Родителите не трябва да губят връзка с децата си, нито

Родителите не би трябвало да губят връзка с децата си, нито да се пробват да пречат на процеса по израстване. Това заключи Иван Игов, детски психолог.

Във връзка с нещастието с умрялото 14-годишно момче в Плевен, което падна от 7-мия етаж на жилищен блок след приложимост на вейп, Игов разяснява:

" Това е обвързвано с опитите на младежите за това по какъв начин да бъдат разнообразни. Всъщност, дано да го кажем по различен метод. Реакцията нормално се споделя равноправност, само че това в действителност е възприятието за възрастност. Всички ние сме минали през тези етапи на живота си. Можем, в случай че се напънем малко, да си спомним. Родителите, когато идват при мен на консултация, постоянно са сюрпризирани, като им споделям, че това е безконечният проблем. Вечният проблем на децата, които израстват, престават да желаят да бъдат деца, до момента в който родителите не престават да гледат на тях по този метод. Тук идва този конфликт, който от време на време става и по-остър и несъмнено, опитът за това не са просто да искаш да си възрастен, да се чувстваш като възрастен и по този метод да правиш неща, които и възрастните вършат ", изясни психологът.

Според специалистът има доста способи, по които едно дете може да бъде възрастен, само че постоянно то желае да опитва.

" Ако види, че татко му пие по една огромна ракия вечер, се мисли, че една огромна водка, която съгласно легендите няма никой да те надуши, може да свърши същата работа, както и пушенето на цигарите. Поне това беше наклонността при моето, а евентуално и при вашето потомство. Защото тогава ги нямаше тези други, по-модерни способи, като енергийните питиета, като тези електронни цигари. Тоест, средствата се трансформират, само че механизмите остават. Това е, по какъв начин да кажа, безконечният кръговрат на живота. В един миг едно дете би трябвало да се почувства възрастен, да излезе от фамилията, да откри своята другарска среда и от тази другарска среда да откри индивида, с който да направи новото семейство. Това в последна сметка е нашият цикъл на живота. И по тази причина няма по какъв начин да го забраним. "

Психологът поучава да не се губи разговорът сред родител и дете.

" Важна е не глътката, не цигарата, а е значим разговорът сред родител и дете и това те да бъдат откровени един към други. Просто да му дадеш чашката и да кажеш " Ето, пробвай, с цел да не пиеш някъде другаде, отвън у дома ", това не е най-хубавия вид. Този диалог може да стане така и така. Винаги е належащо обаче детето да има други други възможности за това какво да направи, с цел да се почувства възрастен.

Почти постоянно поучавам родителите и им оказвам помощ да вършат нещо, което се нарича семеен съвет. Т.е. децата и родителите да се събират най-малко един път седмично, след вечеря в неделя, да кажем, и да обсъдят дружно какво ще вършат идната седмица, по едно и също време с това да споделят по какъв начин са се почувствали предната. Това е превъзходен метод да се почувстваш възрастен, когато взимаш дружно с родителите си на равноправни начала решения. Повярвайте, едно дете, даже от 7-8 годишна възраст, може интензивно да взе участие в тези неща и дори виждаме по какъв начин децата по-късно сами изискват от родителите си да го вършат. Ето една стъпка за това да бъдеш възрастен.

Много хора считат, че като те пратят да спортуваш, това ще ти лишава силата да правиш нелепости. За страдание не е по този начин. "

Относно усърдието на доста родители да бъдат другари с детето си Игов е на мнение:

" Първото, което се пробвам да кажа на родителите е, че те няма по какъв начин да бъдат другари с децата си. Приятели са хора, които имат равни права и отговорности. Но когато детето ти израства и ти си задължен да се грижиш за него и да му помагаш, не ли задоволително значимо да си родител и да изпълняваш функционалностите на родител? И в случай че всичко това се случи, в бъдеще можете да бъдете другари с децата си. Когато те пораснат, когато те имат лично семейство, тогава вие можете да бъдете най-хубавите другари с децата си. "

Според думите му да искаш да си част от общественост е доста значима част от живота.

" Тази общественост е наложителна и доста значима. Както споделих, излизането от детството минава през приятелския кръг. Ако родителите са най-важния социализиращ фактор до 10-12 годишна възраст, по-късно ти започваш да искаш да се социализираш с връстниците си. Няма по какъв начин при родителите да изпиташ увлечение и обич, другарските усеща. Да, там в фамилията можеш да научиш доста неща. Родителите могат да видоизменят ролята си на социализиращ фактор. Но приятелите са наложителни. И е напълно обяснимо, в случай че попаднеш в една среда, която не е за теб. Ако в тази среда, да кажем се почувстваш в действителност да те видят, да те виждат, да бъдеш водач.

Ако нашите фенове са гледали сериала " Тревожност ", там имаше едно момче, който, с цел да може да се избави от учебното принуждение, отиде в група скинари и там, с цел да бъде доста добре признат, трябваше да бъде като тях, с цел да го одобряват. Да, това е естествен механизъм. Как да избегнем това? Можем да го избегнем, когато бъдем в действителност виновни родители и се опитваме да създадем по този начин, че да да запазим връзката с децата си. И в завършек на крайщата, моята роля и ролята на моите сътрудници в нашата позиция като консултанти на деца и на юноши е точно това - по какъв начин да запазим или да възстановим връзката сред родители и деца. "