Родителите трябва да наблюдават не само децата си, а и

Родителите би трябвало да следят освен децата си, а и себе си. Изследванията сочат, че 1/3 от фамилиите в България имат нападателни връзки между тях. Войните у дома, разделите, разводите рефлектират върху децата, които повтарят моделите на връзки, които виждат сред родителите си. Това разяснява пред „ Фрог нюз ” дългогодишният учебен психолог Иван Игов: Статистиката на престъпните закононарушения в България сочи, че няма растеж на случаите на експанзия, само че това не значи, че те са намалели. Нашето чувство е, че тези прояви се усилват, изключително измежду деца. Изводът е, че чувствителността ни се е изострила към всевъзможен вид насилствени прояви – в институциите, на пътя, в учебни заведения. Това е положителната вест – в България най-сетне стартира да се ражда гражданско общество, което реагира на всичко протичащо се.

Всеки ден имаме доказателства за това, че се вършат старания обществото ни да стане по-реагиращо – в мрежата, в новините на медиите и така нататък Проблемът у нас години обратно бе, че като че ли бяхме претръпнали и привикнали с насилието.

Потресаващи са закононарушенията, осъществени от младежи напоследък – казусът в София, когато млад мъж наръга с нож различен в трамвая, оня злокобен случай в Бургас с 16-годишен палач и така нататък.

Затова е доста значимо непрестанно да се приказва за експанзията и нейните признаци. Ако едно дете не бъде задоволително обгрижвано, се появяват и първите белези за демонстрация на неконтролирана гняв, на изключителна липса на прочувствена просветеност – недостиг на емпатия, на състрадание към другите. Тези деца от рано би трябвало да бъдат насочвани към терапия. Когато ти наследяваш нападателни модели и няма кой да ти покаже алтернативата, то експанзията остава единственият метод за справяне с живота. И не рядко води до трагични случаи като убийства, побоища, затвор...

Родителите би трябвало да следят освен децата си, а и себе си. Изследванията сочат, че 1/3 от фамилиите в България имат нападателни връзки между тях. Войните у дома, разделите, разводите рефлектират върху децата, които повтарят моделите на връзки, които виждат сред родителите си. Детето учи това, което вижда – значимо е да се знае от хората, които основават фамилии.

Друг голям проблем са подтиснатите деца, които по-късно могат да развият хиперактивност, обучителни проблеми и така нататък. Правилно държание изключва самолечението, към което всеобщо се прибягва у нас – българите отварят някой уебсайт в нета, разясняват дертовете си с други и считат, че са решили всичките си проблеми.

В модерния свят това се прави посредством стратегии „ Обучение в родителство”. Няма по какъв начин актуалният родител да стигне до детето си, да вникне в проблемите му, да проумее личните си усложнения, в случай че не работи върху себе си като чете и се образова. Но, за жалост, множеството фамилии се считат за задоволително способени и не се интересуват от съществуващите способи за образования като да вземем за пример на УНИЦЕФ и други организации.

Училището е основано преди 2500 години в Гърция тъкмо тъй като не всичко може да се компенсира в фамилията, а индивидът би трябвало да се научи на гражданско образование и държание.
За страдание обаче ние вместо да възпитаваме жители, в учебните заведения затрупваме децата с информация. Реално учебното заведение у нас в този си тип не прави главната си функционалност, не основава жители, хора, които да умеят да развиват себе си, да работят в екип, да се надграждат като персони.

Записа Аделина Делийска