политически малолетни лица, на които някой е отказал да извърши моментните стремежи или фантазии – да вземем за пример за полет в космоса. Това въпреки това обаче, ме навежда на мисълта за искреността в техния метод. Вярата, по детски, че техните политически въжделения, положителните им планове са толкоз ясни, чисти и неопетнени, че единствено „ възрастните политически генерации “ и „ остарелите формалности “ са пречката за реализирането им. На това приписвам и „ начумереното “ отвращение за другарство с съвсем всички с изключение на с Мая Манолова (както и да се пробват да го рационализират като правила на отговорност или форма на политическа равноправност и прочие залъгалки), „ тръшването на вратата на детската стая “ с надпис „ разкарай се “, „ инатливите “ поръчки за непокорство при предлагането на идващ проекто-кабинет. Прочита ми от психична позиция е, че държанието и думите им издаваха недвусмислено, че господата от Има Такъв Народ не са очаквали такава бурна и повсеместна реакция на тяхното „ отговорно “ предложение за личен и систематичен състав на кабинет, колкото и да си придаваха тип, че владеят ситуацията. България може ли да се провали изцяло и при популистки модел? Росен Йорданов: Нека първо внесем изясненост в понятието популизъм, тъй като не съм сигурен, че множеството гласоподаватели, в това число и на Има Такъв Народ схващат в дълбочина смисъла и смисъла на това разбиране. Думата популизъм е обвързвана с латинското populus, народ. В къса формулировка на тълковния речник написа, че думата значи „ Въздействие върху мнението на популацията посредством държание, говорене и обещания за ограничения, които подхождат на конюнктурните настроения “. Тук аз бих откроил две неща „ подхождат “ и „ конюнктурните настроения “, тъй като в тях се съдържа имплицитно хипотезата за напасване, нереалистичност и в последна сметка престореност, както и за ситуативност и липса на резистентност, тактика и плановост. В тази връзка ще си разреша да направя паралел с логиката на психиката, с цел да отговоря на въпроса ви. В психичните измервания, по съответно в доста проби изследващи по-задълбочено личността като личностни качества, полезности и така нататък съществуват така наречен скали за „ обществена желателност “ или „ неистина “. Това са характерен набор от въпроси, по отговорите на които личи и се съди, до каква степен откровен и достоверен е респондента, когато дава отговор на въпросите за своите желания, качества, възгледи и разбирания, които го разказват като характерност. Например, на въпрос дали постоянно си мие ръцете преди хранене, респондентът отговори изрично утвърдително с да! Сами разбирате, че на процедура това е невероятно даже и при най-педантичните в хигиенично отношение хора, тъй като от време на време може да консумираме храна на улицата, да сме не запомнили мокрите си кърпички и така нататък Ако човек е правилен би позволил, че надали във всяка обстановка е хигиенично безупречен. Разбира се даването на позитивен отговор, на сходен въпрос значи, че индивидът желае да ни каже че е цивилизован субект с отлични хигиенични привички, което ще се радва на публично утвърждение. Ето за какво, при положение, че на множеството въпроси той дава отговор съгласно „ обществено референтните “ упования, тогава се допуска, че и на останалите въпроси той не разкрива същински себе си, а разказва личност, отговаряща на някакъв публичен „ пример “. Накратко казано се пробва да се показа в удобна светлина или просто лъже. В сходни обстановки проучването се счита за компрометирано, тъй като не може да се има доверие на отговорите, а истината за действителните качества, настройки, възгледи и държание на индивида е под сериозен въпрос. По безусловно същия метод работи и популизмът в политиката, той постоянно е надалеч от действителността и истината, той рисува „ красиви картини “ и дава „ лъжовни отговори и решения “ съответстващи на моментни или илюзорни настроения и страсти. Той постоянно банкрутира, за жалост следствията са за всички, само че най-много за хората, които са по-близо до действителността, които се пробват да градят, да вършат нещо същинско и свястно. Нашият посткомунистически преход изобилства с сходни образци. Ако ме питате дали Има Такъв Народ се държат като популисти или за какво доста наши и непознати анализатори, както и гласоподаватели ги припознават като такива се замислете над техните досегашни дейности през призмата на образеца, който ви дадох. Ако вземем поради лексиката, те постоянно загатват „ суверена “ и се държат по този начин, като че ли приказват от името на народа, а това е симптом за популизъм. Анти-ГЕРБ риториката също влиза ненапълно в тази категория, само че дотук. Защото по този въпрос повдига други въпроси да вземем за пример за това какво е действителното съответствие в мненията на обществото във връзка с т.нар смяна да вземем за пример, каква да е тя, кой да я реализира, в каква посока, каква е същинската представителност и легитимност на така наречен протестни партии, кои са нови и кои са остарели и така нататък Тук популизмът стартира да „ затъва в тресавището “ на фрагментацията, тъй като както към този момент два пъти видяхме през резултатите в последните два месеца, обществото е съществено разединено по много от тези и други въпроси, колкото и някой да приказват обществено, че отговорите са ясни. Според мен Има Такъв Народ, станаха жертва на тази осведомителна дезориентация, в случай че можем да я назовем по този начин, вярвайки, че ще получат спонтанна поддръжка, каквато им беше заявена в 45-тото национално заседание, вярвайки на всевъзможни „ баячи “ и „ баячки “ на „ новите действителности “. Така техните дейности от ден на ден стартират да наподобяват на нещо, което бих определил като „ сепаратистки популизъм “, тъй като техните послания срещат непредвидени съпротиви, а не непринудено утвърждение, каквото видяхме към почитаемата Мика Зайкова или към чаровно тревожната, само че бурно приветствана от непринудено болшинство, някогашна парламентарна шефка – Ива Митева! Защо мълчанието на Движение за права и свободи се дефинира като нещо умно, в случай, че те са посочвани от всички партии като една от главните аргументи за сегашната рецесия? Росен Йорданов: Отговорът на този въпрос може да е къс, а може и по-пространен. Ще избера късия. Защото или множеството партии са неискрени, когато приказват по тематиката за Движение за права и свободи предизборно, а следизборно схващат, че могат да разчитат на Движение за права и свободи, даже за нещо дребно и нищожно, което последователно ги обвързва, с цел да примирят непримиримите си първични позиции и неудобството и срама от следизборните си дейности, ползват един прочут модел на модернизация, като форма на психична отбрана, изтъквайки достолепията на в началото отхвърленото партньорство. Или просто авансово знаят, че са длъжни или ще разчитат на Движение за права и свободи в една или друга „ борба “ с политическите врагове и се пробват още веднъж да „ оправдаят измамата “. Нека не забравяме, че прехвърлянията “ на политически „ трансферен прозорец “ в посока от ОДС към Движение за права и свободи, от Българска социалистическа партия към Движение за права и свободи не са нещо ново. А всеки нов състезател, който идва от бизнес средите знае или бързо схваща икономическите лостове, с които Движение за права и свободи може да повлияе на едно или друго непримиримо мнение. Предполагам, че подозренията за връзките на Движение за права и свободи и Има Такъв Народ са повече по линия на бизнеса и прословутите " обръчи от „ компании “, за които под одобрителния взор на Слави Трифонов, ни описа господин Доган преди години. Разбира се и службите за сигурност и най-силното оръжие – въздействието в правосъдната система! И тук може би ще изненадам доста хора, не толкоз в прокуратурата, колкото в съда и не толкоз в наказателните съдилища, колкото в административните и комерсиалните, където са огромните пари и множеството каузи. Вижте както към този момент нееднократно споделих всеки е попадал в този „ капан “. Вие видяхте по какъв начин първоначално ГЕРБ беше „ пакетиран с Движение за права и свободи и по какъв начин лека –полека споменаването на Движение за права и свободи стартира да понижава, в случай че съпоставим двете акции за 45-то и 46-то Народно събрание, като съвсем изчезна. Както беше по времето на Пламен Орешарски, когато Българска социалистическа партия, тогава и с действително и очевидно съображение поради съдружните връзки с придвижването отнесе „ багра “. Любопитно ми е по какъв начин госпожа Манолова се „ преоблече в бяло “ през тези години, направи си „ политическа пластична интервенция “ и се яви неузнаваемо „ млада и енергична “ пред гласоподавателите, с цел да търси тяхното доверие. Сигурен съм, че нейните контакти от едно време не са прекратени. Още нещо значимо, а вие да сте чули „ Кръстникът “ на смяната Румен Радев да нападна остро Движение за права и свободи, изключително в последно време? Да видяхте някой длъжностен министър да загатва тази партия, която беше „ разконспирирана “ като „ съдружен “ сътрудник на някогашните ръководещи. Ако така наречен разкрития бяха толкоз огромни, същински и транспарантни, както претендираха сегашните служебни „ рицари на смяната “, сигурно трябваше да се натъкнат на доказателства и улики за това „ партньорство “!? Може ли партия получила 7-8% от целия електорат да претендира за водачество? Това положение не разкрива ли неналичието на съответни политици от целия набор? Росен Йорданов: Ясно е, че не трябва, а дали може – очевидно може! Зависи от това какъв брой несъответстващ си и какъв брой политическо безрасъдство и „ бабаитлък “ притежаваш. И още нещо значимо! Искам да обърна внимание на уважаемите гласоподаватели на Има Такъв Народ и да ги попитам, изключително в случай че са притежатели на някакъв бизнес, специалисти в някоя област? Те биха ли поверили ръководството на компанията си на претендент, който няма един ден трудов стаж, няма никаква визия от естеството на работата и няма даже обучение по специалността. Сигурен съм в отговора на този въпрос и той е не. Както нито един естествен шеф, с които всекидневно работя и които съветвам, тъй като това е чиста проба нон-сенс. Сигурен съм, че и работодателя Слави Трифонов не би го направил. Аз не знам дали господин Трифонов, или някой от неговия най-доверен екип в миналото се е докосвал до държавна работа или се е пробвал да се осъществя професионално надалеч от телевизионните студиа и концертни зали!? На какво от горната страна гласоподавателите на Има Такъв Народ могат да повярват, че господин Трифонов и компания биха се справили от раз с държавното ръководство независимо. Ще речете, той по тази причина избира други, знаещи езици, приключили университети, някой с опит. Добре, тогава ще ги попитам, от кой момент и по какви аргументи и критерии те взеха решение, че господин Трифонов е най-хубавия психо-диагностик и HR на страната, че да направи верния асортимент на министрите, а не е чисто и просто един елементарен „ трапезен диагностик “ на маса. Защото един добър HR би трябвало да познава работата и средата, за която сортира претендентите, с цел да оцени съответно техните качества. И отново опираме за неналичието на обикновен опит. И отново се прокрадва подозрението, че това са просто фикции, сценарни сюжети, хипотетични или подадени му извън критерии за асортимент! Защо тогава взеха решение да му поверят ръководството на цяла страна? Мисля си, че те не са мислили по тези въпроси, а просто са работили на правилото „ оня да го няма “ или са следили деликатно интервютата с посетители на своя ефирен гуру и са решили непринудено, че става!? Риск или плюс са новите избори? Росен Йорданов: Няма две отзиви и потребност от задълбочени пояснения. Трети подред избори са безспорен риск освен за ръководството на страната, само че и за модела на държавност, за парламентарната народна власт въобще, тъй като усилва неимоверно възможностите за нейното компрометиране и тласкането на публичните настроения в посока на тежнения към „ мощната “ ръка и „ референдумната народна власт “, за която ни направи анонс Има Такъв Народ. Сигурен съм, че политическото озлобление и беззащитност мощно ще набъбнат, както и лицемерието, изключително от страна на президентската институция, поради очевидните изгоди за кандидат-президента Радев от ново служебно държавно управление за неговото преизбиране. Вече виждаме по какъв начин той приказва за „ политическа беритба “, споделя очаквания и упования за отговорно държание, само че в това време обикаля по села и паланки, надалеч от събитията. Както се споделя „ надалеч от очите – надалеч от сърцето “, само че дали в действителност е по този начин, в случай, че той е индивидът с най-сериозен принос да се забърка тази „ политическа каша “ в страната. Скоро ще разберем дали това е откровеното предпочитание на Радев или е следващия низък опит за камуфлиране на същинските му планове. При всички случаи допускам, че концепцията да се аташира като „ Спасител на нацията “ по никакъв начин не му е непозната!?