Розмари Куган – британската астронавтка, която се подготвя да стъпи на Луната
Розмари Куган е заобиколена от екип от експерти, които я бутат, дърпат, мачкат и деликатно я вкарват в скафандър, пише .
Отнема към 45 минути, с цел да облече цялата екипировка, преди шлемът да бъде деликатно спуснат върху главата ѝ.
Британската астронавтка е на път да премине през едно от най-трудните си тествания — да реши дали е подготвена за излизане в открития Космос. Тестът се организира в един от най-големите басейни в света — Лабораторията за неутрална плаваемост на НАСА в Космическия център „ Джонсън “ в Хюстън, Тексас.
В басейна, бездънен 12 метра, се намира копие в действителен размер на Международната галактическа станция (МКС), а „ галактическата разходка “ тук е най-близкото допустимо до прекарването на безтегловност на Земята.
„ Това е огромен ден “ , споделя Розмари преди гмуркането, което ще продължи повече от шест часа. „ Физически е доста натоварващо — и душевен също. “
Will this woman be the first Briton to walk on the Moon?
— BBC News (UK) (@BBCNews)
Но Розмари не наподобява обезпокоена. Тя се усмихва и маха с ръка, до момента в който платформата, на която стои, постепенно се спуска във водата.
Да бъде астронавт е фантазията на доктор Розмари Куган още от ранна възраст. Но тази фантазия дълго време е изглеждала недостижима.
„ В деня на кариерата в учебно заведение нормално не срещаш астронавти. Не чуваш техните истории “, споделя тя.
Затова Розмари избира да учи звездите и поема по пътя на астрофизиката. Когато Европейската галактическа организация (ЕКА) афишира конкурс за нови астронавти, тя кандидатства и е определена всред над 22 000 души.
Целта на ЕКА е до 2030 година Розмари да се причисли към екипажа на МКС. Така тя ще продължи пътя, начертан от Хелън Шарман — първата британка в Космоса, която през 1991 година посети руската станция „ Мир “, и от Тим Пийк, който започва към МКС през 2015 година
През последните шест месеца Розмари минава интензивно образование в Космическия център „ Джонсън “. Освен да изследва външната конструкция на потопената МКС, тя тренира и вътре в различен макет на станцията, ситуиран в голям хангар.
Rosemary Coogan from Northern Ireland could be the first Briton to walk on the moon. While the UK has not sent a spacecraft to the moon, five countries have. The United States is the only nation to send people to the moon.
— IBTimes UK (@IBTimesUK)
Тя ни развежда из обвързваните модули на орбиталната лаборатория. Пространството е тясно, изключително като се има поради, че астронавтите прекарват месеци там. Но Розмари припомня за невероятните гледки:
„ Това е изолирана среда, само че мисля, че тя основава чувство за връзка с пространството на открито — и по този начин облекчава клаустрофобията. “
Обучението обгръща всички аспекти на живота в Космоса — в това число потреблението на тоалетната.
„ В долната част се изхвърлят твърдите боклуци “ , споделя тя, акцентирайки тоалетната, ситуирана в дребна кабина, напомняща остаряла къмпинг тоалетна. „ А тази фуния тук е обвързвана със система за засмукване на въздух, която поема течните боклуци. “
Жените астронавти могат да подтиснат менструацията си с лекарства, изяснява тя, само че не са задължени.
„ Използва се филтър, който се слага върху фунията за уриниране — с цел да не попадат частици или кръв в рециклиращата система. “
Урината се събира настрана, тъй като се пречиства и употребява наново като питейна вода.
В басейна водолази непрестанно контролират плаваемостта на Розмари, с цел да се приближи допустимо най-вече до изискванията на микрогравитация.
Тя се движи методично, постоянно закрепена към потопената станция с две куки. Всяка дръжка е сложена тъкмо както в същинската станция — сериозна подготовка за мускулната памет, в случай че ѝ се наложи да извърши разходка в открития Космос на 322 км над Земята.
Raumfahrt - Will this woman be the first Briton to walk on the Moon?:
— Hansjürgen Köhler / CENAP (@CenapKoehler)
Работата е мудна и сложна, изискваща мощ в горната част на тялото и доста физическо натоварване в горещия, обемен скафандър.
„ Правите доста умствена подготовка — всяко придвижване е авансово премислено. Трябва да сте ефикасни в разхода на сила. Не желаете да повтаряте дейности “, споделя Розмари.
Заедно с различен астронавт тя работи по лист със задания за ремонт и поддръжка. Всеки нейно придвижване се следи от контролна зала с аспект към басейна и се поддържа непрекъсната радиовръзка.
Аки Хошиде, някогашен пълководец на МКС от Японската организация за аерокосмически проучвания, който е направил четири разходки в открития Космос, е разполагаем за препоръки.
„ Когато започваш, се сблъскваш с голям размер информация и умения, които би трябвало да усвоиш и демонстрираш. Това са дребни стъпки, само че всяка е прогрес. Вълнувам се всякога, когато ги видя да скачат в басейна “, споделя той.
Розмари ни завежда да забележим Saturn V — ракетата, която изпрати задачите Apollo до Луната през 1969 година Повече от половин век по-късно, НАСА възнамерява ново кацане на Луната посредством програмата „ Артемис “, в която ще се включат и европейски астронавти. С предстояща 35-годишна кариера в Космоса, Розмари може един ден да стане първият британец, стъпил на Луната.
„ Изключително вълнуващо е, че човечеството се завръща на Луната. Ако имам късмет да бъда част от това — ще съм безпределно щастлива “, споделя тя.
След шест изтощителни часа под вода, Розмари е съвсем в края на теста си. Но я чака непредвидена задача.
В контролната зала чуваме, че се пробва да се свърже с колегата си, който работи в друга част на „ станцията “. Той не дава отговор. На видеоекрана виждаме, че е имобилен — инсценира загуба на схващане. Розмари би трябвало да доближи до него, да оцени положението му и да го изтегли до шлюза.
Изтощена, само че съсредоточена, тя работи постепенно и решително — и го довежда до сигурност.
„ Розмари има издръжливостта на първенец. Справи се ослепително. Много сме удовлетворени от представянето ѝ “, споделя Джена Хансън, инструктор по галактически разходки в НАСА.
Симулираното излизане в Космоса завършва. Платформата на Розмари е извадена от водата и екипът ѝ оказва помощ да смъкна скафандъра. Когато махат шлема ѝ, лицето ѝ показва отмалялост, само че и благополучие.
„ Беше мъчно — изключително избавителната интервенция. Но да, беше един в действителност прекрасен ден “, признава тя.
Упоритата ѝ работа я приближава от ден на ден до фантазията да полети в Космоса.
„ Невероятно е “, споделя Розмари. „ Ако мога да направя това на същинската станция — да виждам звездите и Земята по едно и също време — това ще е черешката на тортата. “
Отнема към 45 минути, с цел да облече цялата екипировка, преди шлемът да бъде деликатно спуснат върху главата ѝ.
Британската астронавтка е на път да премине през едно от най-трудните си тествания — да реши дали е подготвена за излизане в открития Космос. Тестът се организира в един от най-големите басейни в света — Лабораторията за неутрална плаваемост на НАСА в Космическия център „ Джонсън “ в Хюстън, Тексас.
В басейна, бездънен 12 метра, се намира копие в действителен размер на Международната галактическа станция (МКС), а „ галактическата разходка “ тук е най-близкото допустимо до прекарването на безтегловност на Земята.
„ Това е огромен ден “ , споделя Розмари преди гмуркането, което ще продължи повече от шест часа. „ Физически е доста натоварващо — и душевен също. “
Will this woman be the first Briton to walk on the Moon?
— BBC News (UK) (@BBCNews)
Но Розмари не наподобява обезпокоена. Тя се усмихва и маха с ръка, до момента в който платформата, на която стои, постепенно се спуска във водата.
Да бъде астронавт е фантазията на доктор Розмари Куган още от ранна възраст. Но тази фантазия дълго време е изглеждала недостижима.
„ В деня на кариерата в учебно заведение нормално не срещаш астронавти. Не чуваш техните истории “, споделя тя.
Затова Розмари избира да учи звездите и поема по пътя на астрофизиката. Когато Европейската галактическа организация (ЕКА) афишира конкурс за нови астронавти, тя кандидатства и е определена всред над 22 000 души.
Целта на ЕКА е до 2030 година Розмари да се причисли към екипажа на МКС. Така тя ще продължи пътя, начертан от Хелън Шарман — първата британка в Космоса, която през 1991 година посети руската станция „ Мир “, и от Тим Пийк, който започва към МКС през 2015 година
През последните шест месеца Розмари минава интензивно образование в Космическия център „ Джонсън “. Освен да изследва външната конструкция на потопената МКС, тя тренира и вътре в различен макет на станцията, ситуиран в голям хангар.
Rosemary Coogan from Northern Ireland could be the first Briton to walk on the moon. While the UK has not sent a spacecraft to the moon, five countries have. The United States is the only nation to send people to the moon.
— IBTimes UK (@IBTimesUK)
Тя ни развежда из обвързваните модули на орбиталната лаборатория. Пространството е тясно, изключително като се има поради, че астронавтите прекарват месеци там. Но Розмари припомня за невероятните гледки:
„ Това е изолирана среда, само че мисля, че тя основава чувство за връзка с пространството на открито — и по този начин облекчава клаустрофобията. “
Обучението обгръща всички аспекти на живота в Космоса — в това число потреблението на тоалетната.
„ В долната част се изхвърлят твърдите боклуци “ , споделя тя, акцентирайки тоалетната, ситуирана в дребна кабина, напомняща остаряла къмпинг тоалетна. „ А тази фуния тук е обвързвана със система за засмукване на въздух, която поема течните боклуци. “
Жените астронавти могат да подтиснат менструацията си с лекарства, изяснява тя, само че не са задължени.
„ Използва се филтър, който се слага върху фунията за уриниране — с цел да не попадат частици или кръв в рециклиращата система. “
Урината се събира настрана, тъй като се пречиства и употребява наново като питейна вода.
В басейна водолази непрестанно контролират плаваемостта на Розмари, с цел да се приближи допустимо най-вече до изискванията на микрогравитация.
Тя се движи методично, постоянно закрепена към потопената станция с две куки. Всяка дръжка е сложена тъкмо както в същинската станция — сериозна подготовка за мускулната памет, в случай че ѝ се наложи да извърши разходка в открития Космос на 322 км над Земята.
Raumfahrt - Will this woman be the first Briton to walk on the Moon?:
— Hansjürgen Köhler / CENAP (@CenapKoehler)
Работата е мудна и сложна, изискваща мощ в горната част на тялото и доста физическо натоварване в горещия, обемен скафандър.
„ Правите доста умствена подготовка — всяко придвижване е авансово премислено. Трябва да сте ефикасни в разхода на сила. Не желаете да повтаряте дейности “, споделя Розмари.
Заедно с различен астронавт тя работи по лист със задания за ремонт и поддръжка. Всеки нейно придвижване се следи от контролна зала с аспект към басейна и се поддържа непрекъсната радиовръзка.
Аки Хошиде, някогашен пълководец на МКС от Японската организация за аерокосмически проучвания, който е направил четири разходки в открития Космос, е разполагаем за препоръки.
„ Когато започваш, се сблъскваш с голям размер информация и умения, които би трябвало да усвоиш и демонстрираш. Това са дребни стъпки, само че всяка е прогрес. Вълнувам се всякога, когато ги видя да скачат в басейна “, споделя той.
Розмари ни завежда да забележим Saturn V — ракетата, която изпрати задачите Apollo до Луната през 1969 година Повече от половин век по-късно, НАСА възнамерява ново кацане на Луната посредством програмата „ Артемис “, в която ще се включат и европейски астронавти. С предстояща 35-годишна кариера в Космоса, Розмари може един ден да стане първият британец, стъпил на Луната.
„ Изключително вълнуващо е, че човечеството се завръща на Луната. Ако имам късмет да бъда част от това — ще съм безпределно щастлива “, споделя тя.
След шест изтощителни часа под вода, Розмари е съвсем в края на теста си. Но я чака непредвидена задача.
В контролната зала чуваме, че се пробва да се свърже с колегата си, който работи в друга част на „ станцията “. Той не дава отговор. На видеоекрана виждаме, че е имобилен — инсценира загуба на схващане. Розмари би трябвало да доближи до него, да оцени положението му и да го изтегли до шлюза.
Изтощена, само че съсредоточена, тя работи постепенно и решително — и го довежда до сигурност.
„ Розмари има издръжливостта на първенец. Справи се ослепително. Много сме удовлетворени от представянето ѝ “, споделя Джена Хансън, инструктор по галактически разходки в НАСА.
Симулираното излизане в Космоса завършва. Платформата на Розмари е извадена от водата и екипът ѝ оказва помощ да смъкна скафандъра. Когато махат шлема ѝ, лицето ѝ показва отмалялост, само че и благополучие.
„ Беше мъчно — изключително избавителната интервенция. Но да, беше един в действителност прекрасен ден “, признава тя.
Упоритата ѝ работа я приближава от ден на ден до фантазията да полети в Космоса.
„ Невероятно е “, споделя Розмари. „ Ако мога да направя това на същинската станция — да виждам звездите и Земята по едно и също време — това ще е черешката на тортата. “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ