България – църковни камбани, много разочарование и малко триумф, малко тръпка и много дълг
Рубен Хенри Маркъм (1887 – 1949) е американски богослов, публицист и публицист, работил за Christian Science Monitor. Написал е няколко документални книги, в които поставя перото си върху пулса на военна Европа. След Втората международна война написа срещу руската окупация на страните от Източна Европа. През 1909 година се дами за Мери Гал. Три години по-късно е ръкоположен за чиновник в Конгрегационалната черква.
Пристигат дружно със брачната половинка си в България като мисионери към Американския ръб на комисарите за задгранични задачи в Самоков. Трите им деца Елеонора, Елена и Йордан са родени в Самоков. През 1918 година семейство Маркъм се завръща в Америка.
Рубен Маркъм е още веднъж в България през 1920 година Освен, че преподава, той редактира изданията на американската задача, написа за български вестници. Статиите му подлагат на критика отношението на българския режим към служащите и селяните след военния прелом през 1923 година По-късно Маркъм започва собствен личен вестник на български език – „ Свет “, в който се разгласяват и материали за държавните репресии. Той написа за „ противозаконното “ „ кръвопролитие “ на пандизчии, „ убити без съд и присъда. “ Маркъм е упрекнат от държавното управление за тази си публикация и е изправен на съд през май 1927 година в София, само че е оневинен. „ Свет “ е закрит на 2 август 1928 година Представяме ви фрагменти от книгата му „ Meet Bulgaria “, написана преди 90 години.
* * *Те се радват на повече празници от другарите си в Америка и Англия. Тази книга беше в дребната печатница шест седмици и през това време имаше пет празника с изключение на неделята. Работата в празнични и неделни дни е строго неразрешена.
* * *... Няколко часа по-рано десетки хиляди мъже в стотици задушни кафенета и салони гневно укоряваха цар Борис, тъй като не е разрешил неотдавнашната министерска рецесия, като сложил едни партии на власт и е изхвърлил другите. Горе-долу по същото време в същата тази съботна вечер хиляди младежи се разхождаха нагоре-надолу по основните улици на 92 града и стотици огромни села. В групички от по двама и трима подхвърляха смешки на преминаващите девойките, които пък за разходката се бяха пременили в най-ярките си облекла. Те, престорено намръщени, посочваха, че подмятанията им харесват и пускаха по някоя полускрита усмивка.
Утре заран огромните и дребните камбани ще бият в 2000 църкви и едри, с черни бради свещеници, облечени в дълги златни одежди, ще стоят пред позлатени икони на строги светци, ще размахват своите кандила и ще пеят заупокойни химни на възвишен език, който благоговейни множества от селяни и баби ще слушат със благоговение и признателност.
Следобед във всички градове ще има футболни мачове – София ще играе турнирен мач със мощния тим на Югославия. Вечерта огромни тълпи, в това число доста възпитаници, които са се осмелили да нарушат вечерния час, ще отидат на кино, с цел да видят Чарли Чаплин и Грета Гарбо. В същото време, когато текат футболните мачове в градовете, разгорещени младежи и „ дребни моми “ ще се съберат на 5000 селски площада и, хванати за ръце или хванати за коланите, ще тъкат дълги, криволичещи кръгове с ритмичните си стъпки под звуците на пронизителни песни или плачещи гайди...
Но ще има и хора, които не мислят за развлечение. Те ще се съберат в зали и кафенета, с цел да успокоят съвестта си, да намерят покой за душите си или да продължат някой вербален кръстоносен поход. Някои ще приказват за сдържаност, други ще хапват спанак, кисело зеле и гювеч. Мнозина ще пледират за идеята на мира и не малко ще крещят за незабавната потребност от заличаване на пацифистите. Малки групи от неустрашими дами ще молят за равни права, а много спокойни, добре нахранени хора ще изследват розови теософски мечти. Тук-там при по-бурни срещи, ударните отряди на политическите партии ще тръгнат към урните предвид на идните избори, гневни мъже ще повдигнат мощно гласове, ще размахват ръце и юмруци...
Накрая милиони изтощени деца, пламенни младежи и много омърлушени и комплицирани родители ще си легнат в препълнени стаи със затворени прозорци.
Всички ще се пробват да повярват, че са се насладили на празника. След това ще пристигна понеделник и 84 000 чиновници ще вземат своите бастуни или скромни пудриери и ще отидат в своите офиси или класни стаи. 700 000 деца ще измият лицата си, ще ядат залъците самун, преглътнати със слаб чай, и ще се тръгнат към огромни и дребни учебни заведения, до момента в който милиони боси селяни с корави ръце ще оцветяват плодородните равнини с аленото, синьото, зеленото и оранжевото на радостните си облекла, които са в контрастност със сивия труд. Бебета ще се люлеят в люлките под диви крушови дървета, безчет полски цветя ще цъфтят, майки ще мъкнат масло и яйца на осем благи далечни пазари, ухилени кози ще гризат нежни клончета от зелени шубраци, баби ще гледат сиви крави в раззеленяващите се поляни...
* * *Всичко това и куп други неща съставляват България — обич, честност, романтика, теменужки, славеи, повити бебета, наподобяващи на пашкули, инертни биволи, амбициозни младежи, църковни камбани и флейти, доста отчаяние и малко успех, малко тръпка и доста дълг.
България работи за тази цел. Пожелавам й все по-голям триумф в нейните похвални старания и показвам безграничното си удивление към всеки съзнателен преподавател, духовник и фермерски сътрудник, който посвещава живота си на задачата да направи живота на селото по-добър.
Източник
Пристигат дружно със брачната половинка си в България като мисионери към Американския ръб на комисарите за задгранични задачи в Самоков. Трите им деца Елеонора, Елена и Йордан са родени в Самоков. През 1918 година семейство Маркъм се завръща в Америка.
Рубен Маркъм е още веднъж в България през 1920 година Освен, че преподава, той редактира изданията на американската задача, написа за български вестници. Статиите му подлагат на критика отношението на българския режим към служащите и селяните след военния прелом през 1923 година По-късно Маркъм започва собствен личен вестник на български език – „ Свет “, в който се разгласяват и материали за държавните репресии. Той написа за „ противозаконното “ „ кръвопролитие “ на пандизчии, „ убити без съд и присъда. “ Маркъм е упрекнат от държавното управление за тази си публикация и е изправен на съд през май 1927 година в София, само че е оневинен. „ Свет “ е закрит на 2 август 1928 година Представяме ви фрагменти от книгата му „ Meet Bulgaria “, написана преди 90 години.
* * *Те се радват на повече празници от другарите си в Америка и Англия. Тази книга беше в дребната печатница шест седмици и през това време имаше пет празника с изключение на неделята. Работата в празнични и неделни дни е строго неразрешена.
* * *... Няколко часа по-рано десетки хиляди мъже в стотици задушни кафенета и салони гневно укоряваха цар Борис, тъй като не е разрешил неотдавнашната министерска рецесия, като сложил едни партии на власт и е изхвърлил другите. Горе-долу по същото време в същата тази съботна вечер хиляди младежи се разхождаха нагоре-надолу по основните улици на 92 града и стотици огромни села. В групички от по двама и трима подхвърляха смешки на преминаващите девойките, които пък за разходката се бяха пременили в най-ярките си облекла. Те, престорено намръщени, посочваха, че подмятанията им харесват и пускаха по някоя полускрита усмивка.
Утре заран огромните и дребните камбани ще бият в 2000 църкви и едри, с черни бради свещеници, облечени в дълги златни одежди, ще стоят пред позлатени икони на строги светци, ще размахват своите кандила и ще пеят заупокойни химни на възвишен език, който благоговейни множества от селяни и баби ще слушат със благоговение и признателност.
Следобед във всички градове ще има футболни мачове – София ще играе турнирен мач със мощния тим на Югославия. Вечерта огромни тълпи, в това число доста възпитаници, които са се осмелили да нарушат вечерния час, ще отидат на кино, с цел да видят Чарли Чаплин и Грета Гарбо. В същото време, когато текат футболните мачове в градовете, разгорещени младежи и „ дребни моми “ ще се съберат на 5000 селски площада и, хванати за ръце или хванати за коланите, ще тъкат дълги, криволичещи кръгове с ритмичните си стъпки под звуците на пронизителни песни или плачещи гайди...
Но ще има и хора, които не мислят за развлечение. Те ще се съберат в зали и кафенета, с цел да успокоят съвестта си, да намерят покой за душите си или да продължат някой вербален кръстоносен поход. Някои ще приказват за сдържаност, други ще хапват спанак, кисело зеле и гювеч. Мнозина ще пледират за идеята на мира и не малко ще крещят за незабавната потребност от заличаване на пацифистите. Малки групи от неустрашими дами ще молят за равни права, а много спокойни, добре нахранени хора ще изследват розови теософски мечти. Тук-там при по-бурни срещи, ударните отряди на политическите партии ще тръгнат към урните предвид на идните избори, гневни мъже ще повдигнат мощно гласове, ще размахват ръце и юмруци...
Накрая милиони изтощени деца, пламенни младежи и много омърлушени и комплицирани родители ще си легнат в препълнени стаи със затворени прозорци.
Всички ще се пробват да повярват, че са се насладили на празника. След това ще пристигна понеделник и 84 000 чиновници ще вземат своите бастуни или скромни пудриери и ще отидат в своите офиси или класни стаи. 700 000 деца ще измият лицата си, ще ядат залъците самун, преглътнати със слаб чай, и ще се тръгнат към огромни и дребни учебни заведения, до момента в който милиони боси селяни с корави ръце ще оцветяват плодородните равнини с аленото, синьото, зеленото и оранжевото на радостните си облекла, които са в контрастност със сивия труд. Бебета ще се люлеят в люлките под диви крушови дървета, безчет полски цветя ще цъфтят, майки ще мъкнат масло и яйца на осем благи далечни пазари, ухилени кози ще гризат нежни клончета от зелени шубраци, баби ще гледат сиви крави в раззеленяващите се поляни...
* * *Всичко това и куп други неща съставляват България — обич, честност, романтика, теменужки, славеи, повити бебета, наподобяващи на пашкули, инертни биволи, амбициозни младежи, църковни камбани и флейти, доста отчаяние и малко успех, малко тръпка и доста дълг.
И през всичко това, зад яростта, пенливите политици, размахващите се мотики, идеите и кръстоносните походи, мрачните висини, изпъстрени с нищожни лъчи от зарево, виждам една упорита нация, която постепенно се труди и пълзи нагоре, нагоре, нагоре, през дълги, тежки епохи. Често пада, бива избутвана обратно от боричкащите се съседи, катерили се на същата височина и бива тъпкана от по-големи сили, до момента в който личните й членове безмилостно се блъскат с лакти един различен в сложното нанагорнище.И въпреки всичко след всяко проваляне нацията се издига и се избутва нагоре и нагоре, и нагоре. Днес е по-далеч от дъното, в сравнение с в миналото е биля и се движи по-бързо от всеки път към яркия връх на културата, просперитета и праведността, които никоя нация към момента не е постигнала. Преди да се приближи до тази дестинация, тя ще би трябвало да издигне своите селяни и да ги води в имението на изцяло свободни човешки същества, със дарба да получават и потенциал да оценят съкровищата в общия склад на човечеството.
България работи за тази цел. Пожелавам й все по-голям триумф в нейните похвални старания и показвам безграничното си удивление към всеки съзнателен преподавател, духовник и фермерски сътрудник, който посвещава живота си на задачата да направи живота на селото по-добър.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ