Млад украинец: Затваряли са ме 4 пъти за по 3-4 дни в карцер. Винаги за това, че отказвах да пея руския химн
Ростислав Лавров е на 16 години, когато войната стартира. Живее с баба си и майка си в село Раденск, Херсонска област. Баба му умира, а когато идват руснаците, водят майка му в институция, тъй като има психическо заболяване.
" Прекарах самичък 4 месеца. Беше ми доста мъчно, тъй като нямах задоволително храна и пари. Започнах да оказвам помощ на съседите си за обработването на земята им и по този начин си докарвах малко пари ", споделя Ростислав Лавров пред Българска национална телевизия.
Тъй като е самичък и малолетен съветските сили се пробват първо непринудено да го отведат, само че Ростислав отхвърля. Идват с оръжия и го водят - първо в град Херсон за един месец, а след това го пращат на така наречен летен лагер " Дружба " в град Евпатория на анексирания Кримски полуостров.
" Бяхме към 600 деца. Всички от Херсон и региона. Бяха ни споделили, че сме там за 2 седмици. Имаше доста къщички, всичко беше обградено от огради. Сутрин ни караха да станем, пускаха ни съветския химн, след което закусвахме. Играхме баскетбол, след което ни караха да спим на обяд. Следобед нормално се разхождахме, а след вечеря ни прожектираха съветски филми ", продължава описа си той.
В лагера го карат да пее всяка заран съветския химн - отхвърля и следват санкции.
" Първия път ме накараха да пиша пояснение, втория ме изпратиха при шефа на лагера, а на третия ме затвориха в карцер. Затваряли са ме 4 пъти за по 3-4 дни. Винаги за това, че отказвах да пея съветския химн ", споделя Ростислав.
Прекарва в " Дружба " две седмици и още веднъж го местят - повода - лагерът е претъпкан. След престой по лагерите, руснаците го пращат да учи за заварчик в морско учебно заведение в Керч - без да го питат какво желае да учи.
" В часовете по история ни споделяха, че Украйна ще спре да съществува, че Одеса и Херсон са съветски градове. Казваха ни " никой не се нуждае от вас, никой не се интересува от вас ".
Приятелка на майка му чува за организацията " Спасете Украйна " - единствената в Украйна, която провежда избавителни задачи за депортирани украински деца на следени от Русия територии. Жената се свързва с организацията, снабдява се с документи, с цел да води Ростислав и потегля на рисковото пътешестване до Крим, с цел да води три деца със себе си.
" Когато пристигнала в лагера ѝ споделили, че не може да ме вземе, тъй като аз си имам майка, която има съветски паспорт. Искаха и аз да си издам съветски паспорт, правеха всичко по силите си. Казах им, че не желая и че желая да се върна в Украйна. Издадоха ми съветски акт за раждане, само че аз го скъсах ".
Заради опитите да бъде отведен в Украйна, Ростислав е изместен в различен център, имал право да излиза единствено за по час заран и следобяд, нямал право да употребява телефон.
" Накрая ме върнаха във военноморското учебно заведение. Останах там още месец, когато в последна сметка съумях да избягам. Отне ми 2-3 дни да се върна в Украйна. Издирваха ме, само че не съумяха да ме открият. Все още се повеждам разгласен за търсене. Но, не мога да ви кажа по какъв начин тъкмо съм избягал, тъй като в лагерите към момента има деца и не желая да им попреча да се върнат в Украйна ".
Така Ростислав съумява да чества в Украйна 18-тата си годишнина. Над 19 000 са общо децата със орис сходна на тази на Ростислав. От организацията " Спасете последна " са съумели да върнат едвам 245 деца.
" Прекарах самичък 4 месеца. Беше ми доста мъчно, тъй като нямах задоволително храна и пари. Започнах да оказвам помощ на съседите си за обработването на земята им и по този начин си докарвах малко пари ", споделя Ростислав Лавров пред Българска национална телевизия.
Тъй като е самичък и малолетен съветските сили се пробват първо непринудено да го отведат, само че Ростислав отхвърля. Идват с оръжия и го водят - първо в град Херсон за един месец, а след това го пращат на така наречен летен лагер " Дружба " в град Евпатория на анексирания Кримски полуостров.
" Бяхме към 600 деца. Всички от Херсон и региона. Бяха ни споделили, че сме там за 2 седмици. Имаше доста къщички, всичко беше обградено от огради. Сутрин ни караха да станем, пускаха ни съветския химн, след което закусвахме. Играхме баскетбол, след което ни караха да спим на обяд. Следобед нормално се разхождахме, а след вечеря ни прожектираха съветски филми ", продължава описа си той.
В лагера го карат да пее всяка заран съветския химн - отхвърля и следват санкции.
" Първия път ме накараха да пиша пояснение, втория ме изпратиха при шефа на лагера, а на третия ме затвориха в карцер. Затваряли са ме 4 пъти за по 3-4 дни. Винаги за това, че отказвах да пея съветския химн ", споделя Ростислав.
Прекарва в " Дружба " две седмици и още веднъж го местят - повода - лагерът е претъпкан. След престой по лагерите, руснаците го пращат да учи за заварчик в морско учебно заведение в Керч - без да го питат какво желае да учи.
" В часовете по история ни споделяха, че Украйна ще спре да съществува, че Одеса и Херсон са съветски градове. Казваха ни " никой не се нуждае от вас, никой не се интересува от вас ".
Приятелка на майка му чува за организацията " Спасете Украйна " - единствената в Украйна, която провежда избавителни задачи за депортирани украински деца на следени от Русия територии. Жената се свързва с организацията, снабдява се с документи, с цел да води Ростислав и потегля на рисковото пътешестване до Крим, с цел да води три деца със себе си.
" Когато пристигнала в лагера ѝ споделили, че не може да ме вземе, тъй като аз си имам майка, която има съветски паспорт. Искаха и аз да си издам съветски паспорт, правеха всичко по силите си. Казах им, че не желая и че желая да се върна в Украйна. Издадоха ми съветски акт за раждане, само че аз го скъсах ".
Заради опитите да бъде отведен в Украйна, Ростислав е изместен в различен център, имал право да излиза единствено за по час заран и следобяд, нямал право да употребява телефон.
" Накрая ме върнаха във военноморското учебно заведение. Останах там още месец, когато в последна сметка съумях да избягам. Отне ми 2-3 дни да се върна в Украйна. Издирваха ме, само че не съумяха да ме открият. Все още се повеждам разгласен за търсене. Но, не мога да ви кажа по какъв начин тъкмо съм избягал, тъй като в лагерите към момента има деца и не желая да им попреча да се върнат в Украйна ".
Така Ростислав съумява да чества в Украйна 18-тата си годишнина. Над 19 000 са общо децата със орис сходна на тази на Ростислав. От организацията " Спасете последна " са съумели да върнат едвам 245 деца.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ