Родолог: За да знаем защо попадаме в дадена ситуация, защо имаме нещастен брак или накъде да вървим - ние трябва да разберем какво са дали дедите ни
Родовата памет е нещо, без което не можем да съществуваме. Тази информация тече в кръвта ни, в нашите гени и е значимо да знаем историята на четири генерации, до прабаби и прадядовци. Това сподели родовият врач и родолог Росица Гергова в предаването " Утрото на фокус “ на Радио " Фокус “ с водещ Ася Александрова.
Всеки човек има опцията, уменията и знанията да поправи родовата участ на четири генерации обратно. " За да знаем за какво попадаме в дадена обстановка, за какво имаме трагичен брак или накъде да вървим, в какво занятие да се развиваме, ние би трябвало да разберем какво са дали дедите ни. Ние не разплащаме родова карма, ние сме тук, с цел да изправим ориста на нашия жанр. На нас нещо ни се дава не с цел да го разплащаме, а с цел да го преодоляваме – това е законът в рода. След като се борим с един проблем, който баба или дядо не са преодолели, значи, че ние имаме опцията и силите да го преодолеем и да го напишем по нов метод “, изясни Росица Гергова.
По думите й най-често дамата се оприличава със своята прабаба, а мъжът – със своя прародител. В 30% от случаите хората се въплъщават с част от житейската орис със сестрата на баба или дядо или с брата на дядо или прародител.
Жената е пазителят, който носи и предава родовата информация.
" Тя взема от своите родители, от баби и дядовци информация за потеклото, за познания и обичаи и ги привнася в рода на своя брачен партньор, дава я на децата си. Тя усъвършенства взаимоотношения с добра дума, с добра приказка, с амнистия и с състрадание. Тя сътворява хубостта, равновесието, топлината, уюта в дома и във взаимоотношенията в фамилията и в рода. Тя поддържа, утешава “, изясни родологът.
Една от дилемите на брачната половинка е да сплотява рода на брачна половинка си, да внася благоденствие и да пази традициите. Жената би трябвало да уважава рода на своя брачен партньор, тъй като тя става част от него. " Има и такива дами, които придърпват своя брачен партньор към своя жанр. Това от време на време е вярно, тъй като тази жена е доста значима за бащиния си жанр. Мъжът пък би трябвало да бъде изведен от рода на родителите си и да се влее в непознат жанр “, добави Гергова.
Задачата на мъжа пък е да твори външния свят посредством каузи и действия. " Той е нашият бранител, индивидът, който брани, изкарва пари, взима решения, поема отговорност. “
Според Росица Гергова идва време, в което българите се обръщат към родовата си история и към корените си.
" Защото когато разбираме от какъв жанр произлизаме, ние знаем накъде да вървим. У нас стартира да тече тази родова мощ, която някак си сме се опитвали да загърбим обратно. Особено в последната година следя един голям напредък по отношение на родното, българското. Хората започнаха да кръщават децата си с български имена, на свекър и свекърва, на мама и баща. Търсят бащинията си, заселват се в дворни места на дедите и прадедите си, строят къщи – като че ли родното място, земята ги вика. Виждате какъв брой хиляди българи се върнаха от чужбина и се завърнаха в селата “, уточни тя.
Всеки човек има опцията, уменията и знанията да поправи родовата участ на четири генерации обратно. " За да знаем за какво попадаме в дадена обстановка, за какво имаме трагичен брак или накъде да вървим, в какво занятие да се развиваме, ние би трябвало да разберем какво са дали дедите ни. Ние не разплащаме родова карма, ние сме тук, с цел да изправим ориста на нашия жанр. На нас нещо ни се дава не с цел да го разплащаме, а с цел да го преодоляваме – това е законът в рода. След като се борим с един проблем, който баба или дядо не са преодолели, значи, че ние имаме опцията и силите да го преодолеем и да го напишем по нов метод “, изясни Росица Гергова.
По думите й най-често дамата се оприличава със своята прабаба, а мъжът – със своя прародител. В 30% от случаите хората се въплъщават с част от житейската орис със сестрата на баба или дядо или с брата на дядо или прародител.
Жената е пазителят, който носи и предава родовата информация.
" Тя взема от своите родители, от баби и дядовци информация за потеклото, за познания и обичаи и ги привнася в рода на своя брачен партньор, дава я на децата си. Тя усъвършенства взаимоотношения с добра дума, с добра приказка, с амнистия и с състрадание. Тя сътворява хубостта, равновесието, топлината, уюта в дома и във взаимоотношенията в фамилията и в рода. Тя поддържа, утешава “, изясни родологът.
Една от дилемите на брачната половинка е да сплотява рода на брачна половинка си, да внася благоденствие и да пази традициите. Жената би трябвало да уважава рода на своя брачен партньор, тъй като тя става част от него. " Има и такива дами, които придърпват своя брачен партньор към своя жанр. Това от време на време е вярно, тъй като тази жена е доста значима за бащиния си жанр. Мъжът пък би трябвало да бъде изведен от рода на родителите си и да се влее в непознат жанр “, добави Гергова.
Задачата на мъжа пък е да твори външния свят посредством каузи и действия. " Той е нашият бранител, индивидът, който брани, изкарва пари, взима решения, поема отговорност. “
Според Росица Гергова идва време, в което българите се обръщат към родовата си история и към корените си.
" Защото когато разбираме от какъв жанр произлизаме, ние знаем накъде да вървим. У нас стартира да тече тази родова мощ, която някак си сме се опитвали да загърбим обратно. Особено в последната година следя един голям напредък по отношение на родното, българското. Хората започнаха да кръщават децата си с български имена, на свекър и свекърва, на мама и баща. Търсят бащинията си, заселват се в дворни места на дедите и прадедите си, строят къщи – като че ли родното място, земята ги вика. Виждате какъв брой хиляди българи се върнаха от чужбина и се завърнаха в селата “, уточни тя.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ