Румънският президент Никушор Дан и и полският му колега Карол

Румънският президент Никушор Дан и и полският му сътрудник Карол Навроцки откриха пленарната сесия на срещата на върха на „ Букурещката деветка “.

„ Форумът се организира в динамична интернационална конюнктура. Не е без значение, че сме покрай Украйна, до Черно море. Днешната ни цел е да установим визията ни за бъдещето на Северноатлантическия алианс (…) за консолидирането на НАТО “, сподели румънският държавен глава.

Той уточни няколко стъпки, които би трябвало да бъдат подхванати.

„ На първо място би трябвало да превърнем сметките за защита във благоприятни условия, да развием дружно солидна военно-отбранителна трансатлантическа основа. Това е и опция да забележим къде сме в осъществяването на уговорките, които поехме на срещата на върха на НАТО в Хага. И не на последно място да потвърдим още веднъж поддръжката си за Украйна и Република Молдова. Подкрепа, която би трябвало да оказваме освен декларативно, а дейно, тъй като от тяхната сигурност зависи и нашата сигурност “, акцентира Никушор Дан.

На собствен ред полският президент Карол Навроцки означи, че поддръжката не би трябвало да е единствено на хартия.

„ Конфликтът, който стартира Русия не е изолиран спор. Той е предопределен да отслаби сплотеността на НАТО и демократичните страни, по тази причина тази среща на върха на Б-9 е по-важна от всеки път. Ние не сме в периферията, а център на тежестта на НАТО. Единството на нашите страни е належащо, това е и повода, заради която топло приветстваме скандинавските ни сътрудници. Заедно построяваме зона за сигурност от Арктика до Черно море. Това е, от което Кремъл се опасява най-вече. Непрекъснатото съюзническо наличие е от значително значение за нашето продължаващо въздържане и отбрана “, сподели Навроцки.

Полският президент акцентира и смисъла на стратегическата политическа поддръжка за Украйна. Той обърна внимание и на обстоятелството, че Беларус „ продължава да поддържа военните старания на Русия “ и разрешава от нейна територия да се подхващат враждебни дейности против Украйна.

Срещата на върха на „ Букурещката деветка “ се организира в двореца Котрочени под надпис „ Повече достижения за трансатлантическата сигурност “.

В полемиките вземат участие генералният секретар на НАТО Марк Рюте, президентът на Украйна Володимир Зеленски, президентът на Чехия – Петър Павел, на Финландия – Александър Стуб, на Словакия – Петер Пелегрини, на Латвия – Едгарс Ринкевичс, на Естония – Алар Карис, на Литва – Гитанас Науседа, министър-председателката на Дания Мете Фредериксен, министърът на защитата на Швеция Пол Йонсон, министърът на външните работи на Норвегия Еспен Барт Ейде и непрекъснатият секретар в кабинета на министър-председателя на Исландия Бенедикт Арнасон.

Съединените щати са показани от американския заместител държавен секретар по контрола над въоръженията и интернационалната сигурност Томас Динано, България – от непрекъснатия представител на страната ни в НАТО Николай Милков, а Унгария – от посланика в Румъния Каталин Кишне.

Делегацията на Николай Милков беше посрещната втора тази заран, незабавно след тази на посланика Каталин Кишне, видя на място кореспондентът на Българска телеграфна агенция.

Официалният дневен ред на събитието планува пленарна сесия, фамилна фотография в 14:20 и работен обяд в 14:30 ч. локално (и българско) време. В 17:00 ч. президентите на Румъния и Полша ще дадат взаимна конференция дружно с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Тазгодишната среща на „ Букурещката деветка “ се преглежда като решителен миг за формулиране на обща позиция във връзка с противовъздушната защита и военната подвижност в района.

Дневният ред включва увеличение на разноските за защита и осъществяване на уговорките от Хага за обособяване на 5 % от Брутният вътрешен продукт за отбрана; подсилване на трансатлантическата индустриална база; стратегическа координация на Източния фланг; поддръжка за Украйна; заслужено шерване на отговорностите в границите на НАТО; увеличение на приноса на европейските съдружници (и Канада) и увеличение на вложенията в научни проучвания и нововъведения в региона на защитата.

Срещата на върха е добра опция за Румъния да поддържа нараснало внимание към развиването на районната сигурност, в това число в тази ситуация на сътрудници, изложени на съветската опасност, като Република Молдова, се показва в информация на президентската администрация. Не на последно място ще бъде подчертана нуждата от усилване на европейския принос за шерване на отговорности със Съединени американски щати, посредством вдишване на по-голяма роля в европейската сигурност, добавя цитираният източник.

Очаква се в края на срещата всички представители на страните членки на Б-9 да подпишат взаимна декларация, обвързвана с това по какъв начин могат да допринесат повече за личната си сигурност. Акцент ще бъде подложен и върху единната защита на Източния фланг, от Балтийско до Черно море, само че също по този начин и върху европейските и американските начинания за разрешаване на обстановката в Ормузкия пролив.

Съвместната декларация ще бъде позицията, която страните от Б-9 ще показват на срещата на върха на НАТО в Анкара през юли. На нея се чака да участва и американският президент Доналд Тръмп.

Б-9 е многостранен формат, в който вземат участие девет страни членки от източния фланг на НАТО – България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия. Той бе стартиран през 2015 година от Румъния и Полша след анексирането на Крим от Русия, с цел да укрепи съдействието в областта на сигурността, както и с цел да координира позициите на страните от района в границите на НАТО.