Дребна мишка от Андите преобръща представата за границите на физически възможното, показва изследване
Дребна мишка от Андите прекатурва човешката визия за границите на физически вероятното, съобщи Агенция Франс Прес, базирайки се на обява в сп. „ Сайънс “.
На пръв взор това е изцяло елементарен гризач. И въпреки всичко мишката от типа Phyllotis xanthopygus, способна да живее на над 6700 метра надморска височина в Андите, е по-скоро знамение на природата.
Шест години след изненадващото ѝ изобретение на някои от най-високите върхове в света, където до момента се смяташе, че животът за сухоземните гръбначни е неосъществим, екип от интернационалните откриватели стартира да разкрива тайните на това неизмеримо творение.
Не по-големи от човешка длан, представителите на типа държат няколко международни върха, споделя биологът и съавтор на проучването Закари Шевирон от Университета на Монтана, Съединени американски щати.
На първо място този гризач е бозайникът, обитаващ най-голяма надморска височина в света. Той живее на стотици метри по-високо от хималайския сенокосач, който преди този момент държеше тази купа, тук-там, където алпинистите едвам се осмеляват да се изкачат и да прекарат напълно малко време.
Дребният гризач населява и най-широкия диапазон от надморски височини, като представителите на типа се срещат както във високите планини, по този начин и по крайбрежието на Чили.
Това доста разграничение се дължи на неговата феноменална и неповторима в доста връзки резистентност, разясняват откривателите, които виждат в тези открития евентуални поучения за човешката медицина.
Тези мишки със „ свръхсили “ в действителност съставляват „ добър модел за индивида “, споделя Шевирон.
Защото, сходно на хората, които са еволюирали локално, с цел да се приспособят към живота в пустини, тропици или даже на доста огромна надморска височина, мишките от равнините и върховете се оказват „ генетично доста близки “, съгласно резултатите от проучването.
Тези, които живеят по заснежените върхове на Андите, където кислородът е извънредно нищожен и температурите са мразовити, разполагат единствено с няколко разнообразни гена, един от които е обвързван с акомодацията към хипоксията (липса на кислород) при жителите на Тибет.
Въпреки това тялото на гризачите реагира по друг метод. В проби, направени в сходство на хладилна камера, тези планински мишки „ са придобили нещо като свръхсили “, с цел да поддържат по-добре телесната си топлота, изяснява пред Агенция Франс Прес Джей Сторц, експерт по еволюционна биология в Университета на Небраска и съавтор на проучването.
Според първичните данни наподобява, че гризачът не създава повече червени кръвни кафези, с цел да усвоява кислорода по-ефективно, както е при други бозайници. Вместо това той по-скоро диша по-бързо с помощта на променената роля на ензим, който му разрешава да противодейства на нездравословните резултати от ускореното дишане.
Макар евентуално да има и други механизми, които вземат участие в този развой, предварителните открития към този момент могат да бъдат от изгода за медицинските проучвания.
Всъщност няколко болести при хората, по-специално сърдечносъдовите, са свързани с „ нарушено доставяне с О2 като главно затруднение “, напомня Сторц.
Разбирайки по какъв начин тези мишки се оправят с ниското равнище на разполагаем О2 в естествената си среда, учените могат да проправят пътя към нови подходи за „ лекуване на хора, които по разнообразни аргументи страдат от същото физиологично положение “, добавя откривателят.
По-доброто схващане може да способства и за проучванията в региона на рака, защото туморите също могат да основават хипоксична среда, а някои гени, разпознати при тези гризачи, вземат участие в метаболизма на медикаментите, употребявани при химиотерапията, добавя Шевирон.
Освен интереса за човешкото здраве, проучването на дребния гризач, който „ е разширил границите на това, което се е считало за лимит на живота при бозайниците “, дава повече насоки за физиологията на съществуването при рискови условия, отбелязва биологът.
Изследователите са открили още, че като се изключи че живеят на височина, съвсем равна на тази, на която летят пътническите самолети, измежду пустиня от сняг и скали, тези мишки би трябвало да се хранят с отровни растения.
В генома на индивидите, живеещи на огромна надморска височина, е разпознат ген, кадърен да детоксифицира някои отровни растителни субстанции.
„ Нищо не е елементарно за тях “, обобщава Джей Сторц.
Според откривателя тези гризачи, които живеят в рискови условия, оферират „ ново схващане за метода, по който еволюцията постоянно намира решения, с цел да разреши на живота да си проправи път “.
На пръв взор това е изцяло елементарен гризач. И въпреки всичко мишката от типа Phyllotis xanthopygus, способна да живее на над 6700 метра надморска височина в Андите, е по-скоро знамение на природата.
Шест години след изненадващото ѝ изобретение на някои от най-високите върхове в света, където до момента се смяташе, че животът за сухоземните гръбначни е неосъществим, екип от интернационалните откриватели стартира да разкрива тайните на това неизмеримо творение.
Не по-големи от човешка длан, представителите на типа държат няколко международни върха, споделя биологът и съавтор на проучването Закари Шевирон от Университета на Монтана, Съединени американски щати.
На първо място този гризач е бозайникът, обитаващ най-голяма надморска височина в света. Той живее на стотици метри по-високо от хималайския сенокосач, който преди този момент държеше тази купа, тук-там, където алпинистите едвам се осмеляват да се изкачат и да прекарат напълно малко време.
Дребният гризач населява и най-широкия диапазон от надморски височини, като представителите на типа се срещат както във високите планини, по този начин и по крайбрежието на Чили.
Това доста разграничение се дължи на неговата феноменална и неповторима в доста връзки резистентност, разясняват откривателите, които виждат в тези открития евентуални поучения за човешката медицина.
Тези мишки със „ свръхсили “ в действителност съставляват „ добър модел за индивида “, споделя Шевирон.
Защото, сходно на хората, които са еволюирали локално, с цел да се приспособят към живота в пустини, тропици или даже на доста огромна надморска височина, мишките от равнините и върховете се оказват „ генетично доста близки “, съгласно резултатите от проучването.
Тези, които живеят по заснежените върхове на Андите, където кислородът е извънредно нищожен и температурите са мразовити, разполагат единствено с няколко разнообразни гена, един от които е обвързван с акомодацията към хипоксията (липса на кислород) при жителите на Тибет.
Въпреки това тялото на гризачите реагира по друг метод. В проби, направени в сходство на хладилна камера, тези планински мишки „ са придобили нещо като свръхсили “, с цел да поддържат по-добре телесната си топлота, изяснява пред Агенция Франс Прес Джей Сторц, експерт по еволюционна биология в Университета на Небраска и съавтор на проучването.
Според първичните данни наподобява, че гризачът не създава повече червени кръвни кафези, с цел да усвоява кислорода по-ефективно, както е при други бозайници. Вместо това той по-скоро диша по-бързо с помощта на променената роля на ензим, който му разрешава да противодейства на нездравословните резултати от ускореното дишане.
Макар евентуално да има и други механизми, които вземат участие в този развой, предварителните открития към този момент могат да бъдат от изгода за медицинските проучвания.
Всъщност няколко болести при хората, по-специално сърдечносъдовите, са свързани с „ нарушено доставяне с О2 като главно затруднение “, напомня Сторц.
Разбирайки по какъв начин тези мишки се оправят с ниското равнище на разполагаем О2 в естествената си среда, учените могат да проправят пътя към нови подходи за „ лекуване на хора, които по разнообразни аргументи страдат от същото физиологично положение “, добавя откривателят.
По-доброто схващане може да способства и за проучванията в региона на рака, защото туморите също могат да основават хипоксична среда, а някои гени, разпознати при тези гризачи, вземат участие в метаболизма на медикаментите, употребявани при химиотерапията, добавя Шевирон.
Освен интереса за човешкото здраве, проучването на дребния гризач, който „ е разширил границите на това, което се е считало за лимит на живота при бозайниците “, дава повече насоки за физиологията на съществуването при рискови условия, отбелязва биологът.
Изследователите са открили още, че като се изключи че живеят на височина, съвсем равна на тази, на която летят пътническите самолети, измежду пустиня от сняг и скали, тези мишки би трябвало да се хранят с отровни растения.
В генома на индивидите, живеещи на огромна надморска височина, е разпознат ген, кадърен да детоксифицира някои отровни растителни субстанции.
„ Нищо не е елементарно за тях “, обобщава Джей Сторц.
Според откривателя тези гризачи, които живеят в рискови условия, оферират „ ново схващане за метода, по който еволюцията постоянно намира решения, с цел да разреши на живота да си проправи път “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ