"Последният ден на един осъден на смърт" на Виктор Юго излезе в нов превод
Романът " Последният ден на един наказан на гибел " на френския класик Виктор Юго, излиза в нов превод на български език, заяви издателство " Нике ". Той е дело на Красимир Кавалджиев и под редакцията на Дора Минева.
" Издавана единствено един път на български при започване на ХХ век, книгата на Виктор Юго е била възприета като потрес, когато се появява през 1829 година. Тя е самобитен манифест на създателя срещу жестокостта на смъртното наказване ", прецизират от " Нике ".
В новото издание е включен и описа " Kлод Гьо ", като до момента не е оповестен на български.
" Последният ден на един наказан на гибел " е политическият апел на Виктор Юго за унищожаване на смъртното наказване във Франция. Писателят няколко пъти е бил очевидец на зрелищните изтезания и се възмущава, че обществото приема невъзмутимо това безчовечие. Романът в действителност е дневник на наказан човек, който споделя за последните си часове - от присъдата на съда досега на изтезанието. Книгата незабавно провокира остри диспути, поради което Юго е заставен да актуализира в следствие предговорите си.
И в случай че " Последният ден на един наказан на гибел " е нереалност, разказът " Kлод Гьо ", включен в новото издание, е по автентичен случай. През 1831 година Клод е наказан за кражба на осем години зад решетките. В пандиза обаче той убива един от надзирателите с секира. От новината и процеса против наказания Юго основава своя роман, с който отстоява позицията срещу смъртното наказване.
Виктор Юго: От правото на всички слаби се съставлява дългът на всички мощни
Виктор Юго - стихотворец, публицист, драматург, романист, художник и държавник, е роден на 26 февруари 1802 година Заема видно място в историята на френската литература през ХІХ век. Едни от най-известните му произведения са " Парижката Света Богородица " и " Клетниците ". Известен е и с политическите си речи в Учредителното заседание и Законодателното заседание по въпросите за смъртното наказване. Помогнал е на доста генерации да осмислят нуждата от ангажираността на писателя в политическия и обществения живот. Заради своите многочислени изявления е наказан на заточение в продължение на двадесет години по време на Втората империя. Тленните му остатъци се намират в Пантеона в Париж от 1885 година
Из " Последният ден на един наказан на гибел " от Виктор Юго
Последният ден на един наказан на смъртС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Осъден на гибел!
Вече пет седмици пребивавам с тази мисъл, непрекъснато уединено с нея, непрекъснато смразяван от нейното наличие, непрекъснато извит под тежестта ѝ!
Някога - тъй като ми се коства, че са минали не седмици, а години - бях човек като всички останали. Всеки ден, всеки час, всяка минута бяха заети с някаква мисъл. Младото ми, богато въображение бе преизпълнено с мечти. Забавляваше се, като ми ги разгръщаше една след друга, без ред и до безкрайност, бродирайки неизчерпаеми арабески върху грубия и тъничък плат на живота. Имаше девойки, превъзходни епископски ризи, извоювани борби, театри, цялостни с звук и светлина, след това отново девойки и мрачни разходки нощем под необятно разперените ръце на кестените. Във въображението ми постоянно бе празник. Можех да си мисля за каквото си желая, бях свободен.
Сега съм заложник. Тялото ми е оковано в тюрма, мозъкът ми е заложник на една концепция. Ужасна, кървава, неумолима концепция! Имам единствено една мисъл, едно разбиране, една убеденост: наказан съм на гибел!
Каквото и да върша, тази адска мисъл постоянно е там като оловен фантом до мен, сама и ревностна, прогонва всяко разпръскване, гледа мене, клетника, в лицето и ме раздрусва с двете си ледени ръце, когато желая да обърна глава или да затворя очи. Плъзга се във всички форми, посредством които мозъкът ми би желал да избяга от нея, смесва се като ужасяващ припев с всички отправени към мен думи, залепва дружно с мен за уродливите решетки на моята тъмница; преследва ме безсънен, дебне тревожния ми сън и се появява още веднъж в сънищата ми под формата на нож.
Току-що се стреснах насън, преследван от нея, и си споделих: Ах! Това е единствено сън! Добре! Още преди натежалите ми очи да са имали време да се отворят задоволително, с цел да видят тази съдбовна мисъл, записана в ужасната заобикаляща ме действителност, върху мокрия сълзящ камък на моята килия, в бледите лъчи на нощната ми лампа, в грубия вътък на моите облекла, върху мрачното лице на караулния боец, чийто патрондаш свети през решетката на тъмницата, коства ми се, че един глас към този момент е прошепнал в ухото ми: Осъден на гибел!
Беше прелестно августовско утро.
Бяха минали три дни, откогато стартира делото ми, три дни, откогато моето име и моето закононарушение събираха всяка заран голям брой фенове, които връхлитаха върху пейките в правосъдната зала като гарвани над мъртвец, три дни, откогато цялото това нереално представление от съдии, очевидци, юристи, кралски прокурори се изреждаше пред мен, от време на време гротескно, от време на време кръвожадно, постоянно тъмно и съдбовно.
От безпокойствие и смут първите две нощи не можах да мигна; на третата задремал от досада и отмалялост. В среднощ оставих правосъдните заседатели да се съвещават. Бях върнат назад върху сламата в моята тюрма и незабавно съм потопен в бездънен сън, в сън на забравата. Това бяха първите часове на отмора от доста дни.
Все още бях в обятията на този бездънен сън, когато пристигнаха да ме разсънят.
Този път не бяха задоволителни тежките стъпки и стоманените обувки на тъмничаря, подрънкването на връзката му ключове, дрезгавото скърцане на ключалките - с цел да бъда изтръгнат от летаргията си, трябваше грубият му глас да прокънти в ухото ми, а грубата му ръка - да се стовари върху рамото ми: Хайде ставайте! - Отворих очи, изправих се уплашено и седнах. В този миг през тесния и висок прозорец на килията видях на тавана на прилежащия кулоар - единственото небе, което ми бе обещано да зърна, - това жълто отражение, в което привикналите с мрака на пандиза очи умеят по този начин добре да разпознават слънцето. Обичам слънцето.
- Денят е прекрасен - споделих на тъмничаря.
Той постоя за момент, без да ми отговори, като че ли не знаеше дали си коства да ме удостои с някоя дума, след което с известно изпитание промърмори внезапно:
- Може и да е.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Издавана единствено един път на български при започване на ХХ век, книгата на Виктор Юго е била възприета като потрес, когато се появява през 1829 година. Тя е самобитен манифест на създателя срещу жестокостта на смъртното наказване ", прецизират от " Нике ".
В новото издание е включен и описа " Kлод Гьо ", като до момента не е оповестен на български.
" Последният ден на един наказан на гибел " е политическият апел на Виктор Юго за унищожаване на смъртното наказване във Франция. Писателят няколко пъти е бил очевидец на зрелищните изтезания и се възмущава, че обществото приема невъзмутимо това безчовечие. Романът в действителност е дневник на наказан човек, който споделя за последните си часове - от присъдата на съда досега на изтезанието. Книгата незабавно провокира остри диспути, поради което Юго е заставен да актуализира в следствие предговорите си.
И в случай че " Последният ден на един наказан на гибел " е нереалност, разказът " Kлод Гьо ", включен в новото издание, е по автентичен случай. През 1831 година Клод е наказан за кражба на осем години зад решетките. В пандиза обаче той убива един от надзирателите с секира. От новината и процеса против наказания Юго основава своя роман, с който отстоява позицията срещу смъртното наказване.
Виктор Юго: От правото на всички слаби се съставлява дългът на всички мощни Виктор Юго - стихотворец, публицист, драматург, романист, художник и държавник, е роден на 26 февруари 1802 година Заема видно място в историята на френската литература през ХІХ век. Едни от най-известните му произведения са " Парижката Света Богородица " и " Клетниците ". Известен е и с политическите си речи в Учредителното заседание и Законодателното заседание по въпросите за смъртното наказване. Помогнал е на доста генерации да осмислят нуждата от ангажираността на писателя в политическия и обществения живот. Заради своите многочислени изявления е наказан на заточение в продължение на двадесет години по време на Втората империя. Тленните му остатъци се намират в Пантеона в Париж от 1885 година
Из " Последният ден на един наказан на гибел " от Виктор Юго
Осъден на гибел!
Вече пет седмици пребивавам с тази мисъл, непрекъснато уединено с нея, непрекъснато смразяван от нейното наличие, непрекъснато извит под тежестта ѝ!
Някога - тъй като ми се коства, че са минали не седмици, а години - бях човек като всички останали. Всеки ден, всеки час, всяка минута бяха заети с някаква мисъл. Младото ми, богато въображение бе преизпълнено с мечти. Забавляваше се, като ми ги разгръщаше една след друга, без ред и до безкрайност, бродирайки неизчерпаеми арабески върху грубия и тъничък плат на живота. Имаше девойки, превъзходни епископски ризи, извоювани борби, театри, цялостни с звук и светлина, след това отново девойки и мрачни разходки нощем под необятно разперените ръце на кестените. Във въображението ми постоянно бе празник. Можех да си мисля за каквото си желая, бях свободен.
Сега съм заложник. Тялото ми е оковано в тюрма, мозъкът ми е заложник на една концепция. Ужасна, кървава, неумолима концепция! Имам единствено една мисъл, едно разбиране, една убеденост: наказан съм на гибел!
Каквото и да върша, тази адска мисъл постоянно е там като оловен фантом до мен, сама и ревностна, прогонва всяко разпръскване, гледа мене, клетника, в лицето и ме раздрусва с двете си ледени ръце, когато желая да обърна глава или да затворя очи. Плъзга се във всички форми, посредством които мозъкът ми би желал да избяга от нея, смесва се като ужасяващ припев с всички отправени към мен думи, залепва дружно с мен за уродливите решетки на моята тъмница; преследва ме безсънен, дебне тревожния ми сън и се появява още веднъж в сънищата ми под формата на нож.
Току-що се стреснах насън, преследван от нея, и си споделих: Ах! Това е единствено сън! Добре! Още преди натежалите ми очи да са имали време да се отворят задоволително, с цел да видят тази съдбовна мисъл, записана в ужасната заобикаляща ме действителност, върху мокрия сълзящ камък на моята килия, в бледите лъчи на нощната ми лампа, в грубия вътък на моите облекла, върху мрачното лице на караулния боец, чийто патрондаш свети през решетката на тъмницата, коства ми се, че един глас към този момент е прошепнал в ухото ми: Осъден на гибел!
Беше прелестно августовско утро.
Бяха минали три дни, откогато стартира делото ми, три дни, откогато моето име и моето закононарушение събираха всяка заран голям брой фенове, които връхлитаха върху пейките в правосъдната зала като гарвани над мъртвец, три дни, откогато цялото това нереално представление от съдии, очевидци, юристи, кралски прокурори се изреждаше пред мен, от време на време гротескно, от време на време кръвожадно, постоянно тъмно и съдбовно.
От безпокойствие и смут първите две нощи не можах да мигна; на третата задремал от досада и отмалялост. В среднощ оставих правосъдните заседатели да се съвещават. Бях върнат назад върху сламата в моята тюрма и незабавно съм потопен в бездънен сън, в сън на забравата. Това бяха първите часове на отмора от доста дни.
Все още бях в обятията на този бездънен сън, когато пристигнаха да ме разсънят.
Този път не бяха задоволителни тежките стъпки и стоманените обувки на тъмничаря, подрънкването на връзката му ключове, дрезгавото скърцане на ключалките - с цел да бъда изтръгнат от летаргията си, трябваше грубият му глас да прокънти в ухото ми, а грубата му ръка - да се стовари върху рамото ми: Хайде ставайте! - Отворих очи, изправих се уплашено и седнах. В този миг през тесния и висок прозорец на килията видях на тавана на прилежащия кулоар - единственото небе, което ми бе обещано да зърна, - това жълто отражение, в което привикналите с мрака на пандиза очи умеят по този начин добре да разпознават слънцето. Обичам слънцето.
- Денят е прекрасен - споделих на тъмничаря.
Той постоя за момент, без да ми отговори, като че ли не знаеше дали си коства да ме удостои с някоя дума, след което с известно изпитание промърмори внезапно:
- Може и да е.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ