Родният му син Димитър (Митя) умира на 7 г. от

Родният му наследник Димитър (Митя) умира на 7 година от дифтерит
На 2 юли се навършват 70- години от гибелта на Георги Димитров, министър-председател на България от 22 ноември 1946 година до гибелта си през 1949 година
“Вождът и учителят на българския народ ”, както го наричаше формалната агитация, дава семейството си на три деца, само че единствено едно от тях е негово родно. Другите две са осиновени.
Семейна фотография в Княжево на рождения ден на Георги Димитров – 18 юни 1946 година Най-вляво е китайското момиче Фаня. Бойко Димитров е седнал в скута на Роза Флайшман.
Отзад са хора от обслужващия личен състав.

СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ НА БОЙКО ДИМИТРОВ
През април 1936 година в Москва се ражда Димитър – наследник на Георги Димитров и брачната половинка му Роза Флайшман. Кръщават го на дядо му и по съветски бит му викат Митя. Той умира от дифтерит на 3 април 1943 година
Междувременно през 1938 година Георги Димитров и Роза стават приемно семейство на петгодишно китайско момиче, което назовават Фаня. Това име може би измисля еврейката Роза Флайшман, тъй като на иврит фаня значи интелигентен, умница.
През 1946 година фамилията осиновява 5-годишния Бойко Костовэот Плевен. Неговите родители Коста Златарев и Мара Денчева са убити като комунистически функционери. Бойко заживява с новото си семейство през юни 1946 година и приема като бащино и фамилно имената на Георги Димитров.

През 1963 година Бойко Димитров приключва Института за интернационалните връзки в Москва, където е в един курс с Петър Младенов, Андрей Луканов, неговата брачна половинка Лили Герасимова и други
Бойко работи като аташе на България в Организация на обединените нации, консултант в комисията за икономическо и научно-техническо съдействие при Министерския съвет, теоретичен помощник в Института за външна политика “Иван Башев ”, основен редактор на сп. “Международни връзки ”, зам.-завеждащ отдел “Външна политика и интернационалните връзки ” на Централен комитет на Българска комунистическа партия и дипломат в Куба.
След 10 ноември 1989 година е министър на външните работи и народен представител във Велико народно събрание. След 1991 година се отдръпва от обществено-политическа активност.
От двата си брака Бойко Димитров има трима синове, една щерка и петима внуци.

Най-труден е животът на китайското момиче Фаня. Тя е щерка на Ван Мин – представител на китайската компартия в Коминтерна. През 1937 година той и брачната половинка му отпътуват за Китай, където се води свирепа революция. Ван Мин е в комплицирани връзки с Мао Цзедун, двамата са в съревнование за лидерското място в компартията, като Ван Мин е считан за проводник на руската линия.
За да го отстрани, Мао праща него и брачната половинка му на изгнание. Там даже се пробват да отровят двамата с живак, от което
Ван Мин заболява тежко и неизлечимо. През 1953 година връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай се усъвършенстват. Мао оправдава противника си и даже го пуска да замине за Съветския съюз, с цел да се лекува. През 1954 година семейство Мин идва в Москва дружно с двамата синове – Мин Мин, порусначен като Миша, и Лин Лин, котно става Льоня.

Идеята е всички да се върнат в родината. Фаня обаче е мощно разколебана. Цели 17 години тя е разграничена с същинските си родители. Израснала в различен свят и при други полезности, тя се бои от живота, които й следва в Китай, тъй като не познава хората и нравите в родината си. Но стоплянето сред двете страни трае малко и връзките им бързо се утежняват. Ван Мин отново е отлъчен от Мао и цялото семейство остава в Москва.
Междувременно през 1949 година Фаня приключва междинното си обучение със златен орден и постъпва в Московския авиационен институт (МАИ).
Дипломира се през 1954 година и стартира работа в самолетостроителен цех в градчето Луховици, на 12 часа път от Москва. “Тя избра отдалеченото място след непоносима за нея интервенция на Роза Юлиевна в персоналния й живот ”, написа в книгата си “Хроники на моя живот ” Бойко Димитров.

На 3 юли 1958 година Роза Димитрова умира и Фаня се завръща в Москва. Постъпва на работа в конструкторско бюро, ръководено от неин другар и сътрудник от МАИ. Бюрото създава планове на проучвателен подводници и батискафи за втурване на огромна дълбочина.
Каква е драмата сред Фаня и Роза Юлиевна?
Още в учебно заведение момичето се сприятелява със своя връстник Володя Меншиков. Като студенти към този момент са мощно влюбени един в различен. Роза обаче е срещу тази обич и ги разделя. Така Фаня, както стана дума нагоре – отива в Луховоци, а Меншиков приключва история и отпътува за далечния Хабаровски край, където става селски преподавател.

През 1957 година той се връща в Москва и стартира работа в теоретичен институт. Включва се и в самоинициативен спорен кръжок на историци. Но кръжокът е разгласен за антисъветско дело, Володя е задържан и изпратен за 10 години в концлагер. През 1967 година Меншиков се връща в Москва, намира Фаня и двамата се женят. Ражда им се щерка, която кръщават Ирина.
Но щастието им трае малко. Любовта посред им изчезва, връзките им се обтягат и те се развеждат. “Свързаните с тази драма прекарвания съществено подкопаха душевното равновесие на Фаня ”, изяснява Бойко Димитров. Двамата се разделят през 1963 година, когато той приключва МГИМО и се завръща в България.
В записките си Бойко Димитров я разказва по този начин: “Равният й, мек и радушен темперамент предразполагаше към другарства. Около нея се беше събрала сплотена, радостна, умна компания – приятелки и другари, извоювани през годините измежду съученици, състуденти и сътрудници. Те дружно ходеха на фитнес, на кънки и ски, по театри и концерти, дружно купонясваха на Нова година.

През лятото се отправяха на дълги, изпълнени с завършения походи, пешком и на блайдарки (разновидност на кану-каяк) по дивите простори на Сибир… ”
Фаня обича класическа музика, свири на акордеон и китара, като си припява с тънкото гласче. Признава единствено хомеопатичните медикаменти, пристрастява се към особени диети от китайски храни и подправки.
През 1982 година Фаня взема решение да пътува до Бърно на посетители на семейство Флайшманови, от което е Роза Юлиевна. Един ден отива в съответната работа, с цел да си вземе изходната виза. Докато е в кабинета на някакъв военачалник, нахлуват хора с бели престилки. Те са санитари от психиатричния кабинет на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и я водят за освидетелстване.
Оказва се, че времето за пътешестване на Фаня съответствува с годишнина от влизането на войски от Варшавския контракт в Чехословакия през 1968 година Според тогавашната агитация те трябвало да избавят “братската страна ” от контрареволюцията, проведена от империалистическия Запад.

Бойко Димитров допуска, че в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е постъпил донос, съгласно който по време на пътуването си Фаня може да извърши някаква уронваща Съюз на съветските социалистически републики и Комунистическа партия на Съветския съюз постъпка.
Има и един различен миг, който може би задейства санитарите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). През 1967 година дъщерята на Сталин Светлана Алилуева пътува за Индия, укрива се в американското посолство и оттова отпътува за Съединени американски щати. Всичко това прави съответните служби извънредно подозрителни към децата на известни партийни и държавни дейци.
Бойко Димитров се вижда със своята “сестра ” през 1982 година, когато е в командировка в Москва. Вижда, че е физичиски отпаднала, депресирана и обезнадеждена, само че няма по какъв начин да знае, че това е последната им среща.
През януари 1985 година, точно на рождения си ден Фаня се самоубива. На погребението участват Бойко Димитров и дъщерята на Вълко Червенков – Ирина.
Инфо: 24 часа