Румъния е шестата най-голяма по население държава в Европейския съюз

Румъния е шестата най-голяма по население страна в Европейския съюз и основен член на НАТО на границата с Украйна. Сега страната е изправена пред риск от нова политическа рецесия и евентуални стопански разтърсвания, в случай че не бъдат признати нужните промени и бюджетни ограничения.

 

Сега на ход е президентът Никушор Дан, който би трябвало да стартира съвещания с партиите за сформиране на ново държавно управление. Той би трябвало да откри формула за коалиция в мощно фрагментиран парламент, като в това време подсигурява непоклатимост и продължение на проевропейската линия на страната.

 

Падането на кабинета беше ускорено и от политически съюз, който провокира сериозен потрес в Брюксел – крайнодясната партия на Джордже Симион се сплоти с лявоцентристката Социалдемократическа партия (PSD), която неотдавна напусна ръководещата коалиция. Именно това обединяване обезпечи нужните гласове за събаряне на държавното управление.

 

Симион, който е измежду най-радикалните гласове в румънската политика, разгласи, че задачата му е завършек на „ проевропейския модел “, който съгласно него е довел до високи налози и обедняване. Той упорства за по-националистически и евроскептичен курс, в това число ограничение на помощта за Украйна и опълчване на част от политиките на Европейски Съюз.

 

Социалдемократите обаче оправдаха решението си с неодобрение от ръководството на Боложан и строгите бюджетни съкращения, които съгласно тях са блъснали представлявани от тях обществени групи. Това съдействие сред левицата и крайната десница беше несъмнено като обезпокоителен казус от европейски политици, които виждат риск от нормализиране на популистки и антиевропейски сили.

 

Евродепутатът Зигфрид Мурешан предизвестява пред Politico, че сходни обединения са „ надълбоко антиевропейски “, защото основават болшинства с партии, които редовно слагат под подозрение ролята на Европейски Съюз и неговите политики.

 

Политическата рецесия в Румъния се развива на фона на към този момент съществуваща неустойчивост. През 2024 година страната претърпя сериозен скандал към президентските избори, които бяха анулирани поради подозрения за външна интервенция. Кандидатът, който тогава водеше, по-късно беше изправен пред правосъдни обвинявания за опит за прелом.

 

Икономическата обстановка също е напрегната – инфлацията остава висока, а бюджетният недостиг е най-големият в Европейски Съюз. Ако Румъния не извърши основни промени до август, страната рискува да загуби към 11 милиарда евро европейско финансиране. Това в допълнение усилва натиска върху бъдещото държавно управление.

 

По време на късия си мандат Боложан се опита да наложи строги ограничения за фискална дисциплинираност, в това число редуциране на разноски и ограничение на недостига. Тези ограничения обаче провокираха мощна социална и политическа опозиция и в последна сметка доведоха до разпадането на обединението.

 

След напускането на социалдемократите държавното управление загуби парламентарното си болшинство, което отвори пътя към избор на съмнение и рухване на кабинета. Според анализатори точно решението на PSD да се съюзи със Симион е трансформирало салдото на силите в Народното събрание и е ускорило рецесията.

 

Сега президентът Дан е изправен пред сложен избор. Една опция е да се опита да възвърне необятна проевропейска коалиция сред либерали и социалдемократи, само че връзките сред тях са мощно обтегнати. Друга алтернатива е назначението на технократски министър председател – фигура отвън партийната система, която да стабилизира обществените финанси и да възвърне доверието на интернационалните пазари.

 

Ако политическата обсада продължи, Румъния рискува да влезе в интервал на продължителна неустойчивост, който може да засегне както стопанската система, по този начин и способността ѝ да поддържа дейна роля в Европейски Съюз и НАТО.