Испански ютюбър от Донбас: ООН да провери дали с европейско оръжие за Украйна не се убиват цивилни
Рубен Жисберт предава директно от Донецк за своя YouTube канал и за телевизия „ Cuatro”, предупреждавайки, че след година-две Украйна може да се окаже в обстановка като в Руанда или Афганистан.
Междувременно задържаният в Полша като „ съветски шпионин” испански публицист Пабло Гонсалес остава в пандиза в град Жешов, измършавял е с 10 кг, държат го в изолираност и не му предават даже писмата от децата му.
Испанският ефирен канал „ Cuatro” („ Четири”) включи директно от Донецк известния испански ютюбър – 32-годишния правист и цивилен деятел Рубен Жисберт, който постоянно споделя в канала си в YouTube за ставащото в Донбас. Той бе интервюиран от известния водещ на предаването за журналистически следствия „ Horizonte” („ Хоризонт”) Икер Хименес.
Жисберт описа в ефир, че е отпътувал за Източна Украйна, с цел да види персонално и на място какво тъкмо става там и да го опише на испанците. Той съобщи: „ Дойдох тук да чувам хората, не с цел да показва след това някаква своя версия. Дойдох да следя. Опитвам се да поверя дали това, което всеки ден слушаме в Испания, е правилно. Виждам, че доста от нещата са правилни. Както и това, че оръжието, което Испания дружно с други страни дава на едни хора, те го употребяват, с цел да убиват цивилни.”
Ютюбърът, който има и личен уебсайт, прикани Испания да настои за сформирането на „ интернационална наблюдателска задача на Организация на обединените нации, с цел да се ревизира какво става с оръжията, които изпращаме – дали с тях не се правят военни закононарушения и закононарушения против човечеството”.
Рубен Жисберт споделя, че в деня, в който дава изявлението, е станал очевидец на следващ украински обстрел, блъснал жилищен блок в Донецк. И гласът му се разтреперва, до момента в който разказва по какъв начин е следил изваждането на стара жена от руините пред очите на сестра ѝ. Той продължава: „ Не е елементарно за мен тук. Не единствено, тъй като съм испанец, само че и тъй като медийното безмълвие и нарочното предаване единствено на единия взор върху нещата (на Запад – б. пр.), основава мощно чувство за изтощение. Липсва предпочитание да се чуе разказът за цялата реалност. А в действителност се оказва, че, както към този момент стана в Афганистан, даваме оръжие на едни хора, които желаят да утвърдят своя режим, причинявайки закононарушения против човечеството.”
Водещият Икер Хименес му задава въпрос до каква степен е обезпечена неговата лична сигурност. Жисберт дава отговор: „ Засякох по какъв начин в няколко групи на украински националисти в WhatsApp разискват по какъв начин да бъда локализиран и премахнат, тъй като съм правел агитация в интерес на Русия. Приятели ми предложиха да си обръсна брадата и косата, с цел да не ме разпознаят. Идват с мен, когато излизам на улицата – един начело, различен откъм гърба. Но не могат от самото начало да са с мен. Съветват ме да си заставам в хотела и да ги предизвестявам, когато излизам. Сложно е. А аз не пазя безстопанствен различен интерес, с изключение на на моята страна – Испания. Просто считам, че в случай че поддържаме военно една от страните в конфликта, дублирам, би трябвало да пожелаеме надзор от интернационалните институции като Организация на обединените нации – да ревизират какво става с тези оръжия. Защото след година-две ще се окажем и тук в обстановка като в Руанда или в Афганистан. И ще е късно.”
Жисберт описа за диалозите си с бежанци, извозвани с върволици рейсове от Мариупол, които му разказвали по какъв начин украински националисти са избивали проруски настроени жители. „ Никой тук не ми споделя с кого мога да приказвам и какво кого да запитвам. Изглежда това плаши другата страна, която желае да ме локализира и ликвидира,” показва още Раул Жисберт.
Това е вторият испанец, който се старае да осведоми испанската аудитория за ставащото в Донбас от мястото на събитията.
Преди него с такава задача още през януари и февруари, преди началото на войната, се беше нагърбил испанският публицист на свободна процедура Пабло Гонсалес, който предаваше по едно и също време за три испански медии – телевизия „ La Sexta” („ Шеста”), вестник „ Público” и „ Gara”, един от вестниците в Страната на баските. Целта му бе да съобщи всички гледни точки – и на Донбас, и на Киев. Само че е арестуван от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Киев още на 6 февруари. Разпитват го 4 часа и му декларират, че е обвинен като съветски сътрудник, на което той реагира като на неприятна смешка. Но за всеки случай напуща Украйна.
Специфичното в тази ситуация с Пабло Гонсалес е, че той има и испанско, само че и съветско поданство. Внук е на „ деца на войната” – дядо му и баба му по майчина линия са две от тези деца на републиканци, които след края на Испанската революция са изпратени в емиграция в тогавашния Съюз на съветските социалистически републики и остават да живеят там. Майка му се омъжва да руснак и в техния брак през 1982 година се ражда Пабло, който обаче е записан по съветски фасон, с името и семейството и на таткото – като Павел Алексеевич Рубцов. 9-годишен е, когато през 1991 година се разпада Съюз на съветските социалистически републики, родителите се развеждат и майка му го взима да живее с нея в Испания. Там надлежно получава испански паспорт с имената Пабло Гонсалес Ягуе, по семейството на майката. Запазва обаче и съветските си персонални документи, с които се придвижва, когато гостува на татко си, останал в Москва. Това е повода в този момент да разполага с два годни паспорта с разнообразни имена.
Именно тези два паспорта и положителното му притежаване на съветски език се оказват извънредно подозрителни и предизвикват последвалите му беди. След съветското навлизане в Украйна и отприщването на бежанския поток, Пабло Гонсалес отпътува за Полша, с цел да отразява отново за същите три испански медии бежанската рецесия от полско-украинската граница в региона на град Жешов. Именно там е арестуван от полските управляващи на 28 февруари, броени часове откакто е предал следващия си репортаж за „ La Sexta”. Обвиняват го, че е съветски разузнавач и го хвърлят в локален затвор, където би трябвало да чака развой. Дават му опция единствено за едно телефонно позвъняване до жена му – баската Оиана Гоириена, която живее с трите им деца на 7, 9 и 14 години в провинция Биская в Страната на баските. Не му разрешават контакт с испанския му юрист Гонсало Бойе. Отредената му служебна полска адвокатка се отхвърля да се занимава с неговия случай.
Бойе и фамилията на Гонсалес се възмущават, че испанският консул във Варшава намира време да посети арестанта в пандиза в Жешов едвам на втората седмица от задържането му. Наскоро консулът въпреки всичко е отишъл до там и повторно, след което уверил Оиана Гоириена, че брачният партньор ѝ се усеща доста добре и от нищо не се оплаква. Отслабнал бил с 10 кг, само че това било, тъй като правел доста физически извършения в килията си, с цел да се поддържа в добра форма… Храната зад решетките му харесвала, само че въпреки всичко бил в стрес, та по тази причина нямал апетит… Самата Оиана е представена от в. „ Публико” (който непрекъснато следи случая с Пабло Гонсалес и не стопира да сигнализира за нуждата от дейна взаимност с него) да споделя, че полските управляващи даже не са предали на мъжа ѝ писмата от децата им. Обяснението било, че се бавят, тъй като желаят първо да ги преведат и да ревизират наличието им… Жената счита, че всичко това цели да пречупи морално Пабло, който съгласно консула твърдо отстоявал свята непорочност. Тя е безапелационна, че брачният партньор ѝ в никакъв случай не е бил безстопанствен „ шпионин”. Но се тревожи, че фамилията няма никакъв достъп до информация върху какви съответни доказателства стъпва полското обвиняване против мъжа ѝ.
Много испански и интернационалните журналистически и правозащитни организации излязоха с претенции за незабавното освобождение на Пабло Гонсалес още незабавно след ареста му.
Източник
Междувременно задържаният в Полша като „ съветски шпионин” испански публицист Пабло Гонсалес остава в пандиза в град Жешов, измършавял е с 10 кг, държат го в изолираност и не му предават даже писмата от децата му.
Испанският ефирен канал „ Cuatro” („ Четири”) включи директно от Донецк известния испански ютюбър – 32-годишния правист и цивилен деятел Рубен Жисберт, който постоянно споделя в канала си в YouTube за ставащото в Донбас. Той бе интервюиран от известния водещ на предаването за журналистически следствия „ Horizonte” („ Хоризонт”) Икер Хименес.
Жисберт описа в ефир, че е отпътувал за Източна Украйна, с цел да види персонално и на място какво тъкмо става там и да го опише на испанците. Той съобщи: „ Дойдох тук да чувам хората, не с цел да показва след това някаква своя версия. Дойдох да следя. Опитвам се да поверя дали това, което всеки ден слушаме в Испания, е правилно. Виждам, че доста от нещата са правилни. Както и това, че оръжието, което Испания дружно с други страни дава на едни хора, те го употребяват, с цел да убиват цивилни.”
Ютюбърът, който има и личен уебсайт, прикани Испания да настои за сформирането на „ интернационална наблюдателска задача на Организация на обединените нации, с цел да се ревизира какво става с оръжията, които изпращаме – дали с тях не се правят военни закононарушения и закононарушения против човечеството”.
Рубен Жисберт споделя, че в деня, в който дава изявлението, е станал очевидец на следващ украински обстрел, блъснал жилищен блок в Донецк. И гласът му се разтреперва, до момента в който разказва по какъв начин е следил изваждането на стара жена от руините пред очите на сестра ѝ. Той продължава: „ Не е елементарно за мен тук. Не единствено, тъй като съм испанец, само че и тъй като медийното безмълвие и нарочното предаване единствено на единия взор върху нещата (на Запад – б. пр.), основава мощно чувство за изтощение. Липсва предпочитание да се чуе разказът за цялата реалност. А в действителност се оказва, че, както към този момент стана в Афганистан, даваме оръжие на едни хора, които желаят да утвърдят своя режим, причинявайки закононарушения против човечеството.”
Водещият Икер Хименес му задава въпрос до каква степен е обезпечена неговата лична сигурност. Жисберт дава отговор: „ Засякох по какъв начин в няколко групи на украински националисти в WhatsApp разискват по какъв начин да бъда локализиран и премахнат, тъй като съм правел агитация в интерес на Русия. Приятели ми предложиха да си обръсна брадата и косата, с цел да не ме разпознаят. Идват с мен, когато излизам на улицата – един начело, различен откъм гърба. Но не могат от самото начало да са с мен. Съветват ме да си заставам в хотела и да ги предизвестявам, когато излизам. Сложно е. А аз не пазя безстопанствен различен интерес, с изключение на на моята страна – Испания. Просто считам, че в случай че поддържаме военно една от страните в конфликта, дублирам, би трябвало да пожелаеме надзор от интернационалните институции като Организация на обединените нации – да ревизират какво става с тези оръжия. Защото след година-две ще се окажем и тук в обстановка като в Руанда или в Афганистан. И ще е късно.”
Жисберт описа за диалозите си с бежанци, извозвани с върволици рейсове от Мариупол, които му разказвали по какъв начин украински националисти са избивали проруски настроени жители. „ Никой тук не ми споделя с кого мога да приказвам и какво кого да запитвам. Изглежда това плаши другата страна, която желае да ме локализира и ликвидира,” показва още Раул Жисберт.
Това е вторият испанец, който се старае да осведоми испанската аудитория за ставащото в Донбас от мястото на събитията.
Преди него с такава задача още през януари и февруари, преди началото на войната, се беше нагърбил испанският публицист на свободна процедура Пабло Гонсалес, който предаваше по едно и също време за три испански медии – телевизия „ La Sexta” („ Шеста”), вестник „ Público” и „ Gara”, един от вестниците в Страната на баските. Целта му бе да съобщи всички гледни точки – и на Донбас, и на Киев. Само че е арестуван от Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в Киев още на 6 февруари. Разпитват го 4 часа и му декларират, че е обвинен като съветски сътрудник, на което той реагира като на неприятна смешка. Но за всеки случай напуща Украйна.
Специфичното в тази ситуация с Пабло Гонсалес е, че той има и испанско, само че и съветско поданство. Внук е на „ деца на войната” – дядо му и баба му по майчина линия са две от тези деца на републиканци, които след края на Испанската революция са изпратени в емиграция в тогавашния Съюз на съветските социалистически републики и остават да живеят там. Майка му се омъжва да руснак и в техния брак през 1982 година се ражда Пабло, който обаче е записан по съветски фасон, с името и семейството и на таткото – като Павел Алексеевич Рубцов. 9-годишен е, когато през 1991 година се разпада Съюз на съветските социалистически републики, родителите се развеждат и майка му го взима да живее с нея в Испания. Там надлежно получава испански паспорт с имената Пабло Гонсалес Ягуе, по семейството на майката. Запазва обаче и съветските си персонални документи, с които се придвижва, когато гостува на татко си, останал в Москва. Това е повода в този момент да разполага с два годни паспорта с разнообразни имена.
Именно тези два паспорта и положителното му притежаване на съветски език се оказват извънредно подозрителни и предизвикват последвалите му беди. След съветското навлизане в Украйна и отприщването на бежанския поток, Пабло Гонсалес отпътува за Полша, с цел да отразява отново за същите три испански медии бежанската рецесия от полско-украинската граница в региона на град Жешов. Именно там е арестуван от полските управляващи на 28 февруари, броени часове откакто е предал следващия си репортаж за „ La Sexta”. Обвиняват го, че е съветски разузнавач и го хвърлят в локален затвор, където би трябвало да чака развой. Дават му опция единствено за едно телефонно позвъняване до жена му – баската Оиана Гоириена, която живее с трите им деца на 7, 9 и 14 години в провинция Биская в Страната на баските. Не му разрешават контакт с испанския му юрист Гонсало Бойе. Отредената му служебна полска адвокатка се отхвърля да се занимава с неговия случай.
Бойе и фамилията на Гонсалес се възмущават, че испанският консул във Варшава намира време да посети арестанта в пандиза в Жешов едвам на втората седмица от задържането му. Наскоро консулът въпреки всичко е отишъл до там и повторно, след което уверил Оиана Гоириена, че брачният партньор ѝ се усеща доста добре и от нищо не се оплаква. Отслабнал бил с 10 кг, само че това било, тъй като правел доста физически извършения в килията си, с цел да се поддържа в добра форма… Храната зад решетките му харесвала, само че въпреки всичко бил в стрес, та по тази причина нямал апетит… Самата Оиана е представена от в. „ Публико” (който непрекъснато следи случая с Пабло Гонсалес и не стопира да сигнализира за нуждата от дейна взаимност с него) да споделя, че полските управляващи даже не са предали на мъжа ѝ писмата от децата им. Обяснението било, че се бавят, тъй като желаят първо да ги преведат и да ревизират наличието им… Жената счита, че всичко това цели да пречупи морално Пабло, който съгласно консула твърдо отстоявал свята непорочност. Тя е безапелационна, че брачният партньор ѝ в никакъв случай не е бил безстопанствен „ шпионин”. Но се тревожи, че фамилията няма никакъв достъп до информация върху какви съответни доказателства стъпва полското обвиняване против мъжа ѝ.
Много испански и интернационалните журналистически и правозащитни организации излязоха с претенции за незабавното освобождение на Пабло Гонсалес още незабавно след ареста му.
Източник
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ