Икономическата ситуация в Румъния става все по-предизвикателна за домакинствата, като последните данни на Националния статистически институт (INS) потвърждават негативна тенденция: разходите нарастват по-бързо от приходите. През третото тримесечие на 2025 г. средният месечен доход на домакинство е достигнал 9420 леи (около 1850 евро), което е номинален ръст от 14,1% на годишна база. Паралелно с това обаче общите разходи са скочили с 15,2%, достигайки 8079 леи, което принуждава много семейства да ограничат потреблението си.
Анализът на потребителската кошница показва, че румънците отделят най-сериозен ресурс за базови нужди. Близо 35% от разходите отиват за храна и безалкохолни напитки, следвани от сметките за жилище, вода, енергия и горива. Този модел на потребление е типичен за периоди на висока инфлация, когато разполагаемият доход за образование, култура и развлечения се свива до минимум. Всъщност разходите за образование в северната ни съседка са паднали до символичните 13 леи на домакинство, което сигнализира за дълбоко преструктуриране на семейните бюджети.
Инфлационният натиск остава водещ фактор за икономическата нестабилност. През септември 2025 г. годишната инфлация в страната надхвърли 9,8%, което е едно от най-високите нива в Европейския съюз. Основен двигател на поскъпването са нехранителните стоки и услугите, както и премахването на таваните върху цените на електроенергията за битови нужди. „Румъния е в ситуация, в която икономическият растеж се забавя, докато цените продължават да се катерят нагоре“, посочват пазарни анализатори.
Разликата в жизнения стандарт между градските и селските райони продължава да се задълбочава. Жител на града харчи средно 1,5 пъти повече от човек в селските региони, което отразява както по-високите доходи, така и значително по-скъпите услуги в големите икономически центрове като Букурещ и Клуж-Напока. Въпреки номиналното увеличение на заплатите, реалната покупателна способност е подложена на ерозия, което кара потребителите да „затягат коланите“ в очакване на още по-трудни месеци.
На макроикономическо ниво правителството в Букурещ е изправено пред сериозен бюджетен дефицит, надхвърлящ 8% от БВП, което налага мерки за фискална консолидация. Очакваното увеличение на ДДС и акцизите през 2026 г. вероятно ще поддържа инфлацията висока в краткосрочен план. На фона на тези прогнози, международните финансови институции като МВФ и ЕБВР ревизираха надолу очакванията си за икономическия растеж на Румъния, подчертавайки необходимостта от структурни реформи.
В дългосрочен план възстановяването на баланса между доходи и разходи ще зависи от способността на страната да привлече чуждестранни инвестиции и да усвои ефективно средствата по Плана за възстановяване. Дотогава обаче мнозинството от румънските граждани ще трябва да се справят с реалността на растящите цени и стагниращите реални доходи. Периодът на лесен икономически оптимизъм изглежда е заменен от ера на предпазливост и бюджетна дисциплина на всяко ниво.
