Хиляди българи изкачиха Шипка на 3 март
Родопски гайди и национални песни огласиха връх Шипка на Трети март. Малки и огромни развяха флагове с българския трибагреник.
Хиляди българи от двете страни на Балкана, макар мощния вятър и мъглата, изкачиха 894 стъпала към Паметника на свободата, в който в огромен мраморен саркофаг се пазят част от костите на съветските войни и българските опълченци. На това място на 11 август 1877 година руско-българският полк с близо 7500 бойци се изправя против 30 000-та войска, отпред със Сюлейман паша. Победата взема решение изхода на Освободителната война, която още веднъж слага България на картата на Европа.
Паметникът на Свободата е един от дребното, в случай че не и единственият в България, издигнат след решение на българското Народно заседание, а концепцията е обединила участниците в съвещанията на учредителното заседание в остарялата българска столица Търново през зимата на 1879 година.
142 години след Шипченската епопея президент, ръководител на Народното събрание, политици, дипломати и жители се събраха на историческия връх, с цел да се поклонят пред героите и положат цветя в тяхна памет.
"Каква ли щеше да бъде ориста на България, в случай че тези велики българи се бяха поддали на вируса на операцията, на вируса на страха, на вируса на примирението, на вируса на слабоволието, само че те устояха и не се подадоха както всички вас, за които дългът към паметта е свят и безвъзвратен ", сподели в словото си Румен Радев.
По думите му 142 години българската страна е отстояла на политическите ветрове и е съхранила своя суверенитет. "През годините доста политици пренебрегваха и оспорваха Трети март, вършат го и през днешния ден ", уточни президентът и добави, че са претърпели проваляне. Той поздрави българите, които са изкачили през днешния ден връх Шипка, назова ги "опълченци на историческата памет ", които са отстоявали историческата памет с разсъдъка и сърцата си.
"В празници като днешния е значимо какво мисли българският народ, а не обособени политици. Аз не деля хората по празниците. Нека бъдем обединени и същински патриоти, дано всеки един от нас сложи клонче цвете пред паметта на героите, дали живота си в името на самостоятелна, чиста, свята и просперираща България ", съобщи пред публицисти Цвета Караянчева. Председателят на Народното събрание акцентира, че съблюдава и почита рекомендацията на спешния щаб във връзка на короновируса. По думите и на днешния ден би трябвало да си зададем въпросите: Защо не можем да преодолеем егоизма си? Защо разрушаваме, вместо да градим? И за какво не можем да бъдем единни? Когато се поучим от предишното и си спомним героите, които са сложили живота си като подарък пред олтара на свободата, ще можем да сме същински патриоти, патриотизмът се носи в сърцето, а не се развява като байрак.
Признателни българи поставиха венци и цветя пред Паметника на свободата.
Хиляди българи от двете страни на Балкана, макар мощния вятър и мъглата, изкачиха 894 стъпала към Паметника на свободата, в който в огромен мраморен саркофаг се пазят част от костите на съветските войни и българските опълченци. На това място на 11 август 1877 година руско-българският полк с близо 7500 бойци се изправя против 30 000-та войска, отпред със Сюлейман паша. Победата взема решение изхода на Освободителната война, която още веднъж слага България на картата на Европа.
Паметникът на Свободата е един от дребното, в случай че не и единственият в България, издигнат след решение на българското Народно заседание, а концепцията е обединила участниците в съвещанията на учредителното заседание в остарялата българска столица Търново през зимата на 1879 година.
142 години след Шипченската епопея президент, ръководител на Народното събрание, политици, дипломати и жители се събраха на историческия връх, с цел да се поклонят пред героите и положат цветя в тяхна памет.
"Каква ли щеше да бъде ориста на България, в случай че тези велики българи се бяха поддали на вируса на операцията, на вируса на страха, на вируса на примирението, на вируса на слабоволието, само че те устояха и не се подадоха както всички вас, за които дългът към паметта е свят и безвъзвратен ", сподели в словото си Румен Радев.
По думите му 142 години българската страна е отстояла на политическите ветрове и е съхранила своя суверенитет. "През годините доста политици пренебрегваха и оспорваха Трети март, вършат го и през днешния ден ", уточни президентът и добави, че са претърпели проваляне. Той поздрави българите, които са изкачили през днешния ден връх Шипка, назова ги "опълченци на историческата памет ", които са отстоявали историческата памет с разсъдъка и сърцата си.
"В празници като днешния е значимо какво мисли българският народ, а не обособени политици. Аз не деля хората по празниците. Нека бъдем обединени и същински патриоти, дано всеки един от нас сложи клонче цвете пред паметта на героите, дали живота си в името на самостоятелна, чиста, свята и просперираща България ", съобщи пред публицисти Цвета Караянчева. Председателят на Народното събрание акцентира, че съблюдава и почита рекомендацията на спешния щаб във връзка на короновируса. По думите и на днешния ден би трябвало да си зададем въпросите: Защо не можем да преодолеем егоизма си? Защо разрушаваме, вместо да градим? И за какво не можем да бъдем единни? Когато се поучим от предишното и си спомним героите, които са сложили живота си като подарък пред олтара на свободата, ще можем да сме същински патриоти, патриотизмът се носи в сърцето, а не се развява като байрак.
Признателни българи поставиха венци и цветя пред Паметника на свободата.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ