Роузи Блейк е прекарала студентските си години в писане на

Роузи Блейк е прекарала студентските си години в писане на пантомими, основани на типичен творби като „ Вълшебникът от Оз “ и „ Хари Потър “. Авторка е на награждавани къси разкази, голям брой публикации за дамски списания, както и ревюта на нови книги за Новелишъс. Сега на българския хартиен пазар излиза книгата ѝ " Хюга Ваканция ". Вижте изявление с авторката, предоставено от издателство " Хермес ".
Опишете книгата си с 4 думи.
Искрено занимателна (надявам се).
Кога и къде пишете?
Работата ми е обвързвана с писане, тъй че, когато имам крайни периоди, се постанова да работя вечер. Но през уикендите и отпуските отстранявам време за романите си. Обикновено пиша заран и се пробвам да седна някъде, където има хубава панорама, или отивам в някое от околните кафенета, които обичам.
А какво обичате да вършиме, когато не пишете?
Аз съм ужасяващ, само че в това време доста въодушевен художник и имам специфична стая в дома си, която сега е затрупана с бели платна. Намирам рисуването за доста отпускащо и удовлетворяващо занятие и хубавото нещо при картините е, че можеш да ги довършиш за един ден, за разлика от романите.
Защо пишете книгите, които пишете?
За да избягам от действителността. Всъщност пиша книги в разнообразни жанрове, както и къси разкази. При разказите да вземем за пример ми харесва, че не е наложително да давам прекалено много елементи и спомагателна информация. Мога да оставя читателя да запълни празните места, само че пък би трябвало да включа завладяващ поврат. Романтичните комедии обаче са ми обичани! Те ми дават опрощение да проучвам всички занимателни страни на живота: любовта, несполучливите срещи, красивите мъже...
Прекарали сте студентските си години в писане на пантомими, основани на типичен творби като „ Вълшебникът от Оз “ и „ Хари Потър “. Можете ли да ни разкажете повече за това?
Аз в никакъв случай не съм желала да бъда публицист. Исках да бъда актриса. В университета бях определена да играя Алиса в пантомима по претекстове от „ Алиса в Страната на чудесата “ и оттова се въодушевих да пиша пантомима. Проблемът беше, че не знаех по какъв начин да основа къс роман, какво остава за 90-минутна пиеса. Но имах цялата лятна почивка разполагаем и бях решена да се науча.
Първо направих акомодация на „ Вълшебникът от Оз “, което се оказа най-трудното, само че и най-удовлетворяващото нещо, с което съм се захващала. Научих се по какъв начин да построявам герои, конструкция на сюжета, разговори. И се усещах толкоз горда, до момента в който гледах по какъв начин актьорите пресъздават написаното от мен.
Когато започнах да пиша първия си разказ, към този момент знаех нещо доста значимо, което ми даваше сили да продължа – знаех, че съм способна да поема огромен план и да го доведа до дъно. Знаех и какъв брой прелестно ще се усещам, когато го завърша. Това ме стимулира да не се отхвърлям, тъй като бях уверена, че един ден ще довърша книгата. Подобна увереност и убеденост са доста значими, защото писането може да бъде доста самотно и неблагодарно занятие, изключително за начинаещи създатели.
А какво бихте споделили на хората, които занапред потеглят по този път?
Спрете да се връщате обратно и да поправяте черновата. Довършете я!