Румен Гълъбинов: Ако искаме да изпълним критериите за еврозоната, трябва ускорено да си намалим инфлацията
Румен Гълъбинов, икономист и финансист, в изявление за предаването " България, Европа и Светът на фокус " на Радио " Фокус "
Национално координационно звено с ръководител вицепремиера Христо Алексиев ще изготви механизми за наблюдаване и надзор на образуването на цените на питателните артикули на българския пазар. Това разгласи служебният министър председател Гълъб Донев. А министърът на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов разпореди комерсиалните представители на България зад граница да събират данните за цените на над 20 съществени хранителни артикули. Сред тях са брашно, олио, ориз, фасул, захар, прясно и кисело мляко, масло, краве сирене, кашкавал, яйца, месо и други артикули. Информацията ще бъде обновена всяка седмица, а това ще подкрепи процеса по анализиране на образуването на цената на продукта от производителя до крайния консуматор.
Търговските ни представители ще наблюдават всяка седмица цените в огромните хранителни вериги в седем европейски страни – Германия, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Чехия, Хърватия, както и в по-малки търговски обекти в същите страни. Данните ще се обработват и съпоставят с цените в комерсиалните обекти в България, като цялата информация ще бъде, несъмнено, обществена. По този метод във всеки миг жителите на България ще имат публична информация за настоящите цени в страната ни, съпоставени с някои от водещите европейски страни. Причината е все по-големият брой сигнали, че едни и същи артикули се продават на повишени цени в българската комерсиална мрежа.
Целта е от една страна потребителите да имат цялостна информация, а от друга – да се лимитират нелоялните практики и начисляването на свръхпечалбите от страна на търговците. В студиото при мен е господин Румен Гълъбинов – икономист и финансист. С него ще си приказваме за инфлацията у нас, цените и спекулациите – настоящи тематики, на дневен ред са. Здравейте, господин Гълъбинов. Радвам се, че сте мой посетител през днешния ден.
Здравейте.
Г-н Гълъбинов, мислите ли, че сходна процедура ще има резултат? Прочетох много неща за параленост на цените с едни и други страни. Какво е вашето мнение?
Това, което има намерение да направи държавното управление, мисля, че дотук е вярно – да се направи един мониторинг, един обзор на обстановката, да се проследят веригите на доставки, т.е. когато имаме доставки на храни от страни от Европейския съюз до българския пазар. И това е една относително транспарантна верига на доставки. Когато обаче имаме доставки на храни по верига на доставки от страни не членки на Европейския съюз, наши прилежащи страни, тук би трябвало малко повече да се влезе в нещата, детайлно, да се види на какви стойности са оповестени на митница, на какви са в складовете на едро и по-късно по какъв начин се продават в складовете на дребно. И другото, което е доста значимо, е да се наблюдава третата верига, а тя е единствено вътрешните ни доставки, родни производители, родни търговци и надлежно родни вериги, които оперират на нашия пазар, супермаркети. Тази верига също би следвало да е къса, тъй като е вътрешна, обаче се оказа, че тя е много дълга от позиция на купувачи, прекупвачи и други медиатори, които утежняват в последна сметка крайната цена, и насъбраните разлики, които по някой път ние разбрахме, че са сред 40 и 60%, по никакъв метод не оправдават някаква насъбрана добавена стойност, която да се е получила по тази верига, макар разноските за логистика, превоз, хранилища, пакетиране, преопаковане и така нататък, не могат да се съберат в чак такава огромна разлика.
Г-н Гълъбинов, какви са разновидностите съгласно вас за преосмисляне на методите за образуването на цените в комерсиалните вериги на храните? Можем ли да кажем?
В никакъв случай не бихме могли да препоръчаме да се вършат административни ограничения като установяване на оптимални цени. Т.е. в случай че желаеме да фиксираме някакви цени, то тук се носи риска от следващи дефицити на артикули или следващи други злоупотреби, които могат да настъпят на пазара, безусловно дори и черен пазар на артикули. По-скоро тук биха могли като административна мярка отново да се опитат ръководещите да вкарат пределна комерсиална надценка, т.е. не пределна цена изобщо, само че комерсиална надценка на избрани артикули. Това го има като процедура в други европейски страни – примерно в Гърция е по този начин. Т.е. в супермаркета, където се продават с изключение на хранителни артикули, и други артикули – продава се козметика, санитарни материали, битова химия, всевъзможни други артикули, само че при тях няма ограничавания на каква комерсиална надценка да ги продават.
Докато тези, които са единствено храните и може да се дефинира една кошница минимално от храни, примерно, да се продават с комерсиална надценка не повече от 10-15% от доставната цена, по която идват в супермаркета. По сходен метод седят нещата и с медикаментите, които също са от първа нужда – също да има пределни търговски надценки, с които да работят аптеките, изключително по животоспасяващите медикаменти. Така че тук е значимо уточнението – не пределни е, а пределни търговски надценки за избрана група храни и медикаменти примерно.
Инфлацията е на фокус също през днешния ден в нашето предаване и четох, че най-голяма е тежестта на силата и храната в инфлацията.
Да, по този начин е.
Може би ще ме подкрепите.
Така е. И тук има прогнози от предходната година, че тези две съставни елементи ще спадат като цени през тази година, 2023 и 2024 година, макар войната в Украйна. Значи това е един фактор, който е незаобиколим, и ние видяхме, че предходната година провокираха много проблеми тези неща и усилиха инфлацията. В България тя стигна съвсем 20%, в еврозоната – към 10%. Ние тази година, в случай че желаеме да осъществим критериите за участие в еврозоната от идната година или от началото на 2025 година, тъй като в този момент се отложиха нещата с небосвод 12-18 месеца напред, ние би трябвало ускорено да си понижим инфлацията. В еврозоната инфлацията спада с 0,4-0,5% месечно. При нас също спада с толкоз, само че ние би трябвало по-ускорено да създадем по този начин, че да спада, с цел да можем в края на тази година да се срещнем някъде към междинните равнища за еврозоната на инфлация, които се допуска, че ще са към 6-7%.
С това е обвързван и идващият ми въпрос – от какво зависи през днешния ден постигането на задачата за присъединението на България към еврозоната, с изключение на от това, което вие казахте?
Да, с изключение на от инфлацията, има и други неща, които ние нагледно казано малко продължихме по-дълго време да работим по тях и за някои не сме и работили даже. Законодателство да се одобри от новото Народно заседание, което касае участието ни в еврозоната, в това число и някои поднормативни актове, които касаят участието ни в " Шенген “. Двете неща, те постоянно вървят дружно, те са свързани – еврозоната и " Шенген “. Може да ни потвърдят първо за еврозоната и по-късно и за " Шенген “, може и противоположното да стане, само че те са в една логическа връзка между тях. И в този момент ние имаме инфлация, законодателна самодейност. С приемането на новия бюджет за 2023 година би трябвало да съблюдаваме критерия за бюджетен недостиг, т.е. да се вместим в 3-те %, които са по Маастрихт, или да сме към тях, с неголямо превишение по този начин, че да нямаме проблеми с бюджетния недостиг, а това значи да си съобразим приходите с разноските, надлежно да не разхлабваме прекомерно разноските, изключително по някои стратегии, които все още по-скоро работят проинфлационно, в сравнение с антиинфлационно. Такава една стратегия е енергийното подкрепяне на всички компании в България.
Тук би трябвало да има малко по-премерен метод, по-целеви и тази стратегия явно е, че би трябвало да бъде стеснена. И този е методът и да ограничим и разходната част в бюджета, тъй като тя не е дребна като тежест. Другото е да увеличим събираемостта на приходите, данъчните доходи. Тук неотдавна излезе една недобра информация от Европейския съюз – там има един отчет, който циркулира за страните със сива стопанска система, и се оказва, че ние отново сме преди всичко в Европейския съюз по сива стопанска система – над 33% от брутния ни вътрешен артикул, който произвеждаме годишно, за предходната година. Така че когато имаме над 1/3 стопанска система, която под някаква форма или не заплаща налози и осигуровки, или заплаща отчасти и ненапълно, и така нататък, явно е, че имаме капацитет от кое място още да увеличим събираемостта.
1/3 казвате сива стопанска система и пет пъти нови избори.
Политическата обстановка с такива чести избори не е в интерес на бързото ни присъединение нито към еврозоната, нито към " Шенген “. Очевидно е, че има също връзка сред тези неща. Т.е. би следвало да има един небосвод на едно непрекъснато държавно управление, което да работи най-малко в границите на идващите 12-18 месеца, както споделих, за интервала, за който се отложиха нещата, с цел да може да завършваме тези две съществени наши геоикономически и геостратегически цели.
Национално координационно звено с ръководител вицепремиера Христо Алексиев ще изготви механизми за наблюдаване и надзор на образуването на цените на питателните артикули на българския пазар. Това разгласи служебният министър председател Гълъб Донев. А министърът на стопанската система и промишлеността Никола Стоянов разпореди комерсиалните представители на България зад граница да събират данните за цените на над 20 съществени хранителни артикули. Сред тях са брашно, олио, ориз, фасул, захар, прясно и кисело мляко, масло, краве сирене, кашкавал, яйца, месо и други артикули. Информацията ще бъде обновена всяка седмица, а това ще подкрепи процеса по анализиране на образуването на цената на продукта от производителя до крайния консуматор.
Търговските ни представители ще наблюдават всяка седмица цените в огромните хранителни вериги в седем европейски страни – Германия, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Чехия, Хърватия, както и в по-малки търговски обекти в същите страни. Данните ще се обработват и съпоставят с цените в комерсиалните обекти в България, като цялата информация ще бъде, несъмнено, обществена. По този метод във всеки миг жителите на България ще имат публична информация за настоящите цени в страната ни, съпоставени с някои от водещите европейски страни. Причината е все по-големият брой сигнали, че едни и същи артикули се продават на повишени цени в българската комерсиална мрежа.
Целта е от една страна потребителите да имат цялостна информация, а от друга – да се лимитират нелоялните практики и начисляването на свръхпечалбите от страна на търговците. В студиото при мен е господин Румен Гълъбинов – икономист и финансист. С него ще си приказваме за инфлацията у нас, цените и спекулациите – настоящи тематики, на дневен ред са. Здравейте, господин Гълъбинов. Радвам се, че сте мой посетител през днешния ден.
Здравейте.
Г-н Гълъбинов, мислите ли, че сходна процедура ще има резултат? Прочетох много неща за параленост на цените с едни и други страни. Какво е вашето мнение?
Това, което има намерение да направи държавното управление, мисля, че дотук е вярно – да се направи един мониторинг, един обзор на обстановката, да се проследят веригите на доставки, т.е. когато имаме доставки на храни от страни от Европейския съюз до българския пазар. И това е една относително транспарантна верига на доставки. Когато обаче имаме доставки на храни по верига на доставки от страни не членки на Европейския съюз, наши прилежащи страни, тук би трябвало малко повече да се влезе в нещата, детайлно, да се види на какви стойности са оповестени на митница, на какви са в складовете на едро и по-късно по какъв начин се продават в складовете на дребно. И другото, което е доста значимо, е да се наблюдава третата верига, а тя е единствено вътрешните ни доставки, родни производители, родни търговци и надлежно родни вериги, които оперират на нашия пазар, супермаркети. Тази верига също би следвало да е къса, тъй като е вътрешна, обаче се оказа, че тя е много дълга от позиция на купувачи, прекупвачи и други медиатори, които утежняват в последна сметка крайната цена, и насъбраните разлики, които по някой път ние разбрахме, че са сред 40 и 60%, по никакъв метод не оправдават някаква насъбрана добавена стойност, която да се е получила по тази верига, макар разноските за логистика, превоз, хранилища, пакетиране, преопаковане и така нататък, не могат да се съберат в чак такава огромна разлика.
Г-н Гълъбинов, какви са разновидностите съгласно вас за преосмисляне на методите за образуването на цените в комерсиалните вериги на храните? Можем ли да кажем?
В никакъв случай не бихме могли да препоръчаме да се вършат административни ограничения като установяване на оптимални цени. Т.е. в случай че желаеме да фиксираме някакви цени, то тук се носи риска от следващи дефицити на артикули или следващи други злоупотреби, които могат да настъпят на пазара, безусловно дори и черен пазар на артикули. По-скоро тук биха могли като административна мярка отново да се опитат ръководещите да вкарат пределна комерсиална надценка, т.е. не пределна цена изобщо, само че комерсиална надценка на избрани артикули. Това го има като процедура в други европейски страни – примерно в Гърция е по този начин. Т.е. в супермаркета, където се продават с изключение на хранителни артикули, и други артикули – продава се козметика, санитарни материали, битова химия, всевъзможни други артикули, само че при тях няма ограничавания на каква комерсиална надценка да ги продават.
Докато тези, които са единствено храните и може да се дефинира една кошница минимално от храни, примерно, да се продават с комерсиална надценка не повече от 10-15% от доставната цена, по която идват в супермаркета. По сходен метод седят нещата и с медикаментите, които също са от първа нужда – също да има пределни търговски надценки, с които да работят аптеките, изключително по животоспасяващите медикаменти. Така че тук е значимо уточнението – не пределни е, а пределни търговски надценки за избрана група храни и медикаменти примерно.
Инфлацията е на фокус също през днешния ден в нашето предаване и четох, че най-голяма е тежестта на силата и храната в инфлацията.
Да, по този начин е.
Може би ще ме подкрепите.
Така е. И тук има прогнози от предходната година, че тези две съставни елементи ще спадат като цени през тази година, 2023 и 2024 година, макар войната в Украйна. Значи това е един фактор, който е незаобиколим, и ние видяхме, че предходната година провокираха много проблеми тези неща и усилиха инфлацията. В България тя стигна съвсем 20%, в еврозоната – към 10%. Ние тази година, в случай че желаеме да осъществим критериите за участие в еврозоната от идната година или от началото на 2025 година, тъй като в този момент се отложиха нещата с небосвод 12-18 месеца напред, ние би трябвало ускорено да си понижим инфлацията. В еврозоната инфлацията спада с 0,4-0,5% месечно. При нас също спада с толкоз, само че ние би трябвало по-ускорено да създадем по този начин, че да спада, с цел да можем в края на тази година да се срещнем някъде към междинните равнища за еврозоната на инфлация, които се допуска, че ще са към 6-7%.
С това е обвързван и идващият ми въпрос – от какво зависи през днешния ден постигането на задачата за присъединението на България към еврозоната, с изключение на от това, което вие казахте?
Да, с изключение на от инфлацията, има и други неща, които ние нагледно казано малко продължихме по-дълго време да работим по тях и за някои не сме и работили даже. Законодателство да се одобри от новото Народно заседание, което касае участието ни в еврозоната, в това число и някои поднормативни актове, които касаят участието ни в " Шенген “. Двете неща, те постоянно вървят дружно, те са свързани – еврозоната и " Шенген “. Може да ни потвърдят първо за еврозоната и по-късно и за " Шенген “, може и противоположното да стане, само че те са в една логическа връзка между тях. И в този момент ние имаме инфлация, законодателна самодейност. С приемането на новия бюджет за 2023 година би трябвало да съблюдаваме критерия за бюджетен недостиг, т.е. да се вместим в 3-те %, които са по Маастрихт, или да сме към тях, с неголямо превишение по този начин, че да нямаме проблеми с бюджетния недостиг, а това значи да си съобразим приходите с разноските, надлежно да не разхлабваме прекомерно разноските, изключително по някои стратегии, които все още по-скоро работят проинфлационно, в сравнение с антиинфлационно. Такава една стратегия е енергийното подкрепяне на всички компании в България.
Тук би трябвало да има малко по-премерен метод, по-целеви и тази стратегия явно е, че би трябвало да бъде стеснена. И този е методът и да ограничим и разходната част в бюджета, тъй като тя не е дребна като тежест. Другото е да увеличим събираемостта на приходите, данъчните доходи. Тук неотдавна излезе една недобра информация от Европейския съюз – там има един отчет, който циркулира за страните със сива стопанска система, и се оказва, че ние отново сме преди всичко в Европейския съюз по сива стопанска система – над 33% от брутния ни вътрешен артикул, който произвеждаме годишно, за предходната година. Така че когато имаме над 1/3 стопанска система, която под някаква форма или не заплаща налози и осигуровки, или заплаща отчасти и ненапълно, и така нататък, явно е, че имаме капацитет от кое място още да увеличим събираемостта.
1/3 казвате сива стопанска система и пет пъти нови избори.
Политическата обстановка с такива чести избори не е в интерес на бързото ни присъединение нито към еврозоната, нито към " Шенген “. Очевидно е, че има също връзка сред тези неща. Т.е. би следвало да има един небосвод на едно непрекъснато държавно управление, което да работи най-малко в границите на идващите 12-18 месеца, както споделих, за интервала, за който се отложиха нещата, с цел да може да завършваме тези две съществени наши геоикономически и геостратегически цели.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ