.webp?19:20:37)
Пореден успех: Още един български роман е номиниран за Букъ...
Романът на Рене Карабаш „ Остайница “ влезе в дългия лист с номинациите за интернационалната премия „ Букър “, оповестява уеб сайтът на влиятелния книжовен приз.
Това е вторият български разказ, попаднал в листата с номинираните, след „ Времеубежище “ на Георги Господинов в превод на Анджела Родел, който завоюва премията през 2023 година.
Рене Карабаш е креативният псведоним на българската писателка Ирена Иванова. Романът ѝ „ Остайница “ (She Who Remains) е преведен на британски език от Изидора Анжел.
Журито на тазгодишния „ Международен Букър “ е в състав: Мери Биърд (председател), Реймънд Антробъс, Джарвис Кокър, Ребека Лиу, Патриша Локууд. В номинациите, наред със She Who Remains, са общо 13 книги:
The International Booker Prize 2026 longlist
The Nights Are Quiet in Tehran by Shida Bazyar, translated from German by Ruth Martin
We Are Green and Trembling by Gabriela Cabezón Cámara, translated from Spanish by Robin Myers The Remembered Soldier by Anjet Daanje, translated from Dutch by David McKay The Deserters by Mathias Énard, translated from French by Charlotte Mandell Small Comfort by Ia Genberg, translated from Swedish by Kira Josefsson She Who Remains by Rene Karabash, translated from Bulgarian by Izidora Angel The Director by Daniel Kehlmann, translated from German by Ross Benjamin On Earth As It Is Beneath by Ana Paula Maia, translated from Portuguese by Padma Viswanathan The Duke by Matteo Melchiorre, translated from Italian by Antonella Lettieri The Witch by Marie NDiaye, translated from French by Jordan Stump Women Without Men by Shahrnush Parsipur, translated from Persian by Faridoun Farrokh The Wax Child by Olga Ravn, translated from Danish by Martin Aitken Taiwan Travelogue by Yáng Shuāng-zǐ, translated from Mandarin Chinese by Lin King She Who Remains е наличен за англоезичните читатели по целия свят с помощта на издателите Peirene Press (2026, Великобритания) и Sandorf Passage (2026, САЩ).
След излизането си в България през 2018 година, „ Остайница “ прави мощно усещане на българската, а малко по-късно и на интернационалната литературна сцена. За романа си Рене Карабаш получава Националната литературна премия „ Елиас Канети “, номинации за Роман на годината в състезанието на Национален дарителски фонд „ 13 века България “ и Литературна премия „ Перото “. В края на 2023 година Мари Врина-Николов печели с френския си превод на „ Остайница “ Наградата на френския PEN клуб. Същата година британският превод на Изидора Анжел е отличен с Gulf Coast Translation Prize в Съединени американски щати, а при започване на 2025 година – с влиятелната премия HEIM на американския PEN клуб. „ Остайница “, в превод на Хана Сандборг, е номиниран и за шведската литературна премия Prisma, а при започване на годината е включен в класацията „ 21 най-хубави идни книги на 2026 “ на Service 95, литературния хартиен клуб на певицата Дуа Липа.
Катрина Додсън, член на журито на премията за превод „ Gulf Coast “ (2023) споделя: „ Остайница “ се чете като мрачна приказка от времена, в които животът е необработен и примитивен. (...) Смел и визионерски, романът на Рене Карабаш разпростира свят на кръвни вражди и върли девици – дами, признати в обществото като мъже – в изложение, напомнящо сън, което изгаря страниците с трескава неотложност. Преводът на Изидора Анжел от български вълнуващо улавя гъстата тъкан от хипнотичния език на романа. “
„ Остайница “ към този момент е оповестен на арабски (изд. „ Sefsafa Culture and Publishing “, превод Хайри Хамдан), босненски (изд. „ BuyBook “, превод Ксения Банович), гръцки (изд. „ Metaichmio Publications “, превод Спирос Папас), италиански (изд. „ Bottega Errante “, превод Джорджа Спадони), македонски (изд. „ Vostok Publishing “, превод Михайло Свидерски), полски (изд. „ Wydawnictwo Poznanskie “, превод Мариола Миколайчак) и шведски (изд. „ Ersatz “, превод Хана Сандборг).
В подготовка са и изявленията му на албански (изд. „ Toena “, превод Милена Селими), бразилски португалски (изд. „ Editora Ercolano “, превод Рада Ганкова), немски (изд. „ Mauke “, превод Елвира Борман), маджарски (изд. „ Európa Rights “, превод Гергей Ковач), сръбски (изд. „ Heliks “, превод Ясмина Йованович), испански (изд. „ Itineraria Editorial “, превод Мария Вутова), турски (изд. „ İthaki Yayınları “, превод Севджен Кендже) и френски (проф. Мари Врина-Николов).
Това е вторият български разказ, попаднал в листата с номинираните, след „ Времеубежище “ на Георги Господинов в превод на Анджела Родел, който завоюва премията през 2023 година.
Рене Карабаш е креативният псведоним на българската писателка Ирена Иванова. Романът ѝ „ Остайница “ (She Who Remains) е преведен на британски език от Изидора Анжел.
Журито на тазгодишния „ Международен Букър “ е в състав: Мери Биърд (председател), Реймънд Антробъс, Джарвис Кокър, Ребека Лиу, Патриша Локууд. В номинациите, наред със She Who Remains, са общо 13 книги:
The International Booker Prize 2026 longlist
The Nights Are Quiet in Tehran by Shida Bazyar, translated from German by Ruth Martin
We Are Green and Trembling by Gabriela Cabezón Cámara, translated from Spanish by Robin Myers The Remembered Soldier by Anjet Daanje, translated from Dutch by David McKay The Deserters by Mathias Énard, translated from French by Charlotte Mandell Small Comfort by Ia Genberg, translated from Swedish by Kira Josefsson She Who Remains by Rene Karabash, translated from Bulgarian by Izidora Angel The Director by Daniel Kehlmann, translated from German by Ross Benjamin On Earth As It Is Beneath by Ana Paula Maia, translated from Portuguese by Padma Viswanathan The Duke by Matteo Melchiorre, translated from Italian by Antonella Lettieri The Witch by Marie NDiaye, translated from French by Jordan Stump Women Without Men by Shahrnush Parsipur, translated from Persian by Faridoun Farrokh The Wax Child by Olga Ravn, translated from Danish by Martin Aitken Taiwan Travelogue by Yáng Shuāng-zǐ, translated from Mandarin Chinese by Lin King She Who Remains е наличен за англоезичните читатели по целия свят с помощта на издателите Peirene Press (2026, Великобритания) и Sandorf Passage (2026, САЩ).
След излизането си в България през 2018 година, „ Остайница “ прави мощно усещане на българската, а малко по-късно и на интернационалната литературна сцена. За романа си Рене Карабаш получава Националната литературна премия „ Елиас Канети “, номинации за Роман на годината в състезанието на Национален дарителски фонд „ 13 века България “ и Литературна премия „ Перото “. В края на 2023 година Мари Врина-Николов печели с френския си превод на „ Остайница “ Наградата на френския PEN клуб. Същата година британският превод на Изидора Анжел е отличен с Gulf Coast Translation Prize в Съединени американски щати, а при започване на 2025 година – с влиятелната премия HEIM на американския PEN клуб. „ Остайница “, в превод на Хана Сандборг, е номиниран и за шведската литературна премия Prisma, а при започване на годината е включен в класацията „ 21 най-хубави идни книги на 2026 “ на Service 95, литературния хартиен клуб на певицата Дуа Липа.
Катрина Додсън, член на журито на премията за превод „ Gulf Coast “ (2023) споделя: „ Остайница “ се чете като мрачна приказка от времена, в които животът е необработен и примитивен. (...) Смел и визионерски, романът на Рене Карабаш разпростира свят на кръвни вражди и върли девици – дами, признати в обществото като мъже – в изложение, напомнящо сън, което изгаря страниците с трескава неотложност. Преводът на Изидора Анжел от български вълнуващо улавя гъстата тъкан от хипнотичния език на романа. “
„ Остайница “ към този момент е оповестен на арабски (изд. „ Sefsafa Culture and Publishing “, превод Хайри Хамдан), босненски (изд. „ BuyBook “, превод Ксения Банович), гръцки (изд. „ Metaichmio Publications “, превод Спирос Папас), италиански (изд. „ Bottega Errante “, превод Джорджа Спадони), македонски (изд. „ Vostok Publishing “, превод Михайло Свидерски), полски (изд. „ Wydawnictwo Poznanskie “, превод Мариола Миколайчак) и шведски (изд. „ Ersatz “, превод Хана Сандборг).
В подготовка са и изявленията му на албански (изд. „ Toena “, превод Милена Селими), бразилски португалски (изд. „ Editora Ercolano “, превод Рада Ганкова), немски (изд. „ Mauke “, превод Елвира Борман), маджарски (изд. „ Európa Rights “, превод Гергей Ковач), сръбски (изд. „ Heliks “, превод Ясмина Йованович), испански (изд. „ Itineraria Editorial “, превод Мария Вутова), турски (изд. „ İthaki Yayınları “, превод Севджен Кендже) и френски (проф. Мари Врина-Николов).
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ