Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от

Рождество Христово, също Коледа, Божик или Божич, е един от най-големите християнски празници. На него християните празнуват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало във Витлеем, град във възобновеното под римска настойчивост царство Юдея на Ирод I Велики.

 

Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската черква, а след 31 март 1916 година (когато в България като държавен календар е признат така наречен „ нов жанр “ – Григорианския календар) – на 7 януари по формалния цивилен календар, който ден подхожда на 25 декември по юлианския календар.

 

През 1968 година Българската православна черква открива честването на 25 декември. В България още веднъж е формален празник с решение на IX национално заседание от 28 март 1990 година

С Рождеството си Христос донася парченце от светостта на небесния мир. С неговото идване на Земята се отбелязва началото на новата епоха.

Векове преди раждането на Иисус, ранните европейци чествали светлината и раждането на деня в най-тъмните дни на зимата.

Много нации са се радвали на зимното слънцестоене като миг, в който най-лошото от зимата към този момент е минало, дните се удължавали и слънчевата светлина била повече.

В Скандинавия чествали Йол от 21 декември – зимното слънцестоене. В чест на завръщането на слънцето, бащите и синовете носели у дома огромни дървени трупи, които палели. Хората чествали до момента в който не изгоряло изцяло дървото, което можело да отнеме към 12 дни. Северняците вярвали, че всяка искра от огъня значи ново теле или прасе, което ще се роди през новата година.

Краят на декември се чествал в огромна част от Европа. По това време на годината, множеството от добитъка бил или спретнат, или заклан, осигурявайки храна на стопаните си за зимата.

За мнозина това време на годината била единствената опция да хапнат прясно месо. Освен това, множеството виновност и бира, направени през годината, към този момент били подготвени за консумация.

В Германия почитали езическия господ Один по това време от годината. Немците били ужасени от Один, защото вярвали, че той лети през нощта, с цел да гледа какво прави неговият народ, и решавал кой да живее и кой не. Заради това, доста хора предпочитали да си стоят вътре.

В Рим, където зимата не е толкоз сурова, както на Скандинавския полуостров, чествали Сутарналии – празникът в чест на Сатурн, богът на земеделието.

Сатурналии започвала при започване на седмицата преди зимното слънцестоене и продължавал цялостен месец. Това бил интервалът на изобилието – храната била доста, напитките били допълнително и надлежно публичният ред в Рим бил меко казано подценяван. За месец, робите ставали началници, селяните управлявали града, никой не работел, с цел да може всички да се причислят към веселбата.

Пак през зимата, римляните чествали Ювеналия – празникът на децата в Рим. В допълнение, по-богатите постоянно отбелязвали 25 декември като рождения ден на Митра – богът на слънцето. Вярвало се, че Митра е господ и на новородените.

В ранните години на християнството, Великден бил главният и най-важният празник, а раждането на Иисус не се чествало.

През IV век църквата решила да разгласи и рождения ден на синът Божи за празник. За страдание в Библията не се споменавала датата (както по-късно пуританците споделят, с цел да отхвърлят легитимността на празника).

Въпреки че някои доказателства допускат, че раждането на Иисус се е случило напролет, папа Юлий I избрал 25 декември.

Предполага се, че църквата избрала тази дава в опит да „ всмуква ” традициите на езическия фестивал Сатурналии. Първо празникът се наричал Рождество, а традициите се популяризирали от Египет до Англия единствено за няколко десетилетия. До края на VIII век, празникът към този момент бил известен и на Скандинавския полуостров. Днес гръцките и съветските православни църкви честват Коледа 13 дни след 25 декември – Денят на Богоявление или Тримата царе. Вярва се, че на този ден, тримата мъдреци намерили Иисус в яслите.

След като Коледа почнала да се чества към зимното слънцестоене, възможностите, че новият празник ще бъде по известен се нараснали фрапантно.

През Средновековието християнството превзело по-голямата част от Европа и изместило езическите традиции. На Коледа вярващите ходели на черква, след това се напивали и го превръщали в карнавал.

Всяка година бедняк или възпитаник бил коронясван за „ стопанин на нечестивите ”. Бедните ходели по къщите на богатите, търсейки храна и питиета.

Ако им откажели гостолюбие, просяците си отмъщавали със зло.

С годините Коледа се трансформирал в денят, в който богатите можели да изплатят „ задълженията ” си към обществото.

В началото на XVII век, вълната на религиозната промяна тотално трансформира метода, по който Коледа се чествала в Европа. Когато Оливър Кромуел станал лорд-протектор на Англия през 1645г. той заречен да освободи страната от крах и да анулира Коледа.

След публично неодобрение монархията била възобновена, Чарлз II седнал на трона и дружно с него се върнала и Коледа.

Изселниците в Америка били даже по-големи пуритани от Кромуел и по тази причина в началото на новия континент Коледа не се чествала.

От 1659 до 1681 година празникът на Коледа бил неразрешен в Бостън. Всеки, който показал коледния дух, бил глобяван с пет шилинга. За сметка на това, в Джеймстаун, капитан Джон Смит оповестил, че всеки, който желае, може да се чества Рождество.

След американската гражданска война, британските традиции били неразрешени и Коледа не била приета публично за празник до 26 юни 1870 година

Едва в края на XIX век Коледа се появила в Америка. Американците преоткрили Коледа и я трансформирали от карнавален празник до фамилен ден.

 

 Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в  и !