Родих Никола, когато бях едва на 18 години - започва

" Родих Никола, когато бях едвам на 18 години - стартира своята покъртителна изповед пред " България Днес " Захаринка Чампоева, пенсионирана детска учителка от Русе. - След това със брачна половинка ми Здравко минахме през доста компликации и ограничения. Никола приключи две висши образования, има две деца, само че не съумя да пребори рака... През месец май си отиде. Мъката беше непоносима. Вече бях претърпяла един инсулт, само че ме удари още един. Това ме направи изцяло неподвижна. Лявата ми страна беше парализирана. Лежах у дома, а с цел да направя единствено няколко мъчителни крачки, ми бяха нужни две патерици. Но някак трябваше да продължа живота си. Имам още две деца и четирима внуци. Научих за храма на Преподобна Стойна в Златолист от предаване по малкия екран. По-късно открих и подробна информация във фейсбук страницата " Преподобна Стойна - Prepodobna Stoyna ".

И взех решение, че би трябвало да отида там, макар че се намира на другия завършек на България. Моят мъж е безбожник, безусловно безверен. Въпреки това се съгласи да създадем това тежко пътешестване. Беше мъчно, тъй като той не кара на дълъг път, постановяваше се постоянно да вършим почивки. Преспахме в Сандански и на другия ден потеглихме към Златолист. През цялото време имах чувството, че нещо ни води напред в вярната посока. В центъра на селото срещнахме възрастен мъж. Оказа се, че това е бай Коста, живата история на Златолист. Като дете той също е бил избавен с знамение от Преподобна Стойна. Бай Коста ни упъти към храма, тъй като в този миг джипиесът ни беше отказал. Беше ранна заран, когато колата ни спря пред църквата " Свети Георги ", където е живяла светицата. Влизайки в двора, не знам какво ми стана, само че се разтреперих се и оставих патериците.

С
Прекрачих сама входа на църквата и застанах боса на камъка пред олтара.

Казвах молитвите си, когато главата ми се завъртя и имах възприятието, че нещо ме отнесе за миг в друго измерение. Усещането е като че ли те подвигат във въздуха и след това те връщат отново на земята. След това напълно сама, без непозната помощ, изкачих стълбите към стаичката, в които е живяла Преподобна Стойна. Помолих се, а от очите ми започнаха да текат сълзи. Нещо отново ме сграбчи, усещах чисто физическо допиране, макар че бях сама.

Върнах се назад по стълбите към църквата и олтара. Чух мъжа ми, върл безбожник, да споделя: " Става някакво знамение, ти вървиш... ". После обиколихме всички места, заредени с сила край храма. Отидох до гроба на Преподобна, до люлката в двора. Прегърнахме вековното дърво. Не ми се тръгваше от там. Интересното е, че даже мъжът ми, в който нямаше и зрънце религия, усети силата на това място. Каза ми: " Може да си тръгваме напряко за Русе, няма да стопираме на никое място. Имам възприятието, че мога да карам и хиляда километра ". Така и стана. След това посещаване в Златолист животът ми се промени и още веднъж доби смисъл. Наскоро със брачна половинка ми празнувахме 50 години от нашата женитба. В дома си имаме икона на Преподобна Стойна. Светицата, която още веднъж ме върна към живота. "