Румъния и България са двете страни от региона на Централна

Румъния и България са двете страни от района на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), където енергийният потрес от тази пролет има най-силно инфлационно влияние на фона на подхванатите от тях ограничения за омекотяване на резултата му върху потребителите. Това уточни Естер Гардян, валутен пълководец в „ УниКрrдит “ (UniCredit), на проведения през днешния ден от банковата група онлайн брифинг за публицисти, на който бяха показани най-новите макроикономически прогнози за района на ЦИЕ.

Естер Гардян уточни, че енергийният потрес е оказал лимитирано инфлационно влияние в страни като Унгария, Полша и Сърбия.

От „ УниКредит “ предвиждат възстановяване на световната среда, след шока от края на зимата и началото на пролетта, само че и акцентират, че това не значи стайното стабилизиране.

Стратегът уточни, че прогнозните цени за барел нефт през втората половина на годината варират сред диапазона от 70 – 80 щатски $, с цел да се успокоят до към 70 $ през 2027 година.

Затова специалистите на банковата група предвиждат и последователно намаляване на инфлационния напън на горивата през второто полугодие на 2026, което значи и евентуално понижаване на упованията за инфлацията през 2027 година.

На този декор централните банки в района ще останат внимателни в лихвените си политики, като при множеството прогнозите са за задържане на сегашните равнища, последвано от последователно разхлабване през 2027 година, в това число и в Румъния. В този развой унгарската централна банка ще бъде най-агресивна в цикъла на разхлабване на лихвените условия, предвиждат от „ УниКредит “. Единственото изключение ще бъде чешката централна банка, която продължава да следва все още цикъл на стягане, дължащ се на вътрешни фактори.

Относно вероятностите пред икономическия напредък на района през 2026 година, в макроикономическата прогноза на „ УниКредит “ е заложен растеж сред 2 и 3 % на Брутния вътрешен артикул (БВП) при множеството от страните в него, като се изключи Словакия и Румъния поради фискалната консолидация и Унгария, поради продължаващото намаляване на вложенията. Перспективата за тях обаче ще се усъвършенства през 2027 година, когато целият район ще пораства с сред 2 и 3 %, посочи Мауро Джорджо Марано, старши макроикономист за Централна и Източна Европа в „ УниКредит “.

Вътрешното ползване ще продължи да бъде главен мотор на растежа в района, последвано от вложенията и най-много на обществените такива. Нетният износ се чака да натежи върху икономическото показване през тази година и вероятност за едва усъвършенстване през 2027 година.

Слабата външна среда, обвързвана с геополитическите процеси, слабостта при аутомотив бранша и еврозоната, ще продължи да има негативно влияние върху индустрията в района на ЦИЕ. Въпреки това и тук има разлики сред страните. България, Унгария, Румъния, Словакия и Германия са в групата от страни, в които индустриалното произвеждане отслабва. Но има страни, където промишлеността се показва по-добре и Полша е образец за това, посочи Марано. Той изясни силата на промишлеността в страната с размера на вътрешния пазар и мощно разнообразната индустриална база.

Макроикономистът посочи и Чехия, в която страна аутомотив секторът изпъква на общоевропейско равнище, с помощта на разнообразяването на дестинациите за износ.

Сред изключенията той открои и Хърватия, където промишлеността се уголемява, движена от характерни сегменти, измежду които е и производството на петропродукти.

Очакванията са като цяло индустриалният бранш в района да се съживи поради фискалните тласъци в Германия и възобновяване на еврозоната. Въпреки това 2027 година ще остане предизвикателна поради процеса на преструктуриране на аутомотив бранша и специализирането на страните от района в производството на едва или приблизително софтуерни произведения.