Хайде на Песпонеделник в Широка лъка
Родопското селце Широка лъка се е сгушило в уширение на тесния пролом на река Широколъшка, някъде на към 10 км надолу след с. Стойките, по пътя от курортния комплекс Пампорово към Девин. Отстои на 95 км от Пловдив, в случай че пътувате през Пампорово и оттова поемете на югозапад в посока Девин.
Има доста аргументи да го посетите, изключително в дните на освобождението ни от османско господство. Селото е архитектурен резерват поради непокътнатите ансамблови комплекси от здания във възрожденски жанр. Каменните зидове, беловаросаните горни етажи на къщите, опасани с носещи греди и еркери и кокетни тераси от дърво, основават изключително чувство за уют. Тесните странични улички с каменен калдъръм усилват чувството, че сте се пренесли 100 години обратно във времето.
Още на влизане в Широка лъка на ската вдясно ви посреща табела „ Музейна етнографска колекция „ Згуровски конак “. Освен етнографската експозиция тук е изложена и тиарата на екзарх Стефан І, който като Софийски митрополит интензивно взел участие и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година, за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт „ Яд Вашем “. През 1945 година е провъзгласен за глава на българската православна черква и я управлява до 1948 година, когато е свален поради опълчването си на намесата на партийната власт в делата на Църквата.
Малко по-надолу, вляво от пътя, се намира храмът „ Успение Богородично “, монумент на църковната архитектура. Уникални са разкритите фрески под актуалния слой изображения. Храмът в Широка лъка е осветлен през 1835 година, като е издигнат единствено за 40 дни незабавно след разрешението с фермана на султан Махмут ІІ от 1934 година Църквата е с размери 19 на 12 метра, а стените са дебели по 1 метър. Има 8 колони, високи по 6 метра, които подпират покрива от едри каменни плочи (тикли). Вратите са солидни, обковани с дебела, желязна плоча, с цел да не може патрон да ги прониже. Храмът е заобиколен от всички страни с солидна 120-метрова каменна ограда.
Ако сте отседнали в селото или пък наоколо, не пропускайте обичайния концерт на възпитаниците на Националното учебно заведение по фолклорни изкуства в Широка лъка на 3 март, в навечерието на кукерските игри. Провежда се в концертната зала на учебното заведение, с начало 18.00 ч. Изпълненията на младите гении препълват залата с десетки правостоящи, тъй като няма българин, чиято кръв да не кипне при звука на пиринските мандолини, който да не настръхне от звука на родопската каба гайда или да остане безучастен, слушайки странджански песни или гледайки лудешкия темп на танцьорите на шопска копаница.
Кукерският фестивал Широколъшки песяци, или Песпонеделник притегля кукерски групи от цялата страна. Провежда се всяка първа неделя от месец март. Той е обвързван с езическата традиция да се пречистим от всичко неприятно и остаряло с отиващата си зима и пролетта да оплоди нивите и домовете ни с жанр, благодат и благоденствие.
Празникът стартира в 10.30 ч. с шествие на участващите. Централната улица е затворена за придвижване по време на празника и стотици кукери в пъстри костюми и страховити маски изпълват пространството. А оглушителният звън на хропки и чанове оглася цялото село, до момента в който кукерите подскачат. Гледката е неповторима - хем карнавална, с гърмежа от цветове и звуци, само че и българска - идваща от епохи обратно, от времето на прабългари и траки.
Всяка група демонстрира своя обред за прогонване на злото и за изобилие, а на финала са широколъшките песяци, които показват венчален ритуал на невестата и старейшината, раждане, оран, засяване. Ще ги познаете по черните костюми, чиито ръкави и поли са обкантени в алено, и по високите маски от кози и овчи кожи. Запалват чучелото на зимата алегорично - да изгори всичко остаряло и нездраво.
Завършват обреда, като повеждат всички кукери за пречистващо къпане в ледените води на р. Широколъшка. Това е нова традиция от към десетилетие и се свързва с християнския ритуал на филтриране (покръстване). Гледката на младите мъже, нагазили в зимната река, припомня доста на мъжкото хоро в Калофер за Йордановден. Което е разумно - по наличие и темперамент широколъшките песяци спадат към групата на „ старците “, която стига до Карлово на север и изток докъм Панагюрско и Момина Клисура на запад.
Има доста аргументи да го посетите, изключително в дните на освобождението ни от османско господство. Селото е архитектурен резерват поради непокътнатите ансамблови комплекси от здания във възрожденски жанр. Каменните зидове, беловаросаните горни етажи на къщите, опасани с носещи греди и еркери и кокетни тераси от дърво, основават изключително чувство за уют. Тесните странични улички с каменен калдъръм усилват чувството, че сте се пренесли 100 години обратно във времето.
Още на влизане в Широка лъка на ската вдясно ви посреща табела „ Музейна етнографска колекция „ Згуровски конак “. Освен етнографската експозиция тук е изложена и тиарата на екзарх Стефан І, който като Софийски митрополит интензивно взел участие и в спасяването на българските евреи от преследванията на нацизма през 1943 година, за което по-късно е провъзгласен за Праведник на света от израелския мемориален институт „ Яд Вашем “. През 1945 година е провъзгласен за глава на българската православна черква и я управлява до 1948 година, когато е свален поради опълчването си на намесата на партийната власт в делата на Църквата.
Малко по-надолу, вляво от пътя, се намира храмът „ Успение Богородично “, монумент на църковната архитектура. Уникални са разкритите фрески под актуалния слой изображения. Храмът в Широка лъка е осветлен през 1835 година, като е издигнат единствено за 40 дни незабавно след разрешението с фермана на султан Махмут ІІ от 1934 година Църквата е с размери 19 на 12 метра, а стените са дебели по 1 метър. Има 8 колони, високи по 6 метра, които подпират покрива от едри каменни плочи (тикли). Вратите са солидни, обковани с дебела, желязна плоча, с цел да не може патрон да ги прониже. Храмът е заобиколен от всички страни с солидна 120-метрова каменна ограда.
Ако сте отседнали в селото или пък наоколо, не пропускайте обичайния концерт на възпитаниците на Националното учебно заведение по фолклорни изкуства в Широка лъка на 3 март, в навечерието на кукерските игри. Провежда се в концертната зала на учебното заведение, с начало 18.00 ч. Изпълненията на младите гении препълват залата с десетки правостоящи, тъй като няма българин, чиято кръв да не кипне при звука на пиринските мандолини, който да не настръхне от звука на родопската каба гайда или да остане безучастен, слушайки странджански песни или гледайки лудешкия темп на танцьорите на шопска копаница.
Кукерският фестивал Широколъшки песяци, или Песпонеделник притегля кукерски групи от цялата страна. Провежда се всяка първа неделя от месец март. Той е обвързван с езическата традиция да се пречистим от всичко неприятно и остаряло с отиващата си зима и пролетта да оплоди нивите и домовете ни с жанр, благодат и благоденствие.
Празникът стартира в 10.30 ч. с шествие на участващите. Централната улица е затворена за придвижване по време на празника и стотици кукери в пъстри костюми и страховити маски изпълват пространството. А оглушителният звън на хропки и чанове оглася цялото село, до момента в който кукерите подскачат. Гледката е неповторима - хем карнавална, с гърмежа от цветове и звуци, само че и българска - идваща от епохи обратно, от времето на прабългари и траки.
Всяка група демонстрира своя обред за прогонване на злото и за изобилие, а на финала са широколъшките песяци, които показват венчален ритуал на невестата и старейшината, раждане, оран, засяване. Ще ги познаете по черните костюми, чиито ръкави и поли са обкантени в алено, и по високите маски от кози и овчи кожи. Запалват чучелото на зимата алегорично - да изгори всичко остаряло и нездраво.
Завършват обреда, като повеждат всички кукери за пречистващо къпане в ледените води на р. Широколъшка. Това е нова традиция от към десетилетие и се свързва с християнския ритуал на филтриране (покръстване). Гледката на младите мъже, нагазили в зимната река, припомня доста на мъжкото хоро в Калофер за Йордановден. Което е разумно - по наличие и темперамент широколъшките песяци спадат към групата на „ старците “, която стига до Карлово на север и изток докъм Панагюрско и Момина Клисура на запад.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ