Вдигане на данъци и замразяване на заплати: На ръба на фалита ли е Румъния
Румъния - страна, която през последните години постоянно беше посочена като образец за догонващо икономическо развиване и по-висока покупателна дарба от България, се оказа на прага на сериозна финансова рецесия. Властите в Букурещ оповестиха пакет от незабавни и сурови ограничения, включващи заледяване на заплати и повдигане на налози, с цел да се оправят с големия бюджетен недостиг.
Според икономиста Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система казусът се корени в дългогодишна политика на високи бюджетни разноски.
„ Случи се това, че когато прекалено много харчиш през бюджета, правиш огромни дефицити и то в дълъг интервал от време, стигаш до проблеми “, обясни Ганев в ефира на „ “.
Тревожни индикатори
Според прогнозите през 2024 година бюджетният недостиг на Румъния ще достигне 9,3% от Брутният вътрешен продукт, което е най-високото равнище в целия Европейски съюз, където междинната стойност е 3,2%. За сравнение в България се разисква бюджет с недостиг от 3%.
„ Това демонстрира какъв брой бързо една страна може да натрупа дълг, който да стигне до така наречен Маастрихтски аршин от 60%. Всъщност следващата година дългът на Румъния и дългът на Германия ще бъдат на сходни равнища като дял от стопанската система “, уточни Ганев.
Според Петър Ганев опитът на Гърция и Румъния демонстрира, че когато една страна харчи прекомерно нападателно, усилва заплати и ползва данъчни облекчения в продължение на дълъг интервал, в последна сметка стига до миг, в който би трябвало да предприеме тежки и непопулярни ограничения.
„ В разходната част, когато прекомерно нападателно започнеш да покачваш заплати, нещо, което ние направихме със силовите ведомства, веднъж-два пъти може да го направиш и да оцелееш. Но в случай че го правиш непрекъснато през годините, както беше преди в Гърция, в последна сметка стигаш до миг, в който от една страна те натискат от Европа, а от другата страна те натискат пазарите “, разяснява икономистът.
Според икономиста Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система казусът се корени в дългогодишна политика на високи бюджетни разноски.
„ Случи се това, че когато прекалено много харчиш през бюджета, правиш огромни дефицити и то в дълъг интервал от време, стигаш до проблеми “, обясни Ганев в ефира на „ “.
Тревожни индикатори
Според прогнозите през 2024 година бюджетният недостиг на Румъния ще достигне 9,3% от Брутният вътрешен продукт, което е най-високото равнище в целия Европейски съюз, където междинната стойност е 3,2%. За сравнение в България се разисква бюджет с недостиг от 3%.
„ Това демонстрира какъв брой бързо една страна може да натрупа дълг, който да стигне до така наречен Маастрихтски аршин от 60%. Всъщност следващата година дългът на Румъния и дългът на Германия ще бъдат на сходни равнища като дял от стопанската система “, уточни Ганев.
Според Петър Ганев опитът на Гърция и Румъния демонстрира, че когато една страна харчи прекомерно нападателно, усилва заплати и ползва данъчни облекчения в продължение на дълъг интервал, в последна сметка стига до миг, в който би трябвало да предприеме тежки и непопулярни ограничения.
„ В разходната част, когато прекомерно нападателно започнеш да покачваш заплати, нещо, което ние направихме със силовите ведомства, веднъж-два пъти може да го направиш и да оцелееш. Но в случай че го правиш непрекъснато през годините, както беше преди в Гърция, в последна сметка стигаш до миг, в който от една страна те натискат от Европа, а от другата страна те натискат пазарите “, разяснява икономистът.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ