3 неправилни възпитателни тактики, които често прилагаме
Родители постоянно са на кръстопът – какво да вършат, по какъв начин да постъпят с детето.
От една страна те не желаят да са властнически и студени, като личните си родители, от друга не знаят друг метод. Те постоянно бъркат налагането на личния си престиж и използването на ефикасни способи на образование с операция.
Манипулациите в действителност дават резултат, само че той е временен. В отдалечен проект те основават доста психични проблеми на детето.
За тях споделя Дениел Флинтъм в списание Psychology Today. Той поучава какви подходи да заобикаляме, в случай че желаеме да реализираме положителни възпитателни резултати
Обвинения
Родителите манипулатори постоянно реализират надзор над децата си, като ги упрекват за разнообразни проблеми в фамилията и за персоналните си тегави прекарвания. В този миг те нормално им напомнят и предходни техни неточности.
Например. Детето се прибира в къщи със забавяне, а майка му го атакува: „ Как може да постъпваш по този начин с мен, знаеш ли по какъв начин се разтревожих. Не мога да допускам, че си по този начин апатичен. Това ме вбесява! “
На пръв взор това е разумна реакция, тъй като всяка майка се тревожи. В реалност обаче по този начин родителят пробва да управлява детето като го упреква за възприятията, които той самичък изпитва.
Проблемът е, не че майката има избрани усеща, а че ги употребява, с цел да манипулира детето си. Така обаче тя му дава и модел за държание в предстоящ спорове. „ Нищо не мога да направя. Ти доста ме ядоса. Затова избягах от стаята и затръшнах врата “ , изяснява детето.
Омаловажаване на възприятията
Млади хора, които са се сблъскали с подценяване и омаловажаване на личните усеща от страна на родителите, описват, че те не са обръщали внимание на техни оферти, пренебрегвали ги, държали са се по този начин, все едно не знаят какво изпитват.
Едва ли има някой, който да не се е отнасял най-малко един път по този начин със сина/дъщеря си и даже със брачна половинка и най-близките.
Най-естественото е човек да слага личните си усеща тези на всички останали.
Психолозите поучават, когато се сблъскаме с сходно държание, да приемем експанзията на детето като самоотбрана. И най-много да реагираме търпеливо и умерено.
Децата, които занапред образуват темперамент, мъчно одобряват подценяването на техните усеща и сходно държание може да се окаже разрушително. Детето престава да има вяра на личните си страсти и вътрешен глас, а това може да има далечни последствия.
Отказана обич
Теорията на привързаността изяснява, че децата имат дълбока прочувствена връзка със своите родители. Тя се образува от най-ранна възраст с допира до кожата на мама и баща, с ласките, люлеенето, прегръдките и целувките. Има и избрани физиологични реакции, които настъпват в мозъка на детето при този досег. Тази обвързаност в действителност е любовта.
Манипулативните родители употребяват обвързаност като средство за психичен надзор. Когато отхвърлят своята обич на детето, те нормално престават да му приказват, да го гледат, да поддържат връзка с него досега, до момента в който то не им се извини.
Обясняват държанието си с това, че са пробвали какво ли не, само че без триумф. Възможно е. Нито тайм-аут, нито лишаването от телефон, таблет, нито наказването самичък в стаята да са били в помощ в избрана обстановка.
Когато родителите не открият подобаващ образователен метод, санкционират детето с безмълвие, или отвод от майчина обич, рушейки привързаността посред им. Постъпват по този начин, тъй като в детството си те са били възпитавани по сходен модел.
Ако е по този начин, е по-разумно да потърсят помощ при психотерапевт, с цел да схванат какво в тяхното детство ги е наранило и да не придвижват грешката върху децата си, поучава психологът.
Мона Василева / Новите родители
