Олимпийската шампионка на шпага Ана Мария Попеску: България е готова за олимпийско злато
Румънката Ана Мария Попеску е олимпийска шампионка на шпага от Рио де Жанейро. В сбирката си тя има стотици медали, измежду които два златни от международни шампионати, седем златни от европейски шампионати и три Световни купи за сезони 2007-2008, 2008-2009 и 2012-2013.
От 29 юли до 5 август Ана Мария взе участие в интернационален състезателен лагер по фехтовка, който събра в Банско повече от 100 деца от 25 страни. За това, по какъв начин се става първенец, коя е най-ценната победа и ще има ли България олимпийско злато във фехтовката, разговаряхме с Ана Мария в Банско:
- Ана Мария, по какъв начин върви лагерът в Банско?
- За мен това е необикновено преживяване. За пръв път вземам участие в подобен лагер като треньор, а не като играч. И в действителност се веселя, тъй като има толкоз доста щастливи деца. Всички са запалени по фехтовката и желаят да станат първенци. А ние - аз, моите сътрудници олимпийският първенец от Лондон Рубен Лимардо Гаскон от Венецуела и двукратният международен първенец Николай Новосьолов (Естония) сме тук, с цел да им разкажем своята история. Да споделим опита си, да им вдъхнем самочувствие и да им дадем сила. Щом ние сме съумели да спечелим нашите медали и трофеи, те също могат да го създадат. Приятно е да си измежду 100 млади фехтовачи от 25 страни. За мен е чест, че уредникът на лагера Михаил Кузев ме предложения. Познаваме се от две години, а тук му оказва помощ огромен екип, фехтовален клуб „ София “ и “Фехтовална академия – Дубай”. Подкрепя ни и Българската федерация по фехтовка. След първите три дни съм изтощена, само че и доста щастлива, гледайки по какъв начин децата попиват от най-хубавите.
- На какво желаете да научите младите фехтовачи?
- Споделям опита си и се пробвам да ги науча на нови умения. Искам и да ги стимулирам: че могат да стават все по-добри с всеки минал ден. Просто би трябвало да работят крепко – това е тайната ми за триумфа.
- В спортната си история имате любопитни моменти. Разказвате ли им по какъв начин единствено шест месеца, откакто стартирате да упражнявате, ставате шампионка на Румъния?
- Да, описах им по какъв начин започнах да упражнявам, по какъв начин завоювах медалите си и по какъв начин губих надпревари. И че в никакъв случай не се предавам. Лагерът е проведен чудесно, има доста срещи. Всеки от нас има по една вечер, с цел да опише по какъв начин е станал първенец. Това е отлично, тъй като тези деца имат потребност от добър образец.
- Коя е най-ценната ви победа, какво им казвате?
- За всеки играч най-важни са олимпийските игри. Но за мен, а и за всички останали, е значима всяка победа. Защото става в този момент и си работил толкоз доста за нея. Трябва да се любуваме на нещата, на всеки ден. Преди да дойда тук не знаех на какво равнище ще са децата. Те са разграничени в три групи, на друга възраст – от 6 до 18 години. Но всеки един е евентуален първенец. Защото те мечтаят да станат първенци и ще го създадат.
- Вие мечтаехте ли за олимпийското злато?
- Разбира се. Когато започнах да упражнявам фехтовка, желаех да съм №1. И щом аз го направих 20 години по-късно, всеки може да го направи. Важно е да работи крепко и да прави това, което споделя треньорът. За мен е необичайно да съм треньор, да образовам другите на това, което знам. Не е елементарно. И мисля, че хората, които работят с деца, са супергерои.
- Звезда ли сте в Румъния?
- Фехтовката не е доста известна в Румъния. Но има доста хора, които харесват този спорт и това е ужасно. Давам най-хубавото от себе си във всяко съревнование и това е най-важно за мен.
- Румъния има четири златни медала във фехтовката от олимпийски игри. Какво би трябвало да направи България, с цел да вземе златото от олимпиада?
- Румъния има обичаи във фехтовката. Щастлива съм, че съм част от тази сполучлива история. Но за мен най-важно е това, което следва. Тренирам, съревновавам се и бленувам за Олимпийските игри в Токио през 2020 година Това е идната ми цел. Сигурно ще бъде последната ми олимпиада, тъй като към този момент съм стара. Но съм във форма и обичам фехтовката. Тя ме прави най-щастливата жена на света. Познавам българската фехтовка от дете, когато участвах на балкански шампионати, на подготвителни лагери и надпревари. Организирали сте и огромни надпревари. Нивото е положително, имате положителни треньори, тъй че за какво някой ден да нямате олимпийски първенец. Просто ви би трябвало и малко шанс.
- С какви усеща ще си тръгнете от Банско?
- Благодаря на уредниците на лагера, за мен е наслаждение да вземам участие в него. Той е най-трудният в живота ми. Но ще се върна вкъщи щастлива и ще опиша на приятелите си какво направихме тук. Надявам се, че ще се забележим още веднъж. Условията в Банско бяха отлични, до момента бях идвала тук единствено на ски, само че в този момент беше друго.
От 29 юли до 5 август Ана Мария взе участие в интернационален състезателен лагер по фехтовка, който събра в Банско повече от 100 деца от 25 страни. За това, по какъв начин се става първенец, коя е най-ценната победа и ще има ли България олимпийско злато във фехтовката, разговаряхме с Ана Мария в Банско:
- Ана Мария, по какъв начин върви лагерът в Банско?
- За мен това е необикновено преживяване. За пръв път вземам участие в подобен лагер като треньор, а не като играч. И в действителност се веселя, тъй като има толкоз доста щастливи деца. Всички са запалени по фехтовката и желаят да станат първенци. А ние - аз, моите сътрудници олимпийският първенец от Лондон Рубен Лимардо Гаскон от Венецуела и двукратният международен първенец Николай Новосьолов (Естония) сме тук, с цел да им разкажем своята история. Да споделим опита си, да им вдъхнем самочувствие и да им дадем сила. Щом ние сме съумели да спечелим нашите медали и трофеи, те също могат да го създадат. Приятно е да си измежду 100 млади фехтовачи от 25 страни. За мен е чест, че уредникът на лагера Михаил Кузев ме предложения. Познаваме се от две години, а тук му оказва помощ огромен екип, фехтовален клуб „ София “ и “Фехтовална академия – Дубай”. Подкрепя ни и Българската федерация по фехтовка. След първите три дни съм изтощена, само че и доста щастлива, гледайки по какъв начин децата попиват от най-хубавите.
- На какво желаете да научите младите фехтовачи?
- Споделям опита си и се пробвам да ги науча на нови умения. Искам и да ги стимулирам: че могат да стават все по-добри с всеки минал ден. Просто би трябвало да работят крепко – това е тайната ми за триумфа.
- В спортната си история имате любопитни моменти. Разказвате ли им по какъв начин единствено шест месеца, откакто стартирате да упражнявате, ставате шампионка на Румъния?
- Да, описах им по какъв начин започнах да упражнявам, по какъв начин завоювах медалите си и по какъв начин губих надпревари. И че в никакъв случай не се предавам. Лагерът е проведен чудесно, има доста срещи. Всеки от нас има по една вечер, с цел да опише по какъв начин е станал първенец. Това е отлично, тъй като тези деца имат потребност от добър образец.
- Коя е най-ценната ви победа, какво им казвате?
- За всеки играч най-важни са олимпийските игри. Но за мен, а и за всички останали, е значима всяка победа. Защото става в този момент и си работил толкоз доста за нея. Трябва да се любуваме на нещата, на всеки ден. Преди да дойда тук не знаех на какво равнище ще са децата. Те са разграничени в три групи, на друга възраст – от 6 до 18 години. Но всеки един е евентуален първенец. Защото те мечтаят да станат първенци и ще го създадат.
- Вие мечтаехте ли за олимпийското злато?
- Разбира се. Когато започнах да упражнявам фехтовка, желаех да съм №1. И щом аз го направих 20 години по-късно, всеки може да го направи. Важно е да работи крепко и да прави това, което споделя треньорът. За мен е необичайно да съм треньор, да образовам другите на това, което знам. Не е елементарно. И мисля, че хората, които работят с деца, са супергерои.
- Звезда ли сте в Румъния?
- Фехтовката не е доста известна в Румъния. Но има доста хора, които харесват този спорт и това е ужасно. Давам най-хубавото от себе си във всяко съревнование и това е най-важно за мен.
- Румъния има четири златни медала във фехтовката от олимпийски игри. Какво би трябвало да направи България, с цел да вземе златото от олимпиада?
- Румъния има обичаи във фехтовката. Щастлива съм, че съм част от тази сполучлива история. Но за мен най-важно е това, което следва. Тренирам, съревновавам се и бленувам за Олимпийските игри в Токио през 2020 година Това е идната ми цел. Сигурно ще бъде последната ми олимпиада, тъй като към този момент съм стара. Но съм във форма и обичам фехтовката. Тя ме прави най-щастливата жена на света. Познавам българската фехтовка от дете, когато участвах на балкански шампионати, на подготвителни лагери и надпревари. Организирали сте и огромни надпревари. Нивото е положително, имате положителни треньори, тъй че за какво някой ден да нямате олимпийски първенец. Просто ви би трябвало и малко шанс.
- С какви усеща ще си тръгнете от Банско?
- Благодаря на уредниците на лагера, за мен е наслаждение да вземам участие в него. Той е най-трудният в живота ми. Но ще се върна вкъщи щастлива и ще опиша на приятелите си какво направихме тук. Надявам се, че ще се забележим още веднъж. Условията в Банско бяха отлични, до момента бях идвала тук единствено на ски, само че в този момент беше друго.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ