За Деня на детето: Пореден протест пред парламента! Майки на деца с увреждания разпъват военна палатка!
Родители на деца с увреждания провеждат палатков лагер пред постройката на Народното събрание за Деня на детето с надпис “Системата ни убива”. Една от протестиращите майки Ина Маринова изясни в предаването “Преди всички” по БНР, че с наличието си там ще припомнят на депутатите, че проблемите на децата с увреждания би трябвало да бъдат решени през днешния ден и в този момент, а не след пет, 10 или 20 години:
“Никаква ангажираност! Никакъв интерес! Джафкат се без никаква мисъл сякаш за нас и ние си мислим, че наподобява не ни имат вяра. Не имат вяра, че имаме проблеми. Не имат вяра, че казусът е незабавен. Не имат вяра, че деца си отиват, без да могат да дочакат някаква естествена смяна както живеят хората на запад. И откакто не ни имат вяра, ние ще останем там – пред очите им. На палатка. По двама, по трима ще се въртим, само че няма да се откажем. “
До 30 юни Министерството на труда и обществената политика би трябвало да показа идея за закон обществените услуги.
„ МТСП показва една ангажираност, ние, майките бяхме включени в работните групи, оценяваме го като стъпка напред, нашите претенции се взеха под внимание. Факт е обаче, че всяко едно решение или разискване на проблемите бива спирано, бива протакано. Всичко това се случва благодарение на национално показаните организации, които сякаш би трябвало да ни пазят, а действително ни се коства, че пречат “, акцентира Ина Маринова. Държавата субсидира национално показаните организации с 4.5 милиона лв. годишно, с цел да се устоят, разясни тя:
„ Те, по този начин да се каже, работят за страната, защото тя им заплаща. И тъй като това национално посланичество съществува над 20 години – сами виждате, че няма никакъв смисъл от тях. Ние не се припознаваме с тях, тъй като нищо досега не е променено за хората. “
Искаме незабавно Закон за персоналната помощ, само че сме склонни промени да бъдат направени и с включването на нова глава „ Лична помощ “ в Закона за хората с увреждания.
“Защото има хора, които са затворени в домовете си, в това число майки. Тук имам предвид индивида с увреждане като единица. Има хора с много съществени увреждания, да речем на долни крака, които обаче биха могли да се осъществят на пазара на труда. На тях им би трябвало тази персонална помощ за реализация. В случая на майката, да речем моят – аз нуждая се от персоналната помощ, с цел да мога да обуча индивида, да го оставя с детето, което е със съществени увреждания и аз да отида да се осъществявам на пазара на труда. Това са още двама души, които биха могли да работят и да заплащат налози. Ние не желаеме надали не страната да ни гъделичка по рамото, да ни гали и да ни дава пари. Не, в противен случай. Много ми се желае обществото да разбере, че ние желаеме да имаме избор. Изборът да продължим да живеем обикновено.”
Раждането на дете с увреждания ни слага у дома, а ние сме млади, способни хора, в добра работоспособна възраст и не би трябвало такива хора да отпадат, стимулира се Ина Маринова, съгласно която това е обаян кръг:
“Проблемът обаче е, че сякаш в последните години се съсредоточихме върху европейските стратегии, които обаче са ориентирани към безработицата, защото те са по районна стратегия “Развитие на човешките ресурси”. Тоест асистентските стратегии сега не са ориентирани към индивида с увреждане, а към хората, които биха работили като помощник. Само че кой помощник ще отиде да работи за 200 лв.? Това е тежък труд. Аз в случай че имам претенциите да извикам човек и да му заплащам за 8 часа, с цел да мога аз да отида да работя 8 часа, той би трябвало да бъде финансово стимулиран. Иначе няма по какъв начин да стане. В последна сметка по този начин се получава, че тези стратегии не ни дават избора. Ние сме си на същото място, където сме. Ние сме с два часа асистентска активност и няма кой да пристигна два часа да ми работи, а и да има, аз не мога да си намеря за два часа работа.” В коментар по тематиката за неефективното разходване на парите за хората с увреждания Ина Маринова даде съответен образец със своето дете: “Сега сега аз съм от щастливците, по този начин да се каже, които взимат 930 лв.. Тези 930 лв. обаче са по член 8 д от Закона за фамилните помощи за деца – другояче казано, детски за дете с тежко увреждане, тъй като единствено децата с над 90 % ги взимат. Да, обаче тези пари на мен не ми дават това, което дискутирахме доскоро. Аз като физическо лице не мога да извикам трето лице да му заплащам, да го обезпечавам, да му се води трудов стаж, аз да отида да работя и също да имам осигуровка, трудов стаж и да се осъществявам на пазара на труда. На процедура тези 930 лв. влизат в джоба ми аз мога умерено да ги изхарча за сирене, колбас и туй-онуй, което е безусловно порочно.”
“Никаква ангажираност! Никакъв интерес! Джафкат се без никаква мисъл сякаш за нас и ние си мислим, че наподобява не ни имат вяра. Не имат вяра, че имаме проблеми. Не имат вяра, че казусът е незабавен. Не имат вяра, че деца си отиват, без да могат да дочакат някаква естествена смяна както живеят хората на запад. И откакто не ни имат вяра, ние ще останем там – пред очите им. На палатка. По двама, по трима ще се въртим, само че няма да се откажем. “
До 30 юни Министерството на труда и обществената политика би трябвало да показа идея за закон обществените услуги.
„ МТСП показва една ангажираност, ние, майките бяхме включени в работните групи, оценяваме го като стъпка напред, нашите претенции се взеха под внимание. Факт е обаче, че всяко едно решение или разискване на проблемите бива спирано, бива протакано. Всичко това се случва благодарение на национално показаните организации, които сякаш би трябвало да ни пазят, а действително ни се коства, че пречат “, акцентира Ина Маринова. Държавата субсидира национално показаните организации с 4.5 милиона лв. годишно, с цел да се устоят, разясни тя:
„ Те, по този начин да се каже, работят за страната, защото тя им заплаща. И тъй като това национално посланичество съществува над 20 години – сами виждате, че няма никакъв смисъл от тях. Ние не се припознаваме с тях, тъй като нищо досега не е променено за хората. “
Искаме незабавно Закон за персоналната помощ, само че сме склонни промени да бъдат направени и с включването на нова глава „ Лична помощ “ в Закона за хората с увреждания.
“Защото има хора, които са затворени в домовете си, в това число майки. Тук имам предвид индивида с увреждане като единица. Има хора с много съществени увреждания, да речем на долни крака, които обаче биха могли да се осъществят на пазара на труда. На тях им би трябвало тази персонална помощ за реализация. В случая на майката, да речем моят – аз нуждая се от персоналната помощ, с цел да мога да обуча индивида, да го оставя с детето, което е със съществени увреждания и аз да отида да се осъществявам на пазара на труда. Това са още двама души, които биха могли да работят и да заплащат налози. Ние не желаеме надали не страната да ни гъделичка по рамото, да ни гали и да ни дава пари. Не, в противен случай. Много ми се желае обществото да разбере, че ние желаеме да имаме избор. Изборът да продължим да живеем обикновено.”
Раждането на дете с увреждания ни слага у дома, а ние сме млади, способни хора, в добра работоспособна възраст и не би трябвало такива хора да отпадат, стимулира се Ина Маринова, съгласно която това е обаян кръг:
“Проблемът обаче е, че сякаш в последните години се съсредоточихме върху европейските стратегии, които обаче са ориентирани към безработицата, защото те са по районна стратегия “Развитие на човешките ресурси”. Тоест асистентските стратегии сега не са ориентирани към индивида с увреждане, а към хората, които биха работили като помощник. Само че кой помощник ще отиде да работи за 200 лв.? Това е тежък труд. Аз в случай че имам претенциите да извикам човек и да му заплащам за 8 часа, с цел да мога аз да отида да работя 8 часа, той би трябвало да бъде финансово стимулиран. Иначе няма по какъв начин да стане. В последна сметка по този начин се получава, че тези стратегии не ни дават избора. Ние сме си на същото място, където сме. Ние сме с два часа асистентска активност и няма кой да пристигна два часа да ми работи, а и да има, аз не мога да си намеря за два часа работа.” В коментар по тематиката за неефективното разходване на парите за хората с увреждания Ина Маринова даде съответен образец със своето дете: “Сега сега аз съм от щастливците, по този начин да се каже, които взимат 930 лв.. Тези 930 лв. обаче са по член 8 д от Закона за фамилните помощи за деца – другояче казано, детски за дете с тежко увреждане, тъй като единствено децата с над 90 % ги взимат. Да, обаче тези пари на мен не ми дават това, което дискутирахме доскоро. Аз като физическо лице не мога да извикам трето лице да му заплащам, да го обезпечавам, да му се води трудов стаж, аз да отида да работя и също да имам осигуровка, трудов стаж и да се осъществявам на пазара на труда. На процедура тези 930 лв. влизат в джоба ми аз мога умерено да ги изхарча за сирене, колбас и туй-онуй, което е безусловно порочно.”
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ