Близнаци роми написаха 8 книги, превеждат надписи от османски
Румен и Росен на археологически разкопки. Снимка: персонален списък
Близнаците Румен и Росен Иванови са по на 37 година, от първомайското село Искра. Двамата са приключили история в Пловдивския университет и отново там магистратура археология. Те са едни от дребното експерти у нас по османска епиграфия. Написали са общо 8 книги. Въпреки че са добре образовани, сега нямат работа. Смятат, че една от аргументите е етническият им генезис.
Често пъти сме се сблъсквали с неприемане от близките, тъй като сме роми. Лятото вървим на археологически разкопки и сме чували от сътрудници, че не желаят да работят с „ черни “, настояват братята. Двамата са огорчени от сходно отношение, само че са решени да се борят. Румен е завел дело против институт, откакто са се пробвали да го отстранят от конкурс.
„ Искаме да се развиваме и ще продължим да поставяме старания “, споделят близнаците.
По историята се запалили още до момента в който били възпитаници в с. Искра. Там посещавали кръжок по археология. Първите разкопки, в които взели участие към този момент като висшисти, били край родното им село.
„ При изследванията в региона на Искра бяха открити църкви, манастири, забавни артефакти “, изяснява Румен. Двамата разгласили книга за разкопките. Другите им книги са отдадени на погребалните традиции на печенеги и кумани, на османските надписи в България, а максимален интерес провокирал трудът им за любовта и секса в Османската империя.
„ За книгите ни се наложи да се срещнем с доста документи на османски, който е сложен език. За да го научим, трябваше първо да усвоим турски, защото той е базата. През 17, 18, 19 век обаче навлизат доста заемки от арабски и персийски. Така че трябваше да се занимаваме и с тях “, показват Иванови. Персийският се оказал много комплициран. Изучавали го на курс в Пловдивския университет. От трийсетина души при започване на лекциите най-после останали трима.
Благодарение на задълбочените си знания по османски братята проучили към 200 надписи на джамии, текета и други здания в България, както и хиляди надгробни плочи.
„ Успяхме да открием надгробния монумент на Ахмед паша, който се намира в двора на Имарет джамия в Пловдив “, показва Румен. Той изяснява, че Ахмед паша е бил везир, който е взел участие във войните против Руската империя. Отбранявал е Азовската цитадела, само че защото не съумял да я удържи, султан Селим III го заточил във Филибе (старото име на Пловдив). Два-три месеца по-късно султанът заповядал да го обезглавят.
Проучвайки надписите на османските погребални монументи, братята открили, че те са нормално клиширани. Впечатлили се обаче от една мисъл, издълбана върху надгробна плоча: „ Прочети една молитва на този гроб. Днес, в случай че съм аз, на следващия ден ще си ти “.
При посещаване в джамията Сюлеймание в Истанбул забелязали миниатюра на Сюлеман с дребните принцове. На нея имало надпис, че султанът е на лов в двореца си във Филибе.
„ От тази миниатюра се вижда, че Сюлейман е имал огромен дворец във Филибе, само че не се знае къде се е намирал “, споделя Румен. Предполага, че може да е бил в региона на Младежкия рид в Пловдив. По думите му в остарели немски карти било маркирано, че тъкмо там е имало ниви на двореца. Амбицията на Румен е да разбере къде тъкмо е бил палатът. Възнамерява и да напише и нова книга за 28 османски поети, родени във Филибе.
Близнаците Румен и Росен Иванови са по на 37 година, от първомайското село Искра. Двамата са приключили история в Пловдивския университет и отново там магистратура археология. Те са едни от дребното експерти у нас по османска епиграфия. Написали са общо 8 книги. Въпреки че са добре образовани, сега нямат работа. Смятат, че една от аргументите е етническият им генезис.
Често пъти сме се сблъсквали с неприемане от близките, тъй като сме роми. Лятото вървим на археологически разкопки и сме чували от сътрудници, че не желаят да работят с „ черни “, настояват братята. Двамата са огорчени от сходно отношение, само че са решени да се борят. Румен е завел дело против институт, откакто са се пробвали да го отстранят от конкурс.
„ Искаме да се развиваме и ще продължим да поставяме старания “, споделят близнаците.
По историята се запалили още до момента в който били възпитаници в с. Искра. Там посещавали кръжок по археология. Първите разкопки, в които взели участие към този момент като висшисти, били край родното им село.
„ При изследванията в региона на Искра бяха открити църкви, манастири, забавни артефакти “, изяснява Румен. Двамата разгласили книга за разкопките. Другите им книги са отдадени на погребалните традиции на печенеги и кумани, на османските надписи в България, а максимален интерес провокирал трудът им за любовта и секса в Османската империя.
„ За книгите ни се наложи да се срещнем с доста документи на османски, който е сложен език. За да го научим, трябваше първо да усвоим турски, защото той е базата. През 17, 18, 19 век обаче навлизат доста заемки от арабски и персийски. Така че трябваше да се занимаваме и с тях “, показват Иванови. Персийският се оказал много комплициран. Изучавали го на курс в Пловдивския университет. От трийсетина души при започване на лекциите най-после останали трима.
Благодарение на задълбочените си знания по османски братята проучили към 200 надписи на джамии, текета и други здания в България, както и хиляди надгробни плочи.
„ Успяхме да открием надгробния монумент на Ахмед паша, който се намира в двора на Имарет джамия в Пловдив “, показва Румен. Той изяснява, че Ахмед паша е бил везир, който е взел участие във войните против Руската империя. Отбранявал е Азовската цитадела, само че защото не съумял да я удържи, султан Селим III го заточил във Филибе (старото име на Пловдив). Два-три месеца по-късно султанът заповядал да го обезглавят.
Проучвайки надписите на османските погребални монументи, братята открили, че те са нормално клиширани. Впечатлили се обаче от една мисъл, издълбана върху надгробна плоча: „ Прочети една молитва на този гроб. Днес, в случай че съм аз, на следващия ден ще си ти “.
При посещаване в джамията Сюлеймание в Истанбул забелязали миниатюра на Сюлеман с дребните принцове. На нея имало надпис, че султанът е на лов в двореца си във Филибе.
„ От тази миниатюра се вижда, че Сюлейман е имал огромен дворец във Филибе, само че не се знае къде се е намирал “, споделя Румен. Предполага, че може да е бил в региона на Младежкия рид в Пловдив. По думите му в остарели немски карти било маркирано, че тъкмо там е имало ниви на двореца. Амбицията на Румен е да разбере къде тъкмо е бил палатът. Възнамерява и да напише и нова книга за 28 османски поети, родени във Филибе.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ