Родих се в чирпанското село Рупките през 1853 г. В

Родих се в чирпанското село Рупките през 1853 година В класното учебно заведение в Стара Загора се срещнах с Васил Левски. Впоследствие станах член на Тайния централен български комитет. След приключен педагогичен курс в Пловдив работих като преподавател в българското мъжко учебно заведение в Хасково и бях един от най-дейните членове на локалното революционно заговорничене. Арестуваха ме дружно с Атанас Узунов и други съратници по отношение на несполучливото нападение над хасковския господар хаджи Ставри Примо, който подозирахме в изменничество. Осъдиха ме на изгнание в Диарбекир, Мала Азия.

 

На 25 ноември 1874 година съумях да избягам оттова и се открих в Румъния. След като се срещнах с Любен Каравелов и Христо Ботев, се включих интензивно в активността на българската революционна емиграция. С Георги Бенковски и още някои сподвижници заминахме за Цариград с концепцията да подпалим и да убием султан Абдул Азис. Целта беше да подпомогнем Задграничното въстание. Не успяхме да изпълним акцията и се завърнахме в Букурещ...

 

На съвещанията в Гюргево ме дефинираха за основен деятел на Трети (Врачански) революционен окръг. Когато избухна протестът, той не последва образеца на останалите три окръга. Във Враца научихме за събитията в Панагюрище на 24 април. Аз и съратниците ми смятахме, че е най-подходящо да обявим въстанието на 11 май. Очаквахме появяването на готова в Румъния чета, която трябваше да донесе нужното оръжие и да вдигне всеобщо на битка популацията от района.

 

Когато се получи известието, че Ботевата тайфа е стъпила на българския бряг, в града се събрахме към 500 души.

Липсата на оръжие обаче и слухът, че към Враца настава многочислена турска армия, ни накараха безславно да се разпръснем. Впоследствие ме упрекнаха в уязвимост и безволие...

 

Турците ме заловиха и изпратиха на доживотно изгнание в крепостта Сен Жан д’Акр. Освободиха ме по общата прошка след Санстефанския кротичък контракт и се завърнах в България. По-късно приключих Педагогическия институт в Москва и още веднъж учителствах в Шумен, Варна, Кюстендил и София. Издавах сп. „ Училищен обзор “. През годините бях шеф на Народната библиотека. От 1908 година се открих и работих в Плевен. Подобно на Захари Стоянов, спомените си пресъздадох в „ Миналото “, което дефинитивно приключих през 1895 година

 

Починах на 9 септември 1932 година

 

От сборника от чл.-кор. проф. Атанас Семов, издателство „ Българска история “.