Газ срещу рубли - дамоклев меч над икономиката на ЕС
Румен ГЕЧЕВ
На 22 март президентът на Русия Владимир Путин разгласи, че покупко-продажбите с така наречен вражески страни за експорт на природен газ ще стават единствено против рубли и те би трябвало да бъдат купувани единствено на вътрешния съветски валутен пазар. Това е следващата ответна реакция на Русия против лавината от стопански наказания, наложени главно от страните членки на НАТО след началото на военния спор сред Русия и Украйна. Новият валутен режим по покупко-продажба на природен газ би трябвало да влезе в действие до една седмица, т.е. от началото на април.
Този ход на Русия надали може да бъде избран като толкоз непредвиден. Тенденциите в макроикономическите индикатори, касаещи интернационалната търговия и интернационалния валутен пазар през последните 15 години, и изключително след 2014 година, ясно подсказваха, че Русия и Китай поредно понижават валутните си запаси в щатски долари, усилват запасите си в злато, приготвят валутно-финансовите си системи за устойчива автономия и висока степен на самостоятелност от господстващата в този момент доларова доминация в международните стопански връзки. Разбира се, това бе съпроводено и с преструктуриране на техните външнотърговски политики, както във връзка с географската им устременост, по този начин и във връзка с групите артикули и услуги. Но една от наложените наказания - замразяването на задграничните валутни запаси на Русия в общо изражение на към 300 милиарда $, подейства като
мощен ускорител на тези процеси
Целта на Съединени американски щати е ясна: срив в курса на рублата към $ и другите конвертируеми валути и колапс на съветската финансово-икономическа система заради предстоящото от тях бързо привършване на валутните запаси. Същевременно бе прибавен и невиждан напън за ограничение на вноса на петролни артикули и природен газ, с цел да се лимитират настоящите валутни доходи на Русия и по този начин да се съкрати интервалът, през който се чака сриването на рублата.
Подобен метод, прибавен от президента Рейгън през 80-те години на предишния век, сработи и безспорно бе един от основните фактори за задълбочаване на икономическите проблеми и разпада на някогашния Съветски съюз. Тогава въздействието беше " по-пазарно " - посредством напън върху Саудитска Арабия и други съществени експортьори на нефт бе реализирано доста нарастване на добива и износа на черно злато, което докара до срив на пазарните му цени и значимо стесняване на валутните доходи на Москва. Но в този момент картината е много по-различна.
Първо, в личните си трезори Русия разполага с конвертируеми валути (долари, евро, стерлинги, юани и др.) в доларов еквивалент от 600 милиарда. Към това би трябвало да прибавим и насъбрани златни запаси от над 2300 тона.
Второ, с решението за продажба на природен газ единствено против рубли националната съветска валута получава още една поддръжка от " синьо злато ". Доколкото природният газ е универсална стока, продаваема и търсена на интернационалните пазари както златото, то продажбите в тези " вражески страни " единствено против рубли е мощен стабилизиращ фактор. И придвижването в курса на рублата към $ и еврото през последните 24 часа го потвърждават - рублата нараства против тези валути заради предстоящите промени в търсенето и предлагането на разнообразни валути. Защото по обективните пазарни закони, в този момент вносителите ще би трябвало да купуват рубли, т.е. търсенето на рубли ще им подвига цената, а увеличеното предложение на " обичайните валути " ще ги поевтинява.
Трето, съветското държавно управление вкара ограничавания по досегашния свободен трансфер на вътрешния си пазар на рублата в други конвертируеми валути. Така ще бъде мощно лимитирано търсенето на други валути, респективно това ще стабилизира личната валута.
Четвърто, явно е, че Русия ще бъде подкрепяна от мощната китайска стопанска система, в това число с нейните големи валутни запаси и на практика необхватен пазар за пренасочване на съветски експорт.
Пето, Китай и Русия са на финалната права за въвеждане на обща валутна разплащателна система на основата на юана. В тази връзка е и известието от последните дни, че най-големият експортьор на необработен нефт в света - Саудитска Арабия, е подготвен да изнася петрола си в Китай против юани. Това явно ще налива вода в тази воденица.
На фона на този сюжет поражда въпросът дали Съединени американски щати и Европейски Съюз ще могат да лимитират вноса на природен газ и петролни артикули от Русия и по този начин да подкопаят валутно-финансовата й система (през 2021 година приходите на Русия от петролни артикули и природен газ са надлежно 170 милиарда и 62 милиарда щ.д.). Експертите настояват, че това не може да стане най-малко в околните две-три години. За Съединени американски щати възбраната на вноса от Русия не е проблем, защото той заема сред 3 и 5% от общия им импорт и елементарно може да бъде сменен от увеличено лично произвеждане и смяна във вносителите.
Но за Европейски Съюз нещата стоят радикално друго
Сега към 40% от потребностите на Съюза от природен газ (около 150 милиарда кубически метра през 2021 г.) и над 25% от петрола идват от Русия. Намерението на Европейски Съюз да редуцира с 2/3 този импорт още през 2022 година наподобява много нереалистично заради следните аргументи:
Първо, потенциалът на Съединени американски щати в производството на полутечен газ за износ е към този момент претрупан на съвсем 100%. Основните експортьори обявиха, че за разширение на производството ще им трябват най-малко две години.
Второ - нещо извънредно значимо: целият енергиен бранш на Щатите е частна благосъстоятелност и американското държавно управление по никакъв метод не може да подрежда и да трансформира дестинациите и изискванията на доставки. Затова сегашните западноевропейски совалки на президента Байдън се отличават с напън за усилване на глобите против Русия, само че той не може действително да предложи сигурен сурогат на този импорт. Нищо не подсигурява, че корабите с полутечен газ от американските крайбрежия ще се насочат към Западна Европа, а не към печелившите азиатски пазари.
Трето, Кувейт към този момент съобщи, че няма потенциал да размени съветския експорт, защото извършва дълготрайни търговски контракти - главно в посока Азия. За Иран - да не става дума.
Четвърто, личното произвеждане на Европейски Съюз (основно в Норвегия) не може да пораства значително, още повече, че времевият небосвод на привършване на личните запаси от природен газ е стеснен. Твърде рискови се оказаха и опитите за прекомерно нарастване на каузи на възпроизводимите енергийни източници - слънце и вятър. Капризите на природата през последния есенно-зимен сезон бяха една от аргументите за " полета на цените " на електричеството.
Във всеки случай над стопанската система на Европейски Съюз проблясва дамоклев меч. Още преди въвеждането на последните наказания цените на природният газ надскочиха летвата от 1500-2000 щ.д. за хиляда кубически метра. После прескочиха и психическата граница от 3000 щ.д. За съпоставяне - единствено преди година тази цена беше 180-200 щ.д. Това изяснява за какво Европейски Съюз прави обезверени опити да не се огъне до дъно под натиска на Съединени американски щати да стопира вноса на природен газ. Защото, в случай че замяната на съветския петролен импорт е ненапълно реалистична, въпреки и при неизбежно доста по-високи цени, то при природния газ нещата наподобяват много по-ултимативни и още по-скъпи. Няма подозрение, че при тези условия Европейски Съюз ще би трябвало да заплати тежката икономическа цена на геополитическите маневри на Съединени американски щати против Русия и Китай.
Къде е България в целия този пъзел?
Правилно се досещате - ние ще сме страната, която доста евентуално ще заплати най-високата икономическа цена. Защото нашата взаимозависимост от съветския импорт на въглеводороди е към 80%. Няма вяра скоро да има нови тръбопроводи от Аляска или Бруней. Нямаме пристанищна инфраструктура за импорт на полутечен газ, а дори и през предстоящата нова връзка с Гърция софтуерният потенциал е стеснен. Рискови са очакванията и за азерския газ, който е стеснен - до един милиард кубически метра годишно, при наше ползване от към 3,5 милиарда кубически метра. А е обществена загадка, че Русия се е " погрижила " посредством покупки, вложения и други политически хватки да резервира своето много мощно въздействие върху производството и експорта на азерски газ.
Очакванията са: по-високи цени на всички енергийни източници, без значение от кое място се внасят, по-скъп ток и като резултат - повишение на ценовите нива по цялата верига. Да напомним, че българското произвеждане има най-ниска енергийна успеваемост в Европейски Съюз и дори по отношение на множеството балкански страни.
Срещу овчия екстаз от поддържане на непознати политически игри ще получим за следващ път стесняване и банкрути на производства в тежката индустрия, нарастване на потребителските цени и прочие нерадостни събития. Когато някой не помни правилото, че политиката би трябвало да обслужва стопанската система, а не противоположното, то той би трябвало да бъде подготвен за неизбежните тежки последствия.
Щем не щем, ще би трябвало да покриваме комерсиалния си недостиг с Русия, възлизащ на 2,5 милиарда евро през 2021 година, като харчим валутния си запас за закупуване на рубли. Така, за положително или неприятно, ще имаме непретенциозен принос за укрепването на рублата и отслабването на $ и еврото. И на този декор за нас е значим не толкоз въпросът дали и по какъв начин ще издържи рублата, а дали и на каква социално-икономическа цена ще издържим ние, българите. Отговорът на този въпрос ще получим в околните месеци.
На 22 март президентът на Русия Владимир Путин разгласи, че покупко-продажбите с така наречен вражески страни за експорт на природен газ ще стават единствено против рубли и те би трябвало да бъдат купувани единствено на вътрешния съветски валутен пазар. Това е следващата ответна реакция на Русия против лавината от стопански наказания, наложени главно от страните членки на НАТО след началото на военния спор сред Русия и Украйна. Новият валутен режим по покупко-продажба на природен газ би трябвало да влезе в действие до една седмица, т.е. от началото на април.
Този ход на Русия надали може да бъде избран като толкоз непредвиден. Тенденциите в макроикономическите индикатори, касаещи интернационалната търговия и интернационалния валутен пазар през последните 15 години, и изключително след 2014 година, ясно подсказваха, че Русия и Китай поредно понижават валутните си запаси в щатски долари, усилват запасите си в злато, приготвят валутно-финансовите си системи за устойчива автономия и висока степен на самостоятелност от господстващата в този момент доларова доминация в международните стопански връзки. Разбира се, това бе съпроводено и с преструктуриране на техните външнотърговски политики, както във връзка с географската им устременост, по този начин и във връзка с групите артикули и услуги. Но една от наложените наказания - замразяването на задграничните валутни запаси на Русия в общо изражение на към 300 милиарда $, подейства като
мощен ускорител на тези процеси
Целта на Съединени американски щати е ясна: срив в курса на рублата към $ и другите конвертируеми валути и колапс на съветската финансово-икономическа система заради предстоящото от тях бързо привършване на валутните запаси. Същевременно бе прибавен и невиждан напън за ограничение на вноса на петролни артикули и природен газ, с цел да се лимитират настоящите валутни доходи на Русия и по този начин да се съкрати интервалът, през който се чака сриването на рублата.
Подобен метод, прибавен от президента Рейгън през 80-те години на предишния век, сработи и безспорно бе един от основните фактори за задълбочаване на икономическите проблеми и разпада на някогашния Съветски съюз. Тогава въздействието беше " по-пазарно " - посредством напън върху Саудитска Арабия и други съществени експортьори на нефт бе реализирано доста нарастване на добива и износа на черно злато, което докара до срив на пазарните му цени и значимо стесняване на валутните доходи на Москва. Но в този момент картината е много по-различна.
Първо, в личните си трезори Русия разполага с конвертируеми валути (долари, евро, стерлинги, юани и др.) в доларов еквивалент от 600 милиарда. Към това би трябвало да прибавим и насъбрани златни запаси от над 2300 тона.
Второ, с решението за продажба на природен газ единствено против рубли националната съветска валута получава още една поддръжка от " синьо злато ". Доколкото природният газ е универсална стока, продаваема и търсена на интернационалните пазари както златото, то продажбите в тези " вражески страни " единствено против рубли е мощен стабилизиращ фактор. И придвижването в курса на рублата към $ и еврото през последните 24 часа го потвърждават - рублата нараства против тези валути заради предстоящите промени в търсенето и предлагането на разнообразни валути. Защото по обективните пазарни закони, в този момент вносителите ще би трябвало да купуват рубли, т.е. търсенето на рубли ще им подвига цената, а увеличеното предложение на " обичайните валути " ще ги поевтинява.
Трето, съветското държавно управление вкара ограничавания по досегашния свободен трансфер на вътрешния си пазар на рублата в други конвертируеми валути. Така ще бъде мощно лимитирано търсенето на други валути, респективно това ще стабилизира личната валута.
Четвърто, явно е, че Русия ще бъде подкрепяна от мощната китайска стопанска система, в това число с нейните големи валутни запаси и на практика необхватен пазар за пренасочване на съветски експорт.
Пето, Китай и Русия са на финалната права за въвеждане на обща валутна разплащателна система на основата на юана. В тази връзка е и известието от последните дни, че най-големият експортьор на необработен нефт в света - Саудитска Арабия, е подготвен да изнася петрола си в Китай против юани. Това явно ще налива вода в тази воденица.
На фона на този сюжет поражда въпросът дали Съединени американски щати и Европейски Съюз ще могат да лимитират вноса на природен газ и петролни артикули от Русия и по този начин да подкопаят валутно-финансовата й система (през 2021 година приходите на Русия от петролни артикули и природен газ са надлежно 170 милиарда и 62 милиарда щ.д.). Експертите настояват, че това не може да стане най-малко в околните две-три години. За Съединени американски щати възбраната на вноса от Русия не е проблем, защото той заема сред 3 и 5% от общия им импорт и елементарно може да бъде сменен от увеличено лично произвеждане и смяна във вносителите.
Но за Европейски Съюз нещата стоят радикално друго
Сега към 40% от потребностите на Съюза от природен газ (около 150 милиарда кубически метра през 2021 г.) и над 25% от петрола идват от Русия. Намерението на Европейски Съюз да редуцира с 2/3 този импорт още през 2022 година наподобява много нереалистично заради следните аргументи:
Първо, потенциалът на Съединени американски щати в производството на полутечен газ за износ е към този момент претрупан на съвсем 100%. Основните експортьори обявиха, че за разширение на производството ще им трябват най-малко две години.
Второ - нещо извънредно значимо: целият енергиен бранш на Щатите е частна благосъстоятелност и американското държавно управление по никакъв метод не може да подрежда и да трансформира дестинациите и изискванията на доставки. Затова сегашните западноевропейски совалки на президента Байдън се отличават с напън за усилване на глобите против Русия, само че той не може действително да предложи сигурен сурогат на този импорт. Нищо не подсигурява, че корабите с полутечен газ от американските крайбрежия ще се насочат към Западна Европа, а не към печелившите азиатски пазари.
Трето, Кувейт към този момент съобщи, че няма потенциал да размени съветския експорт, защото извършва дълготрайни търговски контракти - главно в посока Азия. За Иран - да не става дума.
Четвърто, личното произвеждане на Европейски Съюз (основно в Норвегия) не може да пораства значително, още повече, че времевият небосвод на привършване на личните запаси от природен газ е стеснен. Твърде рискови се оказаха и опитите за прекомерно нарастване на каузи на възпроизводимите енергийни източници - слънце и вятър. Капризите на природата през последния есенно-зимен сезон бяха една от аргументите за " полета на цените " на електричеството.
Във всеки случай над стопанската система на Европейски Съюз проблясва дамоклев меч. Още преди въвеждането на последните наказания цените на природният газ надскочиха летвата от 1500-2000 щ.д. за хиляда кубически метра. После прескочиха и психическата граница от 3000 щ.д. За съпоставяне - единствено преди година тази цена беше 180-200 щ.д. Това изяснява за какво Европейски Съюз прави обезверени опити да не се огъне до дъно под натиска на Съединени американски щати да стопира вноса на природен газ. Защото, в случай че замяната на съветския петролен импорт е ненапълно реалистична, въпреки и при неизбежно доста по-високи цени, то при природния газ нещата наподобяват много по-ултимативни и още по-скъпи. Няма подозрение, че при тези условия Европейски Съюз ще би трябвало да заплати тежката икономическа цена на геополитическите маневри на Съединени американски щати против Русия и Китай.
Къде е България в целия този пъзел?
Правилно се досещате - ние ще сме страната, която доста евентуално ще заплати най-високата икономическа цена. Защото нашата взаимозависимост от съветския импорт на въглеводороди е към 80%. Няма вяра скоро да има нови тръбопроводи от Аляска или Бруней. Нямаме пристанищна инфраструктура за импорт на полутечен газ, а дори и през предстоящата нова връзка с Гърция софтуерният потенциал е стеснен. Рискови са очакванията и за азерския газ, който е стеснен - до един милиард кубически метра годишно, при наше ползване от към 3,5 милиарда кубически метра. А е обществена загадка, че Русия се е " погрижила " посредством покупки, вложения и други политически хватки да резервира своето много мощно въздействие върху производството и експорта на азерски газ.
Очакванията са: по-високи цени на всички енергийни източници, без значение от кое място се внасят, по-скъп ток и като резултат - повишение на ценовите нива по цялата верига. Да напомним, че българското произвеждане има най-ниска енергийна успеваемост в Европейски Съюз и дори по отношение на множеството балкански страни.
Срещу овчия екстаз от поддържане на непознати политически игри ще получим за следващ път стесняване и банкрути на производства в тежката индустрия, нарастване на потребителските цени и прочие нерадостни събития. Когато някой не помни правилото, че политиката би трябвало да обслужва стопанската система, а не противоположното, то той би трябвало да бъде подготвен за неизбежните тежки последствия.
Щем не щем, ще би трябвало да покриваме комерсиалния си недостиг с Русия, възлизащ на 2,5 милиарда евро през 2021 година, като харчим валутния си запас за закупуване на рубли. Така, за положително или неприятно, ще имаме непретенциозен принос за укрепването на рублата и отслабването на $ и еврото. И на този декор за нас е значим не толкоз въпросът дали и по какъв начин ще издържи рублата, а дали и на каква социално-икономическа цена ще издържим ние, българите. Отговорът на този въпрос ще получим в околните месеци.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ