Румен Петков: Президентът или МС трябва да станат инициатори на диалог между ЕС и Русия
Румен Петков, ръководител на Политическа партия АБВ, в изявление за обзора на деня на Радио „ Фокус “ „ Това е България “
113 общественици приканиха Народното събрание неотложно да инициира законодателно решение за анулация на 3 март като народен празник. В петицията им, която следва да бъде импортирана през другата седмица в Народното събрание, те настояват, че този празник би трябвало да бъде обвързван с общите национални старания за независимост, народовластие, самостоятелност и национално обединяване. Като такива те показват: Деня на независимостта на България – 22 септември, Деня на Съединението – 6 септември, Деня на Българската войска – 6 май и Деня на българската книжовност и просвета – 24 май. Коя дата от българската история би била най-достойна за народен празник? Наш посетител е ръководителят на Политическа партия АБВ . Как мислите, дали да продължаваме да честваме като народен празник рождения ден на съветския император Александър ІІ подписването на Санстефанския прелиминарен контракт сред Руската и Османската империи?
Аз нямам никакво подозрение, нито съм имал в миналото подозрение, че 3 март е националният празник на България, тъй като това е датата, на която на практика България се възвръща като страна. Това се приема от Турската империя и без значение от това, че тогава Англия е подкрепяла Турция в поробителските действия, Европа приема връщането на България. И както е казвал Драган Цанков, политикът не може да промени историята. Аз се надявам доста нашите народни представители да не отидат в низостта си, каквито ограничения осъществиха през последните месеци от живота на това Народно заседание, да не отидат в мерзостта си до там да се пробват и посредством законодателен акт да пренапишат историята на България. Защото за свободата на България преди всичко починаха български патриоти. Тук не приказвам единствено за опълченците, тук приказвам за 500-годишната битка за национално избавление, за това, което направи светата Българска православна черква, за избитите и изкланите по време на робството българи. Така че да се посегне върху тяхната памет би било фактически светотатство и е доста значимо имената на тези хора да се знаят от обществото, тъй като за тях избитите, изкланите българи, изнасилените българки, отнетите български деца, еничарите, Батак, Перущица, кланетата там, паметниците до ден сегашен явно не значат нищо. Те са подготвени да унизят Русия без да се съобразят с подвига на българския народ, съхранил език и религия 500 години, съхранил българщината и възстановил българската страна.
Какво би се случило, господин Петков, в случай че преустановим да честваме тази дата като народен празник?
Освен че ще поругаем българщината и подвига на българите, дублирам още един път, на първо място на българите, оставям встрани 200 000 руснаци, дали живота си за нашата независимост, останали безконечни посланици на Русия в България – повече от 400 паметника има изграждани от началото на предишния век, от края на по-миналия век в България… Не приказвам изобщо за знаци на България и на българщината като „ Шипка “, като Плевенската гледка, като църквата в Батак. Но ние ще посегнем на личното си достолепие и ще стъпим с кални обувки върху чистата българска душа.
Когато приказваме за 3 март, би трябвало да погледнем към положението на българо-руските връзки. Предполага ли на фона на равнището на замръзването им да честваме народен празник, исторически обвързван с тях?
Ние продължаваме да не разбираме, че това е денят, в който се възвръща българската страна. Това, че Русия даде 200 000 свои синове жертва за нашата независимост, е акт, който съгласно мен заслужава да бъде почитан и регистриран от всеки честен българин. На някои това не им харесва. Не знам. Щом като не им харесва, че сме освободени… Аз от ден на ден се увещавам, че би трябвало да показва на вниманието на българското общество една книга, която е обсъждана в английския парламент – по-унизително четиво по наш адрес едва ли изобщо в миналото е излизало, също така злословие, което вие цитирахте преди малко, с цел да знаем кой какво отношение е имал към България във времето. Защото в тази английска творба ние сме разказани по един толкоз отвращаващ и непоносим метод, че може би в действителност е нужно ние, българите, да знаем кой по кое време и какво отношение е имал към нас. Така че да пропущаме, че 3 март е българската дата, датата на българската независимост, това значи, че ние на следващия ден би трябвало да посегнем и на 6 септември, на обединяването. Повтарям още един път – Драган Цанков преди столетие е споделил, че момент политика не може да пренапише историята.
На 7 юли ще се навършат 144 години от установяването на дипломатически връзки сред България и Русия. Какви са вероятностите, като се има поради сегашната интернационална конюнктура и настоящето им положение?
В интернационалната конюнктура има редица неща, които смущават. Например този непрекъснат апел от страна на фон дер Лайен – война, война, война! Да изпращаме още танкове, война, казусът би трябвало да бъде решен на бойното поле! Европейският съюз от една организация, основана за мир, за сливане, за развиване, за партньорство и конструктивизъм, се трансформира в извънредно войнолюбива организация. Тези дни беше подписан някакъв тристранен пакт сред НАТО, Европейския съюз, Европейската комисия с Шарл Мишел като ръководител на Европейския съвет и фон дер Лайен като президент на Комисията, и несъмнено Столтенберг. Даваме ли си сметка, че в действителност Европейският съюз се подписва със себе си? Само Съединени американски щати като татко на НАТО и като едноличен управленец на НАТО не участваха. Кои страни членки на Европейския съюз не са членове на НАТО след молбите на Финландия и Швеция? Австрия. Ние продължаваме някак си да сме очевидци на отчайващото политическо, дипломатическо изтощение на Европа, на европейските институции, което обаче плащаме ние, европейските жители. Ние забравяме цялата еуфория, цялата вяра при започване на 90-те години, забравяме декларациите и на немския канцлер тогава Кол, и на американския държавен секретар, че НАТО няма да мръдне сантиметър. Забравяме всичките неистини в годините, които се изсипваха, и приказваме за война, война и отново война. Тази война, дублирам още един път, плащаме, несъмнено преди всичко – жертвите от страна на Украйна и на Русия. Всяка война е пагубно действие. И неслучайно ние още в края на февруари от АБВ обявихме, че Европейският съюз би трябвало да инициира неотложно прекратяване на военните дейности и спокойно решение на въпроса, без значение от това, че месеци по-късно някогашният канцлер на федералната република госпожа Меркел беше почтена да признае, че „ Минск “ 1 и „ Минск “ 2 в никакъв случай никой не е имал желание да ги извършва, те са били подписвани, документите, сред Русия и Украйна единствено с цел да се печели време да се въоръжи Украйна, т.е. те са били част от подготвяната офанзива против Русия. За интернационалната конюнктура през днешния ден, изобщо в последните години какво имаме? Имаме случая „ Скрипал “, единствено че семейство Скрипал оцеляха и да са живи и здрави, само че едно друго английско семейство умря от „ Новичок “. Там никой не се занимава с въпроса, за какво умря това семейство. А „ Новичок “, аз не преставам да настоявам, се създава в английска лаборатория в град Солсбъри, където в действителност се случиха двата случая. Хайде, това е случай обратно в годините. Някой взриви „ Северен поток “ 2 и ние не проверяваме кой го взриви. Европа не проверява кой го взриви, може би тъй като знае, кой го взриви, тъй като истината за това кой го взриви е неуместна, а това е терористичен акт, извънредно жесток по своя темперамент, може би равним с 11 септември в Съединени американски щати, офанзивата против кулите. Но ние това тежко, брутално закононарушение не го проверяваме. Т.е. в интернационален проект ние не просто сме очевидци, а съучастници в една непрекъсната ескалация, в незаконни дейности и бездействия на европейските институции, които не дават нищо положително и на Европа, и на света.
А какво да вършим с връзките с Русия, господин Петков?
Аз мисля, че ние имаме всички учредения да бъдем основатели на разговор сред Европейския съюз и Русия с една предварителна безапелационна поръчка: прекратяване на военните дейности и намиране на спокойно решение на въпроса. А ние в България съгласно мен би трябвало да имаме задоволително съществени връзки с Русия, освен поради тези 145 години независимост, които ще би трябвало да отбележим след месец и половина. Как ще ги отбележим? С посланиците на Южна Корея, Северна Корея, Судан, Съединени американски щати, несъмнено, Англия – категорично наблягам. Тези дни се навърши годишнина от най-бруталната бомбардировка над София 1943-1944 година на Военновъздушните сили на Англия и на Съединени американски щати, когато са избити най-вече поданици на столицата. Ние би трябвало да възстановяваме връзките си, ние би трябвало да се върнем към правилата на мира. И ние в България имаме всички учредения да осъществим водеща роля в подобен развой. Не считаме ли, че повече наподобява на България да бъде основател на разговора сред Русия и Украйна, в сравнение с Турция? Някак си не разбираме ли, че ние губим всичко? Ние загубихме мястото си на поръчител за енергийната сигурност на Европа, газовата сигурност на Европа? В края на предходната година ние внасяхме ток. Ние не разбираме ли, че вървим от зле на зле? Ние губим всичко.
Г-н Петков, като казвате България да инициира – кой в България, коя институция?
Това може да го направи и президентът, тъй като той в последна сметка съставлява България, това може да го направи и държавното управление. Това могат да го създадат и цивилен организации, само че без институционална поддръжка нищо не може да стане. Това може да бъде и специфична група, оторизирана от Народното събрание. Аз мисля, че в България имаме и политически, и интелектуални, и нравствени престижи, които биха могли да играят такава роля, само че за жалост ние сме част от тези най-силно крещящите. И не знам, до каква степен и по какъв начин сме се интересували, само че това или са хора, приключили в Съветския съюз своето обучение, правилно служили на Варшавския контракт в българските институции, в този момент – правилно служещи на НАТО. И прочее, в случай че погледнем примерно на един мой добър прочут – Бойко Ноев, биографията, ами той е от най-яростните, най-агресивните против Русия хора. Ами той е приключил в Съветския съюз и то един от влиятелните, основните университети в международен мащаб. Ами той е работил в Министерството ни на външните работи в дирекция „ Варшавски контракт “. Той по-късно работи в НАТО, той е бил зам.-министър и министър на защитата на Република България. Не виждаме ли, че в действителност когато той беше основен фактор в защитата в нашата страна, Русия не е имала никакви проблеми в България, нито съветското въоръжение някой е поставял под подозрение. Аз не споделям, че той е зает със характерни служби на Русия, аз споделям обстоятелството. И когато той беше в НАТО в Брюксел и български дипломат, и зает по-късно, Русия не е имала никакви проблеми с НАТО. Т.е. Русия посредством такива хора е намирала метод тогава да си взема решение обособени въпроси. Казвам тези неща, с цел да са наясно българите, че животът не е почнал през вчерашния ден, не е почнал предишния февруари и всеки от нас би трябвало да си дава сметка, че е на първо място българин, освен на 3 март и на 24 май, и на 6 септември – всичките 364 дни в годината ние сме българи и би трябвало да се гордеем с това. Не се ли смущаваме, че Народното събрание приказва за евроатлантическо болшинство, а не за български парламентарен дух и български парламентарни дейности? Не се ли смущаваме, че от някои телевизионни екрани изкарват едни пишман анализатори, които ни изясняват, че водещите в България би трябвало да бъдат европрогресистите, ангажираните със Западна Европа български политически функционери, а не тези, които са ангажирани с България и с решаването на проблемите на българското общество? Това са неща, които ние през днешния ден се опитваме да не виждаме посредством промиването на мозъци, което върви към този момент години наред – то не е почнало предходната година февруари-март, без да си даваме сметка, че в действителност минаваме едни граници, от които след това няма да има връщане. Ами за какво не желаем да забележим, че това немско държавно управление на своя уебсайт подвигна страница, в която децата да могат да се учат по какъв начин да забавят пубертета си, с цел да могат да си изберат пол? Т.е. едно дете на 10, на 11, на 12 години ще си избира пол! Ние не си ли даваме сметка, че посягаме върху природата в най-свещените й параметри и измерения. Тези неща ние се опитваме да не ги забележим, да ги подминем. И въпросът ви какво вършим, каква е интернационалната конюнктура – отровена, извратена, невещаеща нищо положително, в случай че обществото не се възпротиви на тези й дейности.
Казвате институциите в България да предизвикват разговор с Русия, но ние нямаме държавно управление, господин Петков. Три месеца не можем да го създадем.
Ние не може да го създадем година и половина – две, не може да създадем парламентарно държавно управление, другояче ние държавно управление си имаме. И аз не мисля, че това, както и всички български държавни управления, могат да вършат в избрани извънредно значими браншове с обяснението – видите ли, това е длъжностен кабинет. Ами това служебно държавно управление подписа контракт за нуклеарно гориво, да закупуваме от Съединени американски щати за години напред – горивото на „ Уестингхаус “. Тя е легализирана като компания в Швеция.
Да, вие алармирахте за проблем по положението, казахте, че за него липсват документи за лицензиране.
Много тежък проблем. Аз имам отговор от Агенцията по нуклеарно контролиране от 5 януари тази година, в който Агенцията ме осведомява – с цел да не бъда необоснован, бих желал да изтъквам буквално: „ На базата на наличната все още информация Ви уведомяваме, че претенции и документи, свързани с лицензиране на гориво, създадено от „ Уестингхаус “, към този момент не са постъпили в АЯР “. Даваме ли си сметка, че в слагачеството пред Съединени американски щати нашият министър на енергетиката със зоологически възторг разгласи по малкия екран, че ние ще купуваме нуклеарно гориво – нуклеарно гориво, наблягам, нещо, което може да взриви и България, и Румъния, от компания, която дори не е легитимирала себе си пред АЯР, пред регулаторния орган. Но ние ще купуваме нуклеарно гориво от тях. т.е. ние в слугинажа отиваме толкоз доста напред, че сме подготвени да унищожим нуклеарната си централа, да съсипем бъдещето на района. Защото на въпроса къде ще се съхранява отработеното нуклеарно гориво, министърът, с една лекост на човек, неслязъл от катамарана, споделя: „ Е, става въпрос за след 50-100 години. Ще му намерим някакво решение “. Ами дай да поеме ангажимент и ще го държим или на катамарана, или у тях. Днес Народното събрание разисква да се изградят Седми и Осми блок в „ Козлодуй “ с реактори „ Уестингхаус “, каквито реактори не са създавани в последните 30-40 години, без ние изобщо да сме създали разбора за тяхната съгласуемост със съвместимостта на двата реактора, които работят сега. Ние имаме два реактора в „ Белене “, наша, българска благосъстоятелност, и вместо да се извърши решението на Народното събрание за привличане на вложител, ние там не вършим нищо, а те са български реактори, те са благосъстоятелност на българската страна. Т.е. има редица въпроси, на които това служебно и предните несъмнено, и постоянните, и служебните кабинети не намират решение или намират незаконни към българския публичен интерес решения, а се тормозим от това, че няма да водим диалог с Русия. Ами примерно тоя юнак Христо Грозев – не го познавам, презрян човечец някакъв, той е лъжец, очевидно. Той излиза и споделя през месец април предходната година, в случай че не бъркам, че ще даде идната седмица информация за български медии, които се финансират от Русия. Тая последваща седмица още не е пристигнала. Т.е. нас ни залива неистина, ние лъжата я възприемаме надали не като нужда, само че във всички случаи я поносим, а институциите ни я подтикват, и си задаваме въпроса: какво става. Това става: ние се лъжем, ние сме жертви на лъжата, само че и ние произвеждаме лъжата.
Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш посетител, и за времето, което ни отделихте.
Много ви благодаря и ви приветствам за куража да дискутирате тези тематики в ефир.
Аз съм публицист, господин Петков – длъжна съм да чуя всички гледни точки, с цел да ги показва на слушателите, всеки да си направи своя извод.
Вие, вие. Благодаря ви.
Цоня Събчева
113 общественици приканиха Народното събрание неотложно да инициира законодателно решение за анулация на 3 март като народен празник. В петицията им, която следва да бъде импортирана през другата седмица в Народното събрание, те настояват, че този празник би трябвало да бъде обвързван с общите национални старания за независимост, народовластие, самостоятелност и национално обединяване. Като такива те показват: Деня на независимостта на България – 22 септември, Деня на Съединението – 6 септември, Деня на Българската войска – 6 май и Деня на българската книжовност и просвета – 24 май. Коя дата от българската история би била най-достойна за народен празник? Наш посетител е ръководителят на Политическа партия АБВ . Как мислите, дали да продължаваме да честваме като народен празник рождения ден на съветския император Александър ІІ подписването на Санстефанския прелиминарен контракт сред Руската и Османската империи?
Аз нямам никакво подозрение, нито съм имал в миналото подозрение, че 3 март е националният празник на България, тъй като това е датата, на която на практика България се възвръща като страна. Това се приема от Турската империя и без значение от това, че тогава Англия е подкрепяла Турция в поробителските действия, Европа приема връщането на България. И както е казвал Драган Цанков, политикът не може да промени историята. Аз се надявам доста нашите народни представители да не отидат в низостта си, каквито ограничения осъществиха през последните месеци от живота на това Народно заседание, да не отидат в мерзостта си до там да се пробват и посредством законодателен акт да пренапишат историята на България. Защото за свободата на България преди всичко починаха български патриоти. Тук не приказвам единствено за опълченците, тук приказвам за 500-годишната битка за национално избавление, за това, което направи светата Българска православна черква, за избитите и изкланите по време на робството българи. Така че да се посегне върху тяхната памет би било фактически светотатство и е доста значимо имената на тези хора да се знаят от обществото, тъй като за тях избитите, изкланите българи, изнасилените българки, отнетите български деца, еничарите, Батак, Перущица, кланетата там, паметниците до ден сегашен явно не значат нищо. Те са подготвени да унизят Русия без да се съобразят с подвига на българския народ, съхранил език и религия 500 години, съхранил българщината и възстановил българската страна.
Какво би се случило, господин Петков, в случай че преустановим да честваме тази дата като народен празник?
Освен че ще поругаем българщината и подвига на българите, дублирам още един път, на първо място на българите, оставям встрани 200 000 руснаци, дали живота си за нашата независимост, останали безконечни посланици на Русия в България – повече от 400 паметника има изграждани от началото на предишния век, от края на по-миналия век в България… Не приказвам изобщо за знаци на България и на българщината като „ Шипка “, като Плевенската гледка, като църквата в Батак. Но ние ще посегнем на личното си достолепие и ще стъпим с кални обувки върху чистата българска душа.
Когато приказваме за 3 март, би трябвало да погледнем към положението на българо-руските връзки. Предполага ли на фона на равнището на замръзването им да честваме народен празник, исторически обвързван с тях?
Ние продължаваме да не разбираме, че това е денят, в който се възвръща българската страна. Това, че Русия даде 200 000 свои синове жертва за нашата независимост, е акт, който съгласно мен заслужава да бъде почитан и регистриран от всеки честен българин. На някои това не им харесва. Не знам. Щом като не им харесва, че сме освободени… Аз от ден на ден се увещавам, че би трябвало да показва на вниманието на българското общество една книга, която е обсъждана в английския парламент – по-унизително четиво по наш адрес едва ли изобщо в миналото е излизало, също така злословие, което вие цитирахте преди малко, с цел да знаем кой какво отношение е имал към България във времето. Защото в тази английска творба ние сме разказани по един толкоз отвращаващ и непоносим метод, че може би в действителност е нужно ние, българите, да знаем кой по кое време и какво отношение е имал към нас. Така че да пропущаме, че 3 март е българската дата, датата на българската независимост, това значи, че ние на следващия ден би трябвало да посегнем и на 6 септември, на обединяването. Повтарям още един път – Драган Цанков преди столетие е споделил, че момент политика не може да пренапише историята.
На 7 юли ще се навършат 144 години от установяването на дипломатически връзки сред България и Русия. Какви са вероятностите, като се има поради сегашната интернационална конюнктура и настоящето им положение?
В интернационалната конюнктура има редица неща, които смущават. Например този непрекъснат апел от страна на фон дер Лайен – война, война, война! Да изпращаме още танкове, война, казусът би трябвало да бъде решен на бойното поле! Европейският съюз от една организация, основана за мир, за сливане, за развиване, за партньорство и конструктивизъм, се трансформира в извънредно войнолюбива организация. Тези дни беше подписан някакъв тристранен пакт сред НАТО, Европейския съюз, Европейската комисия с Шарл Мишел като ръководител на Европейския съвет и фон дер Лайен като президент на Комисията, и несъмнено Столтенберг. Даваме ли си сметка, че в действителност Европейският съюз се подписва със себе си? Само Съединени американски щати като татко на НАТО и като едноличен управленец на НАТО не участваха. Кои страни членки на Европейския съюз не са членове на НАТО след молбите на Финландия и Швеция? Австрия. Ние продължаваме някак си да сме очевидци на отчайващото политическо, дипломатическо изтощение на Европа, на европейските институции, което обаче плащаме ние, европейските жители. Ние забравяме цялата еуфория, цялата вяра при започване на 90-те години, забравяме декларациите и на немския канцлер тогава Кол, и на американския държавен секретар, че НАТО няма да мръдне сантиметър. Забравяме всичките неистини в годините, които се изсипваха, и приказваме за война, война и отново война. Тази война, дублирам още един път, плащаме, несъмнено преди всичко – жертвите от страна на Украйна и на Русия. Всяка война е пагубно действие. И неслучайно ние още в края на февруари от АБВ обявихме, че Европейският съюз би трябвало да инициира неотложно прекратяване на военните дейности и спокойно решение на въпроса, без значение от това, че месеци по-късно някогашният канцлер на федералната република госпожа Меркел беше почтена да признае, че „ Минск “ 1 и „ Минск “ 2 в никакъв случай никой не е имал желание да ги извършва, те са били подписвани, документите, сред Русия и Украйна единствено с цел да се печели време да се въоръжи Украйна, т.е. те са били част от подготвяната офанзива против Русия. За интернационалната конюнктура през днешния ден, изобщо в последните години какво имаме? Имаме случая „ Скрипал “, единствено че семейство Скрипал оцеляха и да са живи и здрави, само че едно друго английско семейство умря от „ Новичок “. Там никой не се занимава с въпроса, за какво умря това семейство. А „ Новичок “, аз не преставам да настоявам, се създава в английска лаборатория в град Солсбъри, където в действителност се случиха двата случая. Хайде, това е случай обратно в годините. Някой взриви „ Северен поток “ 2 и ние не проверяваме кой го взриви. Европа не проверява кой го взриви, може би тъй като знае, кой го взриви, тъй като истината за това кой го взриви е неуместна, а това е терористичен акт, извънредно жесток по своя темперамент, може би равним с 11 септември в Съединени американски щати, офанзивата против кулите. Но ние това тежко, брутално закононарушение не го проверяваме. Т.е. в интернационален проект ние не просто сме очевидци, а съучастници в една непрекъсната ескалация, в незаконни дейности и бездействия на европейските институции, които не дават нищо положително и на Европа, и на света.
А какво да вършим с връзките с Русия, господин Петков?
Аз мисля, че ние имаме всички учредения да бъдем основатели на разговор сред Европейския съюз и Русия с една предварителна безапелационна поръчка: прекратяване на военните дейности и намиране на спокойно решение на въпроса. А ние в България съгласно мен би трябвало да имаме задоволително съществени връзки с Русия, освен поради тези 145 години независимост, които ще би трябвало да отбележим след месец и половина. Как ще ги отбележим? С посланиците на Южна Корея, Северна Корея, Судан, Съединени американски щати, несъмнено, Англия – категорично наблягам. Тези дни се навърши годишнина от най-бруталната бомбардировка над София 1943-1944 година на Военновъздушните сили на Англия и на Съединени американски щати, когато са избити най-вече поданици на столицата. Ние би трябвало да възстановяваме връзките си, ние би трябвало да се върнем към правилата на мира. И ние в България имаме всички учредения да осъществим водеща роля в подобен развой. Не считаме ли, че повече наподобява на България да бъде основател на разговора сред Русия и Украйна, в сравнение с Турция? Някак си не разбираме ли, че ние губим всичко? Ние загубихме мястото си на поръчител за енергийната сигурност на Европа, газовата сигурност на Европа? В края на предходната година ние внасяхме ток. Ние не разбираме ли, че вървим от зле на зле? Ние губим всичко.
Г-н Петков, като казвате България да инициира – кой в България, коя институция?
Това може да го направи и президентът, тъй като той в последна сметка съставлява България, това може да го направи и държавното управление. Това могат да го създадат и цивилен организации, само че без институционална поддръжка нищо не може да стане. Това може да бъде и специфична група, оторизирана от Народното събрание. Аз мисля, че в България имаме и политически, и интелектуални, и нравствени престижи, които биха могли да играят такава роля, само че за жалост ние сме част от тези най-силно крещящите. И не знам, до каква степен и по какъв начин сме се интересували, само че това или са хора, приключили в Съветския съюз своето обучение, правилно служили на Варшавския контракт в българските институции, в този момент – правилно служещи на НАТО. И прочее, в случай че погледнем примерно на един мой добър прочут – Бойко Ноев, биографията, ами той е от най-яростните, най-агресивните против Русия хора. Ами той е приключил в Съветския съюз и то един от влиятелните, основните университети в международен мащаб. Ами той е работил в Министерството ни на външните работи в дирекция „ Варшавски контракт “. Той по-късно работи в НАТО, той е бил зам.-министър и министър на защитата на Република България. Не виждаме ли, че в действителност когато той беше основен фактор в защитата в нашата страна, Русия не е имала никакви проблеми в България, нито съветското въоръжение някой е поставял под подозрение. Аз не споделям, че той е зает със характерни служби на Русия, аз споделям обстоятелството. И когато той беше в НАТО в Брюксел и български дипломат, и зает по-късно, Русия не е имала никакви проблеми с НАТО. Т.е. Русия посредством такива хора е намирала метод тогава да си взема решение обособени въпроси. Казвам тези неща, с цел да са наясно българите, че животът не е почнал през вчерашния ден, не е почнал предишния февруари и всеки от нас би трябвало да си дава сметка, че е на първо място българин, освен на 3 март и на 24 май, и на 6 септември – всичките 364 дни в годината ние сме българи и би трябвало да се гордеем с това. Не се ли смущаваме, че Народното събрание приказва за евроатлантическо болшинство, а не за български парламентарен дух и български парламентарни дейности? Не се ли смущаваме, че от някои телевизионни екрани изкарват едни пишман анализатори, които ни изясняват, че водещите в България би трябвало да бъдат европрогресистите, ангажираните със Западна Европа български политически функционери, а не тези, които са ангажирани с България и с решаването на проблемите на българското общество? Това са неща, които ние през днешния ден се опитваме да не виждаме посредством промиването на мозъци, което върви към този момент години наред – то не е почнало предходната година февруари-март, без да си даваме сметка, че в действителност минаваме едни граници, от които след това няма да има връщане. Ами за какво не желаем да забележим, че това немско държавно управление на своя уебсайт подвигна страница, в която децата да могат да се учат по какъв начин да забавят пубертета си, с цел да могат да си изберат пол? Т.е. едно дете на 10, на 11, на 12 години ще си избира пол! Ние не си ли даваме сметка, че посягаме върху природата в най-свещените й параметри и измерения. Тези неща ние се опитваме да не ги забележим, да ги подминем. И въпросът ви какво вършим, каква е интернационалната конюнктура – отровена, извратена, невещаеща нищо положително, в случай че обществото не се възпротиви на тези й дейности.
Казвате институциите в България да предизвикват разговор с Русия, но ние нямаме държавно управление, господин Петков. Три месеца не можем да го създадем.
Ние не може да го създадем година и половина – две, не може да създадем парламентарно държавно управление, другояче ние държавно управление си имаме. И аз не мисля, че това, както и всички български държавни управления, могат да вършат в избрани извънредно значими браншове с обяснението – видите ли, това е длъжностен кабинет. Ами това служебно държавно управление подписа контракт за нуклеарно гориво, да закупуваме от Съединени американски щати за години напред – горивото на „ Уестингхаус “. Тя е легализирана като компания в Швеция.
Да, вие алармирахте за проблем по положението, казахте, че за него липсват документи за лицензиране.
Много тежък проблем. Аз имам отговор от Агенцията по нуклеарно контролиране от 5 януари тази година, в който Агенцията ме осведомява – с цел да не бъда необоснован, бих желал да изтъквам буквално: „ На базата на наличната все още информация Ви уведомяваме, че претенции и документи, свързани с лицензиране на гориво, създадено от „ Уестингхаус “, към този момент не са постъпили в АЯР “. Даваме ли си сметка, че в слагачеството пред Съединени американски щати нашият министър на енергетиката със зоологически възторг разгласи по малкия екран, че ние ще купуваме нуклеарно гориво – нуклеарно гориво, наблягам, нещо, което може да взриви и България, и Румъния, от компания, която дори не е легитимирала себе си пред АЯР, пред регулаторния орган. Но ние ще купуваме нуклеарно гориво от тях. т.е. ние в слугинажа отиваме толкоз доста напред, че сме подготвени да унищожим нуклеарната си централа, да съсипем бъдещето на района. Защото на въпроса къде ще се съхранява отработеното нуклеарно гориво, министърът, с една лекост на човек, неслязъл от катамарана, споделя: „ Е, става въпрос за след 50-100 години. Ще му намерим някакво решение “. Ами дай да поеме ангажимент и ще го държим или на катамарана, или у тях. Днес Народното събрание разисква да се изградят Седми и Осми блок в „ Козлодуй “ с реактори „ Уестингхаус “, каквито реактори не са създавани в последните 30-40 години, без ние изобщо да сме създали разбора за тяхната съгласуемост със съвместимостта на двата реактора, които работят сега. Ние имаме два реактора в „ Белене “, наша, българска благосъстоятелност, и вместо да се извърши решението на Народното събрание за привличане на вложител, ние там не вършим нищо, а те са български реактори, те са благосъстоятелност на българската страна. Т.е. има редица въпроси, на които това служебно и предните несъмнено, и постоянните, и служебните кабинети не намират решение или намират незаконни към българския публичен интерес решения, а се тормозим от това, че няма да водим диалог с Русия. Ами примерно тоя юнак Христо Грозев – не го познавам, презрян човечец някакъв, той е лъжец, очевидно. Той излиза и споделя през месец април предходната година, в случай че не бъркам, че ще даде идната седмица информация за български медии, които се финансират от Русия. Тая последваща седмица още не е пристигнала. Т.е. нас ни залива неистина, ние лъжата я възприемаме надали не като нужда, само че във всички случаи я поносим, а институциите ни я подтикват, и си задаваме въпроса: какво става. Това става: ние се лъжем, ние сме жертви на лъжата, само че и ние произвеждаме лъжата.
Много ви благодаря за това, че приехте да бъдете наш посетител, и за времето, което ни отделихте.
Много ви благодаря и ви приветствам за куража да дискутирате тези тематики в ефир.
Аз съм публицист, господин Петков – длъжна съм да чуя всички гледни точки, с цел да ги показва на слушателите, всеки да си направи своя извод.
Вие, вие. Благодаря ви.
Цоня Събчева
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ