ЛГБТИ разбра, че няма как да пробие сред консервативните българи и таргетира децата чрез киното
Ролята на неприятните, несъмнено, поемат закостенелите родители, които не схващат поривите на младите души
Премиерата на първия български игрален ЛГБТ филм ще бъде на 14.06, в границите на „ София прайд филм фест “, оповестиха уредниците на фестивала. Информацията, на фона на безспирните политически драми у нас, мина относително неусетно. Дали на малко хора им е до това – в този момент, когато за следващ път ще се самоубеждаваме, че би трябвало да гласуваме още веднъж, дали някак претръпнахме, дали това е последна грижа на хората, само че този път нямаше кой знае какви реакции – нито позитивни, нито негативни.
За кино лентата
Заглавието му е „ Любен “, режисьор е Венци Костов и е сниман в копродукция с Испания, като там е бил излъчен още лятото на предходната година. Двете основни функции се извършват от актьорите Божидар Асенов и Димитър Николов, както и испанските артисти Антония Сан Хуан и Рамон Ескинас. По-интересен, за разлика от относително непознатите артисти, е сюжетът на кино лентата, който споделя за любовта сред двама младежи – предвид на анонса, че филмът ще е ЛГБТИ – нищо ненадейно. Но с цел да бъдат напълно настоящи и оптимално „ дайвърсити ”, основните артисти, сред които ще се възпламени обич, са българско и ромско момче в „ планинско село, сковано от предубеждения ”.
Ето, още в анонса се подчертава, че дребните селца, дребните градчета, са задръстени места, на които към момента господства неприятният закостенял модел, обичайният модел. Не, че ненапълно не е по този начин – колкото е по-голямо обитаемото място, толкоз по-разкрепостено е, в него се преплитат разнообразни култури, ползи, течения и впрочем. Но тук значителното е, че консервативното е приравнено до закостеняло, задръстено. С две думи – нещо неприятно.
Сюжетът ни придвижва в България, където Виктор (Димитър Николов), който до неотдавна е имал „ превъзходен ” живот в Мадрид с колегата си Хосе, се връща у нас за погребението на дядо си, само че взема решение да остане и за лятото. Именно тук той ненадейно намира любовта в лицето на Любен, 18-годишно ромско момче. Различията не им пречат, в противен случай, а любовта им съумява да надделее над еснафщината в дребното забутано селце. Идилия!
Няма по какъв начин да не видим, че стават все по-иновативни – не просто обич сред двама, а единият е и от малцинствата – какъв брой прогресивно, какъв брой разчупено! Няма по какъв начин да не видим, че и възрастта на героите е все към пълнолетието, минали години под него, когато те към момента не са изцяло душевен съзрели, с цел да създадат разликата сред ново, друго, вярно, просто тренд, илюзия или нужда.
Минали години
Т.нар. Прайд към този момент не е същият. В началото беше митинг против дискриминирането, против неравенството, против експанзията, която участващите виждаха в близките. Беше апел да не бъдат анатемосвани без причина. С годините отношението към тях се промени – към този момент е напълно обикновено да срещнеш двама индивида от един и същи пол, които да вземем за пример са се прегърнали, и да не обърнеш внимание на това. Никой не ги бие, никой не ги наскърбява, никой не се вълнува от тях. Нали това желаеха? Да са равни с останалите, да могат свободно да се разхождат по улиците. Ето, имат го!
Но това, несъмнено, не им стигна. Миналата година загатнаха къде се целят. Да не забравяме, че колкото и разчупени да сме, по-възрастните мъчно можем да бъдем заблудени, че става въпрос просто за обич. Все отново, страна, претърпяла комунизъм, чудесно знае рисковете от пробутването на каквато и да е идеология, маскирана под приказки за взаимност, пълноправие и ярко бъдеще. Затова задачата са децата. Затова и се усилиха филмите с сходна устременост, книгите, детските такива даже, другите проведени мероприятия, посредством които се организира целенасочена акция, която ловко размива усещанията на подрастващите. Индоктринация.
Ето, предходната година на „ Прайда ” имаше и такова знамение:
Тоест, тече, не от през вчерашния ден, умишлено сексуализиране на атмосферата, която бива показана като другарска, като подобаваща за децата – без значение от възрастта им. Какво изобщо ще търсят толкоз дребни деца на място, където доминират голотиите, ексцентричните дрехи и разюздаността, е въпрос, от който, за жалост, не се заинтересуваха способените органи.
„ София прайд филм фест ”
Миналите години ни сервираха други два доста тематични и красноречиви филми: „ Змия ” и „ Близо ”, които напълно демонстративно се опитваха да провокират интереса на малолетните. Пропаганда, внушения, патология. Да, и в двата кино лентата нямаше очевидна педофилия. Ставаше дума за доста тънка низост, която целеше да покаже на децата, че ласките с някой от твоя пол, даже и с непознати възрастни мъже, са нещо напълно естествено.
И още веднъж бяха намесени – в ролята на неприятните, несъмнено – закостенелите родители, които не схващат поривите на младите души, намесено беше и тесногръдото общество, нормите и културата бяха избрани като ненужна и потискаща рамка за свободния дух на... децата, като в един от филмите имаше даже и самоубийство, за което бяхме упрекнати всички ние – задръстените, „ неприятното хомофобско ” общество. И в случай че това е извънредно плоска агитация, която елементарно бива разкрита от съвсем всеки пълновръстен и рационален човек, не по този начин стои въпросът с децата. Дали на 12-14-16, те към момента не са задоволително опитни и съумяващи да преценяват дадена обстановка, с цел да усетят плоскостта, по която са завлечени от апологетите на ЛГБТИ и другите патологии. Защото те – патологиите – не са просто обич, както се пробват да ни внуши и Прайдът, и „ София Прайд филм фест ”, и себеподобните им.
Все по-агресивни, все по-натрапчиви
С наближаването на София прайд, сходни интензивности – прожекции и впрочем, от ден на ден зачестяват. Нищо ново, несъмнено, очевидно в действителност претръпнахме. Това е един от проблемите. Много от дълго време не става въпрос просто за правата на гейовете да вземем за пример, а за промотиране на идеология. И тази идеология, по един или различен метод, повлича подрастващите, които обаче нямат нито годините, нито интелектуалното равнище, нито разбирането, с цел да преценяват в действителност дали това в действителност ги касае или просто трендът ги въвлича принудително измежду вълните. За да са част от общността, какво по куул от това да си друг, крепък, ексцентричен, съвременен. Вече се приказва намерено за промяна на пола, за небиологичен пол, за правото на 10 да решиш, че към този момент не си момче, да вземем за пример. Все още не у нас, само че е скоро и този миг. А какви са контузиите, които след това предизвиква тази заигравка с биологията, това отказване на природата, човек може да прочете самичък.
И в случай че въпреки всичко някой ще побърза да възрази, че това са частни прояви, на които грижата да не попаднат деца, е на родителите, няма да е напълно прав, тъй като разнообразни образци приказват за противоположното.
Миналата година не коя да е организация, а... Съюзът на съдиите в България организира семинари на тематика: „ Признаване на пола при транс и интерсекс хора: личностни и правни въпроси; относителен разбор на българската и положителните интернационалните практики “. А какво да кажем за Министерството на културата, което с близо 100 000 от нашите налози, финансира ЛГБТИ план гротеска, в който " мил кралици " се кълчеха полуголи. И впрочем, и впрочем сходни доста „ разчупени ” прояви, които когато бъдат припознати на държавно равнище, доста елементарно биват признати и от болшинството от хората.
Появяват се от ден на ден мотиви, на които можеш да демонстрираш, че и ти си напредничав. Тук идва и конфликтът с обичайните полезности, изобщо с полезностите. Това е изкуствена просвета, изкуствена независимост, която няма нищо съдържателно, нищо, от което можем да научим нещо, да се обогатим. На назад във времето са човешките взаимоотношения, на напред във времето е сложена половата ориентировка, етносът (както във кино лентата „ Любен ”), обърканата персона. Липсва ценностната система, липсва моралът, те са принизени като ненужни и остарели, спънка пред свободата. Всъщност, спънка пред слободията, която безусловно ни опустошава.
Премиерата на първия български игрален ЛГБТ филм ще бъде на 14.06, в границите на „ София прайд филм фест “, оповестиха уредниците на фестивала. Информацията, на фона на безспирните политически драми у нас, мина относително неусетно. Дали на малко хора им е до това – в този момент, когато за следващ път ще се самоубеждаваме, че би трябвало да гласуваме още веднъж, дали някак претръпнахме, дали това е последна грижа на хората, само че този път нямаше кой знае какви реакции – нито позитивни, нито негативни.
За кино лентата
Заглавието му е „ Любен “, режисьор е Венци Костов и е сниман в копродукция с Испания, като там е бил излъчен още лятото на предходната година. Двете основни функции се извършват от актьорите Божидар Асенов и Димитър Николов, както и испанските артисти Антония Сан Хуан и Рамон Ескинас. По-интересен, за разлика от относително непознатите артисти, е сюжетът на кино лентата, който споделя за любовта сред двама младежи – предвид на анонса, че филмът ще е ЛГБТИ – нищо ненадейно. Но с цел да бъдат напълно настоящи и оптимално „ дайвърсити ”, основните артисти, сред които ще се възпламени обич, са българско и ромско момче в „ планинско село, сковано от предубеждения ”.
Ето, още в анонса се подчертава, че дребните селца, дребните градчета, са задръстени места, на които към момента господства неприятният закостенял модел, обичайният модел. Не, че ненапълно не е по този начин – колкото е по-голямо обитаемото място, толкоз по-разкрепостено е, в него се преплитат разнообразни култури, ползи, течения и впрочем. Но тук значителното е, че консервативното е приравнено до закостеняло, задръстено. С две думи – нещо неприятно.
Сюжетът ни придвижва в България, където Виктор (Димитър Николов), който до неотдавна е имал „ превъзходен ” живот в Мадрид с колегата си Хосе, се връща у нас за погребението на дядо си, само че взема решение да остане и за лятото. Именно тук той ненадейно намира любовта в лицето на Любен, 18-годишно ромско момче. Различията не им пречат, в противен случай, а любовта им съумява да надделее над еснафщината в дребното забутано селце. Идилия!
Няма по какъв начин да не видим, че стават все по-иновативни – не просто обич сред двама, а единият е и от малцинствата – какъв брой прогресивно, какъв брой разчупено! Няма по какъв начин да не видим, че и възрастта на героите е все към пълнолетието, минали години под него, когато те към момента не са изцяло душевен съзрели, с цел да създадат разликата сред ново, друго, вярно, просто тренд, илюзия или нужда.
Минали години
Т.нар. Прайд към този момент не е същият. В началото беше митинг против дискриминирането, против неравенството, против експанзията, която участващите виждаха в близките. Беше апел да не бъдат анатемосвани без причина. С годините отношението към тях се промени – към този момент е напълно обикновено да срещнеш двама индивида от един и същи пол, които да вземем за пример са се прегърнали, и да не обърнеш внимание на това. Никой не ги бие, никой не ги наскърбява, никой не се вълнува от тях. Нали това желаеха? Да са равни с останалите, да могат свободно да се разхождат по улиците. Ето, имат го!
Но това, несъмнено, не им стигна. Миналата година загатнаха къде се целят. Да не забравяме, че колкото и разчупени да сме, по-възрастните мъчно можем да бъдем заблудени, че става въпрос просто за обич. Все отново, страна, претърпяла комунизъм, чудесно знае рисковете от пробутването на каквато и да е идеология, маскирана под приказки за взаимност, пълноправие и ярко бъдеще. Затова задачата са децата. Затова и се усилиха филмите с сходна устременост, книгите, детските такива даже, другите проведени мероприятия, посредством които се организира целенасочена акция, която ловко размива усещанията на подрастващите. Индоктринация.
Ето, предходната година на „ Прайда ” имаше и такова знамение:
Тоест, тече, не от през вчерашния ден, умишлено сексуализиране на атмосферата, която бива показана като другарска, като подобаваща за децата – без значение от възрастта им. Какво изобщо ще търсят толкоз дребни деца на място, където доминират голотиите, ексцентричните дрехи и разюздаността, е въпрос, от който, за жалост, не се заинтересуваха способените органи.
„ София прайд филм фест ”
Миналите години ни сервираха други два доста тематични и красноречиви филми: „ Змия ” и „ Близо ”, които напълно демонстративно се опитваха да провокират интереса на малолетните. Пропаганда, внушения, патология. Да, и в двата кино лентата нямаше очевидна педофилия. Ставаше дума за доста тънка низост, която целеше да покаже на децата, че ласките с някой от твоя пол, даже и с непознати възрастни мъже, са нещо напълно естествено.
И още веднъж бяха намесени – в ролята на неприятните, несъмнено – закостенелите родители, които не схващат поривите на младите души, намесено беше и тесногръдото общество, нормите и културата бяха избрани като ненужна и потискаща рамка за свободния дух на... децата, като в един от филмите имаше даже и самоубийство, за което бяхме упрекнати всички ние – задръстените, „ неприятното хомофобско ” общество. И в случай че това е извънредно плоска агитация, която елементарно бива разкрита от съвсем всеки пълновръстен и рационален човек, не по този начин стои въпросът с децата. Дали на 12-14-16, те към момента не са задоволително опитни и съумяващи да преценяват дадена обстановка, с цел да усетят плоскостта, по която са завлечени от апологетите на ЛГБТИ и другите патологии. Защото те – патологиите – не са просто обич, както се пробват да ни внуши и Прайдът, и „ София Прайд филм фест ”, и себеподобните им.
Все по-агресивни, все по-натрапчиви
С наближаването на София прайд, сходни интензивности – прожекции и впрочем, от ден на ден зачестяват. Нищо ново, несъмнено, очевидно в действителност претръпнахме. Това е един от проблемите. Много от дълго време не става въпрос просто за правата на гейовете да вземем за пример, а за промотиране на идеология. И тази идеология, по един или различен метод, повлича подрастващите, които обаче нямат нито годините, нито интелектуалното равнище, нито разбирането, с цел да преценяват в действителност дали това в действителност ги касае или просто трендът ги въвлича принудително измежду вълните. За да са част от общността, какво по куул от това да си друг, крепък, ексцентричен, съвременен. Вече се приказва намерено за промяна на пола, за небиологичен пол, за правото на 10 да решиш, че към този момент не си момче, да вземем за пример. Все още не у нас, само че е скоро и този миг. А какви са контузиите, които след това предизвиква тази заигравка с биологията, това отказване на природата, човек може да прочете самичък.
И в случай че въпреки всичко някой ще побърза да възрази, че това са частни прояви, на които грижата да не попаднат деца, е на родителите, няма да е напълно прав, тъй като разнообразни образци приказват за противоположното.
Миналата година не коя да е организация, а... Съюзът на съдиите в България организира семинари на тематика: „ Признаване на пола при транс и интерсекс хора: личностни и правни въпроси; относителен разбор на българската и положителните интернационалните практики “. А какво да кажем за Министерството на културата, което с близо 100 000 от нашите налози, финансира ЛГБТИ план гротеска, в който " мил кралици " се кълчеха полуголи. И впрочем, и впрочем сходни доста „ разчупени ” прояви, които когато бъдат припознати на държавно равнище, доста елементарно биват признати и от болшинството от хората.
Появяват се от ден на ден мотиви, на които можеш да демонстрираш, че и ти си напредничав. Тук идва и конфликтът с обичайните полезности, изобщо с полезностите. Това е изкуствена просвета, изкуствена независимост, която няма нищо съдържателно, нищо, от което можем да научим нещо, да се обогатим. На назад във времето са човешките взаимоотношения, на напред във времето е сложена половата ориентировка, етносът (както във кино лентата „ Любен ”), обърканата персона. Липсва ценностната система, липсва моралът, те са принизени като ненужни и остарели, спънка пред свободата. Всъщност, спънка пред слободията, която безусловно ни опустошава.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ