Проф. Иванов от УМБАЛ „Свети Георги”: Аутизмът понякога се проявява още след 6-ия месец на бебето
Родителската просветеност оказва помощ в установяването на тази болест, споделя началникът на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „ Свети Георги “
Заседяването пред екраните и новите технологии „ подтикват “ развиването на аутизма, деца приказват с интонация от анимационни филми
На 2 април означаваме Световния ден на информираността за аутизма. Повод да се срещнем със признаците на заболяването, с цел да ги разпознаваме. Важно е да сме осведомени, тъй като неналичието на познания, може да докара до закъснение на лечението и по-лош резултат.
По тематиката беседваме с проф. доктор Иван Иванов, шеф на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „ Свети Георги ”, който има не малко опит и писания по тематиката.
– Проф. Иванов, по кое време най-рано стартират да се появяват признаците на аутизма и какви са знаците, по които да можем да видим нетипичното държание на детето?
– Първите признаци, които се свързват правдиво с по-висока периодичност на аутизъм, са още във втората половина на първата година, т.е. от 6 до 12-месечна възраст. Такива са нормално: липса на зрителен контакт или пък прекомерно вторачен зрителен контакт; монотонна игра с играчки; липса на взор към предмет, за който си го запитал; не обръща внимание при повикване или обръща внимание напълно за малко и по-късно се разсейва; не извършва команди.
Най-важните признаци, които са свързани с аутизъм, са тези на споделено внимание и зрителният контакт. Родителите по-често неги регистрират и не се замислят за не тях. Особено, когато детето попадне в непозната конюнктура. То не знае по какъв начин да реагира, не гледа родителя, с цел да се води от неговата реакция.
Посочването с пръст към мечтан и забавен предмет е значима демонстрация на споделеното внимание, която доста постоянно липсва при деца с разстройство от аутистичния набор.
Нормално деяние при изтъкване протича в следната поредност: Детето показва с пръст, а не с цяла длан, забавния или мечтан предмет, след което поглежда към лицето на родителя, с цел да разбере неговата реакция. Тоест, задачата на детето е освен да обърне внимание, а да има противоположна връзка с родителя.
Най-вече родителите се обръщат към експерти във връзка забавено речево развиване. Ние правихме 4-годишнон изследване, при което се оказа, че 94% от родителите на деца с това разстройство се обръщат към доктор, единствено поради речево развиване, без да регистрират други проблеми. Когато ги осведомяваме и върнат лентата обратно, проучват тяхното развиване и се съгласяват, че децата им имат и други проблеми. Нe ги тормозят, като хиперактивността, нарушаванията в социализацията, и връзката с другите деца, неналичието на интерес към книжки и описване на приказки, еднообразната игра, напевното безсмислено вокализиране и доста други особености в държанието.
– Защо се срещат все по-чести случаи на аутизъм?
– Аутизмът е доста чест, да. До преди десетина години с компликация се приемаше, че визира 1 на 100 деца, а последните данни са, че са 1 на 50. Всички тези статистики идват от Америка, където работят с единна подредба в мрежа от центрове в няколко щата.
Вероятно има два фактора, които водят до по-честа диагноза.. Ако знаем нещо по-добре, ние диагностицираме по-добре. Доскоро децата с аутизъм се диагностицираха най-вече като такива със забавено речево или нервно-психическо развиване и особености в държанието.
Възможно е и действително повишение на периодичност на болестта, само че това се потвърждава мъчно. Вероятно това повишаване е обвързвано със актуалните технологии -– с увеличеното екранно време, което имат децата.
Преди 100 години, когато е нямало телевизия, едно дете, когато се разтревожи, майката го взима в ръце, стартира да му пее, да го гледа в очите, да гали, да му покаже, че желае да го успокои.
Тази връзка е неповторима и не се повтаря. Сега, когато детето стане неспокойно, доста майка му се дава смарт телефон, пускат му се „ Пчеличката Мая ” или някакво друго предаване. Детските излъчвания са цветни, приятни, атрактивни, с доста хубава музика, с съвършена интонация, детето се залисва там, гледа втренчено, няма връзка и не тренира взаимоотношения с никого. Смартфонът и тв приемникът не дават противоположна връзка към детето, връзката е еднопосочна.
Така че, в случай че има нещо, което може да покачва честотата на аутизма са технологиите. Не се оценя персоналната връзка. Залисването и успокояването със смарт телефон звучи по-лесно, само че се губи опцията децата да развият обществени умения. Ние това го разбираме доста елементарно, когато детето пристигна при нас и стартира да приказва с интонацията, която чува от екрана, или да изрежда цифрите от едно до 10 на британски без да действително може да брои предмети.
– Родителите отхвърлят ли и сходни признаци и да споделят, че тяхното дете няма по какъв начин да има аутизъм?
– Да, естествено. Опитът ни с амбулаторни пациенти е, че когато кажеш на родителя, че детето има подобен проблем, изключително преди 3-годишна възраст, нормално те не се връщат повторно. Търсят някой, който да им каже, че няма нищо сходно. Сравнително малко са родителите, които одобряват диагнозата и стартират да се борят.
Ключово значение за ранната диагностика, и изключително за ранната терапия, е интелигентният родител. В смисъла не като обучение, а като опция да си познаваш детето, да познаваш неговите реакции и да намериш най-правилния метод да ги подобриш. Самозалъгването, приемането на мечтаното за налично, забавя диагнозата и лечението. Освен това, терапия на връзката и речта може да стартира още преди слагане на сигурна диагноза.
– Как протича един обзор на дете, с цел да го диагностицирате?
– Една от първите публикации, които писахме по тематиката излезе преди 6-7 години. Тогава към момента аутизмът беше незадоволително прочут от лекарите и ние трябваше да изработим методика, с която да се оправят справят с този въпрос. Първото нещо, което насочва е шумът вън в чакалнята. Обичайно е децата с аутизъм да са по-шумни.
По време на обзор педиатрите вършат по едно и също време две неща – до момента в който задават въпроси на родителя и записват отговорите, те гледат държанието на детето -дали е умерено или хиперактивно, какво е. Отношението му към родителя, по какъв начин се обръща към него, когато го повикат, дали го поглежда или не, дали търси утешение у него или не, каква е реакцията към команди на родителя.
След това следим по какъв метод детето играе, дали е еднообразен. Когато им дадеш кубчета, те постоянно ги подреждат на верижка, а не строят кули или къщички. Когато им дадеш количка или влакче, вместо да го бутат, да издават звуци, да се вживяват в играта, те стартират да въртят гумите, да оглеждат в профил, да го ближат, да го миришат. Това не е функционална игра. Когато им дадеш брошура, те постоянно нямат интерес или стартират да я преглежда под друг ъгъл или да я галят, миришат, лапат или хвърлят.
Сменяме с друга игра, с цел да забележим какъв е ползата към новото. Обикновено аутистите не обръщат внимание на новата игра, откакто са привикнали със остарялата.
В България към този момент има налично за всеки родители приложение за смарт телефон, което демонстрира дали детето е с нараснал риск за аутизъм. „ M- CHAThat ” е най-често употребяваният в света скрининг за аутизъм. Преведен е на български от психоложката доцент доктор Севджихан Еюбова. Всеки родител може да си го смъкна от Гугъл Play на смарт телефона и да го приложи да на неговото дете. За доказване на диагнозата при случаи с нараснал риск, само че без безапелационна симптоматиката, които изискват доста повече време, материали и образование.
Самото диагонстично проучване продължава над 2 часа и е много трудоемко. С необятно въвеждане на DSM-5 отпадна долната възрастова граница за слагане на диагнозата. Смята се, че оптималното време е сред 24 и 36 месеца.
На 24 месеца признаците са задоволително ясни. Това е най-подходящото време за слагане на диагноза, с цел да има време за рехабилитация. Колкото по-рано започнеш, ще имаш толкоз ще е по-голям триумфът.
– Какво е лекуването и има ли такова, даже и да е напреднала медицината?
– Аутизмът няма изцеление. Не може да дадеш нещо на детето и то повече да не е аутист. Децата остават с някакви дефицити до живот. Лечението се състои най-вече от са педагогичен методики.
Те би трябвало да бъдат учредени на развиването на детето. Тоест, да се упражняват неща, които всекидневно би трябвало да прави на възрастта, на която е. Има логическа поредност на задаването на нови задания и е значимо да бъдат „ натуралистични “, т.е. свързани с ежедневнието и нормалната среда на я живот на детето.
В лечебното държание практиката е разграничена в две обособени сфери. – Едната е на научно знание и рекомендации, основани на доказателства, а другата е сферата на наставнически практики и методики с огромна известност и незадоволителна доказателственост. Има положителни методики за подобряването на връзката.
Целта е да подобриш връзката, а освен речта. Целта е детето да те огледа в очите, да се поинтересува от тебе, да започнеш някакво взаимоотношение с него.
Когато му подаваш кубче, то да ти дава кубче – взаимност. След това да да започнеш да обогатяваш тази игра. Първо кубче, по-късно топка, по-късно нещо друго. Тоест, да става все по-интересно, да не губи интерес. Тези извършения могат да станат и с деца, които не са вербални. Има система за връзки с картинки. Също са значими логопедичните практики, само че преди да се появи речта би трябвало да реализира предпочитание за връзка. Децата с аутизъм не споделят с другите не тъй като не могат, а нямат предпочитание. Те не схващат света към себе си и са го изолирали.
Има и доста тежък аутизъм, който се показва в нулев контакт със света. Те постоянно стават нападателни за другите и за себе си. Там към този момент се желае доста сериозна психиатрична поддръжка и заведения, които могат да навреме да съветват и лекуват.
В умозаключение, аутизмът слага ги поемат.на тестване родителската просветеност, мотивация и резистентност. Той е предизвикателство и за обществото като цяло с оглед приемането на тези деца и обезпечаването на съответно образование и социализация. От друга страна, добре е всеки от нас да е на 10% да е аутист, с цел да живее личния си живот, а не живота на другите.
Заседяването пред екраните и новите технологии „ подтикват “ развиването на аутизма, деца приказват с интонация от анимационни филми
На 2 април означаваме Световния ден на информираността за аутизма. Повод да се срещнем със признаците на заболяването, с цел да ги разпознаваме. Важно е да сме осведомени, тъй като неналичието на познания, може да докара до закъснение на лечението и по-лош резултат.
По тематиката беседваме с проф. доктор Иван Иванов, шеф на Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „ Свети Георги ”, който има не малко опит и писания по тематиката.
– Проф. Иванов, по кое време най-рано стартират да се появяват признаците на аутизма и какви са знаците, по които да можем да видим нетипичното държание на детето?
– Първите признаци, които се свързват правдиво с по-висока периодичност на аутизъм, са още във втората половина на първата година, т.е. от 6 до 12-месечна възраст. Такива са нормално: липса на зрителен контакт или пък прекомерно вторачен зрителен контакт; монотонна игра с играчки; липса на взор към предмет, за който си го запитал; не обръща внимание при повикване или обръща внимание напълно за малко и по-късно се разсейва; не извършва команди.
Най-важните признаци, които са свързани с аутизъм, са тези на споделено внимание и зрителният контакт. Родителите по-често неги регистрират и не се замислят за не тях. Особено, когато детето попадне в непозната конюнктура. То не знае по какъв начин да реагира, не гледа родителя, с цел да се води от неговата реакция.
Посочването с пръст към мечтан и забавен предмет е значима демонстрация на споделеното внимание, която доста постоянно липсва при деца с разстройство от аутистичния набор.
Нормално деяние при изтъкване протича в следната поредност: Детето показва с пръст, а не с цяла длан, забавния или мечтан предмет, след което поглежда към лицето на родителя, с цел да разбере неговата реакция. Тоест, задачата на детето е освен да обърне внимание, а да има противоположна връзка с родителя.
Най-вече родителите се обръщат към експерти във връзка забавено речево развиване. Ние правихме 4-годишнон изследване, при което се оказа, че 94% от родителите на деца с това разстройство се обръщат към доктор, единствено поради речево развиване, без да регистрират други проблеми. Когато ги осведомяваме и върнат лентата обратно, проучват тяхното развиване и се съгласяват, че децата им имат и други проблеми. Нe ги тормозят, като хиперактивността, нарушаванията в социализацията, и връзката с другите деца, неналичието на интерес към книжки и описване на приказки, еднообразната игра, напевното безсмислено вокализиране и доста други особености в държанието.
– Защо се срещат все по-чести случаи на аутизъм?
– Аутизмът е доста чест, да. До преди десетина години с компликация се приемаше, че визира 1 на 100 деца, а последните данни са, че са 1 на 50. Всички тези статистики идват от Америка, където работят с единна подредба в мрежа от центрове в няколко щата.
Вероятно има два фактора, които водят до по-честа диагноза.. Ако знаем нещо по-добре, ние диагностицираме по-добре. Доскоро децата с аутизъм се диагностицираха най-вече като такива със забавено речево или нервно-психическо развиване и особености в държанието.
Възможно е и действително повишение на периодичност на болестта, само че това се потвърждава мъчно. Вероятно това повишаване е обвързвано със актуалните технологии -– с увеличеното екранно време, което имат децата.
Преди 100 години, когато е нямало телевизия, едно дете, когато се разтревожи, майката го взима в ръце, стартира да му пее, да го гледа в очите, да гали, да му покаже, че желае да го успокои.
Тази връзка е неповторима и не се повтаря. Сега, когато детето стане неспокойно, доста майка му се дава смарт телефон, пускат му се „ Пчеличката Мая ” или някакво друго предаване. Детските излъчвания са цветни, приятни, атрактивни, с доста хубава музика, с съвършена интонация, детето се залисва там, гледа втренчено, няма връзка и не тренира взаимоотношения с никого. Смартфонът и тв приемникът не дават противоположна връзка към детето, връзката е еднопосочна.
Така че, в случай че има нещо, което може да покачва честотата на аутизма са технологиите. Не се оценя персоналната връзка. Залисването и успокояването със смарт телефон звучи по-лесно, само че се губи опцията децата да развият обществени умения. Ние това го разбираме доста елементарно, когато детето пристигна при нас и стартира да приказва с интонацията, която чува от екрана, или да изрежда цифрите от едно до 10 на британски без да действително може да брои предмети.
– Родителите отхвърлят ли и сходни признаци и да споделят, че тяхното дете няма по какъв начин да има аутизъм?
– Да, естествено. Опитът ни с амбулаторни пациенти е, че когато кажеш на родителя, че детето има подобен проблем, изключително преди 3-годишна възраст, нормално те не се връщат повторно. Търсят някой, който да им каже, че няма нищо сходно. Сравнително малко са родителите, които одобряват диагнозата и стартират да се борят.
Ключово значение за ранната диагностика, и изключително за ранната терапия, е интелигентният родител. В смисъла не като обучение, а като опция да си познаваш детето, да познаваш неговите реакции и да намериш най-правилния метод да ги подобриш. Самозалъгването, приемането на мечтаното за налично, забавя диагнозата и лечението. Освен това, терапия на връзката и речта може да стартира още преди слагане на сигурна диагноза.
– Как протича един обзор на дете, с цел да го диагностицирате?
– Една от първите публикации, които писахме по тематиката излезе преди 6-7 години. Тогава към момента аутизмът беше незадоволително прочут от лекарите и ние трябваше да изработим методика, с която да се оправят справят с този въпрос. Първото нещо, което насочва е шумът вън в чакалнята. Обичайно е децата с аутизъм да са по-шумни.
По време на обзор педиатрите вършат по едно и също време две неща – до момента в който задават въпроси на родителя и записват отговорите, те гледат държанието на детето -дали е умерено или хиперактивно, какво е. Отношението му към родителя, по какъв начин се обръща към него, когато го повикат, дали го поглежда или не, дали търси утешение у него или не, каква е реакцията към команди на родителя.
След това следим по какъв метод детето играе, дали е еднообразен. Когато им дадеш кубчета, те постоянно ги подреждат на верижка, а не строят кули или къщички. Когато им дадеш количка или влакче, вместо да го бутат, да издават звуци, да се вживяват в играта, те стартират да въртят гумите, да оглеждат в профил, да го ближат, да го миришат. Това не е функционална игра. Когато им дадеш брошура, те постоянно нямат интерес или стартират да я преглежда под друг ъгъл или да я галят, миришат, лапат или хвърлят.
Сменяме с друга игра, с цел да забележим какъв е ползата към новото. Обикновено аутистите не обръщат внимание на новата игра, откакто са привикнали със остарялата.
В България към този момент има налично за всеки родители приложение за смарт телефон, което демонстрира дали детето е с нараснал риск за аутизъм. „ M- CHAThat ” е най-често употребяваният в света скрининг за аутизъм. Преведен е на български от психоложката доцент доктор Севджихан Еюбова. Всеки родител може да си го смъкна от Гугъл Play на смарт телефона и да го приложи да на неговото дете. За доказване на диагнозата при случаи с нараснал риск, само че без безапелационна симптоматиката, които изискват доста повече време, материали и образование.
Самото диагонстично проучване продължава над 2 часа и е много трудоемко. С необятно въвеждане на DSM-5 отпадна долната възрастова граница за слагане на диагнозата. Смята се, че оптималното време е сред 24 и 36 месеца.
На 24 месеца признаците са задоволително ясни. Това е най-подходящото време за слагане на диагноза, с цел да има време за рехабилитация. Колкото по-рано започнеш, ще имаш толкоз ще е по-голям триумфът.
– Какво е лекуването и има ли такова, даже и да е напреднала медицината?
– Аутизмът няма изцеление. Не може да дадеш нещо на детето и то повече да не е аутист. Децата остават с някакви дефицити до живот. Лечението се състои най-вече от са педагогичен методики.
Те би трябвало да бъдат учредени на развиването на детето. Тоест, да се упражняват неща, които всекидневно би трябвало да прави на възрастта, на която е. Има логическа поредност на задаването на нови задания и е значимо да бъдат „ натуралистични “, т.е. свързани с ежедневнието и нормалната среда на я живот на детето.
В лечебното държание практиката е разграничена в две обособени сфери. – Едната е на научно знание и рекомендации, основани на доказателства, а другата е сферата на наставнически практики и методики с огромна известност и незадоволителна доказателственост. Има положителни методики за подобряването на връзката.
Целта е да подобриш връзката, а освен речта. Целта е детето да те огледа в очите, да се поинтересува от тебе, да започнеш някакво взаимоотношение с него.
Когато му подаваш кубче, то да ти дава кубче – взаимност. След това да да започнеш да обогатяваш тази игра. Първо кубче, по-късно топка, по-късно нещо друго. Тоест, да става все по-интересно, да не губи интерес. Тези извършения могат да станат и с деца, които не са вербални. Има система за връзки с картинки. Също са значими логопедичните практики, само че преди да се появи речта би трябвало да реализира предпочитание за връзка. Децата с аутизъм не споделят с другите не тъй като не могат, а нямат предпочитание. Те не схващат света към себе си и са го изолирали.
Има и доста тежък аутизъм, който се показва в нулев контакт със света. Те постоянно стават нападателни за другите и за себе си. Там към този момент се желае доста сериозна психиатрична поддръжка и заведения, които могат да навреме да съветват и лекуват.
В умозаключение, аутизмът слага ги поемат.на тестване родителската просветеност, мотивация и резистентност. Той е предизвикателство и за обществото като цяло с оглед приемането на тези деца и обезпечаването на съответно образование и социализация. От друга страна, добре е всеки от нас да е на 10% да е аутист, с цел да живее личния си живот, а не живота на другите.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ