Писателката Светла Ненова за Фрог: Животът е абстрактна, сюреалистична плетеница от преживявания и чувства
Романът " ZooM " ни показва многоцветно ветрило от гледни точки към света и индивида. Той е позициониран от писателката като написан от AI (изкуствен супер интелект) . Светла Ненова го е създавала като пътешестване през разнообразие от гледни точки и в търсене на неповторимата човешка еднаквост.
Светла Ненова споделя, че романът е бил подготвен още през 2012 година. По това време никой не е знаел и не е предполагал, че някой ден ще се появи приложение, което ще се споделя “Zoom ” и ще стане извънредно известно около пандемия от Ковид-19.
Вероятно романът не може да бъде тълкуван нито само като обществена ирония, нито като дистопия, нито като научна фантастика. Той е самобитно проучване на феномена „ Гледна Точка “, третирайки креативен, сериозно и в дълбочина тематики, които могат да се показват със следните „ основни думи “: „ Човек; AI; Мечти; Опит; Промяна; Щастие; Нещастие; Любов; Омраза; Изненада; Конфликти; Гледна точка; Игри; Свобода; Независимост; Култура; Ценности; Бъдеще “.
Книгата може да бъде избрана като: предизвикателна и даже авангардна, само че евентуално тя е в положение да предизвика мнението на всеки, тъй че то да не съответствува с ничие друго. Авторката е уверена хората най-трудно най-трудно трансформират гледната си точка (към света), тъй като „ тя не просто следи и разказва действителността, а и я основава. “
Разговаряме с създателя Светла Ненова за нейния разказ на романа “Zoom ”, на който му следва премиера в края на месец февруари.
“ZooM ” е Вашият дебютен разказ. Бихте ли повдигнала завесата към сюжета, с цел да ориентираме читателите?
С наслаждение ще открехна вратата към сюжета, само че предизвестявам, че каквото и да опиша за романа ще е правилно и погрешно по едно и също време, тъй като няма да наподобява напълно на срещата с него. Това е шантаво произведение на изкуството, което, съгласно мен, може да провокира от всеки четец напълно друга противоположна връзка. Казано в резюме: Доктор Зèнит е първият пробен първообраз на Изкуствен Супер Интелект (ИСИ) с прочувствена и екзистенциална просветеност. Той е един от най-търсените и уважавани литературни критици в Средния Свят. Обитавайки напълно технологизирания си апартамент, живее с обичаната си котка Оливия – негова съратница в живота. Спокойствието на притихналия апартамент внезапно се раздрусва от странния подарък, който Зèнит получава от Мултивселенската Федерация на литературните създатели – три книги, оповестени за писани от него в паралелни вселени, на чиито корици с огромни букви написа: „ Вселена 1 “, „ 2 “, „ 3 “, и една приказка. Подаръкът е придружен с още по-странна задача: да прочете личните творби и да развие тематиката: „ Колко действителна е действителността? “.
Объркан и сюрпризиран от неналичието на ясни указания, Зèнит стартира да разплита загадката благодарение на Оливия и двамата се втурват през лабиринтите на човешките връзки и мечти, поднесени от трите истории.
„ Вселена 1 “ е лека, увлекателна, дръзка и остроумна комедийно-сатирична драма , представяща нашето натоварено, високотехнологично и атеистично съвремие, което сблъсква героите с вездесъщите безконечни въпроси. Чрез оплетените си по едно и също време в действителния и във виртуалния свят ориси и взаимоотношения, дават личните житейски дефиниции на понятията благополучие, партньорство, обич, секс, триумфи, смисъл на живота, Бог и така нататък
„ Вселена 2 “ е сантиментална трагикомедия , която усилва зуума във вътрешността към дълбините на персоналното. „ Вселена 3 “ е поетична мелодрама , която челно сблъсква читателите с хаоса на интимността. Три истории, основани на действителни случаи разказват това, което е животът ни – нереална, сюреалистична плетеница от прекарвания и усеща , една екзистенциална пропаст, само че не пуста и мрачно-черна, а пъстро оцветена от стотици нюанси гледни точки към света.
Зèнит и Оливия търсят свързаността си с вселените от трите книги, с цел да разкрият загадката на подаръка, и до момента в който вършат това трансформират отношението си към хората, и в не дребна степен към самите себе си, изграждайки обширна картина за това какво съставляват Човеците, къде се разполагат по отношение на другите същества на Земята, и по отношение на Изкуствения Супер Интелект . Всяка последваща Вселена, с която се срещат, ги сблъсква с героите със същи имена, само че дали това са същите хора, живеещи в паралелни вселени, при разнообразни условия, правейки разнообразни житейски избори, и какво общо има Зèнит с тях, е мистерия, която се разплита чак до самия край.
Името на Вашия разказ е „ ZooM “, за създател е посочена Гледна Точка, за род - 5D разказ. Какво би могло да значи всичко това?
За мен работата като редактор на ZooM беше голямо предизвикателство – връхлетя ме като естествена буря. Срещата ми с Гледна Точка вероятно се е случила още в ранното ми детство, сега, в който в главата ми се е появила мисълта, че има и други гледни точки към света с изключение на моята. Тогава ме загриза въпросът: „ Всички ли други „ виждат “ нещата по същия метод, по който и аз ги „ виждам “? Нейно Величество Гледна Точка нахлу в живота ми, обсеби ме и ме трансформира в неин буен откривател, водена от мощен интерес към проучването на индивида. Нарочно избрах да показва героите си oт първо лице, с цел да дам опция на читателите да „ гледат през очите им “ и по този начин да опитват (чужд) мироглед, до момента в който учат повече и за самите себе си. Затова настоях създателят да бъде вписан с името Гледна Точка, а не със Светла Ненова,
тъй като тази книга не е автобиографична. Тя е креативна рефлексия на едно умишлено, съчувствено и аналитично проучване на феномена „ Гледна точка “.
Трейлър на романа " Zoom "
После дефинирах романа си като 5D, не тъй като не знам, че сме триизмерни същества, които оперират в четириизмерна Вселена, а с цел да припомня, че това надалеч не са всички измерения, които съществуват. Дори единствено всяка една противоположна връзка на четец към романа, му придава в допълнение пето измерение. Считам, че без противоположната връзка на читателите, обликът на Госпожа Перспектива в никакъв случай няма да е пълностоен, тъй като това би обогатило разнообразието от човешки гледни точки към света (ни).
Да разбираме ли, че романът съдържа тайнственост, фантастика, както и многоизмерна „ картина за света “. По какъв метод се съчетават в единно цяло тези съставни елементи и подходи?
“ZooM ” e психически разказ, в който от всяка страница, даже маниерно, лъха на предпочитание за разгадаване на съществени екзистенциални въпроси, на движещите ни сили, на страховете и желанията ни, на това „ Що е то в действителност Човек? “. Опитала съм да разиграя тази пиеса от „ въпроси и отговори “ по този начин, че читателите да я претърпяват като интерактивна и жива, с цел да вземат участие със свои реакции. Кръстих романа на зуума на варио-обектива, който се движи по този начин, че може да усили картината до неузнаваема в своите детайлности или да я отдалечи дотолкоз, че тя да се трансформира в това „ невидимо от гората дърво “. Забавно е, че романът беше подготвен още 2012 година, а по него време никой не знаеше и нямаше по какъв начин да допусна, че някой ден ще се появи интернет платформа, която ще се споделя “zoom ” и ще стане извънредно известна около пандемията от Ковид-19.
Романът " ZooM " е многоцветно ветрило от гледни точки към света и Човека, показани в първо лице само число. Той е позициониран от мен като написан от AI (изкуствен супер интелект). Създавала съм го като пътешестване през разнообразие от гледни точки в търсене на неповторимата човешка еднаквост.
Независимо от странната и объркващата на моменти форма, в която напълно умишлено съм „ изплела “ разказа, доста съм се забавлявах до момента в който го пиша. Надявам се да се усеща в самоиронията, в възприятието ми за комизъм, което намига отвред и се закача с героите, с читателите, с мен самата. Обичам да се „ самогъделичкам “ до момента в който пиша и не рядко се дръзвам гръмко, дори с часове на личните „ глупотевини “. Въпреки че, на пръв взор романа наподобява елементарно четим, на някои даже им се коства прост, за други е много объркващ, а трети го дефинираха като „ комплициран “. Вероятно не може да бъде тълкуван нито само като обществена ирония, нито като дистопия, нито като научна фантастика. Никой от тези критически подходи не работи в интерес на пълноценния опит за осмислянето му в цялост – всички те са единствено частично правилни.
Романът е самобитно проучване на феномена „ Гледна Точка “, третирайки креативен, сериозно и в дълбочина тематики, които могат да се показват посредством следните „ основни думи “: „ Човек; AI; Мечти; Опит; Промяна; Щастие; Нещастие; Любов; Омраза; Изненада; Конфликти; Гледна точка; Игри; Свобода; Независимост; Култура; Ценности; Бъдеще “.
Мога да дефинира книгата си като увлекателна, предизвикателна и даже авангардна, само че имам вяра, че тя е в положение да предизвика мнението на всеки, тъй че то да не съответствува с ничие друго. Убедена съм, че едно от нещата, които хората най-трудно трансформират, е гледната си точка (към света), тъй като тя не просто следи и разказва действителността, а и я основава.
Понякога е нужно да направиш крачка настрана или обратно, с цел да видиш това, което търсиш – да смениш вероятността, с цел да видиш „ картината “.
Разкажете ни за облика на котката Оливия, която дружно с Д-р Зèнит - прототип на изкуствения супер разсъдък, влиза в ролята на детектив. През какви компликации минават, с цел да разкрият една тайнственост?
Образът на Оливия е една от загадките, която се разкрива чак в самия завършек на романа. За да не скапвам изненадата ще отговоря с откъс от книгата:
Гледната точка на Д-р Зèнит: Живея с Оливия. Обожавам я. Тя е проницателна, с освежаващо възприятие за комизъм, способна e на емпатия, а способността да съпреживяваш Другия, е рядко срещана заложба даже измежду индивидите. Оливия е незабравим представител на локална форма живот, развила високо умна система от знаци за шифроване и декодиране на информация. Тя е котка, която си служи с няколко говорими, два невербални и три писмени езика. Да, тя не е просто пухкава снежнобяла разкошница с гальовен и бляскав взор, а спътницата ми в живота, която извършва пълноценно домашните си отговорности – припича се на слънце, мърка и беседва с мен, с цел да не се усещам уединен и вманиачен. В мегаполис като Средния свят никой не гледа с положително око на някого, който самичък си приказва. Затова домашните любимци обществено се толерират – пиенето на напитки, разискването на книги и филми с котка, е уважавано и всекидневно решение за мнозина. Само да произнеса името ѝ и тя се появява. Усмихва ми се, търка се в краката ми. Мърка:
– Мърррр, белким хората се разсънват дотолкоз, доколкото да схванат, че сънуват? Мяуууу.
Котките са върха на еволюцията, еволюирали са до неподозирани върхове в акомодацията си към света, подчиняват всичко и всички на волята си, обезпечават си сами най-малко девет първокласни живота. Щастлив съм, че Оливия ме е избрала за домакински любим! Котките са богове!
Разкажете ни за пътя, който изминахте за написването на творбата?
Това е книга писана с доста, доста труд и години наред. Още от самото си забременяване “ZooM ” си има личен темперамент и ме води за носа – прави, каквото той си пожелае: самичък си сортира значимите за живота му индивиди. Само аз можех да съм най-подходящия непоколебим и обективен редактор, който освен си „ избоде очите и съвсем се побърка “, тъй като, видиш ли - Той – създателят Гледна Точка, имал какво да каже на света, само че и му описа играта на въпросния създателя и в дословен, и в метафоричен смисъл. Друг нямаше да го направи с подобен размах, в случай че изобщо можеше да се откри различен да свърши тази работа. На всичкото от горната страна, този разказ ме накара да се усещам като двуутробно кенгуру. Не единствено поради името „ кенгуру “, което съгласно всякакви легенди и митове значи на езика на локалните туземци " не знам " или " не те разбирам ", когато ги питали какво е това животно, сочейки кенгуруто.
Не! Повече поради това, че “ZooM ” се роди относително елементарно, най-малко по този начин ми се стори на фона на всичкото друго, което след това претърпях с него. Малко след като се роди, бавничко и трудно „ пропълзя по косматата пътечка на коремната ми креативна торба, която грижовно бях изблизала за задачата, мушна се в нея, засмука си зърното и не се пусна “. Дори откакто, най-малко съгласно мен, си беше станал „ мъж за женене “, па хеле за отблъскване, отново не ме пусна. Отказа да си хване пътя и живота в ръце, до момента в който не си откри, съгласно него, най-подходящото време и издател да излезе на бял свят и да проходи. Бях му всеотдайна, доста търпелива, виновна и грижовна „ вечно бременна с него “ майка, години наред. Това много ми дотежа и ме измори.
Но… тогава по неведоми пътища се появи Таня Николова (Фондация „ Емили “), която не познавах. Пратих ѝ книгата с молба да я прочете и… три месеца по-късно, о, знамение! Таня Николова хареса “ZooM ”, повярва му, застана зад него като издател и го предложи в конкурса „ Помощ за книгата “, с помощта на което се стигна до там той да завоюва и да се осъществя с финансовата поддръжка на Министерство на културата. Таня е трогателен войник в бойното поле на литературата! И по този начин, след тази ненормално тежка и дълга „ бременност “ със „ ZooM ”, съм щастлива, че към този момент в края на февруари му следва премиера. Надявам се да среща с от ден на ден читатели, да си хване живота в личните ръце.
Какво за Вас е значимо читателите да усетят, да уловят, да запомнят за себе си от Вашата книга?
Бих била очарована от качествена литературна рецензия, не просто предопределена да гъделичка егото на създателя или да го разрушава на пух и прахуляк, а да показва още една позиция към „ ZooM “. Романът ми не е плод на „ занятие самотно “, а волево, умишлено и интерактивно основаване на мост, който може да е мотив за продан на разнообразие от гледни точки в търсене на неповторимата човешка еднаквост. Разбира се, че ще се веселя да има повече читатели и повече откровени мнения, без значение дали отрицателни или положителни – кой би желал давност и безмълвие за креативните си деца?
Знам, че за читателите е значимо една книга да бъде увлекателна, да ги кара да я четат на един мирис, а след време още веднъж да я препрочетат, и се надявам „ ZooM ” да срещне не малко от тези читатели, само че също знам, че ще има и други, за които няма той да е „ тяхната книга “, и това също ме радва, тъй като няма по-съмнително нещо от това, което се харесва на всички.
Снимките към изявлението са от блога на създателя.
Интервю за Ирина Тодорова
Светла Ненова споделя, че романът е бил подготвен още през 2012 година. По това време никой не е знаел и не е предполагал, че някой ден ще се появи приложение, което ще се споделя “Zoom ” и ще стане извънредно известно около пандемия от Ковид-19.
Вероятно романът не може да бъде тълкуван нито само като обществена ирония, нито като дистопия, нито като научна фантастика. Той е самобитно проучване на феномена „ Гледна Точка “, третирайки креативен, сериозно и в дълбочина тематики, които могат да се показват със следните „ основни думи “: „ Човек; AI; Мечти; Опит; Промяна; Щастие; Нещастие; Любов; Омраза; Изненада; Конфликти; Гледна точка; Игри; Свобода; Независимост; Култура; Ценности; Бъдеще “.
Книгата може да бъде избрана като: предизвикателна и даже авангардна, само че евентуално тя е в положение да предизвика мнението на всеки, тъй че то да не съответствува с ничие друго. Авторката е уверена хората най-трудно най-трудно трансформират гледната си точка (към света), тъй като „ тя не просто следи и разказва действителността, а и я основава. “
Разговаряме с създателя Светла Ненова за нейния разказ на романа “Zoom ”, на който му следва премиера в края на месец февруари.
“ZooM ” е Вашият дебютен разказ. Бихте ли повдигнала завесата към сюжета, с цел да ориентираме читателите?
С наслаждение ще открехна вратата към сюжета, само че предизвестявам, че каквото и да опиша за романа ще е правилно и погрешно по едно и също време, тъй като няма да наподобява напълно на срещата с него. Това е шантаво произведение на изкуството, което, съгласно мен, може да провокира от всеки четец напълно друга противоположна връзка. Казано в резюме: Доктор Зèнит е първият пробен първообраз на Изкуствен Супер Интелект (ИСИ) с прочувствена и екзистенциална просветеност. Той е един от най-търсените и уважавани литературни критици в Средния Свят. Обитавайки напълно технологизирания си апартамент, живее с обичаната си котка Оливия – негова съратница в живота. Спокойствието на притихналия апартамент внезапно се раздрусва от странния подарък, който Зèнит получава от Мултивселенската Федерация на литературните създатели – три книги, оповестени за писани от него в паралелни вселени, на чиито корици с огромни букви написа: „ Вселена 1 “, „ 2 “, „ 3 “, и една приказка. Подаръкът е придружен с още по-странна задача: да прочете личните творби и да развие тематиката: „ Колко действителна е действителността? “.
Объркан и сюрпризиран от неналичието на ясни указания, Зèнит стартира да разплита загадката благодарение на Оливия и двамата се втурват през лабиринтите на човешките връзки и мечти, поднесени от трите истории.
„ Вселена 1 “ е лека, увлекателна, дръзка и остроумна комедийно-сатирична драма , представяща нашето натоварено, високотехнологично и атеистично съвремие, което сблъсква героите с вездесъщите безконечни въпроси. Чрез оплетените си по едно и също време в действителния и във виртуалния свят ориси и взаимоотношения, дават личните житейски дефиниции на понятията благополучие, партньорство, обич, секс, триумфи, смисъл на живота, Бог и така нататък
„ Вселена 2 “ е сантиментална трагикомедия , която усилва зуума във вътрешността към дълбините на персоналното. „ Вселена 3 “ е поетична мелодрама , която челно сблъсква читателите с хаоса на интимността. Три истории, основани на действителни случаи разказват това, което е животът ни – нереална, сюреалистична плетеница от прекарвания и усеща , една екзистенциална пропаст, само че не пуста и мрачно-черна, а пъстро оцветена от стотици нюанси гледни точки към света.
Зèнит и Оливия търсят свързаността си с вселените от трите книги, с цел да разкрият загадката на подаръка, и до момента в който вършат това трансформират отношението си към хората, и в не дребна степен към самите себе си, изграждайки обширна картина за това какво съставляват Човеците, къде се разполагат по отношение на другите същества на Земята, и по отношение на Изкуствения Супер Интелект . Всяка последваща Вселена, с която се срещат, ги сблъсква с героите със същи имена, само че дали това са същите хора, живеещи в паралелни вселени, при разнообразни условия, правейки разнообразни житейски избори, и какво общо има Зèнит с тях, е мистерия, която се разплита чак до самия край.
Името на Вашия разказ е „ ZooM “, за създател е посочена Гледна Точка, за род - 5D разказ. Какво би могло да значи всичко това?
За мен работата като редактор на ZooM беше голямо предизвикателство – връхлетя ме като естествена буря. Срещата ми с Гледна Точка вероятно се е случила още в ранното ми детство, сега, в който в главата ми се е появила мисълта, че има и други гледни точки към света с изключение на моята. Тогава ме загриза въпросът: „ Всички ли други „ виждат “ нещата по същия метод, по който и аз ги „ виждам “? Нейно Величество Гледна Точка нахлу в живота ми, обсеби ме и ме трансформира в неин буен откривател, водена от мощен интерес към проучването на индивида. Нарочно избрах да показва героите си oт първо лице, с цел да дам опция на читателите да „ гледат през очите им “ и по този начин да опитват (чужд) мироглед, до момента в който учат повече и за самите себе си. Затова настоях създателят да бъде вписан с името Гледна Точка, а не със Светла Ненова,
тъй като тази книга не е автобиографична. Тя е креативна рефлексия на едно умишлено, съчувствено и аналитично проучване на феномена „ Гледна точка “.
Трейлър на романа " Zoom "
После дефинирах романа си като 5D, не тъй като не знам, че сме триизмерни същества, които оперират в четириизмерна Вселена, а с цел да припомня, че това надалеч не са всички измерения, които съществуват. Дори единствено всяка една противоположна връзка на четец към романа, му придава в допълнение пето измерение. Считам, че без противоположната връзка на читателите, обликът на Госпожа Перспектива в никакъв случай няма да е пълностоен, тъй като това би обогатило разнообразието от човешки гледни точки към света (ни).
Да разбираме ли, че романът съдържа тайнственост, фантастика, както и многоизмерна „ картина за света “. По какъв метод се съчетават в единно цяло тези съставни елементи и подходи?
“ZooM ” e психически разказ, в който от всяка страница, даже маниерно, лъха на предпочитание за разгадаване на съществени екзистенциални въпроси, на движещите ни сили, на страховете и желанията ни, на това „ Що е то в действителност Човек? “. Опитала съм да разиграя тази пиеса от „ въпроси и отговори “ по този начин, че читателите да я претърпяват като интерактивна и жива, с цел да вземат участие със свои реакции. Кръстих романа на зуума на варио-обектива, който се движи по този начин, че може да усили картината до неузнаваема в своите детайлности или да я отдалечи дотолкоз, че тя да се трансформира в това „ невидимо от гората дърво “. Забавно е, че романът беше подготвен още 2012 година, а по него време никой не знаеше и нямаше по какъв начин да допусна, че някой ден ще се появи интернет платформа, която ще се споделя “zoom ” и ще стане извънредно известна около пандемията от Ковид-19.
Романът " ZooM " е многоцветно ветрило от гледни точки към света и Човека, показани в първо лице само число. Той е позициониран от мен като написан от AI (изкуствен супер интелект). Създавала съм го като пътешестване през разнообразие от гледни точки в търсене на неповторимата човешка еднаквост.
Независимо от странната и объркващата на моменти форма, в която напълно умишлено съм „ изплела “ разказа, доста съм се забавлявах до момента в който го пиша. Надявам се да се усеща в самоиронията, в възприятието ми за комизъм, което намига отвред и се закача с героите, с читателите, с мен самата. Обичам да се „ самогъделичкам “ до момента в който пиша и не рядко се дръзвам гръмко, дори с часове на личните „ глупотевини “. Въпреки че, на пръв взор романа наподобява елементарно четим, на някои даже им се коства прост, за други е много объркващ, а трети го дефинираха като „ комплициран “. Вероятно не може да бъде тълкуван нито само като обществена ирония, нито като дистопия, нито като научна фантастика. Никой от тези критически подходи не работи в интерес на пълноценния опит за осмислянето му в цялост – всички те са единствено частично правилни.
Романът е самобитно проучване на феномена „ Гледна Точка “, третирайки креативен, сериозно и в дълбочина тематики, които могат да се показват посредством следните „ основни думи “: „ Човек; AI; Мечти; Опит; Промяна; Щастие; Нещастие; Любов; Омраза; Изненада; Конфликти; Гледна точка; Игри; Свобода; Независимост; Култура; Ценности; Бъдеще “.
Мога да дефинира книгата си като увлекателна, предизвикателна и даже авангардна, само че имам вяра, че тя е в положение да предизвика мнението на всеки, тъй че то да не съответствува с ничие друго. Убедена съм, че едно от нещата, които хората най-трудно трансформират, е гледната си точка (към света), тъй като тя не просто следи и разказва действителността, а и я основава.
Понякога е нужно да направиш крачка настрана или обратно, с цел да видиш това, което търсиш – да смениш вероятността, с цел да видиш „ картината “.
Разкажете ни за облика на котката Оливия, която дружно с Д-р Зèнит - прототип на изкуствения супер разсъдък, влиза в ролята на детектив. През какви компликации минават, с цел да разкрият една тайнственост?
Образът на Оливия е една от загадките, която се разкрива чак в самия завършек на романа. За да не скапвам изненадата ще отговоря с откъс от книгата:
Гледната точка на Д-р Зèнит: Живея с Оливия. Обожавам я. Тя е проницателна, с освежаващо възприятие за комизъм, способна e на емпатия, а способността да съпреживяваш Другия, е рядко срещана заложба даже измежду индивидите. Оливия е незабравим представител на локална форма живот, развила високо умна система от знаци за шифроване и декодиране на информация. Тя е котка, която си служи с няколко говорими, два невербални и три писмени езика. Да, тя не е просто пухкава снежнобяла разкошница с гальовен и бляскав взор, а спътницата ми в живота, която извършва пълноценно домашните си отговорности – припича се на слънце, мърка и беседва с мен, с цел да не се усещам уединен и вманиачен. В мегаполис като Средния свят никой не гледа с положително око на някого, който самичък си приказва. Затова домашните любимци обществено се толерират – пиенето на напитки, разискването на книги и филми с котка, е уважавано и всекидневно решение за мнозина. Само да произнеса името ѝ и тя се появява. Усмихва ми се, търка се в краката ми. Мърка:
– Мърррр, белким хората се разсънват дотолкоз, доколкото да схванат, че сънуват? Мяуууу.
Котките са върха на еволюцията, еволюирали са до неподозирани върхове в акомодацията си към света, подчиняват всичко и всички на волята си, обезпечават си сами най-малко девет първокласни живота. Щастлив съм, че Оливия ме е избрала за домакински любим! Котките са богове!
Разкажете ни за пътя, който изминахте за написването на творбата?
Това е книга писана с доста, доста труд и години наред. Още от самото си забременяване “ZooM ” си има личен темперамент и ме води за носа – прави, каквото той си пожелае: самичък си сортира значимите за живота му индивиди. Само аз можех да съм най-подходящия непоколебим и обективен редактор, който освен си „ избоде очите и съвсем се побърка “, тъй като, видиш ли - Той – създателят Гледна Точка, имал какво да каже на света, само че и му описа играта на въпросния създателя и в дословен, и в метафоричен смисъл. Друг нямаше да го направи с подобен размах, в случай че изобщо можеше да се откри различен да свърши тази работа. На всичкото от горната страна, този разказ ме накара да се усещам като двуутробно кенгуру. Не единствено поради името „ кенгуру “, което съгласно всякакви легенди и митове значи на езика на локалните туземци " не знам " или " не те разбирам ", когато ги питали какво е това животно, сочейки кенгуруто.
Не! Повече поради това, че “ZooM ” се роди относително елементарно, най-малко по този начин ми се стори на фона на всичкото друго, което след това претърпях с него. Малко след като се роди, бавничко и трудно „ пропълзя по косматата пътечка на коремната ми креативна торба, която грижовно бях изблизала за задачата, мушна се в нея, засмука си зърното и не се пусна “. Дори откакто, най-малко съгласно мен, си беше станал „ мъж за женене “, па хеле за отблъскване, отново не ме пусна. Отказа да си хване пътя и живота в ръце, до момента в който не си откри, съгласно него, най-подходящото време и издател да излезе на бял свят и да проходи. Бях му всеотдайна, доста търпелива, виновна и грижовна „ вечно бременна с него “ майка, години наред. Това много ми дотежа и ме измори.
Но… тогава по неведоми пътища се появи Таня Николова (Фондация „ Емили “), която не познавах. Пратих ѝ книгата с молба да я прочете и… три месеца по-късно, о, знамение! Таня Николова хареса “ZooM ”, повярва му, застана зад него като издател и го предложи в конкурса „ Помощ за книгата “, с помощта на което се стигна до там той да завоюва и да се осъществя с финансовата поддръжка на Министерство на културата. Таня е трогателен войник в бойното поле на литературата! И по този начин, след тази ненормално тежка и дълга „ бременност “ със „ ZooM ”, съм щастлива, че към този момент в края на февруари му следва премиера. Надявам се да среща с от ден на ден читатели, да си хване живота в личните ръце.
Какво за Вас е значимо читателите да усетят, да уловят, да запомнят за себе си от Вашата книга?
Бих била очарована от качествена литературна рецензия, не просто предопределена да гъделичка егото на създателя или да го разрушава на пух и прахуляк, а да показва още една позиция към „ ZooM “. Романът ми не е плод на „ занятие самотно “, а волево, умишлено и интерактивно основаване на мост, който може да е мотив за продан на разнообразие от гледни точки в търсене на неповторимата човешка еднаквост. Разбира се, че ще се веселя да има повече читатели и повече откровени мнения, без значение дали отрицателни или положителни – кой би желал давност и безмълвие за креативните си деца?
Знам, че за читателите е значимо една книга да бъде увлекателна, да ги кара да я четат на един мирис, а след време още веднъж да я препрочетат, и се надявам „ ZooM ” да срещне не малко от тези читатели, само че също знам, че ще има и други, за които няма той да е „ тяхната книга “, и това също ме радва, тъй като няма по-съмнително нещо от това, което се харесва на всички.
Снимките към изявлението са от блога на създателя.
Интервю за Ирина Тодорова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ