Как Румъния победи канадска фирма за добив на злато
Румъния няма да заплаща никакви обезщетения на записаната в Канада минна компания Gabriel Resources, поради прекъсването на плана за рандеман на злато в румънския античен регион Рошия Монтана в Трансилвания. Това реши Международният център за споразумяване на капиталови разногласия във Вашингтон (ICSID), написа Romania Insider, цитирайки изказване на локалните управляващи.
Съдебното решение идва съвсем девет години, откакто Gabriel Resources заведе делото си против Румъния в ICSID, и значително то е ненадейно. Висши политици в Букурещ, в това число министър председателят Марсел Чолаку и министърът на финансите Марсел Болос неотдавна допуснаха, че страната им може да бъде принудена да заплати към 2 милиарда евро отплата на Gabriel Resources, съгласно G4Media.ro.
Комплексът съдържа едни от най-големите находища
на злато в Европа. Всъщност, канадската компания искаше обезщетения до 6.7 милиарда $. Минималната сума, с която щеше да се задоволи беше еквивалентът на вложенията, осъществени за плана за рандеман на злато в Рошия Монтана, възлизащ на към 1 милиард $. Можеше да се стигне и до съглашение, което обаче щеше да принуди Румъния да разреши на Gabriel Resources да продължи плана за рандеман на злато.
ICSID отхвърли всички искове, подадени от Gabriel Resources, като даже подреди на канадската компания да възвърне на Румъния арбитражните разноски от 1.43 милиона $, както и част от правосъдните разноски, възлизащи на към 8 милиона евро. Румънската страна беше представлявана в този случай от локалната адвокатска адвокатска фирма Leaua Damcali Deaconu Paunescu - LDDP и от швейцарската компания LALIVE SA.
" Борихме се за Румъния, тъй като беше незаслужено всеки чиновник и пенсионер на тази страна да бъде осъден за грешките на политици, които действаха против ползите на страната. Благодаря на екипа от юристи, които представляваха Румъния с професионализъм, честност и чест. Румънците не би трябвало да страдат поради решенията на някои министър председатели, които слагат персоналните си ползи над националните ", разяснява в публично изказване пред медиите румънският министър председател Марсел Чолаку.
Кратка история на противоречивия план
Историята на плана за рандеман на злато в Рошия Монтана стартира през 90-те години на предишния век, когато канадска компания, учредена от румънския предприемач Франк Тимиш - Gabriel Resources, получава правото да извършва плана в взаимно дружество с румънската държавна компания Minvest Deva. Gabriel Resources притежаваше 80% от плана, а румънската страна имаше миноритарен дял от 20%.
През 2000 година Gabriel Resources организира геоложко изследване, което пресметна, че към 330 тона находища и 1600 тона сребро могат да бъдат извлечени от минния план Rosia Montana, кръстен на едноименния румънския планински регион. Оценките се основават на потреблението на цианид в процеса на екстракция.
През 2005 година плановата компания Rosia Montana Gold Corporation (RMCG) подаде изследване за влияние върху околната среда за плана. През 2007 година Министерството на околната среда спря процедурата за издаване на екологично позволение, с цел да може планът да продължи.
През 2011 година висши румънски политици, в това число министър председателят Емил Бок и президентът Траян Бъсеску, обявиха, че договорът с Gabriel Resources за плана би трябвало да бъде преразгледан. Те бяха недоволни от икономическите изгоди, които Румъния трябваше да получи от минния план.
През 2012 година социалдемократът Виктор Понта пое премиерския пост и планът още веднъж беше блокиран. След парламентарните избори през 2012 година държавното управление стартира предоговаряне на плана. Понта обаче не пожела да поеме отговорност за утвърждението на плана и изиска от Народното събрание да гласоподава така наречен " Закон за Рошия Монтана ".
След огромни улични митинги в Букурещ и други огромни градове, румънският парламент гласоподава за замразяването на плана през ноември 2013 година, като Камарата на депутатите удостовери решението през юни 2014 година През юли 2015 година Gabriel Resources стартира арбитражно дело против Румъния в ICSID.
През 2016 година държавното управление на премиера Дачиан Чолош подаде искане за включване на местността в листата на ЮНЕСКО. През 2021 година античният златодобивен комплекс в Рошия Монтана, отдалечено място в планината Апусени в Западна Румъния, публично е прибавен към Списъка на ЮНЕСКО за международно завещание и Списъка на международното завещание в заплаха. Решението поставя завършек на всевъзможни шансове за обновяване на златодобива в региона.
Money.bg
У нас " Дънди Прешъс " регистрира рекорден рандеман
Базираната в Канада Dundee Precious Metals разгласи, че нейната българска мина " Ада тепе " в Крумовград е доставила рекордните 33 800 унции злато през третото тримесечие на 2023 година. През деветте месеца до септември обектът е създал общо рекордните 99 000 унции злато.
Другата българска мина на компанията се намира в Челопеч и е изкарала към 120 000 унции злато през първите девет месеца на тази година. А в интервала юли-септември - 40 300 унции злато.
Производството на злато в двете мини се чака да доближи сред 270 000 и 315 000 унции за цялата година, а производството на мед се чака да бъде сред 30 и 35 милиона паунда по предварителни оценки.
Цифрите недвусмислено демонстрират, че златото остава магнит, който носи рекордни облаги, които чужденците изнасят зад граница. А какво печели страната ни?!
Сърбия ще добива злато и мед на 25 км от границата с България
Сръбската минна компания Zijin Mining doo Bor е подала искане за взимане на решение по отношение на нуждата от оценка на въздействието върху околната среда на плана за употреба на минерални залежи от мед и злато в мина Чукару Пеки. Долната зона на мината съдържа 16 мегатона мед и 333 тона злато.
В документа, направен от Dvoper doo Белград и Института по минно дело, се припомня, че планът на горната зона на мината е приключен и пуснат в употреба в края на юни 2021 година, написа Ekapija.
Твърди се, че долната зона на мината се състои от порфирови скали с рудно тяло с големи размери и първични материали, в които наличието на мед в рудата надвишава 0,30%, в размер на 2049,55 Мт, с количества мед от 15,70 Мт, приблизително наличие на мед в рудата 0,77% и съпътстващото наличие на злато в размер на 332,64 т, със приблизително наличие на злато 0,16 грама на звук.
Проектът на долната минна зона включва построяването на под земята рудник, оборудване за преправка на рудата и депониране на отпадъчни скали на повърхността, странични уреди като вентилационна система, система за прахоотвеждане, команден център и склад, оборудване за доставка и систематизиране на електрическа сила, водоснабдителна и канализационна система, информационна система и оборудване за запазване на околната среда, написа в плана.
В него се добавя, че употребата на долната площадка ще се прави подземен. Очаква се производството да стартира през 2024 година Общият индустриален цикъл на мината ще бъде 41 години, като в това време употребата на горната площадка ще бъде приключена през идващите 10 години.
Крайният артикул на мината ще бъде меден концентрат. Посочва се, че качеството на медния концентрат е положително (21%) със наличие на злато от 2,42 г/т до 4,41 г/т.
Съдебното решение идва съвсем девет години, откакто Gabriel Resources заведе делото си против Румъния в ICSID, и значително то е ненадейно. Висши политици в Букурещ, в това число министър председателят Марсел Чолаку и министърът на финансите Марсел Болос неотдавна допуснаха, че страната им може да бъде принудена да заплати към 2 милиарда евро отплата на Gabriel Resources, съгласно G4Media.ro.
Комплексът съдържа едни от най-големите находища
на злато в Европа. Всъщност, канадската компания искаше обезщетения до 6.7 милиарда $. Минималната сума, с която щеше да се задоволи беше еквивалентът на вложенията, осъществени за плана за рандеман на злато в Рошия Монтана, възлизащ на към 1 милиард $. Можеше да се стигне и до съглашение, което обаче щеше да принуди Румъния да разреши на Gabriel Resources да продължи плана за рандеман на злато.
ICSID отхвърли всички искове, подадени от Gabriel Resources, като даже подреди на канадската компания да възвърне на Румъния арбитражните разноски от 1.43 милиона $, както и част от правосъдните разноски, възлизащи на към 8 милиона евро. Румънската страна беше представлявана в този случай от локалната адвокатска адвокатска фирма Leaua Damcali Deaconu Paunescu - LDDP и от швейцарската компания LALIVE SA.
" Борихме се за Румъния, тъй като беше незаслужено всеки чиновник и пенсионер на тази страна да бъде осъден за грешките на политици, които действаха против ползите на страната. Благодаря на екипа от юристи, които представляваха Румъния с професионализъм, честност и чест. Румънците не би трябвало да страдат поради решенията на някои министър председатели, които слагат персоналните си ползи над националните ", разяснява в публично изказване пред медиите румънският министър председател Марсел Чолаку.
Кратка история на противоречивия план
Историята на плана за рандеман на злато в Рошия Монтана стартира през 90-те години на предишния век, когато канадска компания, учредена от румънския предприемач Франк Тимиш - Gabriel Resources, получава правото да извършва плана в взаимно дружество с румънската държавна компания Minvest Deva. Gabriel Resources притежаваше 80% от плана, а румънската страна имаше миноритарен дял от 20%.
През 2000 година Gabriel Resources организира геоложко изследване, което пресметна, че към 330 тона находища и 1600 тона сребро могат да бъдат извлечени от минния план Rosia Montana, кръстен на едноименния румънския планински регион. Оценките се основават на потреблението на цианид в процеса на екстракция.
През 2005 година плановата компания Rosia Montana Gold Corporation (RMCG) подаде изследване за влияние върху околната среда за плана. През 2007 година Министерството на околната среда спря процедурата за издаване на екологично позволение, с цел да може планът да продължи.
През 2011 година висши румънски политици, в това число министър председателят Емил Бок и президентът Траян Бъсеску, обявиха, че договорът с Gabriel Resources за плана би трябвало да бъде преразгледан. Те бяха недоволни от икономическите изгоди, които Румъния трябваше да получи от минния план.
През 2012 година социалдемократът Виктор Понта пое премиерския пост и планът още веднъж беше блокиран. След парламентарните избори през 2012 година държавното управление стартира предоговаряне на плана. Понта обаче не пожела да поеме отговорност за утвърждението на плана и изиска от Народното събрание да гласоподава така наречен " Закон за Рошия Монтана ".
След огромни улични митинги в Букурещ и други огромни градове, румънският парламент гласоподава за замразяването на плана през ноември 2013 година, като Камарата на депутатите удостовери решението през юни 2014 година През юли 2015 година Gabriel Resources стартира арбитражно дело против Румъния в ICSID.
През 2016 година държавното управление на премиера Дачиан Чолош подаде искане за включване на местността в листата на ЮНЕСКО. През 2021 година античният златодобивен комплекс в Рошия Монтана, отдалечено място в планината Апусени в Западна Румъния, публично е прибавен към Списъка на ЮНЕСКО за международно завещание и Списъка на международното завещание в заплаха. Решението поставя завършек на всевъзможни шансове за обновяване на златодобива в региона.
Money.bg
У нас " Дънди Прешъс " регистрира рекорден рандеман
Базираната в Канада Dundee Precious Metals разгласи, че нейната българска мина " Ада тепе " в Крумовград е доставила рекордните 33 800 унции злато през третото тримесечие на 2023 година. През деветте месеца до септември обектът е създал общо рекордните 99 000 унции злато.
Другата българска мина на компанията се намира в Челопеч и е изкарала към 120 000 унции злато през първите девет месеца на тази година. А в интервала юли-септември - 40 300 унции злато.
Производството на злато в двете мини се чака да доближи сред 270 000 и 315 000 унции за цялата година, а производството на мед се чака да бъде сред 30 и 35 милиона паунда по предварителни оценки.
Цифрите недвусмислено демонстрират, че златото остава магнит, който носи рекордни облаги, които чужденците изнасят зад граница. А какво печели страната ни?!
Сърбия ще добива злато и мед на 25 км от границата с България
Сръбската минна компания Zijin Mining doo Bor е подала искане за взимане на решение по отношение на нуждата от оценка на въздействието върху околната среда на плана за употреба на минерални залежи от мед и злато в мина Чукару Пеки. Долната зона на мината съдържа 16 мегатона мед и 333 тона злато.
В документа, направен от Dvoper doo Белград и Института по минно дело, се припомня, че планът на горната зона на мината е приключен и пуснат в употреба в края на юни 2021 година, написа Ekapija.
Твърди се, че долната зона на мината се състои от порфирови скали с рудно тяло с големи размери и първични материали, в които наличието на мед в рудата надвишава 0,30%, в размер на 2049,55 Мт, с количества мед от 15,70 Мт, приблизително наличие на мед в рудата 0,77% и съпътстващото наличие на злато в размер на 332,64 т, със приблизително наличие на злато 0,16 грама на звук.
Проектът на долната минна зона включва построяването на под земята рудник, оборудване за преправка на рудата и депониране на отпадъчни скали на повърхността, странични уреди като вентилационна система, система за прахоотвеждане, команден център и склад, оборудване за доставка и систематизиране на електрическа сила, водоснабдителна и канализационна система, информационна система и оборудване за запазване на околната среда, написа в плана.
В него се добавя, че употребата на долната площадка ще се прави подземен. Очаква се производството да стартира през 2024 година Общият индустриален цикъл на мината ще бъде 41 години, като в това време употребата на горната площадка ще бъде приключена през идващите 10 години.
Крайният артикул на мината ще бъде меден концентрат. Посочва се, че качеството на медния концентрат е положително (21%) със наличие на злато от 2,42 г/т до 4,41 г/т.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ