Роженският манастир дава името на селото, над което е разположен,

Роженският манастир дава името на селото, над което е ситуиран, той е както последният, по този начин и безконечен кей на войводата Яне Сандански, както и легендата за една „ бягаща ” икона, съобщи кореспондентът на БГНЕС за района.

Манастирът „ Свето Рождество Богородично “ е най-големият в Пиринска Македония и един от няколкото средновековни български манастира, относително добре непокътнати и до през днешния ден.

Под него – зад олтара на строения през 1912-1914 година храм „ Св. св. Кирил и Методий ” е заровен пиринският „ старик ” Яне Сандански. Той е бил един от ктиторите на издигнатия преди повече от 100 години храм, който макар укрепените с бетон стени, в този момент съвсем се е разпаднал. Може би поради „ новия прочит ” на делото на спорната персона на Яне Сандански. В последните години от живота си той е живял в Роженския манастир. От тук потегля на кон за Неврокоп/днес Гоце Делчев/, с цел да бъде погубен от засада под прохода Папазчайр, през днешния ден Попови ливади.

На гроба на Яне като епитафия е сложено неговото верую: „ Да живееш значи да се бориш. Робът – за независимост, а свободният –за съвършенство ”. На проведения от десницата Кюстендилски конгрес на ВМОРО /1908 г./ Яне Сандански и Тодор Паница са наказани на гибел. Макар по-късно Сандански да е амнистиран от управляващите, ВМОРО не отдръпва смъртната му присъда. Самият той е знаел, че ще загине от насилствена гибел и по този мотив споделя: „ Аз съм жертван, по кое време да е ще ме убият. Няма смисъл да се вардя “.

На 20 април 1915 година Сандански потегля от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. По пътя преспива в село Пирин. Заранта кобилата му настойчиво отхвърля да прекрачи портата. Домакините виждат в това неприятен знак и го увещават да не потегля. Въпреки всичко на сутринта продължава самичък. Засадата го чака в местността „ Блатата ”, където против него се стреля. Сандански пада от коня и си счупва крайници, само че продължава престрелката. Нападателите са 7-8 души, въоръжени с пушки. Те са от неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в тил и го прострелва.
Гробът на Яне Сандански. / БГНЕС
Църквата „ Свето Рождество Богородично “ на манастира след това дава името си на близкото село Рожен. През 1891 година историкът Георги Стрезов написа следното: „ Над селото е едноименният манастир „ Рожна “, изопачено от „ Рождество Богородици “. Вехто здание, над селото. Тоя манастир зависи от светогорския Иверски манастир…. Вярват, че иконата, остаряло едно изображение, в навечерието на празника сама се раздвижва от мястото си искаещи да излезе. Тогаз похващат я калугерите и я изнасят вън пред църковните врата. Всичките присъствующи минуват под иконата за здраве. В това време трепят се, бият се, кой по-напред да мине. В манастира живеят 20 калугери; четат гръцки ”. Така съгласно Стрезов името Рожен идва от изопаченото име на манастира.

Ранната история на манастира не е ясна, съгласно косвени признаци е строен по време на Второто българско царство /1185-1396 г./. Голям пожар в края на XVII поврежда манастирските здания и евентуално унищожава манастирския списък. При разкопки в манастирския двор са открити украшения и монети от византийския император Михаил VIII Палеолог/1259-1282/. Косвени данни за съществуването на манастира през XIII в. откриваме в една приписка в гръцки ръкопис.

Историята на Роженската обител редува възходи, падения и един пожар. През XVI век царува напредък, към средата на века се строят днешното южно манастирско крило и основната черква След пожар през втората половина на 17 век манастирът изпада в тежко състояние.

Манастирът е възобновен при започване на XVIII с финансовата помощ на богати българи от цялата страна. През 1761 година под претекст, че има финансови усложнения Роженският манастир губи своята автономия и се трансформира в метох на грузинския Иверски манастир в Света гора-Атон. За игумени са назначавани иверски монаси. В началото на XIX в. строителството в манастира продължава. По същото време той е районен нравствен център и има доста земи в покрайнините. В края на XIX и началото на XX век манастирът още веднъж запада.
Църквата „ Св. св. Кирил и Методий ”. / БГНЕС
Докато Роженският манастир е зависещ на Атонския манастир Ивирон, спазвайки църковна традиция, той получава копие на чудотворната икона, съхранявана в манастира „ майка “ – в тази ситуация това е иконата на Св. Богородица-Портаитиса или на български – Вратарница. Оригиналната икона е охранявала портите на Ивирон и оттова епитета Портаитиса. Копието е основано през 1790 година от монаха зограф Яков Иверски, по поръчка на кожарския еснафин в Мелник. За разлика от останалите копия на иконата, това, дарено на Роженския манастир, е направено от светено желязо, и е обкръжено от 10 дребни композиции, изобразяващи лековитите ѝ чудеса.

Иконата се смята за чудотворна. Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна и чужбина принасят своите блага пред иконата и пренощуват в храма за здраве. На 8 септември – Малка Богородица, храмов празник на манастира, се прави литийно шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве.
Манастирът „ Свето Рождество Богородично “ е най-големият в Пиринска Македония. / БГНЕС
Самата история на „ бягащата по вълните ” икона е цялостна тайнственост, задоволително е да споменем, че е плувала по вълните от Никея край Истанбул до Света гора-Атон, където остава вечно. Копието й е в Роженския манастир.

След 1912 година сред България и Гърция поражда спор за собствеността на Роженския манастир. Спорът е дефинитивно позволен през 1921 година от Арбитражния съд в Хага в интерес на България. /БГНЕС