Росен Карамфилов, който пише въпреки бурите
Росен Карамфилов е български стихотворец и публицист, издал е 4 стихосбирки. Романът му " Колене " показва България на Фестивала на дебютните романисти в Будапеща през 2015. Росен написа за любовта от всички гледни точки. За хубостта, която носи, за тъгата от раздялата. " Въпреки бурите " е неговата нова книга с лирика, чиято премиера ще бъде на 3-ти май. Срещаме се с него в столичния парк " Заимов " в един диалог за приятелите, любовите и вдъхновението.
Какво се случва макар бурите? Как избра това заглавие?
Това заглавие пристигна доста мъчно. Имаше най-малко 20 работни заглавия, които отпадаха във времето. Бях на косъм от разлъка с една доста значима за мен дама в една ужасяваща нощ, в 3:35 часа сутринта, не мога да си спомня какъв ден беше. Трябваше да направя финален опит да оправя нещата. И в тази въпросна нощ на безспорна моя вътрешна тишина това заглавие отекна цялата класическа музика.
Пишеш доста за обич...
Смятам, че това е най-съществената тематика. За какво друго да пишеш лирика...
Любовта е лирика или поезията е обич?
Много е условно казано по този метод. Имам значително обществени стихотворения, такива, които са свързани освен с тематиката мъж-жена връзки, само че особено " Въпреки бурите " е един мой персонален опит и предизвикателство, отправено ми от моя редактор Елин Рахнев, който ми сподели: „ Какво ще кажеш този път да пробваш да напишеш една напълно любовна книга с лирика? “. Приех го и ето какво се случи.
Разкажи ми за илюстрациите.
Илюстрациите са на един мой доста непосредствен другар. Борис Валентинов, небесна му памет, той си отиде преди половин година... Този художник за мен е безспорен фетиш, мой брат по мисъл, по поглед, по мироглед. Ако си постигнал нещо и можеш да кажеш, че знаеш кой си, какъв искаш да бъдеш, какво искаш да постигнеш, не всеки може да ти бъде художник, когато си написал нещо положително. Добрият стихотворец постоянно си има своя художник. Освен татко ми, несъмнено, Кольо Карамфилов, за който в никакъв случай не бих могъл да приказвам в минало време, за мен беше доста значимо да намеря другия си съидейник.
Тези седем илюстрации са част от 12-те, които показахме в изложбата „ Послания “, която с Борис Валентинов направихме през ноември 2016-та година. Исках тези илюстрации по-бързо да бъдат видени от повече хора. Една поетична книга е доста добър метод това да се случи.
Тук е моментът и да благодаря на моето издателство „ Жанет-45 “ за грижата и отношението. Щастлив съм, че нещата се случиха тъкмо по този метод, тъй като имах потребност да затворя един интервал от живота си, който е доста значим и считам, че тази стихосбирка ще ми бъде последната стихосбирка за някакъв интервал от време. Смятам да се отдам напълно на прозата за няколко години оттук насетне.
Малко е известно, че съм приет и във връзка с прозата. Имам премия " Рашко Сугарев “ за роман 2014-та година. Дебютният ми разказ " Колене " показа България на фестивала на дебютните романисти в Будапеща. Представих го и в Лондон.
В момента работиш ли в тази тенденция?
Върху няколко неща, само че остават в загадка.
Когато не пишеш, какво четеш?
Когато не пиша, чета това, което ме подтиква да пиша. Винаги качествената литература е основана, с цел да въодушевява. Ако някой публицист каже, че е „ неповторим “, тая тъпа дума, уникален и че не се е учил от никого – това е неистина. Защото всички ние имаме своите мостри. Аз да вземем за пример, в случай че желая да пиша нещо дълго, огромно, огромно, просто разтварям Хенри Милър „ Разпятие в розово “ или Нормън Мейлър и Милан Кундера, Ерих Мария Ремарк.
Последно четох „ Света Богородица на цветята " на Жан Жьоне. Хубаво е, когато човек се занимава с писане, да се обогатява. Иначе изгубваш ускорението. Земното ускоряване. Някак си ти се губи и няма по какъв начин да нямаш ентусиазъм.
Какво е „ музата “?
Музата е една доста комплицирана цялост. Глупаво е да се каже, че музата може да е единствено една жена. Няма по какъв начин музата да е единствено една. Аз, в случай че съм бил с 20 дами, хайде в този момент да им благодаря, че написах за тях 20 книги. Говорим условно. Глупаво е. Не имам вяра в тази дума, „ муза “. Вдъхновението е нещо по-различно. Когато просто нямаш различен вероятен излаз, с изключение на да напишеш нещо, което в действителност те е стиснало за гърлото, ами не просто някакъв твой умишлен и натиснат опит да направиш нещо. Когато сядам да пиша, виждам да ми е оптимално свободно съзнанието, да не съм се обременил с никаква точна идея на 100%, тъй като това задушава самото изкуство.
Преподавам креативно писане с 4 приключени курса към този момент и точно това поучавам курсистите си – не сядай да пишеш за норматив, да напишете 5 страници, тъй като „ в случай че не ги напиша, не съм никакъв публицист “. Измишльотини. Човек би трябвало да е свободен. Писал съм и по един абзац, не ме интересува, значимото е да дебна и да преследвам моята лична съответна цел.
Когато пишеш, благополучен ли си?
Повече съм го чувал в противоположния вид – би трябвало ли да си трагичен, с цел да пишеш? Последно ме питаше една поетеса, доста приятна млада дама, на която коригирам сега бъдещата книга. Цветелина Димитрова се споделя. Хубава жена, извън и от вътрешната страна. И тя ме попита: „ Моите стихотворения не са ли прекомерно печални? “. Вземи за образец Яворов. Вазов също не е бил благополучен по ред аргументи. Има задоволително образци от класическата българска литература.
Писал съм и доста благополучен, писал съм и във фаза на обезсърчение. След като татко ми си отиде, нямах различен избор, с изключение на да напиша " Колене ". Там става въпрос за доста тежка драма, която взех решение да трансформира в универсум. Детето, изгубило родителя, няма значение син-баща, майка-дъщеря. Става мощно тогава, когато бъде вкарано в вярната капсула. Направих един разказ, който след изчитане стартира още веднъж. Преспокойно можеш да обърнеш още веднъж на първа и да зачетеш още веднъж и се върти като в затворен кръг. Един цялостен цикъл – нещо, което доста ми хареса, когато разбрах, че съм го направил по този начин.
Понякога писателят извърша някакво деяние, някакъв ход, чисто негов си и не го осъзнава на момента. Аз съм писал книгата без никакъв проект. Всичко ми беше в главата. Това, което ми се случваше в тия осем месеца след загубата на баща. Също и това, което може да се подчини на началната ми концепция. Накрая виждам какво е останало под чертата и го структурирам. Роман на същия принцип надали в миналото ще напиша. Тогава ме водеше тъгата, а тя е доста мощен мотор. За голямо страдание при щастието нещата стават по-бавно.
Да се върнем на „ Въпреки бурите “. Изцяло любовна тематика. Кое е най-старото стихотворение в него?
Много забавно... Най-важното за композицията, която съставлява тази книга – има два съществени интервала. Единият интервал е предишното, другият сегашното. Съответно, както обичам да се показвам, богинята от предишното, богинята от сегашното, вкарани в разговор. След като прочетоха стихосбирката, доста хора бяха уплашени и ме питаха дали още веднъж не съм самичък. Вътре има съществени стихотворения за раздалечаването и раздялата. Осъзнаването, че виждаш и против себе си дамата, с която си си мислел, че ще остарееш, и не усещаш нищо. Говоря за стихотворението „ Все едно в никакъв случай “. Нарочно не го чета, тъй като това също е тайнственост – по какъв начин един стихотворец може да опише стихотворението си.
Много особени положения, които съм сметнал, че много читатели биха могли да се припознаят в тях. Ако един стихотворец написа само за себе си, той извънредно бързо ще стане отегчителен. Това на една аудитория да ѝ е скучно, като да си хлебар на работа и да не си опекъл нито един самун. И надлежно народът остава гладен, тъй като не си си приключил работата.
След като прочетох „ Въпреки бурите “ и усетих едно усещане, като че ли любовта е показана като дявол. И корицата доста способства. Гониш ли демони?
Цялостната стилистика на тази книга образно е подчинена на стилистиката на художника Борис Валентинов, на който имам вяра безусловно. Бях първият човек, който съзря умеенето му. Веднъж му споделих „ Ти може да не знаеш каква заложба носиш, само че ще ти я покажа на тази галерия “. И когато цялата зала беше на крайници и пляскаше, той ме дръпна встрани и ми сподели: „ Брат, май си прав “. За мен това е всичко. Илюстрациите в тази книга са респект към приятеля, който в никакъв случай няма да изгубя същински. Има едни връзки сред небето и земята, които не могат да се скъсат. Вярвам, че животът и гибелта са нереални понятия, за които не може да се твърди кое кое е. Както животът може да е гибел, по този начин гибелта да е живот. Нямаме визия, не ни е обещано това познание. Тази симбиоза сред мен и Борис Валентинов, която я има още от 2016-та, тази връзка съществува и до през днешния ден.
Често изваждам негови картини и пиша стихотворения по тях. Абсолютно пасват. Тази заварка държах да я покажа. И както го виждаш като по-мрачно, можеш да си представиш, че всяка светлина е модифициран мрак. Това разграждане на тъмнината и превръщането ѝ в нещо лъчисто е една задача, с която съм се заел много от дълго време. Смятам, че „ Въпреки бурите “ не е отрицателна. Ако се чете вярно и се разбере крайното обръщение, то е точно положително. Нито същинското прощаване съществува, нито има завършек на живота.
Изкуството и поезията са единият от методите да създадем от тъмнината светлина. В момента у нас има един мини подем на поезията. Издават се повече стихосбирки, има доста млади създатели като теб. На какво го отдаваш това?
Няма неприятно, че ги има. Адмирирам някои от тях, само че не всички. Пазарът се е разширил, само че въпреки това се случват някои гадни недоразумения. Не мисля, че е заслужено да се вършат метри опашки за хора, които не са чували Биньо Иванов. И нямат обикновено разбиране и просвета на четене. Създава се илюзорното за мен усещане, че е доста елементарно да си стихотворец. И всеки стартира да цъка Enter, където му падне. Най-добрият метод да пишеш лирика е да почнеш да четеш. Аз чета извънредно доста и задгранични поети. У нас има и положителни образци като Константин Трендафилов, за мен доста добър публицист. В неговия разказ " Затворисърце " на моменти виждах в себе си в персонажа му. Книгата беше неоспорим триумф на млад създател, чийто разказ в продължение на месеци беше в топа.
Това е извоювано. Основното нещо е следното – в 21 век мъчно ще постигнеш триумф, в случай че не си се погрижил авансово за това да си създадеш аудитория. Константин потегли с блога си във Facebook, аз сътворих страницата „ Съвременна литература “. Направих я преди 3 години и се радва на 15 хиляди фенове. В началото държах да бъде анонимно, не желаех да се знае кой стои зад тази платформа. Чаках година и половин и го разгласих. Не ми е била задачата аз да заставам в центъра на това нещо, желаех просто да стане ясно в даден миг кой го измислил. За страдание обаче стартирам да си мисля, че е доста по-важно да си хубав на профилната фотография, в сравнение с какво пишеш.
Голямото събитие ще е на 3 май. Премиерата на „ Въпреки бурите “ ще е тогава. Къде?
На 3 май в клуба към Столичната библиотека. Най-важното, което желая да кажа е, че се постарах посредством всичките си благоприятни условия да направя довечера забавна и да бъде пърформанс. Няколко доста значими за мен пишещи хора ще кажат своите думи за книгата – една от тях е госпожа Валентина Радинска. Миналата година тя беше в журито на състезанието, в който ме наградиха за „ Церебрална лирика “ с премия „ Владимир Башев “. За мен е същинска чест, че тя ще ме показа пред публиката. Младите поети и писатели Николай Владимиров и Теа Денолюбова ще приказват за книгата. Най-важното – актьорското присъединяване на Александър Алексиев, Димитър Касабов, Пламен Димов и Луизабел Николова. За музиката ще се погрижим аз и Ташо от група Jeremy?. Аз ще пея, Ташо ще свири. Всички са поканени.
Снимки: Теодор Йорданов
Какво се случва макар бурите? Как избра това заглавие?
Това заглавие пристигна доста мъчно. Имаше най-малко 20 работни заглавия, които отпадаха във времето. Бях на косъм от разлъка с една доста значима за мен дама в една ужасяваща нощ, в 3:35 часа сутринта, не мога да си спомня какъв ден беше. Трябваше да направя финален опит да оправя нещата. И в тази въпросна нощ на безспорна моя вътрешна тишина това заглавие отекна цялата класическа музика.
Пишеш доста за обич...
Смятам, че това е най-съществената тематика. За какво друго да пишеш лирика...
Любовта е лирика или поезията е обич?
Много е условно казано по този метод. Имам значително обществени стихотворения, такива, които са свързани освен с тематиката мъж-жена връзки, само че особено " Въпреки бурите " е един мой персонален опит и предизвикателство, отправено ми от моя редактор Елин Рахнев, който ми сподели: „ Какво ще кажеш този път да пробваш да напишеш една напълно любовна книга с лирика? “. Приех го и ето какво се случи.
Разкажи ми за илюстрациите.
Илюстрациите са на един мой доста непосредствен другар. Борис Валентинов, небесна му памет, той си отиде преди половин година... Този художник за мен е безспорен фетиш, мой брат по мисъл, по поглед, по мироглед. Ако си постигнал нещо и можеш да кажеш, че знаеш кой си, какъв искаш да бъдеш, какво искаш да постигнеш, не всеки може да ти бъде художник, когато си написал нещо положително. Добрият стихотворец постоянно си има своя художник. Освен татко ми, несъмнено, Кольо Карамфилов, за който в никакъв случай не бих могъл да приказвам в минало време, за мен беше доста значимо да намеря другия си съидейник.
Тези седем илюстрации са част от 12-те, които показахме в изложбата „ Послания “, която с Борис Валентинов направихме през ноември 2016-та година. Исках тези илюстрации по-бързо да бъдат видени от повече хора. Една поетична книга е доста добър метод това да се случи.
Тук е моментът и да благодаря на моето издателство „ Жанет-45 “ за грижата и отношението. Щастлив съм, че нещата се случиха тъкмо по този метод, тъй като имах потребност да затворя един интервал от живота си, който е доста значим и считам, че тази стихосбирка ще ми бъде последната стихосбирка за някакъв интервал от време. Смятам да се отдам напълно на прозата за няколко години оттук насетне.
Малко е известно, че съм приет и във връзка с прозата. Имам премия " Рашко Сугарев “ за роман 2014-та година. Дебютният ми разказ " Колене " показа България на фестивала на дебютните романисти в Будапеща. Представих го и в Лондон.
В момента работиш ли в тази тенденция?
Върху няколко неща, само че остават в загадка.
Когато не пишеш, какво четеш?
Когато не пиша, чета това, което ме подтиква да пиша. Винаги качествената литература е основана, с цел да въодушевява. Ако някой публицист каже, че е „ неповторим “, тая тъпа дума, уникален и че не се е учил от никого – това е неистина. Защото всички ние имаме своите мостри. Аз да вземем за пример, в случай че желая да пиша нещо дълго, огромно, огромно, просто разтварям Хенри Милър „ Разпятие в розово “ или Нормън Мейлър и Милан Кундера, Ерих Мария Ремарк.
Последно четох „ Света Богородица на цветята " на Жан Жьоне. Хубаво е, когато човек се занимава с писане, да се обогатява. Иначе изгубваш ускорението. Земното ускоряване. Някак си ти се губи и няма по какъв начин да нямаш ентусиазъм.
Какво е „ музата “?
Музата е една доста комплицирана цялост. Глупаво е да се каже, че музата може да е единствено една жена. Няма по какъв начин музата да е единствено една. Аз, в случай че съм бил с 20 дами, хайде в този момент да им благодаря, че написах за тях 20 книги. Говорим условно. Глупаво е. Не имам вяра в тази дума, „ муза “. Вдъхновението е нещо по-различно. Когато просто нямаш различен вероятен излаз, с изключение на да напишеш нещо, което в действителност те е стиснало за гърлото, ами не просто някакъв твой умишлен и натиснат опит да направиш нещо. Когато сядам да пиша, виждам да ми е оптимално свободно съзнанието, да не съм се обременил с никаква точна идея на 100%, тъй като това задушава самото изкуство.
Преподавам креативно писане с 4 приключени курса към този момент и точно това поучавам курсистите си – не сядай да пишеш за норматив, да напишете 5 страници, тъй като „ в случай че не ги напиша, не съм никакъв публицист “. Измишльотини. Човек би трябвало да е свободен. Писал съм и по един абзац, не ме интересува, значимото е да дебна и да преследвам моята лична съответна цел.
Когато пишеш, благополучен ли си?
Повече съм го чувал в противоположния вид – би трябвало ли да си трагичен, с цел да пишеш? Последно ме питаше една поетеса, доста приятна млада дама, на която коригирам сега бъдещата книга. Цветелина Димитрова се споделя. Хубава жена, извън и от вътрешната страна. И тя ме попита: „ Моите стихотворения не са ли прекомерно печални? “. Вземи за образец Яворов. Вазов също не е бил благополучен по ред аргументи. Има задоволително образци от класическата българска литература.
Писал съм и доста благополучен, писал съм и във фаза на обезсърчение. След като татко ми си отиде, нямах различен избор, с изключение на да напиша " Колене ". Там става въпрос за доста тежка драма, която взех решение да трансформира в универсум. Детето, изгубило родителя, няма значение син-баща, майка-дъщеря. Става мощно тогава, когато бъде вкарано в вярната капсула. Направих един разказ, който след изчитане стартира още веднъж. Преспокойно можеш да обърнеш още веднъж на първа и да зачетеш още веднъж и се върти като в затворен кръг. Един цялостен цикъл – нещо, което доста ми хареса, когато разбрах, че съм го направил по този начин.
Понякога писателят извърша някакво деяние, някакъв ход, чисто негов си и не го осъзнава на момента. Аз съм писал книгата без никакъв проект. Всичко ми беше в главата. Това, което ми се случваше в тия осем месеца след загубата на баща. Също и това, което може да се подчини на началната ми концепция. Накрая виждам какво е останало под чертата и го структурирам. Роман на същия принцип надали в миналото ще напиша. Тогава ме водеше тъгата, а тя е доста мощен мотор. За голямо страдание при щастието нещата стават по-бавно.
Да се върнем на „ Въпреки бурите “. Изцяло любовна тематика. Кое е най-старото стихотворение в него?
Много забавно... Най-важното за композицията, която съставлява тази книга – има два съществени интервала. Единият интервал е предишното, другият сегашното. Съответно, както обичам да се показвам, богинята от предишното, богинята от сегашното, вкарани в разговор. След като прочетоха стихосбирката, доста хора бяха уплашени и ме питаха дали още веднъж не съм самичък. Вътре има съществени стихотворения за раздалечаването и раздялата. Осъзнаването, че виждаш и против себе си дамата, с която си си мислел, че ще остарееш, и не усещаш нищо. Говоря за стихотворението „ Все едно в никакъв случай “. Нарочно не го чета, тъй като това също е тайнственост – по какъв начин един стихотворец може да опише стихотворението си.
Много особени положения, които съм сметнал, че много читатели биха могли да се припознаят в тях. Ако един стихотворец написа само за себе си, той извънредно бързо ще стане отегчителен. Това на една аудитория да ѝ е скучно, като да си хлебар на работа и да не си опекъл нито един самун. И надлежно народът остава гладен, тъй като не си си приключил работата.
След като прочетох „ Въпреки бурите “ и усетих едно усещане, като че ли любовта е показана като дявол. И корицата доста способства. Гониш ли демони?
Цялостната стилистика на тази книга образно е подчинена на стилистиката на художника Борис Валентинов, на който имам вяра безусловно. Бях първият човек, който съзря умеенето му. Веднъж му споделих „ Ти може да не знаеш каква заложба носиш, само че ще ти я покажа на тази галерия “. И когато цялата зала беше на крайници и пляскаше, той ме дръпна встрани и ми сподели: „ Брат, май си прав “. За мен това е всичко. Илюстрациите в тази книга са респект към приятеля, който в никакъв случай няма да изгубя същински. Има едни връзки сред небето и земята, които не могат да се скъсат. Вярвам, че животът и гибелта са нереални понятия, за които не може да се твърди кое кое е. Както животът може да е гибел, по този начин гибелта да е живот. Нямаме визия, не ни е обещано това познание. Тази симбиоза сред мен и Борис Валентинов, която я има още от 2016-та, тази връзка съществува и до през днешния ден.
Често изваждам негови картини и пиша стихотворения по тях. Абсолютно пасват. Тази заварка държах да я покажа. И както го виждаш като по-мрачно, можеш да си представиш, че всяка светлина е модифициран мрак. Това разграждане на тъмнината и превръщането ѝ в нещо лъчисто е една задача, с която съм се заел много от дълго време. Смятам, че „ Въпреки бурите “ не е отрицателна. Ако се чете вярно и се разбере крайното обръщение, то е точно положително. Нито същинското прощаване съществува, нито има завършек на живота.
Изкуството и поезията са единият от методите да създадем от тъмнината светлина. В момента у нас има един мини подем на поезията. Издават се повече стихосбирки, има доста млади създатели като теб. На какво го отдаваш това?
Няма неприятно, че ги има. Адмирирам някои от тях, само че не всички. Пазарът се е разширил, само че въпреки това се случват някои гадни недоразумения. Не мисля, че е заслужено да се вършат метри опашки за хора, които не са чували Биньо Иванов. И нямат обикновено разбиране и просвета на четене. Създава се илюзорното за мен усещане, че е доста елементарно да си стихотворец. И всеки стартира да цъка Enter, където му падне. Най-добрият метод да пишеш лирика е да почнеш да четеш. Аз чета извънредно доста и задгранични поети. У нас има и положителни образци като Константин Трендафилов, за мен доста добър публицист. В неговия разказ " Затворисърце " на моменти виждах в себе си в персонажа му. Книгата беше неоспорим триумф на млад създател, чийто разказ в продължение на месеци беше в топа.
Това е извоювано. Основното нещо е следното – в 21 век мъчно ще постигнеш триумф, в случай че не си се погрижил авансово за това да си създадеш аудитория. Константин потегли с блога си във Facebook, аз сътворих страницата „ Съвременна литература “. Направих я преди 3 години и се радва на 15 хиляди фенове. В началото държах да бъде анонимно, не желаех да се знае кой стои зад тази платформа. Чаках година и половин и го разгласих. Не ми е била задачата аз да заставам в центъра на това нещо, желаех просто да стане ясно в даден миг кой го измислил. За страдание обаче стартирам да си мисля, че е доста по-важно да си хубав на профилната фотография, в сравнение с какво пишеш.
Голямото събитие ще е на 3 май. Премиерата на „ Въпреки бурите “ ще е тогава. Къде?
На 3 май в клуба към Столичната библиотека. Най-важното, което желая да кажа е, че се постарах посредством всичките си благоприятни условия да направя довечера забавна и да бъде пърформанс. Няколко доста значими за мен пишещи хора ще кажат своите думи за книгата – една от тях е госпожа Валентина Радинска. Миналата година тя беше в журито на състезанието, в който ме наградиха за „ Церебрална лирика “ с премия „ Владимир Башев “. За мен е същинска чест, че тя ще ме показа пред публиката. Младите поети и писатели Николай Владимиров и Теа Денолюбова ще приказват за книгата. Най-важното – актьорското присъединяване на Александър Алексиев, Димитър Касабов, Пламен Димов и Луизабел Николова. За музиката ще се погрижим аз и Ташо от група Jeremy?. Аз ще пея, Ташо ще свири. Всички са поканени.
Снимки: Теодор Йорданов
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ