Песков за потапянето на Москва: Нямам право да коментирам този случай
Родители на моряци приканиха за истината за изчезналите им деца, които са били на потъналия руски ракетен крайцер " Москва ". Кремъл обаче отхвърли да разкрие детайлности за жертвите.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сподели, че няма право да разяснява този случай, и трансферира отговорността на съветското Министерство на защитата.
Военно ведомство, от своя страна, също мълчи.
Руският ракетен крайцер, флагманът на Черноморския флот на РФ, потъна преди дни в Черно море, откакто по данни на Киев беше изумен от украински ракети „ Нептун “. Версията на Москва е, че бурното море е погълнало кораба след горящ пожар, написа " Факти.бг ".
Крайцерът може да транспортира до 680 души екипаж. Смята се, че по време на случая на борда е имало 500 моряци. В първите часове след информацията за пожар на борда, Русия разгласи, че е евакуирала сполучливо всички моряци. Семействата им обаче желаят да знаят истината, тъй като техните синове са в неопределеност. Русия продължава да мълчи както за броя на починалите моряци на кораба „ Москва “, по този начин и за жертвите във войната против Украйна, които по данни на Киев са 21 000 от 24 февруари до момента.
Вечерта на 13 април крайцерът " Москва " се възпламенява в Черно море и по-късно потъва. Украинската страна твърди, че флагманът на Черноморския флот е бил улучен от две ракети " Нептун ". Руското министерство на защитата споделя, че корабът се е запалил " вследствие на пожар след експлозия на муниции " и е потопен поради бурята, предава.
Точният брой на екипажа на " Москва " към момента не е разгласен. Броят на починалите, ранените и изчезналите също не е прочут. Въпреки многочислените свидетелства за гибелта на моряците, Кремъл твърди, че целият екипаж е избавен.
Ето описа на майки на новобранци пред " Медуза ":
Татяна Ефременко, майка на 19-годишния Никита Ефременко
Синът ми отбиваше военна работа на крайцера " Москва ". Започна да служи в армията през ноември 2021 година, а след курса на образование незабавно бе изпратен на кораба.
Синът ми не ми сподели нищо. Веднъж загатна, че се образоват и ще отидат в морето. Това беше преди военните дейности (в Украйна). Когато в новините оповестиха, че крайцерът " Москва " взе участие във военните дейности на Змийския остров, синът ми даже не го разяснява. Той не сподели нищо. Той сподели: " Ще се върна у дома и ще ви опиша всичко ".
Когато започнаха военните дейности, синът ми не се свърза с мен към три седмици, обади ми се на 10 март. После дойде писмо. Никита пишеше, че са в морето и няма връзка с тях.
Имаше и имитация, в която се споделяше, че е размислил дали да остане на контракт (след постъпването си на работа той планираше да стане професионален боец на договор). Но за какво, той по този начин и не сподели.
Силно го разубеждавах за контракта. Казах му, че в случай че желае да продължи да служи, би трябвало да отиде в полицията или в съветската армия, където е малко евентуално да бъде изпратен на война.
За финален път се обади на 9 април, 58 дни преди демобилизацията си. Всички го чакахме у дома, само че той просто спря да звъни.
Обадих се на Комитета на войнишките майки. Те споделиха, че не се занимават с такива неща. Дадоха ми номер, на който да се обадя. Дори не знаех къде се обаждам. Казах, че просто диря информация за сина си. Обадих се на всички лечебни заведения в Севастопол и Москва.
Попитах дали има (ранени бойци в болницата), които не могат да се разпознават. Казаха ми, че няма такива. След това връзката просто прекъсна и повече не можах да се свържа.
Същото се случи и когато се обадих в Министерството на защитата в Севастопол. Казаха ми, че синът ми е липсващ. След това - " клиентът не е наличен ".
Сега не знам какво да върша. Ще отида на място. Събрах всички фотоси на момчетата (изчезналите наборни бойци, за които има информация в интернет), разпечатах ги през днешния ден. Ще обиколя всички лечебни заведения и ще направя всичко по силите си. Ако не намеря своето, най-малко ще намеря някое непознато дете и ще оказа помощ на други майки.
Не знам какво друго да върша, не мога да седнал съм у дома, а никой не ми споделя нищо ясно. Всички командири в един глас споделят, че той е липсващ, само че не споделят къде. Къде е липсващ? В морето? На сушата? Никой не обяснява обстановката, никой не се обажда на номерата на ранените и изчезналите, събрах всички фотоси от интернет и сама писах до всички групи.
Юлия Цивова , майка на 19-годишния Андрей Цивов
Не мога да получа никаква информация за сина си. Никой не споделя нищо - всички мълчат. Обадихме се на военните служби и на Министерството на защитата...
(На 16 април съветското министерство на защитата разгласява видеозапис от срещата на командващия Военноморски сили Николай Евменов с моряците от потъналия крайцер " Москва ".) Кой ги е построил там? Нашите деца не са там. Разглеждах фотосите, оповестени в групите, в които хората търсят изчезналите - те са повече от 10.
Живея в село Ленино в Крим. На идващия ден след нападението (на крайцера " Москва " ) отидох в едно военно отделение в Севастопол. Изнесоха лист на изчезналите хора там, в който имаше доста имена, тъкмо към 30 души. Други описи не ни бяха показани.
Помолих ги да обяснят какво значи " изчезнал "? Синът ми мъртъв ли е? Отговориха, че не, че просто не е бил на работа, а не в болничното заведение. Къде е тогава той?
Синът ми беше редови войник, на този транспортен съд имаше доста други редови войници. Сигурна съм, че там е имало 200-300 наборни бойци.
Те непрекъснато ходеха в зоната на военните дейности. Никой не ги е питал нищо. Връщаха се за три-четири дни, след което ги изпращаха още веднъж там - още веднъж за седмица и половина.
(Но) когато разбрах, че са изпратени за военните дейности, към никого не се обърнах. Синът ми служеше на този транспортен съд. Страхувах се, че ще го изтезават или нещо сходно. Затова си замълчахме.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков сподели, че няма право да разяснява този случай, и трансферира отговорността на съветското Министерство на защитата.
Военно ведомство, от своя страна, също мълчи.
Руският ракетен крайцер, флагманът на Черноморския флот на РФ, потъна преди дни в Черно море, откакто по данни на Киев беше изумен от украински ракети „ Нептун “. Версията на Москва е, че бурното море е погълнало кораба след горящ пожар, написа " Факти.бг ".
Крайцерът може да транспортира до 680 души екипаж. Смята се, че по време на случая на борда е имало 500 моряци. В първите часове след информацията за пожар на борда, Русия разгласи, че е евакуирала сполучливо всички моряци. Семействата им обаче желаят да знаят истината, тъй като техните синове са в неопределеност. Русия продължава да мълчи както за броя на починалите моряци на кораба „ Москва “, по този начин и за жертвите във войната против Украйна, които по данни на Киев са 21 000 от 24 февруари до момента.
Вечерта на 13 април крайцерът " Москва " се възпламенява в Черно море и по-късно потъва. Украинската страна твърди, че флагманът на Черноморския флот е бил улучен от две ракети " Нептун ". Руското министерство на защитата споделя, че корабът се е запалил " вследствие на пожар след експлозия на муниции " и е потопен поради бурята, предава.
Точният брой на екипажа на " Москва " към момента не е разгласен. Броят на починалите, ранените и изчезналите също не е прочут. Въпреки многочислените свидетелства за гибелта на моряците, Кремъл твърди, че целият екипаж е избавен.
Ето описа на майки на новобранци пред " Медуза ":
Татяна Ефременко, майка на 19-годишния Никита Ефременко
Синът ми отбиваше военна работа на крайцера " Москва ". Започна да служи в армията през ноември 2021 година, а след курса на образование незабавно бе изпратен на кораба.
Синът ми не ми сподели нищо. Веднъж загатна, че се образоват и ще отидат в морето. Това беше преди военните дейности (в Украйна). Когато в новините оповестиха, че крайцерът " Москва " взе участие във военните дейности на Змийския остров, синът ми даже не го разяснява. Той не сподели нищо. Той сподели: " Ще се върна у дома и ще ви опиша всичко ".
Когато започнаха военните дейности, синът ми не се свърза с мен към три седмици, обади ми се на 10 март. После дойде писмо. Никита пишеше, че са в морето и няма връзка с тях.
Имаше и имитация, в която се споделяше, че е размислил дали да остане на контракт (след постъпването си на работа той планираше да стане професионален боец на договор). Но за какво, той по този начин и не сподели.
Силно го разубеждавах за контракта. Казах му, че в случай че желае да продължи да служи, би трябвало да отиде в полицията или в съветската армия, където е малко евентуално да бъде изпратен на война.
За финален път се обади на 9 април, 58 дни преди демобилизацията си. Всички го чакахме у дома, само че той просто спря да звъни.
Обадих се на Комитета на войнишките майки. Те споделиха, че не се занимават с такива неща. Дадоха ми номер, на който да се обадя. Дори не знаех къде се обаждам. Казах, че просто диря информация за сина си. Обадих се на всички лечебни заведения в Севастопол и Москва.
Попитах дали има (ранени бойци в болницата), които не могат да се разпознават. Казаха ми, че няма такива. След това връзката просто прекъсна и повече не можах да се свържа.
Същото се случи и когато се обадих в Министерството на защитата в Севастопол. Казаха ми, че синът ми е липсващ. След това - " клиентът не е наличен ".
Сега не знам какво да върша. Ще отида на място. Събрах всички фотоси на момчетата (изчезналите наборни бойци, за които има информация в интернет), разпечатах ги през днешния ден. Ще обиколя всички лечебни заведения и ще направя всичко по силите си. Ако не намеря своето, най-малко ще намеря някое непознато дете и ще оказа помощ на други майки.
Не знам какво друго да върша, не мога да седнал съм у дома, а никой не ми споделя нищо ясно. Всички командири в един глас споделят, че той е липсващ, само че не споделят къде. Къде е липсващ? В морето? На сушата? Никой не обяснява обстановката, никой не се обажда на номерата на ранените и изчезналите, събрах всички фотоси от интернет и сама писах до всички групи.
Юлия Цивова , майка на 19-годишния Андрей Цивов
Не мога да получа никаква информация за сина си. Никой не споделя нищо - всички мълчат. Обадихме се на военните служби и на Министерството на защитата...
(На 16 април съветското министерство на защитата разгласява видеозапис от срещата на командващия Военноморски сили Николай Евменов с моряците от потъналия крайцер " Москва ".) Кой ги е построил там? Нашите деца не са там. Разглеждах фотосите, оповестени в групите, в които хората търсят изчезналите - те са повече от 10.
Живея в село Ленино в Крим. На идващия ден след нападението (на крайцера " Москва " ) отидох в едно военно отделение в Севастопол. Изнесоха лист на изчезналите хора там, в който имаше доста имена, тъкмо към 30 души. Други описи не ни бяха показани.
Помолих ги да обяснят какво значи " изчезнал "? Синът ми мъртъв ли е? Отговориха, че не, че просто не е бил на работа, а не в болничното заведение. Къде е тогава той?
Синът ми беше редови войник, на този транспортен съд имаше доста други редови войници. Сигурна съм, че там е имало 200-300 наборни бойци.
Те непрекъснато ходеха в зоната на военните дейности. Никой не ги е питал нищо. Връщаха се за три-четири дни, след което ги изпращаха още веднъж там - още веднъж за седмица и половина.
(Но) когато разбрах, че са изпратени за военните дейности, към никого не се обърнах. Синът ми служеше на този транспортен съд. Страхувах се, че ще го изтезават или нещо сходно. Затова си замълчахме.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ