Рудолф Дизел и сайдерът от собственото му ябълково дърво
Рудолф Дизел
Изобретател /1858 – 1913/
Произход : немец, роден в Париж, междинна класа
Образование : френско протестантско учебно заведение в Париж, британско учебно заведение в Лондон, Кралски професионален лицей в Аугсбург, Индустриално учебно заведение в Аугсбург, Кралска Баварска политехника в Мюнхен
Интереси : техника, произвеждане, търговия
Известен с : откривател на дизеловия мотор
Признание : „ Елиът Кресон “ - златен орден от Институт „ Франклин “
Индустриалната гражданска война от 19 век прелива в Индустриалната гражданска война от 20 посредством нова машина - мотор с вътрешно горене, който заменя парния. Той е бензинов и дизелов, според от запалването и горивото. Дизеловият е по-ефективен, по-икономичен, по-безопасен и по-широко публикуван до през днешния ден.
Както планува немският откривател Рудолф Дизел , неговата машина отваря нови хоризонти пред човечеството.
Голямата разлика сред дизелов и бензинов мотор е запалването - със свещ, която подава искра или посредством втвърдяване, при което компресираният въздух се нагрява и горивото, впръскано в цилиндъра, се самозапалва. Горивото може да е какво ли не.
Когато през 1890 Дизел развива теорията за „ рационалния термичен мотор “, счита то да е въглищен прахуляк и по този начин написа в първия патент от 1893. Въглищният прахуляк е на ниска цена отпадъчен артикул, само че се оказва несъответствуващ поради високата си абразивност.
Четири години и доста труд по-късно е основан първият работещ дизелов мотор. Той тежи 5 тона, развива 172 оборота в минута и има успеваемост 26.2 на 100. Ефективността на парните мотори тогава е 3-5 на 100, а на бензиновите – 10-12.
После Дизел търси най-подходящото гориво и на Парижкото ревю показва мотор с фъстъчено масло. А познатият през днешния ден „ дизел “, е петролен дериват, композиран десетина години след гибелта му и наименуван на негово име. Така или другояче, моторът на Дизел е толкоз потребен и издирван, че единствено за година той става милионер от продажбата на патенти.
Рудолф Дизел е немец, роден във Франция през 1858. Завършва френско протестантско учебно заведение с бронзов орден, счита да учи в механически лицей, само че избухва Френско-Пруската война и немците се махат от Франция. Семейството отива в Лондон, само че пращат Рудолф при родственици в Германия.
Чичо му преподава математика, а Рудолф приключва неговия лицей, Индустриалното учебно заведение в Аугсбург и Кралската баварска политехника в Мюнхен. После работи във фабрика за хладилни съоръжения в Париж, сблъсква се с ниската успеваемост на парните машини и стартира да мисли за решение на казуса.
Година по-късно той, към този момент шеф на заводите „ Линде “ , се дами за Марта Флаше , с която имат три деца. През 1890 се мести в Берлин като основен управител и записва патенти и във Франция, и в Германия. Проблемът е, че от тях не печели - изобретенията му, свързани с хладилна техника, съгласно контракта са на компанията. Тогава Рудолф Дизел поема огромното предизвикателство – да сътвори високо ефикасен мотор с вътрешно горене.
Първият опит едвам не го убива - машината гръмва и вечно му остават здравословни проблеми. На базата на мотора на Ото и цикъла на Карно, Дизел стига до хитроумното откритие за запалване на горивото не посредством искра, а посредством впръскване в цилиндър с компресиран въздух. През 1897 основава първата дизелова машина, която може да се види през днешния ден в музея на техниката в Мюнхен.
Дизел скоро забогатява, само че и се скъсва от работа и нерви. Той пътува по света, прави нови заводи, продава патенти, само че е отпаднал от безкрайни правосъдни процеси. Макар брилянтен инженер, не схваща нищо от бизнес - само че не се съветва по финансовите каузи и парите му чезнат. Например, поради юридически клопки, самата негова развойна фабрика в Аугсбург би трябвало да заплаща 100 хиляди марки годишно за…..неговия лиценз.
„ Това е като да купуваш сайдер от личното си ябълково дърво “ - оплаква се Дизел. Към това се прибавят и неразумни вложения, загуби на борсата и други несгоди, които го тласкат към банкрут, макар, че търсенето на дизелови машини пораства.
Дизел е на 55, когато хваща от Антверпен ферибота „ Дрезден “ . Настроението му е положително, ще има среща с висшето английско военно командване, което желае да купи мотори за подводници. Това са големи пари и могат да го спасят от банкрут.
Не го избавят от гибелта обаче. Той заръчва на стюарда пробуждане, само че сутринта намират леглото му празно. Трупът на Рудолф Дизел или човек с неговите очила, портфейл и джобно ножче, е открит след три седмици в морето. Съмненията, че не се е самоубил, а е погубен, не стихват. Сред главните обвинени са огромните немски компании за въглища, чиито ползи Дизел удря крепко, само че и немското армейско командване. То не желае английският флот да има подводници с мощни дизелови мотори в навечерието на Голямата война.
Няколко години по-късно, немски заложник признава, че самичък е измъкнал Рудолф Дизел от каютата и го е бутнал през борда. Свидетелството не се приема еднопосочно, само че това надали е чак толкоз значимо - значимото е, че великият откривател Рудолф Дизел по този начин и не съумя да види по какъв начин изобретението му повече от 100 години в действителност владее света.
Изобретател /1858 – 1913/
Произход : немец, роден в Париж, междинна класа
Образование : френско протестантско учебно заведение в Париж, британско учебно заведение в Лондон, Кралски професионален лицей в Аугсбург, Индустриално учебно заведение в Аугсбург, Кралска Баварска политехника в Мюнхен
Интереси : техника, произвеждане, търговия
Известен с : откривател на дизеловия мотор
Признание : „ Елиът Кресон “ - златен орден от Институт „ Франклин “
Индустриалната гражданска война от 19 век прелива в Индустриалната гражданска война от 20 посредством нова машина - мотор с вътрешно горене, който заменя парния. Той е бензинов и дизелов, според от запалването и горивото. Дизеловият е по-ефективен, по-икономичен, по-безопасен и по-широко публикуван до през днешния ден.
Както планува немският откривател Рудолф Дизел , неговата машина отваря нови хоризонти пред човечеството.
Голямата разлика сред дизелов и бензинов мотор е запалването - със свещ, която подава искра или посредством втвърдяване, при което компресираният въздух се нагрява и горивото, впръскано в цилиндъра, се самозапалва. Горивото може да е какво ли не.
Когато през 1890 Дизел развива теорията за „ рационалния термичен мотор “, счита то да е въглищен прахуляк и по този начин написа в първия патент от 1893. Въглищният прахуляк е на ниска цена отпадъчен артикул, само че се оказва несъответствуващ поради високата си абразивност.
Четири години и доста труд по-късно е основан първият работещ дизелов мотор. Той тежи 5 тона, развива 172 оборота в минута и има успеваемост 26.2 на 100. Ефективността на парните мотори тогава е 3-5 на 100, а на бензиновите – 10-12.
После Дизел търси най-подходящото гориво и на Парижкото ревю показва мотор с фъстъчено масло. А познатият през днешния ден „ дизел “, е петролен дериват, композиран десетина години след гибелта му и наименуван на негово име. Така или другояче, моторът на Дизел е толкоз потребен и издирван, че единствено за година той става милионер от продажбата на патенти.
Рудолф Дизел е немец, роден във Франция през 1858. Завършва френско протестантско учебно заведение с бронзов орден, счита да учи в механически лицей, само че избухва Френско-Пруската война и немците се махат от Франция. Семейството отива в Лондон, само че пращат Рудолф при родственици в Германия.
Чичо му преподава математика, а Рудолф приключва неговия лицей, Индустриалното учебно заведение в Аугсбург и Кралската баварска политехника в Мюнхен. После работи във фабрика за хладилни съоръжения в Париж, сблъсква се с ниската успеваемост на парните машини и стартира да мисли за решение на казуса.
Година по-късно той, към този момент шеф на заводите „ Линде “ , се дами за Марта Флаше , с която имат три деца. През 1890 се мести в Берлин като основен управител и записва патенти и във Франция, и в Германия. Проблемът е, че от тях не печели - изобретенията му, свързани с хладилна техника, съгласно контракта са на компанията. Тогава Рудолф Дизел поема огромното предизвикателство – да сътвори високо ефикасен мотор с вътрешно горене.
Първият опит едвам не го убива - машината гръмва и вечно му остават здравословни проблеми. На базата на мотора на Ото и цикъла на Карно, Дизел стига до хитроумното откритие за запалване на горивото не посредством искра, а посредством впръскване в цилиндър с компресиран въздух. През 1897 основава първата дизелова машина, която може да се види през днешния ден в музея на техниката в Мюнхен.
Дизел скоро забогатява, само че и се скъсва от работа и нерви. Той пътува по света, прави нови заводи, продава патенти, само че е отпаднал от безкрайни правосъдни процеси. Макар брилянтен инженер, не схваща нищо от бизнес - само че не се съветва по финансовите каузи и парите му чезнат. Например, поради юридически клопки, самата негова развойна фабрика в Аугсбург би трябвало да заплаща 100 хиляди марки годишно за…..неговия лиценз.
„ Това е като да купуваш сайдер от личното си ябълково дърво “ - оплаква се Дизел. Към това се прибавят и неразумни вложения, загуби на борсата и други несгоди, които го тласкат към банкрут, макар, че търсенето на дизелови машини пораства.
Дизел е на 55, когато хваща от Антверпен ферибота „ Дрезден “ . Настроението му е положително, ще има среща с висшето английско военно командване, което желае да купи мотори за подводници. Това са големи пари и могат да го спасят от банкрут.
Не го избавят от гибелта обаче. Той заръчва на стюарда пробуждане, само че сутринта намират леглото му празно. Трупът на Рудолф Дизел или човек с неговите очила, портфейл и джобно ножче, е открит след три седмици в морето. Съмненията, че не се е самоубил, а е погубен, не стихват. Сред главните обвинени са огромните немски компании за въглища, чиито ползи Дизел удря крепко, само че и немското армейско командване. То не желае английският флот да има подводници с мощни дизелови мотори в навечерието на Голямата война.
Няколко години по-късно, немски заложник признава, че самичък е измъкнал Рудолф Дизел от каютата и го е бутнал през борда. Свидетелството не се приема еднопосочно, само че това надали е чак толкоз значимо - значимото е, че великият откривател Рудолф Дизел по този начин и не съумя да види по какъв начин изобретението му повече от 100 години в действителност владее света.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ