Росен Желязков: Ако има консенус за удължителен бюджет, това е

Росен Желязков: Ако има консенус за удължителен бюджет, това е вид
Ако консенусът е да работим с удължителен бюджет, това също е вид. Това сподели министър председателят Росен Желязков в предаването „ Неделя 150″ на Българското национално радио.
Бюджетът беше импортиран от държавното управление – комплициран план на бюджет,
признат на първо гласоподаване. Оттеглянето може да стане след първо гласоподаване единствено с решение на Народното събрание. Ако се стартира процедурата изначало, значи решение на Министерски съвет, ново правене, Национален съвет за тристранно
съдействие и при отдръпване на сегашния план ще загубим към два месеца единствено в процедури.
Това допуска да изготвим удължителен бюджет, който да се ползва за 2026 г – т. е. бюджетът за 2025 година към този момент трансформиран в евро. Това е систематичен риск и по тази причина нашето схващане е, че може да стане в случай че държавно управление,
синдикати и работодатели реализиран съглашения по общите параметри.
Сега гледаме кое е субстанцията, към която би трябвало да се обединим, добави той. В него обществените разноски са с 12% растеж и митингите против бюджета са първите в историята против бюджет,
в който има доста покачване на обществените разноски.
По думите му би трябвало да се промени това схващане в счетоводната страна на бюджета и в случай че се желае повишение на разноските и понижаване на приходите, би трябвало да се каже какво ще се прави с недостига. Протестите не са обществени митинги, не са като тези през 1996, през 2013 година и други
от новата ни българска история, когато упованията са били да има повече обществена отбрана.
Когато подготвяхме този план си давахме сметка, че би трябвало да има повече разноски към групите, които имат потребност от повече отбрана. В него има ограничения, които гневят огромна част от дейните обществени групи, сподели още той.
Протестите сплотиха много необединими групи, хора, протестиращи против еврото,
стачкуват за повече демократичност, стачкуват за повече консерватизъм, за систематични и антисистемни политики, има и поколенчески разминавания – митинг на младите, които са типичиният генерационен изблик против статуквото и консервативното, добави Желязков.
„ Много необятен е въпросът за „ Лукойл “. През 2025 година групата като най-много „ Лукойл Нефтохим “
поради ниските цени в действителност спря да създава в своя потенциал. Това сътвори огромен проблем тъй като при параметрите на работа трябваше да постъпят средства в бюджета, които не постъпиха, а 1 милиарда лева е много съществено лишаване от приходи “, сподели Желязков по отношение на тематиката с „ Лукойл “.
„ Санкциите са подбудени от разбирането, че войната в Украйна
от гледна точна на финансиране би трябвало да бъде прекратено от действието на предприятия отвън Русия. В България има 4 сдружения, които са дъщерни, които също са обект на тези наказания. Рафинерията щеше да прекрати работа и по тази причина законодателството имаше за цел да обезпечи санкционната политика,
с цел да може рафинерията да продължи работа и средствата да не отиват за Русия и предприятия там “, сподели още той.
„ Законът споделя, че особения шеф встъпва в ролята на разпоредник с капитала на сдруженията. Той може да трансферира дялове и акции, като сумата по
договорката би трябвало да бъде блокирана по условията на ОФАК “, изясни Желязков.
По въпроса за връзките ни с Република Северна Македония, Желязков изясни, че нямаме неуредени връзки с РМС, като напомни за подписания контракт за добросъседство с Македония.