Румъния е на път да достигне европейските стандарти по отношение

Румъния е на път да доближи европейските стандарти във връзка с правораздаването и върховенството на закона, а на България към момента ѝ следва дълъг път. Това се споделя в изследване, озаглавено " Оценка на 10-годишния интервал по механизма за съдействие и инспекция за България и Румъния ", представено от " Дневник ". То е направено по поръчка на Комисията по бюджетен надзор в Европейския парламент.

Целта на изследването е да се проучва положението на двете страни и постигнатите резултати от тях след 10 години участие в Европейски Съюз. Изследванията са извършени от Центъра за тактики и оценки (CSES) по едно и също време в двете страни.

Докладът показва, че " в България към момента съществува нужда от въвеждане на основни промени, а в Румъния процесът на реформиране би трябвало да продължи ". За северната ни съседка се споделя, че " предизвикването в този момент е да се предотврати връщането обратно и да се подсигурява необратимостта на измененията ".

" Ако Механизмът за съдействие и инспекция (МСП) не съществуваше, България и Румъния можеше да не съумеят да се причислят към Европейски Съюз през 2007 година, или в случай че бяха съумели, щеше да отнеме повече време процесът на промени да реализира резултати ", се споделя в разбора.

За България резултатите от изследването демонстрират, че напредъкът по някои индикатори не е толкоз бърз, колкото в началото се е очаквало. Констатират се обилни дефекти. Положително се прави оценка битката на управляващите в София с проведената престъпност.

" В тази област историческите проблеми с огромните (престъпни) синдикати са преодолени и понастоящем се работи за оправянето с закононарушенията, осъществявани от чиновници. Реформи бяха осъществени и в региона на правосъдната власт, макар че някои въпроси като разделянето на Висшия правосъден съвет и продължаващото въздействие на изпълнителната власт върху правосъдната система остават спорни. Най-слаб прогрес е реализиран в региона на корупцията, въпреки че законодателството понастоящем се разисква в българския парламент ", се споделя в разбора.

Недостатъците са свързани с успеваемостта на институциите и постигането на необратими резултати с сполучливи наказателни преследвания.

Заключенията за Румъния са, че е бил реализиран забележителен прогрес в осъществяването на индикаторите. " Сега се счита, че правосъдната система действа в сходство с европейските стандарти ", се споделя в разбора, който не пропуща и " опитите за анулация на промените " от страна на Букурещ.

От Румъния в този момент се желае " стеснен брой основни стъпки, с цел да се подсигурява, че задачите на механизма са напълно изпълнени ". Основната е даването на гаранции, че няма да има връщане обратно.

В отчета се споделя, че има " няколко положителни аргументи " от позиция на европейските институции за продължение на наблюдението " под някаква форма ".

" От геополитическа позиция е значимо двете страни да се приближат до общоприетия европейски стандарт, без да бъдат противопоставяни или тласкани в ръцете на външни сили. От позиция на единния пазар е значимо да се подсигурява, че това не е наранено от проведената престъпност и корупцията на високо ниво, което също би подкопало ползите на вложителите от други страни - членки на Европейски Съюз. Освен това Европейски Съюз има интерес да се увери, че корупцията не води до измами, свързани с фондовете на Европейски Съюз ", се споделя в отчета.

Според него " поуката, която може да бъде извлечена от опита в България и Румъния, е, че би било подходящо система, сходна на механизма (за наблюдение), да стане част от бъдещите договаряния за присъединение към Европейски Съюз ".