Рубежите на путинофилите падат един след друг
Рубежите на путинофилите падат един след различен и с това бързо се сменят опорните точки.
Да напомним:
Първата опорна точка беше, че Съединени американски щати нагнетяват напрежение и Кремъл в никакъв случай няма да нападне Украйна - ехтене на самата публична позиция на Кремъл. Това разяснява Евгени Кънев.
Втората опорна точка беше, че може да има боен спор, тъй като Съединени американски щати са го провокирали, само че тя увисна, откакто целия свят застана зад Украйна.
Третата опорната точка - към този момент след нашествието, беше за военна интервенция - ехтене на Кремъл. С нея през днешния ден си отпътува военният министър.
Четвъртата опорна точка в този момент е, че България би трябвало да е неутрална, макар участието си в НАТО и Европейски Съюз и на фона на реакциите на в действителност постоянно неутралните Швейцария, Финландия и Швеция в поддръжка на Украйна.
Петата настояща също сега опорна точка е, че не би трябвало да има наказания, а договаряния с Путин - защитавани от президентския кръг, Българска социалистическа партия и Възраждане. Независимо, че бяха направени всички опити за договаряния от Блинкен, Макрон, Шолц, а в този момент и украинския министър на защитата, след които последваха мощни съветски ракетни офанзиви против жилищни квартали.
Тези гледни точки може и да пробват да се харесат на немалкото путинофилско общество у нас, само че издават непознаване на историята на геополитиката.
Идеята за попречване на войни посредством архитектура на интернационална сигурност в Европа стартира още с мирния контракт от Вестфалия през 1648, последван от Виенския контракт от 1815, Версайкия контракт от 1919, Парижкия контракт от 1947 г и Хелзинския пакт от 1975 година
Първият огромен урок е, че мирният развой съвсем постоянно е преустановяван от страна негов поръчител, която избира прекрояване на границите.
Вторият огромен урок е, че краят на една система на сигурност идва, когато другите страни отхвърлят да водят война против нарушителя и по този начин убиват тази система.
Третият огромен урок е, че политиката на неутралитет по предписание въвлича тази страна във войната, когато тя е придобила голям мащаб. Такава изолационистка политика води Америка и в двете международни войни първоначално, само че най-после е принудена да взе участие.
Да забележим съвремието. След Първата международна война се основава Лигата на нациите, в която Съединени американски щати не взе участие. Като първообраз на Организация на обединените нации, Лигата има непрекъснати членки, които подсигуряват мира - Франция, Англия и Италия. Мнозина историци считат, че Втората международна война стартира с войната на фашистка Италия в Етиопия през 1935 г, която Хитлер следи, с цел да види реакцията на Лигата. Никаква. Както и е никаква преди този момент, когато различен неин главен член Япония нахлува в Манджурия през 1931 година Ето, това убива Лигата.
Както Лигата (която въпреки всичко съумява да потуши спорове сред дребни страни като България и Гърция през 1925 г), по този начин и Организация на обединените нации е сполучлива в потушаване на сходен вид спорове, само че е безпомощна, когато някоя велика мощ, поръчител на мира сама го наруши.
Така нашествието на Русия в Украйна може да се окаже краят на Организация на обединените нации. Русия два пъти нарушава интернационалното право с Украйна:
Още през 2014 г тя от поръчител по контракт от 1994 г за целостта на Украйна сама си отхапва част от нея, а в този момент към този момент я желае цялата. Но Русия също погреба Хелзинкския пакт от 1975 г, който зададе архитектурата на мира в Европа - една от главните клаузи в него е за неприкосновеност на границите на членки на Организация на обединените нации, каквато е Украйна.
Каквито бяха Япония и Италия погребвайки Лигата на нациите, такава през днешния ден е и Русия - погребвайки Организация на обединените нации.
Хората би трябвало да схванат, че естеството на властническите и тоталитарните страни е поддържането на външен зложелател, който да сплотява недоволните от ръководството и съвсем постоянно този развой води до война под всевъзможни “патриотични” мотиви.
Почти всички войни след Втората международна война на демократични с властнически страни е след експанзия или в отговор на експанзия на авторитарите. Може би единственото значимо изключение е втората война в Ирак на Съединени американски щати, която стана съвършено оправдание на авторитарите по света.
Затова договаряния с Путин са невъзможни и безсмислени. А той самичък ще ги изиска, само че от позицията на одобряване на неговите завоевания.
Този вид диктатори могат да бъдат спрени единствено със мощ. И нека не се постанова още веднъж този урок да го учат всички европейци.
Да напомним:
Първата опорна точка беше, че Съединени американски щати нагнетяват напрежение и Кремъл в никакъв случай няма да нападне Украйна - ехтене на самата публична позиция на Кремъл. Това разяснява Евгени Кънев.
Втората опорна точка беше, че може да има боен спор, тъй като Съединени американски щати са го провокирали, само че тя увисна, откакто целия свят застана зад Украйна.
Третата опорната точка - към този момент след нашествието, беше за военна интервенция - ехтене на Кремъл. С нея през днешния ден си отпътува военният министър.
Четвъртата опорна точка в този момент е, че България би трябвало да е неутрална, макар участието си в НАТО и Европейски Съюз и на фона на реакциите на в действителност постоянно неутралните Швейцария, Финландия и Швеция в поддръжка на Украйна.
Петата настояща също сега опорна точка е, че не би трябвало да има наказания, а договаряния с Путин - защитавани от президентския кръг, Българска социалистическа партия и Възраждане. Независимо, че бяха направени всички опити за договаряния от Блинкен, Макрон, Шолц, а в този момент и украинския министър на защитата, след които последваха мощни съветски ракетни офанзиви против жилищни квартали.
Тези гледни точки може и да пробват да се харесат на немалкото путинофилско общество у нас, само че издават непознаване на историята на геополитиката.
Идеята за попречване на войни посредством архитектура на интернационална сигурност в Европа стартира още с мирния контракт от Вестфалия през 1648, последван от Виенския контракт от 1815, Версайкия контракт от 1919, Парижкия контракт от 1947 г и Хелзинския пакт от 1975 година
Първият огромен урок е, че мирният развой съвсем постоянно е преустановяван от страна негов поръчител, която избира прекрояване на границите.
Вторият огромен урок е, че краят на една система на сигурност идва, когато другите страни отхвърлят да водят война против нарушителя и по този начин убиват тази система.
Третият огромен урок е, че политиката на неутралитет по предписание въвлича тази страна във войната, когато тя е придобила голям мащаб. Такава изолационистка политика води Америка и в двете международни войни първоначално, само че най-после е принудена да взе участие.
Да забележим съвремието. След Първата международна война се основава Лигата на нациите, в която Съединени американски щати не взе участие. Като първообраз на Организация на обединените нации, Лигата има непрекъснати членки, които подсигуряват мира - Франция, Англия и Италия. Мнозина историци считат, че Втората международна война стартира с войната на фашистка Италия в Етиопия през 1935 г, която Хитлер следи, с цел да види реакцията на Лигата. Никаква. Както и е никаква преди този момент, когато различен неин главен член Япония нахлува в Манджурия през 1931 година Ето, това убива Лигата.
Както Лигата (която въпреки всичко съумява да потуши спорове сред дребни страни като България и Гърция през 1925 г), по този начин и Организация на обединените нации е сполучлива в потушаване на сходен вид спорове, само че е безпомощна, когато някоя велика мощ, поръчител на мира сама го наруши.
Така нашествието на Русия в Украйна може да се окаже краят на Организация на обединените нации. Русия два пъти нарушава интернационалното право с Украйна:
Още през 2014 г тя от поръчител по контракт от 1994 г за целостта на Украйна сама си отхапва част от нея, а в този момент към този момент я желае цялата. Но Русия също погреба Хелзинкския пакт от 1975 г, който зададе архитектурата на мира в Европа - една от главните клаузи в него е за неприкосновеност на границите на членки на Организация на обединените нации, каквато е Украйна.
Каквито бяха Япония и Италия погребвайки Лигата на нациите, такава през днешния ден е и Русия - погребвайки Организация на обединените нации.
Хората би трябвало да схванат, че естеството на властническите и тоталитарните страни е поддържането на външен зложелател, който да сплотява недоволните от ръководството и съвсем постоянно този развой води до война под всевъзможни “патриотични” мотиви.
Почти всички войни след Втората международна война на демократични с властнически страни е след експанзия или в отговор на експанзия на авторитарите. Може би единственото значимо изключение е втората война в Ирак на Съединени американски щати, която стана съвършено оправдание на авторитарите по света.
Затова договаряния с Путин са невъзможни и безсмислени. А той самичък ще ги изиска, само че от позицията на одобряване на неговите завоевания.
Този вид диктатори могат да бъдат спрени единствено със мощ. И нека не се постанова още веднъж този урок да го учат всички европейци.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ