Политиците за земеделските производители у нас са „с чужди драг, вкъщи враг”
Ройтерс през днешния ден заяви, че полският министър на селското стопанство Хенрик Ковалчик е подал оставка поради растящия яд на фермерите в страната против вноса на зърно от Украйна, което влияе отрицателно на цената на полската земеделска продукция. Нашите фермери също стачкуват по същите аргументи, за които персонално аз сигнализирах още през юни м.г.. Проблемът до през днешния ден не е решен.
Миналата седмица Президентът и министър председателите на други четири страни от Европейски Съюз изложиха казуса пред председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен
Урсула фон дер Лайен – немски доктор и политик (по татко Албрехт). Урсула Гертруда Албрехт е с гледище да се вземат ограничения във връзка с украинския аграрни импорт и показаха, че в краен случай би трябвало да бъдат въведени мита.
Полският върховен служител Ковалчик хвърли оставката си тъй като не съумя да откри излаз от основаната от Европейска комисия усложнена обстановка. Комисията, без да се преценява с националните ползи на обособените страни удължи безмитния импорт в Европейски Съюз на зърно от Украйна до юни 2024 година.
Протести се надигат и измежду производителите в Румъния и други европейски страни, които не стопират да си задават значителния въпрос:
Защо зърното от Украйна би трябвало да остава в страните от Стария континент, а не се доставя за гладуващите в Африка?
Още в средата на предходната година производители от Шуменско сигнализираха пред мен за заплахата страната да им подложи динена кора и нагледно казано да плюе на труда на своите като одобри безапелационно вноса на непознатото зърно със съмнителни качества, което не предстои на акуратен надзор, какъвто под лупа се прави за нашите. Те се притесняваха също по този начин, че част от вноса може да се употребява за производството на самун, което напълно ще усложни казуса.
Е, половин година по-късно започнаха всеобщите митинги на зърно производителите у нас. Основно недоволството им преди дни бе концентрирано във Видин, Русе, Кардам и Силистра, определени, тъй като имат гранични пунктове, през които се реализира вносът на украинската продукция. Протести имаше и в Плевен, Велико Търново и така нататък. Колегите им земеделци от цялата страна ги поддържаха, а всички агро експерти в хор запяха очевидното – че ножът към този момент е опрял до кокала. А той от дълго време реже до кръв и освен зърнопроизводителите.
Свидетели сме по какъв начин, заради признатите квоти за земеделско произвеждане в съюза от йес-мените и госпожите на престъпния преход,
през днешния ден ядем всевъзможни вносни отпадъци и нямаме родно произвеждане.
Но на трапезата ни има фасул от Египет, лук от Австралия, ябълки от Полша… Същевременно нашите производители си изкореняват градините с ябълки, сливи, круши, праскови… И няма кой да им помогне, нито да ги отбрани.
Хората с съображение се бунтуват против явната неправда нашите политици да заемат позицията „ с непознати мил, у дома зложелател ”.
Как и дали Европейски Съюз ще реши този проблем в полза на своите производители, е един от най-важните въпроси, определящ оцеляването на съюза в досегашния му формат.
Миналата седмица Президентът и министър председателите на други четири страни от Европейски Съюз изложиха казуса пред председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен
Урсула фон дер Лайен – немски доктор и политик (по татко Албрехт). Урсула Гертруда Албрехт е с гледище да се вземат ограничения във връзка с украинския аграрни импорт и показаха, че в краен случай би трябвало да бъдат въведени мита. Полският върховен служител Ковалчик хвърли оставката си тъй като не съумя да откри излаз от основаната от Европейска комисия усложнена обстановка. Комисията, без да се преценява с националните ползи на обособените страни удължи безмитния импорт в Европейски Съюз на зърно от Украйна до юни 2024 година.
Протести се надигат и измежду производителите в Румъния и други европейски страни, които не стопират да си задават значителния въпрос:
Защо зърното от Украйна би трябвало да остава в страните от Стария континент, а не се доставя за гладуващите в Африка?
Още в средата на предходната година производители от Шуменско сигнализираха пред мен за заплахата страната да им подложи динена кора и нагледно казано да плюе на труда на своите като одобри безапелационно вноса на непознатото зърно със съмнителни качества, което не предстои на акуратен надзор, какъвто под лупа се прави за нашите. Те се притесняваха също по този начин, че част от вноса може да се употребява за производството на самун, което напълно ще усложни казуса.
Е, половин година по-късно започнаха всеобщите митинги на зърно производителите у нас. Основно недоволството им преди дни бе концентрирано във Видин, Русе, Кардам и Силистра, определени, тъй като имат гранични пунктове, през които се реализира вносът на украинската продукция. Протести имаше и в Плевен, Велико Търново и така нататък. Колегите им земеделци от цялата страна ги поддържаха, а всички агро експерти в хор запяха очевидното – че ножът към този момент е опрял до кокала. А той от дълго време реже до кръв и освен зърнопроизводителите.
Свидетели сме по какъв начин, заради признатите квоти за земеделско произвеждане в съюза от йес-мените и госпожите на престъпния преход,
през днешния ден ядем всевъзможни вносни отпадъци и нямаме родно произвеждане.
Но на трапезата ни има фасул от Египет, лук от Австралия, ябълки от Полша… Същевременно нашите производители си изкореняват градините с ябълки, сливи, круши, праскови… И няма кой да им помогне, нито да ги отбрани.
Хората с съображение се бунтуват против явната неправда нашите политици да заемат позицията „ с непознати мил, у дома зложелател ”.
Как и дали Европейски Съюз ще реши този проблем в полза на своите производители, е един от най-важните въпроси, определящ оцеляването на съюза в досегашния му формат.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ